Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен 31.07.2018
г.
Плевенският окръжен съд, втори въззивен
наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР:ДАФИНКА БОРИСОВА
ПРОКУРОР: КРАСИМИР ЯЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов ВНОХД №433/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда № 48/20.03.2018г.,
постановена по НОХД № 191/2018г., РС-гр.Плевен, ПРИЗНАЛ подсъдимия А.И.П., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че:
1. През периода 01.04.2017 г. – 25.05.2017 г. в гр.
Плевен при условията на опасен рецидив и в съучастие с А.А.П.,***, набирал
отделно лице А.К.Т. ***, чрез обещаване на облаги (част от сумите получени чрез
проституиране) и чрез използване на състояние на зависимост с цел да бъде
използвана за развратни действия независимо от съгласието й, поради което и на
основание чл. 159г., предл. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2 т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 предл. 1, във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1, вр.чл.54 от НК го осъдил на 6 / шест / години лишаване от свобода, като
на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58,
ал.1 от НК намА.л така определеното наказание с 1/3, или подсъдимият да
изтърпи 4 / четири/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим и
глоба в полза на държавата в размер на 20 000 лева.
2. През периода на неустановен ден през месец май
3. През периода от неустановен ден през месец май
На основание чл.23, ал.1 от НК, след като определил
наказание за всяко от престъпленията поотделно, наложил на подсъдимия
най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 4 / четири/ години,
което да изтърпи при първоначален строг режим и общо наказание глоба в полза на
държавата в размер на 20 000 лева.
На основание чл.59,
ал.1 от НК приспаднал времето, през което спрямо А.И.П. била взета МН”Задържане под стража” считано
от 25.05.2017г.
ПРИЗНАЛ подсъдимия А.А.П., ЕГН **********, за ВИНОВЕН В ТОВА, че:
1. През периода 01.04.2017 г. до 25.05.2017 г. в гр.
Плевен, в съучастие с А.И.П., набирал отделно лице А.К.Т. ***, чрез обещаване
на облаги (част от сумите получени чрез проституиране) и чрез използване на
състояние на зависимост с цел да бъде използвана за развратни действия
независимо от съгласието й, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2 т. 4 и т. 6 , във вр. с ал. 1 предл.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
ал. 1, вр.чл.54 от НК, го осъдил на 3 / три/ години лишаване от свобода, като
основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58,
ал.1 от НК намалил така определеното наказание с 1/3, или подсъдимият да
изтърпи 2 / две/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба
в полза на държавата в размер на 10 000 лева.
2. На неустановена дата придобил и до 25.05.2017 г. в
гр. Плевен държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, както следва: пистолет без
маркировка и фабричен номер, определящ се като подражание на белгийски пистолет
„Browing“ обр.
3. За периода от неустановен ден през месец януари
На основание чл.23, ал.1 от НК, след като определил
наказание за всяко от престъпленията поотделно,
наложил на подсъдимия
най-тежкото от тях, а именно лишаване от
свобода за срок от 2 / две/ години, което да изтърпи при първоначален общ
режим.
На основание чл.23 ал.3 от НК присъединил изцяло
към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в
размер на 2 / две / години наказанието глоба в
полза на държавата в размер на
10 000 лева.
На основание чл.59 ал.1 от НК приспаднал времето, през
което спрямо А.А.П. била взета
МТ”Задържане под стража”, считано от 25.05.2017г.
ОСЪДИЛ на основание чл.45 от ЗЗД
подсъдимия А.А.П., да заплати на гр. ищец и частен обвинител А.К.Т.,
сумата от 62 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума от деня
на увреждането 25.05.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.А.П., да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди в размер
на 2500 лв. по сметка на РС
Плевен и сумата от 7 400 лв. на гр. ищец и частен обвинител А.К.Т. за направените по делото разноски за адвокатски възнаграждения.
ОСЪДИЛ на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.А.П., да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен
направените по делото разноски в размер на 600.43 лв.
ОСЪДИЛ на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.И. П.,
да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен направените по делото разноски в
размер на 507.84 лв.
Недоволна от
постановената присъда, А.К.Т. частен
обвинител и гр.ищец, чрез повереника си, адвокат В.П.-***, я обжалва. С жалбата
се възразява срещу размера на определеното на подсъдимия А.П. общо най-тежко
наказание от две години лишаване от свобода, за престъпленията, за които е
осъден, по чл. чл. 159а, ал. 2 т. 4 и
т. 6 , във вр. с ал. 1 предл. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, от НК
и чл. 210 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 209 ал. 1 , вр. от НК. В жалбата се твърди,
че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, неправилно съдът е
приложил разпоредбата на чл.58а от НК, като се моли, въззивния съд да упражни
правомощията си по чл.334, т.3 от НПК.Иска се изменение на присъдата, като се
увеличи наказанието на А.А.П..Счита се, че наказанието лишаване от свобода е крайно
занижено, предвид високата обществена опасност на деянието.
Недоволен
от постановената присъда, адвокат Н.М.-служебен защитник на подсъдимия А.И.П.,
също я обжалва. Излагат се доводи за съдействие от страна на подзащитния му и
изразената готовност дори за сключване на споразумение.Твърди , че пострадалата
няма към него претенции, както и, че присъдата не почива на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.С тази жалба се иска отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.Алтернативно,
ако въззивният съд счете П. за виновен, се иска намаляване на наложеното му
наказание.
Присъдата се обжалва и лично от подсъдимия А.И.П..В депозираната жалба
от 02.04.2018г. се твърди, че първоинстанционния съд е нарушил разпоредбата на
чл.303 ал.2 от НПК, не са събрани доказателства, а само предположения за
съучастието в престъпление.Твърди, че е приел всички факти и обстоятелства да
се гледа делото по глава 27 от НПК, но съучастничеството му е недоказано.Излага
съображения, че другият подсъдим-А.П., е склонил А.Т. да извършва развратни
действия на територията на Слънчев Бряг, а той е само двидетел.
В
депозирано възражение от 25.04.2018г., във връзка с подадената от пострадалата А.Т.,
подсъдимия А.П. отново твърди , че е само свидетел.Отново твърди, че основният
извършител е А.П..Излага доводи, че той я е карал да тегли пари и в последствие
в зависимост, да проституира за да върне парите.Моли да бъде подведен по друг
член от НК и даде подробни обяснения за другият
подсъдим-А.П..
В
депозирана жалба от 02.05.2018г., подсъдимия А.П. твърди, че наложеното му
наказание е несъразмерно и моли да се намали. В тази жалба излага доводи, че
пъвоинстанционния съд не е приложил чл.18 ал.2 от НК, съдействал е и щети от неговите действия
няма.Моли за приложението на чл.55 от НК.Твърди вече , че е съучастник и
степента на участие в деянието с А.П. е много малка.Отново акцентира, че А.П. е взел с измама пари от А.Т.
и я поставил в зависимост от себе си. Счита, че поради това е несправедливо
обвинението му по чл.159 а, ал.2 от НК.Поради малката степен на участие моли да
се намА.наложеното му наказание ,в сравнение на това с А.П..По отношение на
обвинението с пострадала Мария Людмилова Димитрова, твърди, че няма годни
доказателства, за което иска да се разпита вуйчо му , с когото тя е осъществила
полов акт.
Подсъдимият А.А.П. не е обжалвал първоинстанционната присъда.
В
съдебно заседание частния обвинител и гр.ищец А.К.Т. не се явява, като същата
се представлява от повереника си-адвокат В.П..Жалбата се поддържа изцяло.Излагат
се доводи, че първоинстанционният съд е определил нисък размера на наказанието,
като не е съобразил обществената опасност на деянието.Твърди се, че няма
изложени мотиви за налагане на наказанието, за престъплението по чл.210 от НК. Позовавайки
се на заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза твърди че
поведението на подсъдимия А.П., е с цел избягване на наказателна отговорност. В
заключение счита, че при определяне на
наказанието, съдът не е съобразил високата степен на обществена опасност на
двете деяния, както и личността на този подсъдим, поради което е постановен
неправилен съдебен акт.Отново се иска увеличаване на размера на наказанието.
В съдебно
заседание защитника на подсъдимия А.П.-адвокат Н. М., поддържа жалбата.
Акцентира отново, че подзащитният му изцяло е съдействал за разкриване на
обективната истина.Твърди, че размера на наказанието е прекомерно завишен.Навежда
доводи, че пострадалата Мария Людмилова не е била призована за съдебното
заседание и така са й били нарушени правата, което пък е основание за връщане
на делото.Отново пледира да се намА.наказанието на подсъдимия А.П. или върне
делото за ново разглеждане на друг съдебен състав.
Подсъдимият П., в съдебното заседание пред
въззивния съд, отново твърди, че присъдата е в нарушение на чл.14 ал.1 от НПК,
като събраните доказателства не са подложени на внимателна проверка и
анализ.Представя писмена защита, в която се цитират пасажи от мотивите както и
от разпитите на пострадалите А.Т. и
Мария Людмилова.Счита, че са налице противоречия в доказателствения материал,
като съдът не е изложил съображения, защо е приел една част, а друга част е отхвърлил.
В
съдебното заседание пред въззивния съд защитника на подсъдимия А.П.-адвокат А. ***,
оспорва подадената жалба срещу размера на наложеното му наказание лишаване от
свобода.Акцентира, че съдебното производство е проведено по реда на чл.371,т.2
от НПК, при което и двамата подсъдими доброволно са дА.съгласие да не се
събират доказателства, относно обстоятелствата описани в обвинителния акт. Изразява
становище, че не са допуснати твърдените нарушения в жалбата на А.П..Опонира на
защитника на частния обвинител и
гр.ищец, че първоинстанционният съд е изложил мотиви при определяне на
наказанието за всяко от престъпленията , за които е осъден А.П..Позовава се на
съдебната практика, че обществената опасност е взета предвид от законодателя,
при определяне на наказанието за всеки вид престъпление и не следва повторно да
се отчита, като отегчаващо обстоятелство.Счита, че увеличаването на наказанието
в никакъв случай няма да е справедливо и да изпълнила фунциите посочени в чл.36
от НК.Моли постановеният съдебен акт да се остави в сила.Пледира, да се
потвърди така постановената присъда в частта относно подсъдимия А.П..
Подсъдимият А.П. поддържа становището на защитника си адвокат А.К.. Не желае да се присъединява към жалбата на подсъдимия
А.П..Моли да се потвърди присъдата.
Прокурорът, счита че жалбите са неоснователни,
съдебният акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.
Съдът след като
се запозна със събраните по делото доказателства, изложеното в жалбите,
становищата на страните във въззивното производство и след цялостна проверка на
присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК намира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално
допустими.
Разгледана по същество жалбата от частния обвинител и
гр.ищец А.Т., чрез повереника й адвокат В.П., против размера на наложеното на подсъдимия А.А.П., общо най-тежко наказание за
две от престъпленията по чл. чл.
159а, ал. 2 т. 4 и т. 6 , във вр. с ал.
1 предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с ал. 1, от НК и чл. 210 ал. 1 т. 5,
във вр. с чл. 209 ал. 1 , вр. от НК, е
основателна. Въззивният съд счита, че в така направеното искане с жалбата, не е
включено и престъплението по чл.339, ал.1 от НК, тъй като във връзка с това
престъпление, участието на частен обвинител и гр.ищец е недопустимо.
Разгледани по същество жалбите от адвокат Н.М., лично
от подсъдимия А.П. и възраженията от
него, са неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие,
при условията на глава 27-чл.371 т.2 от НПК, по искане на защитника на
подсъдимия.
По смисъла на т.8 от ТР №1/06.04.2009г. на ВКС, по т.д
№1/2008г. ОСНК, въззивният съд
констатира, че процесуалната дейност на първоинстанционният съд е
проведена съобразно нормативната уредба на деференцираната процедура по глава 27-чл.371
т.2 от НПК.Налице са били предпоставките за прилагането й, с оглед заявеното
първо от защитниците на двамата подсъдими-адвокат А.К. и адвокат Н.М., в
съдебното заседание на 20.03.2018г.Подсъдимите А. П. и А.П. са признА.всеки
поотделно, изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласили се да не се събират доказателства за тези факти, като
волеизявленията им в тази връзка също са
отразени в протокола от съдебното заседание на 20.03.2018г.
Въз основа на изразеното от подсъдимите
съгласие, първоинстанционния съд след като установил, че самопризнанията на
двамата подсъдими, се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение обявил, че на основание чл.372 ал.4 от НПК, при
постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимите, без да
се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.283 от НПК, доказателствения материал законосъобразно е приобщен чрез прочитането му и
не е оспорен от страните.След прочитане на обвинителния акт доброволното
волеизявление на двамата подсъдими отново е записано в съдебният протокол.
От фактическа страна, първоинстанционният съд приел за
установено следното:
Подсъдимите А.А.П. и А.И.П., са роднини по съребрена
линия, трета степен, като П. е чичо на П..Двамата подсъдими поддържА.близки
отношения и често прекарвА.времето си заедно в гр.Плевен.
Свидетелката А.К.Т. ***. На 08.12.2016 г. в същия
град, св. А.Т. се запознала с подсъдимия А.А.П. пред медицинския университет в
града. Подсъдимия П. обяснил на свидетелката Т., че се казва Калин, казал и
също, че баща му е собственик на фирма „Картел“, както и че фирмата е построила
факултета по фармация към Медицински университет и той е дошъл до университета,
за да се срещне с ректора, за да вземе фактура от него за построяване на
факултета. Двете лица си разменили телефонните номера и започнА.да поддържат
контакт помежду си. Между двамата възникнала приятелска интимна връзка. По
време на срещите си подсъдимия П. разказал на
Т., че е семеен, има съпруга, която е бременна към онзи момент,
притежава много имоти, в момента бил в процес на развод със жена си и си търсел
нова съпруга, харесвал непушачки. Т. му обяснила, че е разведена, има дете от
предишния си брак. Връзката между двамата се задълбочила, като Т. започнала да
изпитва силни чувства към подс. П.. През периода месец януари
В резултат на всички описани измамливи действия подсъдимия
П. набавил за себе си имотна облага и
причинил имотна вреда на свидетелката Т., общо в размер на 62 500 лв., а
именно, както следва: 30 000 лв. кредит от Първа инвестиционна банка; 20 000
лв. изтеглен влог от св. А.Т.; 2 600 лв. предадени от А.Т. на П., с цел
заплащане на адвокатски хонорари и 9 900 лв.
стойността на закупената техника на изплащане.
В началото на м. април
През периода 01.04.2017 г. – 25.05.2017 г. свидетелката,
Т. почти ежедневно се срещала с двамата подсъдими. И двамата провеждА.многократни
разговори с Т., като продължили да я убеждават, че трябва да започне работа
като проститутка и да изкарва големи парични суми. Подсъдимия П. предложил на Т.,
тъй като същата нямала опит на проститутка, да се среща с клиенти в гр. Плевен
и за предоставените услуги да получава сумата от 100 лв. А.Т. отказала, като в
отговора си посочила, че всички я познават в гр. Плевен.
След това двамата подсъдими П. и П. обяснили на Т., че
трябва да замине за Слънчев бряг, като планът бил същата да замине на
25.05.2017 г. с подсъдимия А.П., като последният казал на Т., че ще осигури
квартира и ще я пази, а в замяна на това, същата следвало да му дава сумата от
100 лв., изработена чрез предоставяне на сексуални услуги на различни лица.
Двамата подсъдими продължавА.да разясняват на Т. условията за проституиране,
като й казали, че на ден може да изкарва по 1 000 лв. и че на час от чужденците
следва получава 100 лв. Подсъдимият П. й обяснил, че ще я пази, че полицаите
могат да я приберат в ареста, но тя трябва да отрича, че е проститутка и да
казвала, че е туристка. Двамата подсъдими също обяснили на Т., че ще работи на
плажната алея, тъй като в нощните заведения трябва да се плаща комисионна, а на
алеята всичко оставало чисто за тях. П. постоянно контролирал Т., чрез
многократни срещи и позвънявания по телефон. П. обяснил на Тачева, че другия
подсъдим А.П., ще я изпраща до дома й, за да могат двамата да се опознаят и да свикнат един с друг. На
25.05.2017 г. в изпълнение на престъпните си намерения подсъдимия П. завел Т., сутринта на гарата в гр. Плевен, като
целта им била да заминат за комплекс Слънчев бряг, където свидетелката следвало
да проституира. В района на гара Плевен подсъдимия П. бил задържан от органите
на Полицията и впоследствие бил задържан и другия подсъдим П..
На неустановена дата подсъдимия А.А.П. придобил
огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: пистолет без маркировка и
фабричен номер, определящ се като подражание на белгийски пистолет „Browing“
обр.
Пострадалата- свидетелка Мария Людмилова Димитрова
живее в гр. Плевен. Същата е непълнолетна. Към периода м. май
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният
съд приел за установена и доказана въз основа на самопризнания на двамата подсъдимите
и доказателствата събрани на досъдебното производство, които ги подкрепят, а
именно:
Показанията на свидетелите А.К.Т., Мария Людмилова
Димитрова, Емил Йорданов Петров, Марин Йорданов Костов, Пламен Бориславов
Петров, Бисер Георгиев Гечев, Гюнехар Исмаилова Палабуюкова, Светлин М. Петков,
Саманта Златкова Шуст, Гороцвет Панайотов Панчев, Мирослав Валериев Павлов,
Рени Стоянова Христова и Рени Павлинова Палабуюкова, дадени на досъдебното
производство по реда на НПК, събрани на досъдебното производство и кредитирани
изцяло.
Изцяло са приети
заключенията по изготвените съдебно-психиатрични експертизи по отношение
на пострадалата А.Т. и пострадалата Мария Людмилова Димитрова, от които е
видно, че са били по време на инкриминиранати деяние в състояние адекватно да
разбират и възпроизвеждат факти и събития, да разбират и възпроизвеждат факти и
събития от значение за разкриване на обективната истина.Пострадалата Мария
Димитрова страда от параноидна шизофрения, но е имала способност да дава
логически свързани описания на ситуациите, фактите и събитията свързани с тях.
От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза за подсъдимия
А.А.П. е видно, че същият е с личностово разстройство, емоционално нестабилна
личност, което не може да бъде приравнено към продължително разстройство на
съзнанието. Същият през периода на инкриминираното деяние е бил в състояние правилно да възприема и
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за
разкриване на обективната истина.Вещото лице и отговорило, че други оплаквания
от психично естество могат да се интерпретират като защитно поведение от негова
страна, целящи намаляване или избягване на наказателна отговорност и притежава
психична годност да участва във воденото наказателно производство.
От заключението на балистична експертиза е видно, че
иззетите по делото: пистолет без маркировка и фабричен номер, определящ се като
подражание на белгийски пистолет „Browing“ обр.
В подкрепа на обвинението първоинстанционният съд
приел и приобщените, подробно изброени, писмените доказателства, а именно:
протокол за претърсване и изземване от 25.05.2017г. /л.110-112 от ДП, том І/,
ведно с албум с 32 бр. цветни фотоснимки /л.113-129 ДП, том І/; протокол за
претърсване и изземване от 25.05.2017г. /л.133 от ДП том І/; протокол за
претърсване и изземване от 25.05.2017г. /л.135-138 от ДП, том І/, ведно с албум
с 33 бр. цветни фотоснимки /л.139-156 ДП, том І/; протокол за претърсване и
изземване от 25.05.2017г. /л.159-160 от ДП, том І/, ведно с албум с 82 бр.
цветни фотоснимки /л.161-189 ДП, том І/; протокол за претърсване и изземване от
25.05.2017г. /л.191 от ДП том І/; протокол за обиск и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение от 25.05.2017г. /л.195-197 от ДП, том І/,
ведно с албум за посетено местопроизшествие с 11 бр. цветни фотоснимки
/л.198-202 ДП, том І/; съпроводително писмо и отговор рег№ С-8697/02.06.2017г.
от БТК ЕАД – Дирекция „Сигурност“, ведно с 1 бр. CD /един файл/ - л.318 от ДП,
том ІІ; съпроводително писмо и отговор изх.№10503/01.06.2017г. от „Мобилтел“
ЕАД, ведно с 1 бр. CD /л.319 от ДП, том ІІ/ и свидетелства за съдимост по
отношение на подсъдимите.
Заключенията на вещите лица и приобщените гласни
доказателствени средства и писмени доказателства не са и оспорени от страните.
В такова производство, по глава 27,чл.371,т.2 от НПК, отказ,
оттегляне на направеното признание от подсъдимите е недопустим.Същевременно
това не лишава съдът и е негово задължение, да прецени доказателствения
материал подкрепя ли изцяло така направените самопризнания от двамата подсъдими
А.П. и А.П..Следва да се отбележи, че не е следва буквално всички доказателства
и доказателствени средства, да подкрепят
тези самопризнания.В конкретният случай, обаче приобщения по реда на НПК, и
посочен в мотивите на съда доказателствен материал, изцяло подкрепят така
направените от двамата подсъдими самопризнания, за съответните факти и
обстоятелства посочени в обвинителния акт.Безспорно от показанията на А.Т., е
видно, че и двамата подсъдими за вземА.участие при осъществяване на
изпълнителното деяние по отношение на нея, чрез обещаване на облаги, чрез
използването й на зависимост, да я използват за развратни действия, независимо
от съгласието й.Действията им са били последователни при условията на чл.20,ал.2 от НК, за да
постигнат целта си.Показанията на пострадалата Мария Димитрова, която към
инкриминирания период не е била навършила 18 години, също са непротиворечиви и
последователни, за оговорките и действията на подсъдимия А.П., да бъде използвана
за развратни действия.Той много добре е виждал и знаел състоянието на
безизходица, в което се е намирала в
социален аспект.Същата е осъществявала и полов актов акт срещу заплащане.
В горният смисъл направените оплаквания в жалбите,
допълненията и възраженията от подсъдимия А.П., конкретно за неучастието му в
извършеното престъпление по отношение на пострадала А.Т., както и за
извършените само от него престъпления по отношение на пострадалата Мария
Людмилова Димитрова, са несъстоятелни и неоснователни.Тезата му, че е само един
„свидетел“ на действията на племенника си А.П., използвайки факта, че
последният е извършил престъплението „измама“ по отношение на А.Т., а по
отношение на Мария Димитрова, че всичко е било доброволно и с нейно съгласие, е
единствено и с цел оневиняване.Не е необходим и допълнителен разпит на неговия
вуйчо.Неговите възражения и твърдения, безспорно се оборват от показанията на
двете пострадА.свидетелки-А.Т./вкл. и пред съдия-т.1, л.72/ и Мария
Димитрова.Това са били последователни, целенасочени притискащи поотделно двете
постарадА.деиствия, независимо от съгласието, да бъдат склонени и „работят“ за
тях чрез проституиране.Освен това видно от справката за съдимост, подсъдимия А.П.
има и опит за това, тъй като е бил осъждан за такова тежко умишлено
престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на четири години и шест месеца лишаване от
свобода.
Не са налице
процесуални нарушения, при преценката на доказателственият материал, по
смисъла на чл.303,ал.1 и 2 от НПК, по отношения доказанността на престъпленията
за които е осъден А.П..Такива не са налице и по отношения и на другият
подсъдим-А.П..
Неоснователно е и искане от адвокат Н.М., за отмяна на
присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда,
поради неучастие на пострадалата Мария Димитрова, в проведеното разпоредително
заседание. В съдебният протокол от
20.03.2018г., е отразено, че пострадалата Мария Димитрова не е намерена на
посоченият адрес, като по данни на бащата била на лечение в болница в гр.Варна.В
случая пострадалата не е задължителен участник и от чисто наказателно правна
гледна точка, с обвинителния акт, правата й като пострадала и евентуално като
частен обвинител, са защитени в пълна степен
от прокуратурата.Що касае евентуална гражданска претенция за причинени
неимуществени вреди, то това би могло да стане в отделно производство.С оглед
заявеното в това разпоредително заседание за реда на разглеждане на делото, а
именно по глава 27 от НПК, предвид разпоредбата на закона за незабавно
разглеждане на делото и в разумен срок, тъй като и двамата подсъдими са с мерки
за неотклонение „Задържане под стража“,
правилно първоинстанционния съд е разгледал и решил делото.Неучастието на
пострадалата Мария Димитрова, въззивният съд счита, че не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата й, и съответно не е налице основание за отмяна на постановената присъда.
Събраните по делото доказателства са, непротиворечиви
и по безспорен начин подкрепят самопризнанията на подсъдимите А.П. и А.П..Те по
несъмнен начин обосновават фактическата обстановка и дават отговор на въпросите
предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК.В мотивите си съобразно чл.372,
ал.3 от НПК, първоинстанционния съд е приел фактическа обстановка
кореспондираща с фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.Законосъобразно, първоинстанционният съд, е определил, че на
основание чл.372 ал.4 от НПК, при постановяване на присъдата ще ползва
направените самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При правилно установената и доказана фактическа
обстановка, първоинстанционния съд е направил законо- съобразни правни изводи , че:
Подсъдимия А.И.П., от обективна и субективна страна е
осъществил съставите на престъпленията по чл.159г, предл. 1 във вр. с чл.
159а, ал. 2 т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 предл. 1, във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; чл.
159г, във вр. с чл. 159а, ал. 2 т. 1,
във вр. с чл. 159а, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК и чл. 159г
във вр. с чл. 159в, във вр. с чл. 159а, ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 159а, ал.
1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК.
Престъпленията са извършени при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,б.“а“ от НК, тъй като А.П., е бил осъждан по НОХД №1023/2010г. на
РС-Плевен, за тежко умишлено престъпление по чл.159б, ал.2, във вр. с ал.1, във
вр. с чл.159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на лишаване от
свобода за срок от четири години и шест
месеца.Присъдата влязла в сила на 21.10.2010г. Наказанието е изтърпяно на
26.06.2014г. /т.2,л.355/.Не е изтекъл срока по чл.30,ал.1 от НК, което,
съобразно чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС, е и основание за определения му
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият А.А.П.
по чл 159а, ал. 2 т. 4 и т. 6 , във вр.
с ал. 1 предл. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК ; чл.339, ал.1
от НК и по чл.210, ал.1 т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
Деянията от всеки от подсъдимите са извършени виновно,
с пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като за престъплението по
отношение на А.Т. и при общност на този умисъл, в съучастие като съизвършители.
СъзнавА.са общественоопасния характер на деяниета, предвиждА.са настъпването на
общественоопасните последици и са искА.настъпването на тези последици.
Основните възражения и оплаквания срещу
постановената първоинстанционна присъда, са на адвокат В.П.- повереник на частния обвинител и граждански
ищец А.Т., която счита, че размера на наложеното наказание /ед.ч./ на подсъдимия А.П. е крайно занижен, предвид
степента на обществената опасност на деянието. Налице е и известно двусмислие и
неконкретизиране, в жалбата и пледоарията пред въззивния съд, относно искането
за увеличение на наказанието.
Както по-горе се посочи подсъдимият А.П. и защитника
му-адвокат А.Константинов не обжалват и неоспорват първоинстанционна
присъда.Оспорвата се от тяхна страна доводите на повереника на гр. ищец и
частен обвинител, относно искането за увеличаване на наказанието на подсъдимия А.П..
В жалбите от служебният защитник –адвокат Н.М. и подсъдимия
А.П. е направено и алтернативно искане, за намаляване на размера на наложените
му наказания.
При определяне вида и размера на наказанията за всяко
от извършените престъпления, за всеки от подсъдимите, правилно и съобразно реда
по глава 27 от НПК, са приложени разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК,
вр. с чл.58, ал.1 от НК и чл.54
от НК, по отношение на наказанията лишаване от свобода, както и ЗИНЗС за
първоначалния режим на изтърпяването им.Правилно и законосъобразно са наложени
и съответните кумулативните наказания „глоба“, за всеки от подсъдимите.Правилно
е и приложението на чл.23 ал.1 от НК за двамата подсъдими, както и на чл.23,ал.3 от НК, по отношение на
подсъдимият Али П..
За да определи размера на наказанията за всяко едно от
престъпленията по отношение на подсъдимия Али
И.П., съдът взел предвид като
смекчаващи обстоятелства- изразеното съжаление и доброто процесуално поведение,
а като отегчаващи- предходните му осъждания за тежки умишлени престъпления от
общ характер и високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед системността и упоритостта на
извършването му както и обществената укоримост на подобен род посегателства.Наложените
му наказания в съответните размери и за двата вида наказания, са при условията
на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.Както поотделно
наложените наказания, така и общото определено му наказание в размер на 4
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и
глобата от 20000лева, въззивният съд счита, че са занижение.Отдадена е
необоснована тежест на смекчаващите вината обстоятелства.
Въззивният съд при положение, че няма
протест от прокурора, както и съответна жалба от частния обвинител, по отношение на подсъдимия Али П., не може да
упражни правомощията си по чл.337, ал.2,т.1 от НПК, като увеличи размера на наказанието
му.
Предвид съдебното минало на подсъдимия Али П.-за също
такова престъпление, начина на извършване на престъпленията по настоящото дело,
по отношение на А.Т.-млада жена с дете и ненавършилата 18 години жена Мария
Димитрова, намираща се в безизходно социално положение, то определените му
наказания са достатъчно снизходителни, поради което не следва да се намалява
размера за всяко едно от тях и съответно общото му определено наказание по
чл.23 ал.1 от НК.Същото е под минималния предвиден размер от пет години
лишаване от свобода. В този смисъл алтернативното искане за намаляване размера
на наказанието по отношение на подсъдимия Али И.П. е неоснователно.
Правилно и законосъобразно, на основание чл.59, ал.1
от НК, е приспаднато времето, през което
подсъдимия Али И.П. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 25.05.2017г.
За да определи размера на наказанията за всяко едно от
престъпленията по отношение на подсъдимия Али
А.П., съдът взел предвид:
За престъплението по чл. чл.159а, ал. 2 т. 4 и т.6, във вр. с ал. предл.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, това, че е кратък периода на извършване на набирането на А.Т. с цел предоставяне за развратни
действия, не високата степен на
обществена опасност, тъй като същият е осъждан , но е съдебно реабилитиран по отношение и на трите си
предишни осъждания. Съдът, отчел и
факта, че Т. е имала връзка с подсъдимия и в крайна сметка не се е стигнало до изпълняване на престъпните му желания.Като смекчаващи
обстоятелства при определяне наказанието и за трите престъпления, за които е
осъден Али П., съдът приел чисто съдебно минало, доброто процесуално
поведение и съдействието, което е оказал
на разследващите органи за разкриване на обективната истина.Счел, че е налице превес
на смекчаващите вината обстоятелства, като за всяко от престъплението му
наложил наказание от 3 години лишаване от свобода.Съобразно чл.58а, ал.1 от НК,
намалил с 1/3 размера на всяко от наложените му наказания, като в крайна сметка
е осъден подсъдимия Али П., за всяко от трите престъпления на по 2 години
лишаване от свобода, при първоначален общ
режим, и съответно за престъплението
по чл.159а, ал. 2 т. 4 и т.6, във вр. с
ал. предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК и на наказание
глоба в размер на 10000 лева.Правилно е определено общото наказание лишаване от
свобода по чл.23 ал.1 от НК, режима на изтърпяване и присъединено на основание
чл.23 ал.3 от НК и наказанието глоба в размер на 10000 лева
Въззивният съд приема доводите на първоинстанционния
съд и счита също, че наложените поотделно наказания на подсъдимия Али П.,
съответно определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода, при общ
режим на ефективно изтърпяване, както и присъединеното наказание глоба следва
да са при превес на смекчаващите обстоятелства.Макар и не подробно, изложените
мотивите в първоинстанционната присъда, подкрепени от самопризнанието на
подсъдимия и останалият доказателствен материал, дават основание за това.
Така определените поотделно наказания, са към
минималните предвидени размери.Определеното при условията на чл.23,ал.1 от НК, общо най-тежко наказание на подсъдимия
Али П., след редукцията на наказанията с 1/3, в размер на 2 години лишаване от
свобода, се явяват под минималния размер от три години лишаване от свобода, за
престъплението по 159а, ал. 2 т. 4 и
т.6, във вр. с ал. предл. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Режима на изтърпяване на наказанието е
съобразен с чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
Както за престъпленията за които е осъден подсъдимия
Али П., така и за престъпленията, за които е осъден Али П., макар и формално, няма
мотиви защо не е наложено и предвиденото, като възможност за съответното
престъпление, наказание “конфискация“.Така или иначе, няма наложени такива
наказания, поради което въззивният съд няма и основания да ги обсъжда или
допълва мотивите на първоинстанционният съд защо не са наложени.
В мотивите на първоинстанционният съд, по същество не
е обсъдено приложението на чл.24 от НК, а именно възможността за увеличаване на
определеното при условията на чл.23,ал.1 от НК,
общо най-тежко наказание лишаване от свобода.Въззивният съд счита, че това
е мълчалив отказ от прилагане на тази разпоредба, от първоинстанционният съд.Поради
липса на протест на прокурора и жалба от частния обвинител, увеличение на
размера на наложеното при условията на чл.23, ал.1 от НК, общо най-тежко
наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, по отношение на подсъдимият
Али П., след приложението на чл.58а от НК, това е невъзможно.
Въззивният съд счита обаче, че по отношение на
подсъдимия Али П., следва да се увеличи размера на наложеното му общо най-тежко
наказание лишаване от свобода, съобразно чл.24 от НК.Основание за това е направеното
искането с жалбата от частния обвинител А.Т., чрез повереника й, адвокат В.П..Прилагането
на разпоредбата на чл.24 от НК,
намира основание и в ТР №2/19.06.2015г.,по
т.д. 2/2015г., на ОСНК на ВКС.Приложението
на института по чл.58а от НК, не изключва общите правила за определяне на
наказанието при множество престъпления, включително и чл.24 от НК, след
редукцията им по чл.58а от НК.
Доводите на адвокат
В.П. се споделят от въззивният съд.Същите са основателни, че определеното общо
най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода за подсъдимия А.П. е несправедливо.Налице са три отделни
престъпления в реална съвкупност, извършени от подсъдимия Али П..От значение е
начина на извършването им на първо място по отношение на пострадалата А.Т.,
която е майка на малолетно дете.По отношение на нея и двете престъпления по
чл.159а, ал. 2 т. 4 и т. 6 , във вр. с
ал. 1 предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК и чл. 210, ал.1 т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, са извършени преднамерено и с упорство и последователност,
целяща поставянето и в зависимост и облагодетелстване за подсъдимия П., от престъплението
по чл. 210, ал.1 т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.Начина на извършването на
тези две престъпления, използвайки чувствата й към подсъдимия П. и
безкрупулното облагодетелстване от него в размер на 62500 лева, разкриват една по-висока
обществена опасност както на самото деяние, така и на подсъдимия П..Не е
безобидно престъплението по чл.339, ал.1 от НК, придобиването и държането на
огнестрелно оръжие, без надлежно за това разрешително.И трите престъпления за
които е осъден подсъдимия П., са тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК.Тези
обстоятелства характеризират подсъдимия, като личност с изградени престъпни
навици и начин на живот, незачитащ правовия ред, както и личността и
имуществото на другите.В този смисъл, доводите на адвокат А.К.-защитник на
подсъдимия Али П., въззивният съд, счете
за несъстоятелни и неоснователни.
Предвид изложеното по горе, въззивният съд счита, че
следва присъдата да се измени в тази и част, като се увеличи определеното общо,
най-тежко наказание, лишаване от свобода на подсъдимия Али П..Определеното му
общо най-тежко наказание, при условията на чл.23,ал.1 от НК, в размер на 2
години лишаване от свобода, следва на основание чл.24 от НК, да се увеличи с
1/3/осем месеца/, от 2 години лишаване от свобода, на 2 години и 8 месеца
лишаване от свобода.Увеличеното наказание не надминава сбора на отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид престъпление.Така
определеното наказание е справедливо и достатъчно по размер за постигане на
целите посочени в чл.36 от НК.
Правилно и законосъобразно, на основание чл.59, ал.1
от НК, е приспаднато времето, през което
подсъдимия Али А.П. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”,
считано от 25.05.2017г.
Правилна и законосъобразна е присъдата в гражданско
осъдителната и част, с която на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимия Али А.П., е
осъден да заплати на гр. ищец и частен обвинител А.К.Т. сумата от 62 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл. 210, ал.1 т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва , считано от 25.05.2017г. до окончателното й изплащане.
Правилна и законосъобразна е първоинстанционната
присъда и в частта по приложението на чл.189 ал.3 от НПК, с която подсъдимия
Али А.П. е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск за имуществени вреди в размер на 2500 лв. по сметка на РС-Плевен, сумата от 7400 лв. на гр. ищец и частен
обвинител А.К.Т. за направените разноски
за адвокатски възнаграждения, както и по сметка на ОД на МВР – Плевен за направените по делото
разноски в размер на 600,43 лв.
На чл.189, ал.3 от НПК, правилно и законосъобразно е осъден и подсъдимият Али И. П., да
заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен
направените по делото разноски в размер на 507,84 лв.
Въззивният съд констатира, че с присъдата няма произнасяне
по веществените доказателства, описани в справката към обвинителния акт, поради
което липсва воля, която да се проконтролира по реда на въззивното
производство. При това положение, следва първоинстанционния съд, да се
произнесе с нарочно определение, по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не констатира процесуални
нарушения, които да са съществени по смисъла на НПК и основания за отмяна на постановената присъдата.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.3,
във вр. с 337, ал.2,т.1 от НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 48/20.03.2018г., постановена по НОХД №
191/2018г. на РС-гр.Плевен, като:
На
основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА,
размера на определеното на подсъдимия АЛИ
А.П. - ЕГН **********, при условията на чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко
наказание лишаване от свобода, от 2/ДВЕ/ години лишаване от свобода, на 2/ДВЕ/ години и 8/ОСЕМ/ месеца лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 48/20.03.2018г., постановена по НОХД №
191/2018г. на РС-гр.Плевен в останалата й част, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: