Р Е Ш Е
Н И Е № 528
гр.
Видин, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора ................................... като
разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 75 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, чл. 222, ал. 3 от КТ
и чл. 86 от ЗЗД, от М.Л.В., ЕГН **********,***.
Твърди
се от ищеца, че за периода 1988г. до 08.11.2019г. изпълнявал длъжността кмет на
Община-Брегово. На 08.11.2019г. била издадена заповед № 20 / 08.11.2019г. с
която поради прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало на
02.11.1999г., било предвидено заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск както следва: за 2001г. - 22 дни, за 2002г. - 30 дни, за 2003г. -
30 дни, 2004г. - 32 дни, 2005г. - 32 дни, 2006г. - 32 дни, 2007г. - 32 дни, 2008г.
- 32 дни, 2009г. - 32 дни, 2010г. - 32дни, за 2017 дни - 32 дни, за 2019г. - 25
дни. Със същата заповед било предвидено изплащането на обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
На 31.12.2019г. председателят на
Общинския съвет –Брегово издал нова заповед № 45 /31.12.19г. с която отменил
предходната заповед за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода от 2001г. до 2010г. С новата заповед било предвидено заплащане на
обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск само за 2017 и за 2019г. и
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за
срок от 6 месеца.
Подържа се, че издадената нова
заповед е незаконосъобразна, поради това, че при ползването на платен годишен
отпуск от кмет на община се прилага така наречения уведомителен режим и не е
свързано с издаването на заповед от председателя на общинския съвет. За
ползването на платен годишен отпуск кметовете на общини следвало само да
подадат уведомление до председателя на общинския съвет и областния управител. С
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, което е настъпило на
08.11.2019г. с полагането на клетва от новоизбрания кмет на общината, възникнало
и правото на обезщетения по чл. 224 от КТ за периода от 2001г. до 2010г.
включително и за 2017-2019г.
Поради горното се иска да бъде
постановено решение, с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата 41 476,38лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
както следва : за 2001г. - 22 дни, за 2002г. - 30 дни, за 2003г. - 30 дни, 2004
г.- 32 дни, 2005г. - 32 дни, 2006г. - 32 дни, 2007г. - 32 дни, 2008г. - 32 дни,
2009г. - 32 дни, 2010г. - 32дни, за 2017 дни - 32 дни, за 2019г. - 25 дни, мораторна
лихва в размер на 794,97лева от 08.11.2019г. до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане. Иска се с решението ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни възнаграждения в общ
размер на 15 768,00лева, ведно със със законната лихва считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане. Иска се да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението. Претендират се и направените по делото
разноски.
От ответника е постъпил писмен
отговор. Оспорва основателността на исковете. Излага съображения във връзка с
мандата на кметовете като се подържа, че с всеки нов избор и преизбиране,
старото трудово правоотношение се прекратява и възниква ново. Подържа се, че
претенциите на ищеца са неоснователни и погасени по давност. Оспорва се и
направеното искане за допускане на предварително изпълнение.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна :
Видно
от представената справка за актуалното състояние за трудовите договори издадена
от НАП - ТД Велико Търново на 06.01.2020г., за периода от 01.01.1988г. до
08.11.2019г. ищецът е работил в Община Брегово. Със заповед № 20 / 08.11.2019г.
на председателя на Общинския съвет при Община Брегово е прекратено на трудовото
правоотношение с ищеца, възникнало на 02.11.1999г. и било разпоредено изплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск както следва: за 2001г.- 22
дни, за 2002г. - 30 дни, за 2003г. - 30 дни, 2004г. - 32 дни, 2005г. - 32 дни, 2006г.
- 32 дни, 2007г. - 32 дни, 2008г. - 32 дни, 2009г. - 32 дни, 2010г. - 32дни, за
2017 дни - 32 дни, за 2019г. -25 дни. Със същата заповед било предвидено
изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
Със заповед № 45 / 31.12.19г. на
председателят на Общинския съвет – Брегово била отменена издадената предходна
заповед за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за периода от 2001г.
