№ 38
гр. Ямбол , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК, вр. с чл.402, ал.2, изр.2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. С. от гр.С., подадена от пълномощника му
адв.М.Х., против Определение №260280/17.02.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №907/2020г., с което е отменено допуснатото по делото с Определение
№1237/15.06.2020г. обезпечение на предявения от И.С. иск по чл.127, ал.2 СК, вр. с чл.59,
ал.9 СК чрез спиране на изпълнението по изп.д.№425/2020г. по описа на ДСИ при ЯРС.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното
определение на ЯРС, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон - при
липса на предпоставките по чл.402, ал.2 ГПК. Твърди се в жалбата, че съдът е отменил
допуснатото по делото обезпечение без да са налице обстоятелства, от които може да се
направи извод, че не съществува причината, поради което е допуснато обезпечението, като
такива обстоятелства не са и поддържани от страната, по чието искане е отменено
обезпечението. Поради това се моли за отмяна на определението на ЯРС.
Ответницата по частната жалба С. А. Д. от гр.П., чрез пълномощника адв.Н., е
подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна. Изложени са
съображения, според които издадената в полза на жалбоподателя обезпечителна заповед не
е в най-добър интерес на детето, което в най-ранна детска възраст е лишено от грижите на
майката, на която са предоставени родителските права, както и че не е налице
обезпечителна нужда като предпоставка за допускане на обезпечението, тъй като детето не е
спорно материално право, такива са родителските права по отношение на него и те не могат
да се ограничават с рестрикции, които практически да водят до лишаване на детето от най-
важния родител в живота му - неговата майка.
1
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
От фактическа страна е установено, че първоинстанционното производство е
образувано по исковата молба на И. С. С. от гр.С., с която против С. А. Д. от гр.П. е
предявен иск с правно основание чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 СК за изменение на режима
на упражняване на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката
на рожденото дете на страните С. С.а, малолетно, род. на 05.08.2019г., за които мерки е
постигнато споразумение по чл.127, ал.1 СК, утвърдено с влязло в сила решение на ЯРС по
гр.д.№ 226/2020г.
С исковата молба ищецът И.С. е заявил особено искане - за определяне на
привременни мерки, при които родителските права по отношение на малолетното дете С. да
бъдат предоставени на него като баща, при който да бъде определено и местоживеенето на
детето. По това особено искане ЯРС е постановил Определение №1432/03.07.2020г., с което
е оставил искането без разглеждане като недопустимо. Определението по привременните
мерки не е обжалвано и е влязло в сила.
В хода на производството по допускане на привременните мерки ищецът И.С. е
заявил и искане за допускане на обезпечение на предявения от него иск, чрез спиране на
изпълнението по изп.д.№ 425/2020г. по описа на ДСИ при ЯРС, което изпълнително дело е
било образувано въз основа на представения от майката изпълнителен лист, издаден по
влязлото в сила решение на ЯРС по гр.д.№ 226/2020г., с което на майката е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето С.. По изпълнителното дело
са били предприети действия по изземване и предаване на детето С. от бащата И.С. на
майката С.Д..
С постановеното по делото Определение №1237/15.06.2020г. ЯРС е уважил
искането на ищеца и е допуснал обезпечение на предявения от него иск чрез спиране на
изпълнението по изп.д.№ 425/2020г. по описа на ДСИ при ЯРС. Определението на ЯРС по
допускане на обезпечението е връчено на страните (на майката С.Д. на 16.06.2020г.), не е
обжалвано и е влязло в сила.
С молба от 29.01.2021г. майката С.Д., ответницата по делото, е поискала на
основание чл.402, ал.2 ГПК ЯРС да отмени допуснатото обезпечение, тъй като обезпеченият
иск е вероятно неоснователен и издадената обезпечителна заповед не е в най-добър интерес
на детето.
С обжалваното определение ЯРС е уважил молбата за отмяна на обезпечението,
като е изложил съображения, че е налице хипотеза, при която със съдебно решение
2
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката,
но изпълнението на съдебното решение е спряно и майката не може да упражнява
родителските права, което е станало причина по случая да се произнасят органите на
полицията и прокуратурата. Съдът е отчел и обстоятелството, че се касае за дете в много
ниска възраст, което ако не общува и с двамата си родители ще настъпи синдром на
отчуждаване, което не е в най-добър интерес на детето.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено, като съображенията за
този извод са следните:
Отмяна на обезпечението, съгласно разпоредбата на чл.402, ал.2 ГПК се допуска
при отпадане на причината, поради която е било допуснато. Отпадане на причината, поради
която е допуснато обезпечението е налице тогава, когато обезпеченият иск бъде отхвърлен с
влязло в сила решение или когато производството по обезпечения иск бъде прекратено с
влязъл в сила съдебен акт, както и при наличие на условията по чл.398, ал.2 ГПК (ако се
касае за оценим в пари иск). В производството по чл.402 ГПК не може да се преценява
наличието на предпоставките за първоначално допуснатото обезпечение, нито да се
преразглежда правилността му. Това може да стане само в производството по допускане на
обезпечението по чл. 389 и сл ГПК, както и в инстанционния контрол по чл.396 ГПК срещу
определението, с което се допуска или отхвърля искането за обезпечение, в което се
преценява наличието на предпоставки за неговото допускане. Или отмяна по реда на чл.402
ГПК на обезпечение е допустима, само ако молителят представи доказателства, че
производството по обезпечения иск е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което
се отхвърлят претенциите на ищеца по обезпечения иск, както и тогава, когато
производството по обезпечения иск бъде прекратено с влязло в сила съдебно определение.
