Р Е Ш Е Н И Е
№
260175/13.7.2022г..
гр.
Перник, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на 22 юни
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Десислава Дрехарска, като разгледа докладваното гр. дело № 7025 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.Н.Н.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1989,95 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.10.2016 г. до 11.11.2019 г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 11.11.2019 г., до окончателното й изплащане, и
сумата 251,15 лв. – обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение
за положения извънреден труд, считано от падежа до 11.11.2019 г. /съобразно
допуснатото изменение на исковете в проведеното на 12.02.2020 г. открито
съдебно заседание/.
Ответната
страна е подала отговор на исковата молба. Изразява становище за неоснователност
на исковата претенция, тъй като на ищеца били заплатени всички възнаграждения
през исковия период. Алтернативно се изразява становище, че за ответната страна
липсвала пасивна материалноправна легитимация.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР (ред., ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Трудовото възнаграждение (месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното
правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на правото на
труд. В процесния слуачай в тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване
на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период,
както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден
труд. ОДМВР – гр. Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск,
доколкото е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния
период. В този смисъл е и Решение № 99/03.07.2019 по дело № 1876/2018 на ВКС,
ГК, IV г. о., Решение № 311/08.01.2019 г. по г. д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.
о.
По делото не се спори, а от
представените доказателства се установява, че през исковия период ищецът е работил
по служебно правоотношение към МВР – назначен на длъжност ****“ към 2-ро РУП на
ОДМВР-Перник, по утвърдени графици на 24 и 12-часови работни смени, дневна и
нощна от 22,00 до 06,00 ч. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че
страните са обвързани от служебно правоотношение, чийто статут е уреден в ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР,
като ищецът ефективно е престирал работна сила в исковия период.
В този смисъл основният спорен
въпрос по делото е от правно естество, а именно: следва ли се на служителя допълнително
възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез преобразуване на нощните
часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва да се осъществи това.
Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на исковия период от
01.10.2016 г. – 11.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г.), с която е отменена действащата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., възстановила действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016
г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС или от 29.07.2016 г., и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
двете наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 06: 00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31 е
регламентирано, че отработеното време в рамките на този часови диапазон се
отчита с протокол, с посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за това
и начинът на отчитане на броя отработени часове. В Наредбата обаче липсва
изрична норма, аналогична на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен
момент Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 ч. и 06: 00
ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Съдът намира, че при липсата
на такова изрично правило, което да регламентира начина за превръщане на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, изразяващо се в нормативна
празнота, приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове
следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 г. / (НСОРЗ),
определяща структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните
размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне
и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Съгласно посочената разпоредба при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, откъдето следва, че приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ответната страна, насочени към оспорване приложението
на разпоредбите на Наредбата, обосновани с липсата на нормативна празнота и
регламентираното заплащане на нощния труд с 0,25 лв. на час, съответно с
евентуалното прилагане на по-нисък коефициент. Възприемането на тези съображения
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на
труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и които
получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. чл. 67, ал. 7, т. 1
от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6 от Конституцията на Република България и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. Същевременно, предвиденото в чл. 179,
ал. 2 ЗМВР определяне на размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд
със Заповед на министъра на вътрешните работи и установеното в т. 1 от Заповед
№ 8121з-8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи изплащане на
възнаграждение на държавните служители за нощен труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки отработен час в часовете между 22: 00 – 06: 00 ч., аналогично на нормата
на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането на процесното възнаграждение,
дължимо за положен извънреден труд и формирано чрез преизчисляване на нощните
часове в дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като
когато последната е надвишена се касае за положен в повече труд, който следва
да бъде компенсиран.
В тази връзка следва да се съобрази,
че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., до произнасянето на
което беше спряно настоящото производство, се подчертава, че в полза на такива
работници от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, не се налага специална
уредба, но трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност
на работното време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Именно разглежданият механизъм на преобразуване на нощния труд в
дневен с коефициент 1. 143 и заплащането му като извънреден е такава мярка за
защита под формата на допълнително заплащане, която позволява да се да се
компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд.
От заключението по
съдебно-икономическата експертиза, кредитирана от настоящия състав като
изготвена компетентно и обосновано и неоспорена от страните, се установява, че
през процесния период ищецът е отработил общо 1960 часа нощен труд, работейки
на смени. Не се спори, а и се установява, че за тези часове от страна на
ответната ОД на МВР – гр. Перник му е изплатено допълнително възнаграждение –
по 0,25 лв./час или общо 490 лв. Положените часове нощен труд не са преизчисляване
чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143 и
не са включени във ведомостите. Вещото лице достига до извод, че положеният
нощен труд за периода от 01.10.2016 г. до 11.11.2019 г. от 1960 часа с
коефициент 1,143 се равнява на 2240 часа, като разликата от 280 часа не е начислена
и не е заплатена на ищеца като извънреден труд. За преизчисления нощен труд в
дневни извънреден труд, сумата за извънреден труд съобразно основното месечно
възнаграждение за процесния период е в размер на 1989,95 лева. Изплатени са
суми на ищеца за положен нощен труд общо брой часове време - 1960 часа, за
които ежемесечно са изплатени суми за нощен труд по 0, 25 лв. на час или общо
за процесния период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 490
лева. Приравнявания на нощните часове с коефициент 1,143 към дневен труд не са
извършвани и отчитани по протоколите, както и не са заплащани допълнителни
възнаграждения за извънреден труд от това приравняване, по платежни документи.
Установява се, че дължимото трудово възнаграждение и неплатените суми за този
положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от
1499,95 лв., формирана след приспадане от общо дължимите 1989,95 лв. на платените
490 лв.
С оглед гореизложеното и с оглед
установените чрез експертното заключение факти, съдът намира, че дължимото
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за процесния период от 01.10.2016
г. до 11.11.2019 г. е в размер на 1499,95 лева, получен при приложение на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен
и отчитането му като извънреден.
Неоснователно е релевираното
възражение за погасяване на вземанията по давност. Вземането за главница за първия
отчетен период м. 10, м. 11 и м. 12. 2016 г. е станало изискуемо на 01.01.2017
г., а исковата молба е подадена на 11.11.2019 г. - преди изтичане на
предвидения в закона тригодишен давностен срок /чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ/.
Следователно главният иск е
основателен за сумата от 1499,95 лева, до която следва да бъде уважен и
отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до пълната заявена
претенция от 1989,95 лева.
Изчислена от съда по метода на
вещото лице, приложен в таблица 2 от заключението, лихвата за забава върху
дължимото възнаграждение за извънреден труд /формирано като разлика между
дължимата сума 1989,95 лв. и платената от ответника 490 лв./ в размер на
1499,95 лв., от падежа на съответната главница, считано от падежа до депозиране
на исковата молба, възлиза на сумата 189,32 лева. За сумата до този размер
акцесорната претенция за лихва е основателна и следва да бъде уважена и
отхвърлена за разликата до пълния заявен размер от 251,15 лв.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски. Видно от договора за правна
защита и съдействие, ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Основателно е своевременно въведеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде редуцирано до 386.87
лв., съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съобразно материалния
интерес по делото. Съобразно изхода на спора, от тази сума на ищеца следва да
бъдат присъдени 274,95 лв.
Доколкото производството е било
частично прекратено, поради частичен отказ от исковете за главница и лихва – за
разликата над 1989,95 лева, до 2088,96 лв. главница и за разликата над 251,15
лева до 288 лв. лихва, както и съобразно частта, в която исковете са отхвърлени,
на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на ответника се дължат пропорционално
разноски в размер на 28,93 лв., при определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така, при компенсация на двете
насрещни вземания за разноски ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 246,02 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати таксите и разноските, сторени в производството, съобразно
уважената част от исковете а именно – 63,66 лв. /от общо 89,65 лева/ държавна
такса, както и 142,02 лв. от общо 200 лв. възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение за положен труд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник, ЕИК
*********, с адрес: гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред.,
ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1499,95 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.10.2016 г. до 11.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 11.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, и сумата 189,32 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
положения извънреден труд, считано от падежа до 11.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 1499,95 лева до пълния заявен размер
от 1989,95
лева, както и иска за лихва за
разликата над 189,32 лева до пълния претендиран размер от 251,15 лева
като неоснователни.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.
Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 и 4 ГПК сумата от 274,95 лева – разноски пред РС Перник – по компенсация.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК ОДМВР-Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. "Самоков"
№ 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Перник сумата от 205,68 лева – такси
и разноски.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение за положен труд,
на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.