до 2009г. и било разпоредено заплащане на обезщетение за неизползване на платен
годишен отпуск за 2017 - 32 дни и за
2019г. - 25 дни и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 6 месеца. С разпореждане на ТП на
НОИ - Видин от 07.12.17г. на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст считано от 30.11.17г. От заверката направена от Община Брегово в представеното копие от трудовата книжка
на ищеца се установява,че същият е
работил в общината 20 години и 6 дни. По делото е назначена счетоводна
експертиза, съгласно заключението на която, размера на обезщетението по чл. 224
от КТ, изчислено въз основа на брутно трудово възнаграждение, е
41 476,38лв., размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е 15 768,
00лв., а размера на претендираното обезщетение за забава е 794,97лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна:
По иска по чл. 222, ал.
3 от КТ :
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Установи се в
настоящия случай от представената справка от НОИ и от трудовата книжка на
ищеца, че същият е работил при ответника повече от 10 години. Установи се от
цитираното по-горе разпореждане на ТП на НОИ-Видин от 07.12.2017г., че на ищеца
е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 30.11.2017г.
пожизнено. Предвид на това и на основание чл. 222, ал. 3 от КТ на ищеца се
дължи обезещетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно
заключението на вещото лице размера на това обезщетение е 15 768,00лв.
С оглед на горното съдът счита, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде
постановено решение, с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата
15 768,00лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на иска - 15.01.2020г. до окончателното
изплащане.
По иска по чл. 224, ал.1 от КТ :
Съгласно
цитираната разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по
давност. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от
работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 38, ал.
7 от ЗМСМА кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово
правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното
правно положение. В случайте с кметовете
на общини особеността е това, че съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМСМА пълномощията
на кмета на общината, на кмета на кметството и на кмета на района възникват от
полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1
- т.е. в този случай няма работодател, който да сключва трудов договор с кмета
и съответно, който да прекратява трудовото му правоотношение, като това става с
полагането на клетва от новоизбрания кмет. По отношение на отпуските на кмета
съответно няма и орган, който да разрешава ползването на отпуск на същия. От
изричната разпоредба на чл. 224, ал. 1 от КТ следва изводът, че единствените
предпоставки за правото на това обезщетение са прекратяване на трудовото
правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години.
Няма никакво правно значение на какво основание и по какви причини /субективни
или обективни/ не е ползван платеният годишен отпуск. След като причините,
поради които не е ползван платеният годишен отпуск са без правно значение, то
не може да се приеме, че правото на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск противоречи или е несъвместимо с правното положение на кметовете.
Ето защо правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
тях не е обусловено от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на
текущата календарна година. След като трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на 08.11.2019г. то тогава за него е възникнало и правото на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът счита, че е неоснователно възражението
на ответника за погасяване по давност на претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно
чл. 176а от
КТ, който е в сила от 01.03.2011 г. когато
платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две
години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за
това, правото на ползването му се погасява по давност. След като цитираната разпоредба е в сила от 01.03.2011г.,
то същата има действие след тази дата и не може да се приложи по отношение
правото на отпуск възникнало преди тази дата. Поради това съдът счита, че
правото на ползване на отпуск за периода 2001-2010г. не е погасено по давност. Тъй
като прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 08.11.2019г.,
то правото на ползване на отпуск за 2017г. е в рамките на двете години по
чл.176а от КТ и не е погасено по давност. Същото се отнася и за правото на
ползване на отпуск и за 2019г. Съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ, обезщетението по чл.
224, ал. 1 от КТ се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения. След облагане на обезщетението, представляващо облагаем
доход, на основание чл. 24 от ЗДДФЛ с 10% данък, обезщетението е дължимо в нетен
размер от 37 328,74лева.
С оглед на горното съдът счита, че претенцията на ищеца е частично основателна и доказана в горния размер, ведно
със законната лихва считано от датата на предявяване на иска -15.01.2020г. до
окончателното изплащане.
По отношение претенцията за заплащане
на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 794,97лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.11.2019г. до датата на
предявяване на иска - 15.01.2020г. съдът счита, че предявения иск е неоснователен.