При условията на чл.402 ГПК не е допустима отмяната на обезпечението от същия съд,
поради твърдения на ответника за липса на предпоставките за допускане на обезпечението и
тези доводи на страната не могат да се обсъждат и от горестоящия съд в производство по
обжалване на определението на съда в производството по чл.402, ал.2 ГПК.
В случая както се прие и посочи по-горе, определението на ЯРС по допускане на
обезпечението е влязло в сила, доколкото ответницата в обезпечителното производство С.Д.
не се е възползувала от процесуалната си възможност да обжалва определението от
15.06.2020г. на ЯРС и всички доводи във връзка с липсата на предпоставките за неговото
постановяване са неотносими в настоящото производство. Влязлото в сила определение за
допускане на обезпечението е задължително за страните и всички възражения по отношение
на неговата законосъобразност, които не са били направени в производство по чл.396 ГПК
са преклудирани. Пропускът да бъде атакувана законосъобразността на обезпечението или
да бъде предявен конкретен довод в тази насока не може да бъде саниран по реда на чл.402
ГПК. В последното производство не се преценява законосъобразността на обезпечението, а
дали са настъпили последващи факти, водещи до отмяната му. Такива факти в случая не са
налице - производството по обезпечения иск е висящо, не е прекратено и предявеният от
3
ищеца иск не е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, при което молбата за отмяна на
обезпечението е неоснователна.
С оглед горното, като не е разгледал наличието на предпоставките по чл.402, ал.2
ГПК за отмяна на обезпечението, а е обсъждал факти и обстоятелства, относими към
допускане на обезпечението и към производството по привременни мерки, както и по
съществото на спора (относно най-добия интерес на детето), ЯРС е постановил неправилно
и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.
Въззивният състав на ЯОС напълно споделя доводите на ответницата по частната
жалба, че обезпечението на предявения от И.С. иск е допуснато при липса на предпоставките
по чл.391 ГПК - без да е доказана обезпечителната нужда на ищеца и без наличие на
представени убедителни писмени доказателства. По мнение на този състав на въззивния съд
и наложената обезпечителна мярка е неподходяща и неоправдана, тъй като по своя характер
производството по чл.127, ал.2 СК, както и това по чл.59, ал.9 СК, представлява
производство по спорна съдебна администрация, в което макар и да не се ползват със сила
на пресъдено нещо, постановените в това производство решения се ползват с изпълнителна
сила. Законът не допуска изпълнителната сила на съдебното решение да се преодолява чрез
налагането на подобни обезпечителни мерки - спиране на изпълнението в рамките на друго
производство, в случая това по чл.59, ал.9 СК. Обезпечителната мярка по чл.397, ал.1,т.3
ГПК - спиране на изпълнението поначало е допустима за оценяеми искове и при изпълнение
на условието по чл.390, ал.4 ГПК - срещу представяне на гаранция, но не и за обезпечение
на искове, предявени за защита на неимуществени права, какъвто е настоящият предявен
иск. Ефектът на търсената от ищеца защита би могъл да бъде постигнат чрез налагането на
привременни мерки в производството по чл.59, ал.9 СК, но не и чрез спиране на
изпълнението на влязлото в сила съдебно решение по чл.127, ал.1 СК. Тези съображения
обаче, както се разясни, не могат да послужат като основание за отмяна на допуснатото
обезпечение в настоящото производство по чл.402, ал.2 ГПК, а в производство по чл.396
ГПК или по обжалване на определението по привременните мерки, но както се посочи
ответницата С.Д. не е обжалвала определението от 15.06.2020г. и всички доводи за неговата
незаконосъобразност са неотносими в настоящото производство, в което не подлежи на
преразглеждане правилността на първоначално допуснатото обезпечение.
По горните съображения, Я О С
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260280/17.02.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №907/2020г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.402 ГПК от 29.01.2021г. на С. А. Д. от гр.П., ж.к."Т."
чл.4,вх.Г, ет.4, ап.16 за отмяна на обезпечението на иска по чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 СК,
4
предявен от И. С. С., с посочени по делото данни, допуснато с Определение
№1237/15.06.2020г. по гр.д. № 907/2020г. на ЯРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5