№ 415
гр. Смолян, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500121 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 2258/23.06.2022 г. от Д. СЛ. УЗ.,
чрез пълномощника и адв.А.П. да се допълни постановеното по настоящото
дело решение в частта за разноските, като бъде осъдена насрещната страна да
и заплати сторените от нея разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от насрещната страна Н. АТ. Д.
не е постъпил отговор на горната молба.
Съдът установява следното:
Молбата на Д.У. е допустима – подадена е от легитимирано
лице и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Тя се явява и основателна, тъй като
въззивният съд е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от
нея искане / с молбата вх.№ 1543/28.04.2022 г., подадена преди заседанието
пред въззивния съд на 03.05.2022 г., и придружена със списък на разноските/,
да и се присъдят направените разноски съобразно резултата от делото.
С решение № 191/30.05.2022 г. по настоящото В.гр.дело №
121/22 г. въззивният съд отменя решение № 54/29.12.2021 г. по гр.дело №
146/2021 г. на РС-Ч. в обжалваните от Д.У. части, с които са отхвърлени
искът и по чл.30, ал.1 ЗН срещу Н.Д. за намаляване размера на извършеното
от С. У. завещателно разпореждане в полза на Д., обективирано в саморъчно
завещание от 15.10.2020 г.; и за възстановяване на запазената част на Д.У. от
1
наследството на С. У.; в частта, в която е отхвърлен искът на Д.У. срещу Н.Д.
за делба на недвижим имот, находящ се в с.О., общ.Ч., представляващ
застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 420 кв.м.,
представляващо УПИ VIII, в кв. 5 по плана на село О., с уредени
регулационни сметки, ведно с построената в него триетажна масивна
жилищна /вилна/ сграда с гараж със застроена площ от 87,00 кв.м.; както и в
частта, с която делбата на същия имот е допусната само между Е.У. и Н.Д.
при квоти от 34 773,57/52 340 ид.части за Е.У. и 17566,43/52340 ид.части за
Недялко У.. Вместо това е намалено извършеното от С. У. завещателно
разпореждане в полза на ответника Н.Д., обективирано в саморъчно
завещание, съставено на 15.10.2020 г., като е възстановена запазената част на
Д.У. от наследството на С. У. в размер на 8603,56 лв. Също така, с въззивното
решение се допускат до делба между ЕЛ. Г. УЗ., Д. СЛ. УЗ. и Н. АТ. Д. дворно
място от 420 кв.м., представляващо УПИ VIII, в кв. 5 по плана на село О.,
ведно с построената в него триетажна масивна жилищна /вилна/ сграда с
гараж със застроена площ от 87 кв.м., при квоти: 34 773,57/52349 ид.части за
Е.У., 8603,56/52340 ид.части за Д.У. и 8962,87/52340 ид.части за Н.Д..
Решението на Чепеларския районен съд в останалите части,
с които е намален, по предявен от ЕЛ. Г. УЗ. иск по чл.30 ЗН срещу Н. АТ. Д.,
размерът на същото извършено от С. У. завещателно разпореждане в полза на
ответника Н.Д., обективирано в саморъчното завещание от 15.10.2020 г., като
е възстановена запазената част на ЕЛ. Г. УЗ. от наследството на С. Ж. У. в
размер на 8603,57 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
Делото е образувано по субективно и обективно
съединените искове против Н.Д. на Е.У. и Д.У. по чл.30, ал.1 ЗН за
намаляване завещателното разпореждане на С. У. и възстановяване на
запазените им части, както и по чл.34 ЗС за делба на дворното място с
построената в него вилна сграда с гараж в с.О..
Платената държавна такса в полза на Районен съд - Ч. е в
размер на 80 лв., за която може да се заключи, че е платена по равно от всяка
от ищците и е за исковете им по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване завещателното
разпореждане и възстановяване на запазените им части, които са неоценяеми
и за тях се дължи държавна такса от минимум 30 лв. и не повече от 80 лв.,
съгласно чл.3 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК. По
2
иска за делба при предявяването му не се дължи държавна такса. Наред с
това, поради отхвърляне на иска и за делба, Д.У. е осъдена с определение №
9/04.02.2022 г. от ЧРС на осн.чл.77 ГПК във вр. с чл.9 от Тарифата за таксите,
събирани от съдилищата по ГПК.
В списъка на разноските на л.84 от делото на ЧРС също е
отразено, че Д.У. е направила разход от 40 лв. за държавна такса за
образуване на гр.дело № 146/2021 г. В списъка и на л.35 от въззивното дело се
търсят 80 лв. разноски за държавна такса за образуване, но следва да се
присъдят само направените такива от Д.У., не и от Е.У., която не е направила
такова искане.
Съгласно договора за правна защита и съдействие от
07.07.2021 г. на л.85 от делото на РС, Д.У. заплаща на пълномощника си
адв.А.П. възнаграждение в размер на 350 лв. за защита по иска по чл.30, ал.1
ЗН и 700 лв. за защита по иска за делба. Цялата сума от 1 050 лв. за
възнаграждение и по двата иска е платена от Д.У. на нейния адвокат-
пълномощник. От сумата обаче следва да се присъдят само платените 350 лв.
възнаграждение за защита по присъединения иск по чл.30, ал.1 ЗН, тъй като
чл.355 ГПК разпорежда, че страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им; а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 ГПК. Понасянето на
разноските от страните съобразно стойността на дяловете им важи за
държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски
хонорар се понасят от страните так, както са ги направили, като в случая този
хонорар от 700 лв. не е платен във въззивното производство, а в
първоинстанционното.
За комплексната експертиза пред първоинстанционния съд,
която е изслушана за установяване на факти, касаещи само исковете по чл.30,
ал.1 ЗН на Е. и Д. У.и, са платени общо от тях 500 лв. В списъка за разноските
на Д.У. на л.84 от делото на РС от тях тя претендира по 185 лв. и 65 лв. или
общо 250 лв. По същия начин те са отразени и в списъка и на л.35 от
въззивното дело. Съгласно чл.355 във вр. с чл.78 ГПК така направените от
нея разноски в размер на 250 лв. за експертизата по присъединения иск също
следва да се понесат от насрещната страна.
Платените от Д.У. общо 65 лв. държавна такса за въззивно
3
обжалване също следва да се присъдят, тъй като обхващат държавната такса
от 40 лв. при обжалване решението в частта, с което е отхвърлен искът и по
чл.30, ал.1 ЗН, както и държавната такса от 25 лв. за въззивното обжалване на
решението в частта по иска за делба /чл.9 ТДТГПК и т.17 от ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Подадената от Д.У. въззивна жалба е приета изцяло за
основателна, поради което насрещната страна следва да я овъзмезди за тези
разходи. В този смисъл е т.9 от ППВС 7/1973 г.
В обобщение, въззивното решение следва да се допълни в
частта за разноските, като Н.Д. бъде осъден да заплати на Д.У. направените от
нея разноски пред двете инстанции в размер общо на 705 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕ.:
ДОПЪЛВА решение № 191/30.05.2022 г. по настоящото
В.гр.дело № 121/2022 г. на Смолянския окръжен съд в частта за разноските,
като ОСЪЖДА Н. АТ. Д., ЕГН **********, от гр.П., ул.Б. № 8, ет.5, ап.12, да
заплати на Д. СЛ. УЗ., ЕГН **********, от гр.П., бул. Н.В. № 47, ет.8, ап.21,
направените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на 705 лв.
/седемстотин и пет лева/.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез
техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4