Решение по дело №777/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №499

 

гр. Пазарджик, 17.12.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на шестнадесети декември….…….….…………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                 ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря К. Кентова…........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 777 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1039/15.07.2019 г., постановено по гр.д. № 4908/2018 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на Д.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** с постоянен адрес:***, че съществува вземане на „ЕОС Матрикс" ЕООД по Заповед № 2096/ 25.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3828/ 2018 г. по описа на ПзРС относно нейната отговорност за плащане на сумата в размер на 1629,28 лв., представляващо част от дължима главница по договор за банков потребителски кредит 07.04.2008 г. сключен с „Юробанк и и Еф Ди България“ АД, както и сума в размер на 582,34 лв., представляваща дължима договорна лихва считано от 07.09.2015 г. до 07.04.2018 г. /датата на изтичане на срока на договора/, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 03.08.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил претенцията за установяване дължимост на договорна лихви за забава над посочения по-горе размер от 582,34 лв. до претендирания от 1370,91 лв. за периода 07.09.2015 г. до 07.04.2018 г. като неоснователна.

Осъдил е Д.А.А., представлявана от адв. Т.В. ***, да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД разноски в настоящото производство в общ размер от 422,51 лв., както и разноски в заповедното дело в размер на 60,00 лв. за внесена държавна такса.

С определение № 2612/10.09.2019 г., постановено по същото дело, районният съд е допълнил своето решение, като е осъдил „ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати на Д.А.А. сторените в заповедното производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 130,43 лв.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Т. В. като пълномощник на Д.А.А., в която се твърди, че е неправилен изводът на PC-Пазарджик по отношение началния момент на давността. С постановеното решение се приемало, че давността започвала да тече от крайната падежна дата на договора - 07.04.2018 г., но в случая се касаело за договор за потребителски договор с погасителен план, който бил приложен по делото, като за всяка една отделна вноска била посочена падежна дата. От настъпването на съответната падежна дата вземането по вноската, по която бил настъпил падежа, според жалбоподателя ставало изискуемо. Така, съгл. чл. 114. ал. 1 от ЗЗД, началният момент на давността за всяка една вноска бил съответният падеж съобразно представения по делото погасителен план към договора. Договорката, че кредитът се плаща разсрочено, по никакъв начин не давала основание да се приеме, че давността за всички вноски започвала да тече от настъпване падежа на последната вноска по погасителния план към договора. В този смисъл всички вноски за период 5 години преди предявяване на иска

били погасени по давност.

Предвид, че ищцовото дружество не било уточнило претендираната сума, представляваща част от главницата по договора за кредит за кой период се отнасяла, следвало да се приеме че се касае за първи по ред възникнали задължения след спиране на плащанията по договора.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен с присъждане на разноските.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс" ЕООД с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развити са подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се разноски.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против Д.А. ищецът „ЕОС Матрикс" ЕООД е твърдял, че между ответницата и „Юробанк И Еф Джи Българин" АД бил сключен договор за потребителски кредит № FL383443/302 от 07.04.2008 г., (с настоящо наименование „Юробанк Българин" АД), по силата на който банката, в качеството на кредитодател предоставила на А. – в качеството й на кредитополучател, кредит в размер на 6300 лв. за текущи нужди, като последната се задължила да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя.

В чл.3 ал.1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.70 (шест цяло и 0,70) пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил 16.84% (шестнадесет цяло и 0.84) процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 7-мо число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита бил до 07.04.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, била в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски в размер на 101,45 лв. и една изравнителна в размер на 100,89 лв. Всяка вноска включвала в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.

След усвояване на кредита, кредитополучателят извършвал погасявания, поради което размерът на дължимата сума намалявала. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по кредита в размер на 7469,10 лв., от които: главница - 6098.19 лв. и договорна лихва - 1370,91 лв. Ищецът е твърдял, че вземането на кредитора е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 07.04.2018 г.

На основание сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, задължението на кредитополучателя, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL383443/302 от 07.04.2008 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Освен това ищецът е твърдял, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия.

Твърдял е, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление до Районен съд Пазарджик срещу кредитополучателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.08.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3828/2018 г. Претендирал е част от главницата - 1629.09 лв. (частично от общо дължимата главница в размер на 6098.19лв.) и лихвата в размер на 1370,91 лв. за периода от 07.09.2015 г. до 07.04.2018 г., като срещу издадената заповед ответникът е подал възражение.

Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането по договор за потребителски кредит № FL383443/302 от 07.04.2018 г., за сумата от 2132,40 лв, от които: главница - 1629.09лв. (частично от общо дължимата главница в размер на 6098.19лв.) и лихва - 503,31лв. за периода от 07.09.2015 г. до 07.04.2018 г., представляващи част от неизплатено задължение по усвоения кредит.