В КТ не е посочен
ден, в който работодателят следва да изпълни паричното си задължение по чл. 224 от КТ, а
последното е договорно, а не деликтно. Поради това обезщетението/законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД за
забавеното му изпълнение, възниква и се дължи от деня на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В
случай, че ако
такава не е била отправена от работника/служителя, законната лихва се дължи от
подаване на исковата му молба в съда, какъвто е и настоящия случай (ТР 3-1996-ОСГК). При него по делото няма данни
ищеца да е канил ответника да му плати процесното обезщетение
до подаване на исковата му молба в съда по настоящото дело. Поради това ответникът е
изпаднал в забава от датата на подаване в съда на 15.01.2020 г. на исковата молба.
Относно искането за допускане на предварително изпълнение :
Нормата
на чл.
242, ал.1 ГПК не визира всички
видове обезщетения по КТ, а само тези за работа. Обезщетенията, предмет на
настоящото производство, са за суми за
обезщетение от прекратяване на трудово правоотношение. Те са регламентирани в Глава X КТ,
раздел III – „Други видове обезщетения“ и свързани с полагането на труд, сред
които са и процесните обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ. За тези обезщетения, съдебната практика приема, че са
„за работа”. Обезщетение за неизползван платен отпуск има за цел да възмезди
работника за положения труд, макар да е имал право за съответния период да не
престира такъв, поради което и то е „за работа“.
Разпоредбата
на чл.
243, ал. 2 ГПК предвижда
недопустимост на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу
изчерпателно изброен кръг правни субекти - държавата, държавните учреждения и
лечебните заведения по чл.
5, ал. 1 от ЗЛЗ. В разпоредбите на
ГПК не е установена забрана за издаване на изпълнителен лист въз основа на
невлязло в сила решение срещу община. Съгласно чл.
136, ал. 1 КРБ и чл. 2 ЗМДМА
общината е основната административно-териториална единица, в която се
осъществява местното самоуправление. Общините не могат да бъдат приравнени към
държавните учреждения, предвид самостоятелността и структурата на общинския
бюджет съгласно чл.
141, ал. 1 КРБ, чл.
52 ЗМСМА и чл.
45, ал. 1 от ЗПФ , включваща и
собствени общински приходи, а не само субсидии от държавата, разпределяни между
общините по критерии, определени със закон. В посочения смисъл е и определение
№ 395/20.09.2011г. по ч. гр. дело № 357/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
С оглед на горното следва по реда на чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта на присъдените обезщетения за
работа.
Предвид изхода на делото на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 331,09лева,
съразмерно уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на РС-Видин направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице 80,00 лв. и за държавна такса 2 123,87лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Брегово, ЕИК *********, Гр. Брегово, пл.“Централен“
№ 1, да заплати на М.Л.В., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 37 328,74лева,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периоди от 2001г. до
2010г. включително, за 2017г. и и за 2019г., ведно със законната лихва считана
от 15.01.2020г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част
отхвърля като неоснователен.
Осъжда Община Брегово, ЕИК *********, Гр. Брегово, пл.“Централен“
№ 1, да заплати на М.Л.В., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на
15 768,00лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва считана от 15.01.2020г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от М.Л.В., ЕГН **********,***, ЕИК
*********, Гр. Брегово, пл.“Централен“ № 1, иск за заплащане на сумата от
794,97лева мораторна лихва, върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, за
периода от 08.11.2019г. до 15.01.2020г., като неоснователен.
Осъжда Община Брегово, ЕИК *********, Гр. Брегово,
пл.“Централен“ № 1, да заплати на М.Л.В., ЕГН **********,***, сумата от
1 331,09лева разноски по производството, като искането в останалата част
отхвърля като неоснователно.
Осъжда Община Брегово, ЕИК *********, Гр. Брегово, пл.“Централен“
№ 1, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 2 123,87лева за
държавна такса.
Осъжда Община Брегово, ЕИК *********, Гр. Брегово, пл.“Централен“
№ 1, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 80,00лева за
възнаграждение за вещо лице.
Постановява
предварително изпълнение на настоящето решение в частта на присъдените
обезщетения за работа.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия :