РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110111296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Х. А. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „*****“ №***, ет. *, съдебен адрес: ул. „Дл Цл“
№***, с която се претендира да се приеме за установено спрямо ответниците **** - В., ул.
„О.“ №* и „Ол“ Ел, ЕИК: ****-***, със седалище и адрес на управление: бул. „В. В.“ №., че
ищцата е работила за периода от 28.02.1975 до 31.12.1984г, възлизащ на 9 (девет) години 10
(десет) месеца и 2 (два) дни в *** „Т.“ к. „О.“ /с правоприемник „О.“ О./ на длъжност
„изчислител по труда“ при пълно работно време – 8 часа.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищцата е работила в периода от 28.02.1975г. до 31.12.1984г. на
длъжност „.“ в С. „Т.“ клон „О*****“ /с правоприемник „О.“ Е. В., ЕИК: *****/, като този
период е отразен в трудовата книжка на ищцата, но размерът на трудовият стаж не е
посочен. Причината за неотразяването на стажа на ищцата в трудовата книжка е кражба,
осъществена в периода 08.08.2003г. до 13.08.2003г., на разплащателни ведомости от офиса
на „О.“ Е. за заплати от 1960г. до 2000г., видно от писмо от *****. На 22.10.2014г. на
ищцата е издадено удостоверение от „О.“ Е. с изх.№69, с което се потвърждава, че ищцата е
работила като „и.“ в предприятието в посочения период, като се уточнява, че данните са
взети от трудовата книжка на същата на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС.
От ответника ******, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Ответникът твърди, че от уточненията на ищцовата страна не може да се
установи по безспорен начин, че „О.“ Е. В. е правоприемник на в С. „Т.“ к. „О.“, при когото
се претендира, че ищцата е полагала труд в посочения период. В допълнение се посочва, че
от издаденото от „О.“ Е.-В. въз основа на данните от трудовата книжка на ищцата от 2014г.
удостоверение, също не се установява соченото в молбата правоприемство и поради това
липсват конкретни данни за идентичност и съответно за правоприемство на работодателя.
Искът се оспорва като недопустим по отношение на заявената претенция за периода от
1
01.01.1985г. до 31.07.1986г., защото за този период в трудовата книжка на Х.К. са вписани
данни за осигурителен стаж за друга длъжност в друго предприятие.
От ответника „О.“ Е., на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който се посочва, че за „О.“
Е., в качеството му на ответник по делото, конституиран по реда на ЗУТОССР, е налице
обективна невъзможност да представи ведомостите за заплати, с които следва да се
удостовери положения от ищцата труд в посочения период поради липсата на тези
ведомости в следствие на кражба, осъществена от 08.08.2003г. до 13.08.2003г., и
удостоверена с уведомително писмо от *****. Също така от представените от ищеца
писмени доказателства е видно, че в посочения период от 28.02.1975г. до 31.12.1984г.
работодателят на ищцата е бил държавно предприятие и не са налице данни за
правоприемство от страна на „О.“ Е. от държавното предприятие, поради което не е
безспорно установена легитимацията на „О.“ Е. като ответник по иска.
Варненският районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните по делото, и след преценка на събраните доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства - копия от: трудова книжка на Х.А. К.;
удостоверение с изх. № *** от 22.10.1914г. от „О.“; уведомително писмо от *****;
удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР от ******; декларация по чл. 8 от ЗУТОССР;
справка от търговски регистър, се установява, че: в издадена на името на Х.А. К. трудова
книжка без номер, е отразено назначението й на длъжност „изчислител по труда“ в С. „Т.“
предприятие „Т. с.“ в период от 28.02.1975г. до 31.12.1984г. Не е посочен общ размер на
трудовият стаж след преназначаване на друга длъжност при същия работодател. „О.“ Е. В.,
ЕИК: ***** е удостоверило на 22.10.2014г., че ведомостите за заплати на дружеството за
период от 1975 до 1984 г. са откраднати и според трудовата книжка на Х.А. К. тя е работила
в дружеството от 28.02.1975 до 31.12.1984г. В **** не се съдържат писмени данни за
положен труд този период от Х.А. К. при С. „Т.“ предприятие „Т. с.“ и О.“ Е.
