Решение по дело №235/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 639
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180700235
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 639

гр. Пловдив, 12 април 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 235/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство по чл.208 и сл. от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.    

Образувано е по касационна жалба на М.А.Б. ***, подадена чрез процесуален представител адв.В.В. против Решение № 2224/09.12.2021 г., постановено по АНД № 20215330206278/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV наказателен състав, с което е потвърден Наказателно постановление21-1030-007042/26.07.2021 г., издадено от Началник Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което касатора е санкциониран с административно наказание „глоба в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи оценка на възраженията и доказателствата, което е касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от първоинстанционния съд извод, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по установяване на нарушението, като счита, че такива са релевантно основание за отмяна като незаконосъобразен на обжалвания административен акт. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. 

Ответникът по касационната жалба –Областна дирекция на МВР-Пловдив, не взима становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.  

Производството пред районен съд-Пловдив се е развило по жалба на М.А.Б. срещу процесното НП, издадено въз основа на АУАН сер.№969797/11.06.2021г.. Обстоятелствата при които е посочено за осъществено административното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП са се изразили в това, че на 05.10.2020г. в 21.34ч в гр.Пловдив, на бул.Асеновградско шосе №1 посока бул.Менделеев е управлявал собствения си лек автомобил Хйндай с ДК ***, като се е предвижвал със скорост от 105км/ч при максимално разрешена за движение в населено място от 50 км/ч. Посочено е, че е отчетен толеранс в полза на водача от 3% и е определена наказуема скорост 102км/ч, като нарушението е констатирано с АТСС TFR1-M №546 с клип №21639 и заснетият материал е показан на водача. Приложен е към преписката снимков материал от видеоклип №21639, на който не се установява марка и модел на процесния автомобил, единствено регистрационният му номер, декларация по чл.188 от ЗДвП от 07.06.20221г, справка за нарушител, Удостоверение от регистър на одобрените типови средства за измерване на БИМ-София №10.02.4835, Протокол №4-32-20 за проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол рег.№1030р-31618/06.10.2020г. за използвано на 05.10.2020г. одобрен тип средство за измерване. В хода на съдебното производство са приобщени свидетелски показания от актосъставителя С.С.Б., от С.Р.М.и Е.М.Б., както  и писмени доказателства с надлежен превод за напускане на пределите на Р България за Р Гърция за периода от 01.07.2021г. и касаещи връчването на съответният АУАН. С обжалваното решение Пловдивският районен съд е приел, че липсват съществени процесуални нарушения на проведеният административно наказателен процес, нарушението е установено по безспорен и законосъобразен начин. Това според според него обуславя извод за потвърждаване на обжалваното НП.

Решението на районния съд е неправилно.

В хода на проведеното административно – наказателно производство са извършени съществени нарушения при издаване и връчване на АУАН, които съществено са опорочили проведения процес и са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а от там и до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Съобразно правилата възведени в разпоредбата на чл. 40 ал.1 ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Чл.40 ал.2 ЗАНН допълва посоченият ред, като определя, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Безспорно се установява в настоящия случай от показанията на актосъставителя Светла Бахчеванова, че тя не е поканила нарушителя за съставяне на АУАН в негово присъствие, а е пристъпила към издаването му в негово отсъствие при хипотезата на ал. 2, без да са били налице предпоставки за това. На следващо място, налице са съществени нарушения на чл.43 ал.1 ЗАНН, касаещи изискванията за подписване и предявяване на АУАН. Липсата на подпис на нарушителя е съществен порок, което се извлича и от разпоредбата на  чл.43 ал.2 ЗАНН. От показанията на свидетеля Е.Б. се установява, че тя е положила подпис за нарушителя, а не касационният жалбоподател, като на нея е бил връчен и екземпляр от акта.  Съгласно показанията на свидетеля Стоян Миронов по същото време /03.07.2021година/ нарушителят се е намирал извън пределите на Р България. Всички тези нарушения на административно – наказателната процедура по съставянето и връчването на АУАН са довели до ограничаване на правото на защита на нарушителя, а от там и до неговата незаконосъобразност. Посочените разпоредби на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са императивни и неспазването им съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото въз основа на акта наказателно постановление, тъй като се нарушават  правата на санкционираното лице Липса на подпис от нарушителя на АУАН води до нищожност на издадения административен акт и той не може да породи съответните правни последици. Съдът служебно е бил длъжен да констатира, че такова нарушение е налице от представеният пред районния съд оригинал на процесния АУАН, като посоченият факт, че не съществува подпис на нарушителя при съставяне на акта, е следвало до доведе и до съответните обосновани правни изводи. Липсата на подпис на нарушителя прави акта нередовен и несъответстващ на закона форма, който не може да породи съответните правни последици. Без коректен АУАН не може да бъде издадено и съответният правораздавателен административен акт. Затова настоящата касационна инстанция приема за основателно направеното възражение от касатора за незаконосъобразност. Така обжалваното Наказателно постановление страда от съществена непълнота – в АУАН въз основа на който то се издава, липсва подпис на нарушителя и той не е бил надлежно предявен, което води до неговата незаконосъобразност и той следва да се отмени.

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което се констатира в размер на 300 лв.

 Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,

Р   Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение № 2224/09.12.2021 г., постановено по АНД № 20215330206278/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:  

ОТМЕНЯ Наказателно постановление21-1030-007042/26.07.2021 г., издадено от Началник Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на М.А.Б. ЕГН********** *** на осн. чл.182 ал.1 т.6 е наложено административно наказание „глоба в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС“ за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив да заплати на М.А.Б. ЕГН********** *** сумата от 300.00 /триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

                                                                  2.