№ 13515
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от М. СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело №
20241110167700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и следващите ГПК.
Предявен е от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №
68 срещу ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на
сумата от 1010,14 лева, представляваща за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № *********
за вредите по лек автомобил Пежо 308 с рег. № *******, настъпили в резултат
от пътнотранспортно произшествие от 01.12.2023 г. около 13:30 часа в гр.
София, ул. „Георги С. Раковски“ пред номер 98 поради виновно
противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по
застраховка „Гражданско отговорност на автомобилистите“ МПС Пежо 308 с
рег. № ********, ведно със законна лихва за период от 30.08.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 17.09.2024 г. по ч.гр.д.
52884/2024 г., СРС, 77 с-в.
Ищецът „Дженерали застраховане“ АД, твърди, че на 01.12.2023 г.
около 13:30 часа в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ пред номер 98 МПС
Пежо 308 с рег. № ******** при извършване на маневра пристрояване от лява
в дясна лента, реализира ПТП с движещия се в дясна лента лек автомобил
Пежо 308 с рег. № *******. Ищецът посочва, че ПТП-то е документирано с
Двустранен констативен протокол, както и че виновният водач е застрахован
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Посочва, че за увредения лек автомобил е сключен
1
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” със
ищцовото дружество. Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е
образувана щета № *********, по която били изплатени 995,14 лева за
отреомониране на автомобила в сервиз и били сторени 15,00 лева
ликвидационни разноски. Предвид встъпването в правата на увреденото лице
ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана, но ответникът
не за заплатил застрахователно обезщетение. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с
който оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Счита, че
не са надлежно окомплектовани документите по регресната претенция.
Оспорва в протокола да е изразено съгласие за вина на водача на
застрахования при ответника автомобил, оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП, оспорва предявения иск и по размер. Поради това моли
съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски,
в това число и юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че МПС Пежо 308 с рег. № ******** е застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на настъпване на процесното ПТП, както и че
ищецът е заплатил сочената сума за вредите на Пежо 308 с рег. № ******* по
сключена застраховка каско на МПС.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.12.2023 г., искане за оценка на
вреди, от показанията на разпитания свидетел Е. Н. Г., както и от
неоспореното заключение на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че на 01.12.2023 г. около 13:00 часа в гр. София при
движение в лява пътна лента по ул. „Георги С. Раковски“ в района на № 98 при
предприемане маневра за отклонение вдясно и преминаване в съседна лента
водачът на МПС Пежо 308 с рег. № ******** реализира ПТП с попътно
движещия се отдясно и изчакващ за десен завой водач на МПС Пежо 308 с рег.
№ *******
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по МПС Пежо 308 с рег. № *******.
Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за отстраняване
на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1432,10 лева.
От показанията на разпитания свидетел Е. Н. Г. се установява, че на
процесната дата същият управлявала увреденото МПС Пежо 308. Свидетелят
2
поддържа, че шофирала в дясна лента в колона от коли и изчаквала за завой
надясно, когато лявата страна на автомобила бил ударена от виновния водач,
който не преценил ситуацията при смяна на лентите.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Както беше посочено по-горе, от признанието на ответника и събраните
по делото писмени доказателства категорично се установява, че ищецът е
заплатил по договор за имуществено застраховане КАСКО за ремонта на
увредения застрахован при ищеца автомобил, застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност за МПС Пежо 308 с рег. № ********, при
ответното дружество.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на
свидетеля Е. Н. Г. безспорно се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на МПС Пежо 308 с рег. №
******** – Анна Найденова - Петрова. Същата е нарушила разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Е. Н. Г. като
обективни, логични и последователни, кореспондиращия си с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят подробно излага
фактите и обстоятелствата, които лично е възприел като не се установява
стремеж за депозирани угодни за някоя от страните показания. Не се явява
3
съществено разминаването между отбелязаното в протокола за невиновния
водач, че автомобилът е в движение и при смяна на лента и свидетелските
показания, доколкото свидетелката е категорична че по време на движение и
изчакване за десен завой е последвал удар в лявата страна на увредения
автомобил от автомобила на виновния водач.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 1432,10 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е опредЕ. след проучване в цялост на пазара
на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален
сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ.
определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя
е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Неприложима в случая е и стойността, изчислена с
4
прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15,00 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало искът е основателен в пълния
предявен размер. Следва да се присъди и законната лихва върху
обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50,00 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за
държавна такса в размер на 25,00 лева, депозит за вещо лице в размер на
300,00 лева, депозит за свидетел в размер на 50,00 лева и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че „Застрахователна компания Лев
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДЪЛЖИ НА „Дженерали застраховане”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков” № 68 сумата 1010,14 лева, представляваща за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разходи по щета № ********* за вредите по лек автомобил
Пежо 308 с рег. № *******, настъпили в резултат от пътнотранспортно
произшествие от 01.12.2023 г. около 13:30 часа в гр. София, ул. „Георги С.
Раковски“ пред номер 98 поради виновно противоправно поведение на водача
на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилистите“ МПС Пежо 308 с рег. № ********, ведно със законна лихва
за период от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
17.09.2024 г. по ч.гр.д. 52884/2024 г. по описа на СРС, 77 с-в.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 68 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75,00
лева – разноски в заповедното производство и сумата 475,00 лева –
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6