Предвид липсата на предпоставката по чл. 6 ал. 4 ЗУТОССР събраните гласни
доказателства не следва да се обсъждат, като и по същество те са неотносими.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за
установено от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 3 във вр. с чл. 1 ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР.
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена
изрично възможността за установяване по съдебен ред. Производството по установяване на
трудов стаж се развива по правилата на общия исков процес, но ЗУТОССР въвежда
допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визираното в чл. 5 във вр. с чл. 4, ал.
2, т. 1 от с.з задължително представяне на удостоверение издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са загубени или унищожени, което в случая е налице.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е
полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност при
съответното работно време.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът не проведе
пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, обуславящи основателност на
иска.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовият стаж /Приета с
ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г./, изд. на основание чл. 356 от
2
КТ, трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и
занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на
изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време,
което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда. Съобразно ал. 2 от същата
норма редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г.,
служат за установяване на трудовия стаж за това време, независимо че не са оформени по
начина, посочен в ал. 1 на чл. 6.
Цитирания чл. 6 от Наредбата разпорежда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или
служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се
записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатва с печата му.
Твърдяният от ищеца трудов стаж е след дата 01.07.1960г. и от представената трудова
книжка е видно, че тя не е надлежно оформена в частта й относно записванията за
процесния период – липсва записана продължителност на трудовия стаж, придобит от
работника при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
цифри и думи, подписана от главния счетоводител и от работодателя, подпечатана с печата
му, поради което не е в състояние да служи за удостоверяване на трудовия му стаж.
Поради изложеното и предвид липсата на други докзателства в подкрепа на твърденията
на ищеца, извън трудовата книжка, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В т. см.
е съдебната практика – пр. решение по в. гр. дело № 1650 по описа на ВОС за 2012г.,
решение по в. гр. дело № 3324 по описа на ВОС за 2012г. и решение по въззивно гр. дело №
1380 по описа на ВОС за 2019г., като с последното се приема, че ако трудовата книжка е
оформена с всички необходими реквизити, печати и приключваща информация,
обобщаваща целия трудов стаж при този работодател, то воденето на процесния иск би било
безпредметно, тъй като тя би удостоверявала наличието на спорния стаж. Точно защото не е
оформена по надлежния начин, трудовата книжка не може да удостовери наличието на
трудов стаж за процесния период, но в същото време представлява писмено доказателство
по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР което прави вероятно наличието му, и с оглед на което са
допустими свидетелски показания за установяването му. Такива допустими доказателства
обаче по настоящото дело, както беше отбелязано по-горе, не бяха ангажирани.
По отношение на ответника „О.“ Е. ищцата не доказа и правоприемството му с
предприятието /стопанска дирекция, клон или др./, в което се твърди, че е полагала труд –
пр. чрез представяне на фирменото дело, по което е било учредено това дружество, или
съответна извадка от ДВ или акт на МС, с които е било създадено, респ. преобразувано това
държавно предприятие /стопанска дирекция/ в търговец по ТЗ или др.
Съобразно ТР № 2/2015 от 06.06.2016 год на ОСГК на ВКС, в производството по чл.1
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Предвид така дадените
задължителни указания и на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника **** разноски за юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл. 78
ал. 8 ГПК в размер на 100лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 т.3 ЗУТОССР за приемане за
установено по отношение на ******************, ул. „О.“ №* и „О.“ Е., ЕИК: ****, че Х.
АН. К., ЕГН: ********** е работила за периода от 28.02.1975 до 31.12.1984г, възлизащ на 9
3
(девет) години 10 (десет) месеца и 2 (два) дни в С. „Т.“ клон „О.“ /с правоприемник „О.“ О./
на длъжност „изчислител по труда“ при пълно работно време – 8 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Х. АН. К., ЕГН: ********** да заплати на
****** ул. „О.“ №* сумата от 100 /сто/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4