№ 218
гр. Горна Оряховица, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20234120200461 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „С.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя А. Ш. Б. чрез пълномощника адв. Д. Н. от АК – Л., обжалва
електронен фиш серия Г № 0056079, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв. „за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 638, ал.
4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ“. Поддържа, че във
фиша липсва коректно описание на нарушението. Не ставало ясно дА.
дружеството е наказано за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (по-нататък КЗ) или за нарушение по чл. 638, ал. 4 от същия
кодекс. Не била посочена правилно датата на нарушението. При издаването
на фиша било допуснато смесване на съставите на две различни нарушения,
както и несъответствие между описаното нарушение, посочената за нарушена
разпоредба и санкционната разпоредба. Предвид изложеното жалбоподателят
поддържа, че в хода на административнонаказателното производство били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи
основание за неговата отмяна. Моли съда да отмени обжалвания електронен
1
фиш и да му присъди направените по делото разноски за платено
възнаграждение на пълномощника адвокат.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП повдига
възражение за прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2023 г. в 13:14 часа на път I-4, в участъка при км 172+100, на
територията на община Стражица, бил заснет с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с фабр. №
604 лек автомобил „О.“ с рег. № ***, собственост на „С.“ ЕООД, ЕИК ***,
движещ се в посока към гр. Велико Търново.
На 06.07.2023 г. ОД на МВР – Велико Търново издала против
дружеството собственик на автомобила „С.“ ЕООД, ЕИК ***, обжалвания
електронен фиш серия Г № 0056079, с който на основание чл. 483, ал. 1, т.1
във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ
на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Електронният фиш бил връчен срещу разписка на управителя на
дружеството жалбоподател на 03.08.2023 г. На 14.08.2023 г. подписаната от
пълномощника на дружеството жалбоподател жалба против фиша била
заведена в ОД на МВР – Велико Търново.
От приетите като писмени доказателства справки, изготвени чрез
отдалечен достъп до Информационния център на Гаранционния фонд (л. 36 –
39), се установява, че за заснетия автомобил с рег. № *** е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със срок на застрахователното покритие от 16:32 часа на
03.06.2022 г. до 23:59:59 часа на 02.06.2023 г., че към 20.06.2023 г. за
автомобила не е имало сключен и действащ договор за посочената
2
задължителна застраховка, както и че на 29.06.2023 г. за автомобила е
сключен нов договор за задължителна застраховка, със срок на
застрахователното покритие от 16:26 часа на 29.06.2023 г. до 23:59:59 часа на
28.06.2024 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В обжалвания електронен фиш нарушената законова разпоредба и
приложената санкционна разпоредба са посочени с израза: „член 483, ал. 1,
точка 1 от КЗ, във връзка с член 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.1
от КЗ“.
С така посочените във фиша разпоредби са регламентирани съставите
на най-малко две различни административни нарушения.
С разпоредбите на чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е
формулирана, от една страна, забрана да се управлява моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от друга –
санкционна норма, регламентираща административното наказание, което се
налага на собственика за нарушаване на тази забрана. Така регламентираното
нарушение по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, изразяващо се в
нарушаване на забраната за управление на МПС, за което няма действаща
задължителна застраховка, се осъществява с действие.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира задължение на
собственика на регистрирано в страната МПС да сключи договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за
ангажиране на отговорността на собственика по чл. 638, ал. 1, т. 2 от същия
кодекс. Това нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
3
се осъществява с бездействие, поради което то е различно от посоченото по-
горе нарушение по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ,
представляващо неправомерно действие.
Като е формулирал нарушените законни разпоредби с цитирания по-
горе израз, който включва едновременно чл. 483, ал. 1, т. 1, чл. 638, ал. 1, т. 2
и чл. 638, ал. 4 от КЗ, издателят на фиша е поставил както наказаното
дружество, така и съда в невъзможност да установят еднозначно за кое от
посочените по-горе две различни нарушения е наказано дружеството
жалбоподател. Действителната воля на наказващия орган не може да бъде
изведена и от съдържащото се във фиша описание на нарушението,
доколкото в него са посочени както действието „управление на МПС“,
съставляващо изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4 във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, така и бездействието „несключване на
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което е изпълнителното деяние на състава
по чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Предвид изложеното съдът приема, че в процесния случай посочването
на няколко нарушени разпоредби, чрез които са регламентирани два
различни състава на административни нарушения, без възможност да се
установи чрез тълкуване за кое от двете нарушения е наложено
административното наказание, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Ето защо
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен на предвиденото в чл.
63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във фиша е
посочена датата на нарушението, с което е изпълнено изискването на
процесуалния закон (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП). Доводът, че датата на
нарушението е неправилно определена, не сочи на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. По изложените по-горе мотиви в
случая не може да се установи еднозначно за кое нарушение е наказано
дружеството жалбоподател. Поради това не е възможно да се извърши
проверка дали посочената във фиша дата на нарушението е правилно
определена, или не.
Включените във фиша данни за въведено ограничение на скоростта от
4
60 км/ч в съответния участък от пътя, за начина на въвеждане на това
ограничение на скоростта (с пътен знак В26) и за приспаднат толеранс в полза
на водача също не сочат на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Така посочените факти и обстоятелства са относими
единствено към нарушението по чл. 182 от ЗДвП, субект на което във всички
предвидени от закона хипотези е само физическо лице. В случая видът на
наложеното с фиша административно наказание – имуществена санкция –
сочи недвусмислено, че е наказано юридическото лице собственик на
заснетия автомобил, което не може да бъде субект на посоченото нарушение
по ЗДвП. От изложеното следва категоричният извод, че с обжалвания фиш
не е наложено административно наказание за управление на МПС с
превишена скорост, въпреки неправилно включените във фиша елементи от
състава на това нарушение.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва
да бъде уважено искането на дружеството жалбоподател за присъждане на
направените разноски в производството пред районния съд за платено
възнаграждение за един адвокат. От представените доказателства (разписката,
включена в текста на договора за правна защита и съдействие на л. 5) се
установява, че дружеството е платило на пълномощника адв. Д. Н. от АК – Л.
възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС този размер на уговореното и
платено възнаграждение е равен на минималния за защита срещу електронен
фиш, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., какъвто е
процесният. Поради това възражението за прекомерност на уговореното и
платено адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, а съдът следва да присъди на дружеството
жалбоподател пълния размер на претендираните разноски от 500 лв.
За посоченото адвокатско възнаграждение следва да бъде осъдена
Областната дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е юридическото
лице, издало отменения като незаконосъобразен електронен фиш.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0056079, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, ***,
представлявано от управителя А. Ш. Б., с адрес за призовки и съобщения
*** – адв. Д. Н., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от управителя
А. Ш. Б., с адрес за призовки и съобщения *** – адв. Д. Н. , сумата 500 лв.
(петстотин лева), представляващи пълния размер на направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита
в производството пред районния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ОДМВР – Велико
Търново за прекомерност на уговореното и платено от дружеството
жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6