Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
Гр.София, 20.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА НЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ МАРИЯ СТОЕВА
при секретаря А.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Стоева гр.д. № 1908/2006г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на Х.Г.П. срещу решение от 05.10.2005г. на СРС, 59 състав, по гр.д. №8808 по описа на СРС за 2001г., с което е намалено с ¼ извършеното от И. П.И. дарствено разпореждане, извършено с нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., с което е дарил на Х.Г.П. с ЕГН ********** и Е.Г.Й. с ЕГН ********** апартамент №* в гр. *************, състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня и антре с площ от 61,56 кв.м., при съседи: Н., П., отдолу – магазин, отгоре – С., заедно с мазе №* и ведно с 2,77% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Със същото решение съдът е осъдил Х.Г.П. и Е.Г.Й. да заплатят на П.И.П. с ЕГН ********** сумата от 33,40 лв.
С определение от 29.10.2014г. съдът е установил, че посоченото решение на СРС е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е намалено с 1/8 извършеното от И. П.И. дарение, обективирано в нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., с което е дарил на Е.Г.Й. с ЕГН ********** апартамент №* в гр. *************, състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня и антре с площ от 61,56 кв.м., при съседи: Н., П., отдолу – магазин, отгоре – С., заедно с мазе №* и ведно с 2,77% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи: първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като постановява намаляване на дарението с ¼ , а не както е заявено от ищеца с исковата молба – с 1/8 от процесния имот, поради което следва да бъде обезсилено; алтернативно – решението е неправилно, защото размерът на запазената част е определен неправилно – извършени са две отделни дарения, макар и обективирани в един наториален акт, поради което всеки от двамата ответници е придобил по ½ ид.ч. от процесния апартамент, като не става ясно как се намаляват двете дарения и дали намаляването е съразмерно; не са събрани доказателства за стойността на имота към момента на открИ.е на наследството и към момента на намаляване на дарението с оглед приложението на разпоредбата на чл.36 ЗН. По изложените съображения жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск по чл.30 ЗН.
В подаденото възражение от ответника по въззивната жалба, същата се оспорва, като се поддържа, че съдът се е произнесъл по направеното в исковата молба искане точно, както и че решението е правилно.
Настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:
Предявен е иск по чл.30 ЗН от П.И.П. срещу Х.Г.П. и Е.Г.Й. за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., до размера на запазената му част - 1/8 ид.ч. от апартамент №*. В исковата молба се твърди от фактическа страна, че ищецът е наследник на И. П.И. / негов баща/. По време на втория си брак с Л.Т. баща му придобил при условията на СИО следния недвижим имот: апартамент № * в гр.**************, състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня и антре на площ от 61.56 кв.м. при съседи: Н., П., отдолу – магазин, отгоре – С., заедно с мазе № * и ведно със 2.77 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. В деня на покупката имотът бил дарен на ответниците Х.Г.П. и Е.Г.Й.. По тези съображения моли да бъде намалено дарението с полагаемата му се по закон запазена част. По този иск е постановено и обжалваното решение.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че дарителят И. П.И., починал на 05.02.2000г., е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л.Т. – П. и синовете си П.И.П. / ищец в настоящото производство/ и И. И.П..
И. П.И. е сключил брак с Л.Б.Т.-П., която също е имала две деца – ответниците Х.Г.П. и Е.Г.Й.. И. П.И. и Л.Б.Т.-П. не са имали общи низходящи.
На 14.09.1999г. Л.Б.Т.-П., по време на брака си с И. П.И., сключила договор за покупко-продажба на описания спорен апартамент №2, обективиран в нот. акт за продажба на недвижим имот №75 т.V, рег. № 2895, нот.д. №815 от 1999г. Имотът бил придобит в режим на СИО.
На същата дата Л.Б.Т.-П. и И. П.И. дарили описания апартамент №* на децата на Л.Б.Т.-П. – ответниците Х.Г.П. и Е.Г.Й. – съгласно посочения нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г.
На 05.02.2000г. И. П.И. починал, оставил наследници съпруга Л.Б.Т.-П. и синове ищецът П.И.П. и И. И.П..
Към датата на открИ.е на наследството имуществото, принадлежало на наследодателя, се е състояло от ½ ид.ч. от процесния имот - апартамент №*, придобит в режим на СИО, която е била прекратена със смъртта на съпруга при равни дялове.
От представеното по делото определение от 11.02.2002г. на СРС, 61 с-в, влязло в сила на същата дата, се установява, че ищецът П.И.П. е приел наследството по опис и че в оставеното от починалия баща на ищеца наследство е била само притежаваната от него ½ ид. част от процесния имот.
Тези факти, установено от първоинстанционния съд, не са били спорни между страните, а и се установяват от събраните от него писмени доказателства.
Във въззивното производство са допуснати: единична съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно стойността на процесния имот към датата на открИ.е на наследството /05.02.2000г./ и към дата, максимално близка до датата на съдебното заседание, насрочено за 07.02.2007г. /л.300/; тройна СТЕ със същата задача, но оценката на недвижимия имот да се изготви към датата на съдебното заседание през март 2009г. /л.328/; нова тройна СТЕ, която да отчете и учреденото право на ползване /л.387/; нова тройна СТЕ, която да изготви актуална оценка на процесния имот – тази експертиза е заличена, поради невнасяне на определения от съда депозит от страна на въззивника с протоколно определение от 05.11.2014г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл.30, ал.1 ЗН, съобразно която норма наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съобразно ал.2 на посочения когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
В случая, при
наследници съпруга и две деца, по правилото на чл.29, ал.3 ЗН, разполагаемата
част на наследодателя е в размер на ¼ от наследството. Следователно,
запазената част е ¼ за съпругата, ¼ за единия син / П.И.П./ и
¼ за втория син - И. П.И.. Съпругата и синът И. И.П. не претендират
запазените си части, поради което правилно първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че дарението следва да се намали с ¼ -
запазената част на ищеца П.И.П.. Ищецът е установил фактите, за които е носил доказателствената тежест по предявения иск с правно
основание чл.30 ЗН, тъй като е представил удостоверение за наследници, както и
нотариалният акт за дарение, чието намаляване е поискал, за да получи
полагащата му се по чл.29 ЗН запазена част от наследството, като същевременно установено
е, че няма други имоти, които да послужат за допълване на запазената част, поради
което съдът следва да приеме, че наследството се изчерпва със завещаното
имущество и запазената част на ищеца е накърнена с атакуваното дарение. В този
случай намалението на дарението следва да се извърши в дробна част до размера
на запазената част, без да се прави маса по чл.31 ЗН и без да се изследва
въпросът за приложението на чл.36 ЗН – в посочения смисъл решение № 25 от 07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о.
в тълкувателната му част, което се споделя и от настоящия състав.
Първоинстанционното решение, в частта, в която е извършено намаляване на дарственото разпореждане в полза на Е.Г.Й., е влязло в сила, поради което предмет на настоящото производство е само намаляването на дарственото разпореждане, извършено в полза на Х.Г.П..
Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не е направено конкретно искане по чл.36 ЗН, а е направено само доказателствено искане за допускане на СТЕ ”с оглед приложението на разпоредбата на чл.36 ЗН.”
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на решение №798/17.11.2009г. по гр.д. №4497/2008г., ГК, Трето ГО на ВКС, във връзка с това, че съдът не може да се произнася служебно по чл.36 ЗН, без заявено изрично искане от страната /„вярно е, че основателността на иска по чл. 30 ЗН е предпоставка за уважаването на искането за задържане на имота по чл.36 ЗН (ако са налице предпоставките за това), а не обратното, но за това трябва да има направено искане за задържане. За съда не съществува задължение служебно да се произнася по чл.36 ЗН, ако не е сезиран с искане за това. Правото по чл.36 е самостоятелно и не е обвързано с това по чл.30 ЗН.”/. В настоящия случай няма заявено искане за произнасяне по чл.36 ЗН от страна на въззивника, а дори и да се предположи, че такова е направено, предвид искането за назначаване на СТЕ, то е заявено едва с въззивната жалба и не е било част от предмета на делото пред първата инстанция. Макар настоящото производство да се развива по правилата на т.нар. „пълен въззив”, при който въззивната инстанция е „втора първа инстанция”, предметът на правния спор се определя от заявените от страните обстоятелства в първоинстанционното производство, като страните не могат да въвеждат нови искания пред въззивния съд, които не са въвели пред първоинстанционния. Искане по чл.36 ЗН не е правено в първоинстанционното производство, поради което не може да е предмет и на въззивното.
Запазената част на ищеца е в размер на общо ¼, а тя е накърнена с дарението, извършено с един нот.акт в полза на въззивницата и в полза на Е.Г.Й.. Следователно дарението в полза на въззивницата правилно е намалено, защото това намаляване е необходимо за допълване запазената част на ищеца в размер на общо ¼ от наследството на И. П.И., доколкото в това наследство липсват други имоти.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Разноски следва да се присъдят в полза на ответника П.И.П., но по делото не се установява той да е сторил такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.10.2005г. на СРС, 59 състав, по гр.д. №8808 по описа на СРС за 2001г., в частта, с която е намалено извършеното от И. П.И. в полза на Х.Г.П. с ЕГН **********, дарение, обективирано в нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., имащо за предмет апартамент №* в гр. *************, състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня и антре с площ от 61,56 кв.м., при съседи: Н., П., отдолу – магазин, отгоре – С., заедно с мазе №* и ведно с 2,77% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
В останалата част, с която е намалено извършеното от И. П.И. в полза на Е.Г.Й. с ЕГН ********** дарение, обективирано в нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., решение от 05.10.2005г. на СРС, 59 състав, по гр.д. №8808 по описа на СРС за 2001г., е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните П.И.П. и Х.Г.П. с касационна жалба пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.