Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 03.10.2013г. Град К..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
Районен съд четвърти граждански състав
На двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Гальов
Секретар:
К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 828 по описа за 2013
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.128, вр. чл.242, вр.
чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.
Съдът е сезиран с искова молба от П.С.П., ЕГН **********,***, против
„Д.– Е.”ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.К.., улул.Ю.,
представлявано от управителя Д.Г.Д..
Ищецът твърди, че
работел при ответното дружество, като заемал длъжността „продавач- консултант”.
Трудовият договор с ответника бил прекратен със Заповед № ***/05.05.2013г.,
на основание член 325, т.1 от Кодекса на
труда. Твърди, че не е получил пълния размер на полагащото му се трудово
възнаграждение за месеците март и април 2013г. Сочи, че към дължимото и
неизплатено трудово възнаграждение за този период следва да се добави и
допълнително възнаграждение за шест месечни трудови възнаграждения, с оглед
натрупания 41 години трудов стаж, ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати дължимото. Претендира за направените
по делото разноски.
Ответното дружество,
в едномесечния срок за отговор на исковата молба депозира такъв, като взема
становище по така предявените искове. Счита, че исковете са допустими, но ги
оспорва като частично неоснователни. Твърди, че е налице плащане на част от
дължимото работни дни. Заявява, че в съдебно заседание ще представи писмени
доказателства за направени плащания. В съдебно заседание се явява управителят
на ответното дружество. Не представя доказателства по делото.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от представеното копие на заповед
№ **05.05.2013г и копие на трудов договор № **от 02.11.2012г. се
установява, че ищецът е работил на длъжността „продавач-
консултант” в гр.К.. при
ответното дружество, като трудовото правоотношение между ищцата и ответника е
прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, считано
от 05.05.2013г.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като
обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението - дължимото
трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2013г. възлиза в размер на 243.01 лева, като сумата е
получена след удържането на всички дължими осигурителни вноски, здравни
осигуровки и данък общ доход, а за месец април 2013г. дължимото
възнаграждение също възлиза в размер на 243.01 лева. Размерът на претендираните
допълнителни възнаграждения за периода от ноември 2012г. до април 2013г.
включително според приетото и неоспорено експертно заключение възлиза на сумата
от 456.08 лева общо за шестте месеца на периода.
Съдът намира, че между страните било налице трудово
правоотношение. Ищецът била приета на работа в ответното дружество и
правоотношенията между страните са били прекратени именно по реда на трудовото
законодателство. Предвид изложеното, настоящия спор се явява трудов спор, който
следва да бъде разглеждан като такъв, като претендираните
права произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
По отношение на предявения иск за неизплатени трудови
възнаграждения за месеците март и април 2013г. същият е доказан по основание и
съобразно горепосочения размер. По делото не е спорен и факта, че ищецът има
посочения трудов стаж, според който му се дължи и претендираното
допълнително възнаграждение, а и той се установява от приложените по делото
приети и неоспорени писмени доказателства.
Съгласно чл.245, ал. 2 от КТ, вр.
чл.128 от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя
договореното възнаграждение за извършена работа в установените срокове.
Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил своевременно дължимото и
начислено трудово възнаграждение за процесния период.
Съгласно член 245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен
процент за съответния период.
Ето защо, съдът намира предявеният иск за основателен,
но доказан до размера, установен от заключението на вещото лице. За разликата
от 243.01 лева до пълният предявен размер от 310.00 лева, искът следва да се
отхвърли като недоказан. Относно допълнителното трудово възнаграждение искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 456.08 лева.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ
По делото не са внесени държавни такси, а
възнаграждението на вещото лице в размер на 40 лева е платено от бюджетните
средства на съда, предвид характера на производството и хипотезата на чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът претендира разноски за производството, поради
което на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят в негова полза
разноските, но по делото липсват доказателства, че такива са напра-вени, поради което няма как да се присъдят.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в тежест на ответника ще бъдат възложени сумите, както следва:
Да внесе държавна такса за уважения иск по сметка на съда,
като съобразно разпоредбата на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, същата следва да бъде в размер на 50.00 лева; Да
плати направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
40.00 лева, която сума също да се внесе по сметка на КРС в полза на бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.– Е.”ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр.К.., улул.Ю.,
представлявано от управителя Д.Г.Д., да заплати на
П.С.П., ЕГН **********,***, на
основание чл.128, вр. чл.242, вр.
чл.245, ал.2 от КТ, сумата от 486.02
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците март и април
2013г., както и сумата от 456.08 лева представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграж-дение за шест месеца, считано от
месец ноември 2012г. до месец април 2013г. включително, ведно със законната
лихва за забава от предявя-ване на иска до
окончателното плащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 486.02 лева
до пълния предявен размер от 620.00 лева на иска за две месечни трудови възнаграждения
за периода март- април 2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Д.– Е.”ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.К.., улул.Ю., представлявано
от управителя Д.Г.Д., на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд- гр.К.. в
полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „Д.– Е.”ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.К.., улул.Ю., представлявано
от управителя Димитър Георгиев Димитров, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд- гр.К.. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на
40.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд- гр. Пловдив, в двуседмичен срок, считано от 03.10.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.