Във връзка с изложените обстоятелства моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.А.А. дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 2132,40 лв, от които: главница - 1629,09 лв. (частично от общо дължимата главница в размер на 6098,19 лв.) и лихва - 503,31 лв. за периода от 07.09.2015г. до 07.04.2018 г., представляващи част от неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендирал е разноски по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В срока по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответницата е постъпил писмен отговор, с който е оспорил иска както по основание, така и по размер. Оспорил е дължимостта на сумите, като е направил възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД за главница и чл. 111 от ЗЗД за лихва. Заявил, че съгласно чл. 15 от договора за потребителски кредит, същия е станал предсрочно изискуем още през 2008 г. Така до момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е изтекла предвидената в закона давност. Претендирал е разноски по исковото производство и тези, направени в производството по ч. гр. д. № 3828/2018г., PC Пазарджик.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между „ЮРОБАНК И Еф Джи България“ АД и ответницата Д.А.А. е сключен договор за потребителски кредит № FL383443/302 от 07.04.2018 г., по силата на който банката, в качеството си на кредитодател, отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6300,00 лева, със срок на издължаване от 120 месеца или до 07.04.2018 г. с БЛП - 8,25 % с добавка от 6,70 пункта. Установено е от заключението на допуснатата икономическа експертиза, че на 07.04.2008 г. сумата по кредита е постъпила в банковата сметка на ответницата. Установено е също така, че последната вноска по кредата е била направена от ответницата на 16.01.2009 г. и е била в размер на 109,34 лв., като на кредитополучателката от кредитора са начислени следните задължения: 6300,00 лв. главница; 2022,40 лв. договорна лихва за периода 07.04.2008 г. до 22.03.2010 г. и 402,13 лв. наказателна лихва за периода 07.08.2008 г. до 28.12.2010 г. От заключението на експерта се установява, че по процесния кредит ответницата е заплатила сума в общ размер на 954,34 лв., с която са погасени, както следва: 201,81 лв. - главница, 752,07 лв. - договорна лихва за периода 07.04.2008 г. до 07.01.2009 г. и 0,46 лв. - наказателна лихва. Вещото лице е заключило, че към 03.08.2018 г. не са погасени следните суми: 6098,19 лв. - главница, 1270,33 лв. - договорна лихва за периода 08.01.2009 г. до 22.03.2010 г., 1370,91 лв. - неустойка за периода 08.02.2009 г. до 18.01.2016 г., а размерът на мораторната лихва върху посочената по-горе главница за периода 19.01.2016 г. до 03.08.2018 г. е изчислена на 1572,40 лв.

Съгласно чл. 15 от договора за кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да било от вноските по дължимата главница и лихви или неизпълнение на друго задължение, вземането на банката става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява договорът и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.

По същество не се оспова, че съгласно договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България" АД с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, вземанията на банката са прехвърлени на „ЕОС Матрикс" ЕООД, а от съдържанието на представеното като доказателство потвърждение за извършената цесия - неразделна част от договора за цесия, е видно, че предмет на продажбата е и вземането на банката към ответницата Д.А.А., срещу името на която са записани номерът на договора и неплатените суми. Приети като доказателства от районния съд са и 2 броя пълномощни, по силата на които цедентът "Юробанк България" АД е упълномощил цесионера "ЕОС Матрикс" ЕООД да уведоми длъжника за сключената цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД, в резултат на което цедентът е упълномощил адвокатско дружество "Иванов и Д." да представлява банката и да уведоми длъжника за цесията. Представено е също уведомление за извършената цесия, адресирано до длъжника и според представените и неоспорени писмени доказателства това уведомление е изпратено с куриерска услуга и е получено от близка родственица на ответницата на 02.02.2016 г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

На първо място неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че целият неплатен остатък от сумата по договора за потребителски кредит е станал изцяло предсрочно изискуем още през 2008 г., най-малкото заради това, че вещото лице е установило, че последната вноска за погасяване на кредита е внесена на 16.01.2009 г. и е била в размер на 109,34 лв. Следва да се посочи, че обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем е само възможност, но е и задължение за банката, поради което в случая тя е предпочела да не го обяви за предсрочно изискуем, а да цедира вземането на трето лице, което е подало заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК след изтичането на срока на действие на договора – 25.09.2018 г. /а договорът е изтекъл на 07.04.2018 г./. Именно поради това въпросът за предсрочната изискуемост изобщо не следва да бъде разглеждан.

В настоящия случай се установява, че със заявлението от 25.09.2018 г. и с исковата молба вземанията за главницата по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка се претендират в общ размер, без да са конкретизирани неплатените вноски по кредита и без да е ясно каква част от всяка останала неплатена вноска представлява главница и каква – лихви /предвид факта, че все пак е налице частично погасяване както на главницата, така и на лихвите/. Нещо повече, в настоящия случай със заявлението се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на сключен договор за цесия, а договорът за потребителски кредит и погасителният план изобщо не са били представени със заявлението. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания и не е ясно кои вноски са включени в общия размер на главницата и лихвите предвид факта, че в конкретния случай сумите са заявени като частични, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. В своята практика ВКС приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж и ако искът е предявен за плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна вноска, то той би бил погасен по давност по отношение на неплатените дължими главници за периода над 5 години преди датата на предявяване на иска. В настоящия случай обаче, предвид факта, че исковите суми са предявени като частични и не е ясно за кои вноски става въпрос, съдът не може да направи преценка дали претендираните суми са погасени по давност.

Като е уважил иска, районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвръдено. С оглед изхода на спора в полза на "ЕОС Матрикс" ЕООД следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., за които са представени доказателства, че са заплатени в брой по договор за правна защита и съдействие.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1039/15.07.2019 г., постановено по гр.д. № 4908/2018 г. Пазарджишкият районен съд.

         ОСЪЖДА Д.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** с постоянен адрес:***, представлявана от адв. Т.В. ***, да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър", с ЕИК: *********, представлявано от Р.И.М. - Т., разноски в настоящото производство в размер на 300 /триста/ лева.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: