№ 59
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000631 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП България 15“
ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез адв.Р.М. от АК –Видин срещу
решение №173/16.06.2021г. по т.д. № 1191/2020год. на ВОС, с което съдът е:
отхвърлил исковете на въззивното дружество, за осъждане на „Енерго-Про
Продажби“ АД ЕИК 10353369, да заплати на въззивника: (1) сума в размер
69 530,60 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
ноември 2017 г., както и сума в размер 19 816,28лв. представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата за периода от 29.12.2017 г. до
датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на иска до окончателното им плащане; (2) сума в
размер 115 100,59 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2017 г., както и сума в размер 31 940,34 лв. представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата, за периода от 25.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената
сума на главницата от подаване на иска до окончателното им плащане, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Осъдил е въззивника, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК *********, сумата 7 600,00 лева
разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е
1
постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
Производството е образувано и по частна жалба на въззиваемата страна
срещу определение № 1072/19.08.2021год. с което съдът е оставил без
уважение молбата на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна,
за изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост.
В жалбата се твърди, че решението е, неправилно като и
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че същото е постановено в
нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г.
на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо
преюдициално производство, по проверка за законосъобразност на Решение
СП-5/28.03.2019год. на КЕВР, до приключване на което делото е следвало да
бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. За това се иска от въззивната
инстанция производството да бъдде спряно до окончателното произнасяне на
административните съдилища относно законосъобразността на Решение СП-
5, обжалвано по адм.д. № 1719/2021год. на АССГ.
Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда
на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР,
което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон
и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на
ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената
ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично
производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени,
но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация
на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни
практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са
относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между
страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до
измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна
на решение СП -1/31.07.2015г.
Т. 1,7 от това решение е окончателно отменена с Решение № 1115 от
28.01.2019год. на ВАС по адм.д. № 5284/2018год., като същата е отменена
спрямо всички с обратна сила. Съдът само е констатирал, че новото Решение
СП-5 е обявено за нищожно, но не е изследвал дали това решение има
обвързващ ефект.
Наред с това излага доводи, че липсва нормативен акт, определящ
индивидуален критерий, по който всеки от енергийните източници може да
2
бъде отнесем към едната, или другата група производители- на централи
работещи до и над 2 250ч., поради което произведената електрическа енергия
следва да бъде фактурирана по двете преференциални цени. Нещо повече,
при решаване на спора съдът следва да съобрази и вече постановените
решения по адм.д.№14112/2018г. на ВАС, както и Решение №
9209/09.07.2020год. по адм.д. № 4146/2019год. на ВАС, в които е прието, че е
възможно една ВЯЕЦ да се отнесе едновременно към централите работещи
до 2250часа и към централите работещи над 2250часа. За това не са налице
пречки по отношение на централата на ищеца да се прилагат двете
преференциални цени.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на
предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен
отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
решението на първостепенния съд е правилно като законосъобразно и
обосновано-като постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Твърди, че след отмяната на реш. СП-1, е прието реш. СП-
5/27.03.2019год., на което със закон е придадено обратно действие. С
решението е определено НСПроизводство на ел.енергия за ВяЕЦ каквато е на
ищеца в размер на 2000кв/ч при централи работещи до 2 250часа, при цена на
изкупуване определена с Решение № Ц-010/2011год. Новоприетото решение
на основание чл.13 ал.9 ЗЕ е породил правно действие, а законосъобразността
му не е от преюдициално значение. Твърди, че въведеното редуциране е
съобразно нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ която е еднозначна -
преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до
достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като
след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи
обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи
преференциално изкупувания обем енергия. В този смисъл са и
постановените определения по ч.т.д.№2114/2020г. на ВКС, II т.о. и по ч.т.д.
№196/2019г. на ВКС, II т.о. Неоснователно е и оплакването за неосъществен
от съда инцидентен контрол на решение СП - 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.
Твърди, че съдът е осъществил такъв контрол, възприел е приложимостта на
Решение СП-5 и породените правни последици от предварителната
изпълняемост на невлезлия административен акт. В този смисъл е
Определение по т.д. № 2114/2020год. на ВКС, ІІ т.о. Изводите на съда за
приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както
и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на
закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица
единствено възобновяване на задължението на административния орган да
извърши отново установяването му по предвидения в закона ред, което
3
есторено с постановеното Решение СП-5/28.03.2019г. По същество се
претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез
ю.к. Е.М. оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения. По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС. По
постъпилата частна жалба изразява становище за основателност на същата.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК. Относно становището за спиране на производсвото пред въззивния съд:
Не са налице посочените във въззивната жалба пречки по движение на
делото-наличие на висящ преюдициален спор, до приключване на който
производството по делото следва да бъде спряно, по реда на чл.229, ал.1, т.4
от ГПК. Оспореното решение №СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на
предварително изпълнение по силата на чл.12, ал.3 от ЗЕ, поради което е
породило действие и е приложимо в отношенията между страните. Искането
за спирането му е неоснователно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на въззивника, като отново се отправя искане съда да упражни
косвен съдебен контрол на Решение № СП-5 на КЕВР, на основание
изложените в жалбата аргументи. В подкрепа на жалбата са представени и
писмени бележки от процесуалния представител на въззивника. Жалбата се
оспорва като неоснователна от процесуалният представител на въззиваемата
страна.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е образувано по
предявени искове от ”УП България 15” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” №2, т.5,
представлявано заедно от Б. З. и Р. П. В., действащи чрез адв.Р.М., със
съдебен адрес: гр.София, бул.”Никола Й.Вапцаров” №55, Офис парк ”Експо
2000”, сграда ”Фаза 4”, ет.1, Адвокатско дружество Волф Тайс, против
“Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, дължими на основание
Договор за изкупуване на електроенергия №139 от 20.04.2010г., както следва:
-сумата от 69530.60лв., представляваща дължим остатък от обективирана във
Фактура №122/30.11.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия
през м.11.2017г., както и сумата от 19816.28лв., представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, за периода от 29.12.2017г. до
21.10.2020г. и -сумата от 115100.59лв., представляваща дължим остатък по
Фактура №124/31.12.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия
през м.12.2017г., както и сумата от 31940.34лв., представляваща обезщетение
4
за забава върху посочената главница, за периода от 25.01.2018г. до
21.10.2020г. Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните
главници, считано от предявяване на иска-22.10.2020г. до окончателното им
изплащане, както и на деловодни разноски. върху горепосочените суми на
главниците от подаване на иска до окончателното им плащане, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на качеството му на собственик на
вятърна електроцентрала, състояща се от 1 ветрогенератор „Пролезки път 54“
в землището на гр.Шабла, с обща инсталирана мощност 3 000 kW която е
присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
от 02.06.2009 г. и сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 139 от 20.04.2010 г. с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и се основава на изменение на разпоредбата
на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с
изменението е било установено нетно специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Излага, че чрез своята централа през месец ноември 2017г., ищецът
доставил на ответника електроенергия в размер на 407.242 MWh, която е
произведена от процесната ВяЕЦ при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно
специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW
мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала
прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното
количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №122/30.11.2017г. на
стойност 92015.52лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна
цена в размер от 188.29 лв./MWh, представляваща преференциалната цена
предвидена в т.1.7 от Решение СП-1 на КЕВР. Твърди се, че ответникът не е
погасил ицяло задължението по Фактура №122/30.11.2017г., като дължимият
остатък е в размер на 69530.60лв. с ДДС, върху който се дължи и обезщетение
за забава в размер на 19816.28лв. за периода от 29.12.2017г. до датата на
подаване на исковата молба. През месец декември 2017г., чрез процесната
ВяЕЦ ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 558.158
MWh, за което е издадена Фактура №124/31.12.2017г. на обща стойност
123374.60лв. При фактуриране на продажната цена за количеството от
409.305 MWh е ползвана преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1,
т.е. 188.29лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил при надхвърлен
праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнал
2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. За останалото количество от 148.853 MWh, е
ползвана преференциалната цена по т.1.8 от Решение СП-1, т.е.
172.95лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил след като надхвърлен
прагът от 2000 MWh НСПЕ, и след като са достигнати 2250 ефективни часа
5
работа, но без да е достигнат прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. За това, количеството произведена енергия за м. декември 2017год.
е подлежало на изкупуване последователно по двете преференциалнио цени
по т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, защото през целия м. декември централата
не е достигнала прага от 2 300 MWh НСП от инсталиран 1 КW мощност.
Твърди се, че ответникът е заплатил част от сумата по Фактура №124, като
дължимият остатък е в размер на 115100.59лв. с ДДС, върху който се дължи и
обезщетение за забава в размер на 31940.34лв. за периода от 25.01.2018г. до
датата на подаване на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД: Пред въззивната инстанция не е спорна установената пред
първостепенния съд фактическа обстановка.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от
възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 3000 kW, състояща се от един брой генератор, която е присъединена
към електроразпр. мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен
снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на
които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30,
ал.1, т.1 ЗЕ.
Не е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за
процесния период относими се явяват преференциалните цени, определени с
Решение Ц-10/30.03.11г., респективно решение Ц-018/20.06.2011год. на
ДКЕВР.
Не е спорно че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение-. по силата на Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 139 от 20.04.2010 г. между "Енерго- Про Продажби" АД и "УП
България 15" ЕООД. Безспорно е също, че през месец ноември 2017 г.
електроцентралата на ищеца е работила при достигнато нетно специфично
производство от 2 000 KWh от 1 KW инсталирана мощност при работа до
2 250 работни часа.
През следващия месец – декември 2017 г., процесната електроцентрала е
работила и произвела 409,305 МWh при надхвърлен праг от 2 000 КWh от 1
KW, но без да е достигнала 2 250 работни часа и без да е достигнат прагът от
2 300 КWh НСП: Количеството ел. Енергия от 148,853 МWh, е произведено
през същия месец, при работа на централата над 2 250 ефективни часа но
преди да достигне 2 300 КWh НСП.
За произведента през месец ноември 2017 г. електроенергия ищецът е издал
6
фактура №122/30.11.2017год. за произведена ел.енергия от 407,242 МWh, при
единична цена 188,29лв. на стойност 92015.52лв.: за произведената
ел.енергия през м.декември е издал Фактура №124/31.12.2017г. на обща
стойност 123374.60лв., като 409,305 МWh са остойностени по 188,29лв., а
количеството ел. Енергия от 148,853 МWh, е остойностено по 172,95лв.
Не се спори и по отношение на факта, че цялото количество
произведена през процесните месеци електрическа енергия след достигане на
НСП от 2 000 МWh е платено от ответното дружество по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО” ЕАД : за месец
ноември и м. декември 2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
По делото няма спор, че ответникът в качеството си на краен снабдител
е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на
които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30,
ал.1, т.1 ЗЕ.
Не е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за
процесния период относими се явяват преференциалните цени, определени с
Решение Ц-10/30.03.11г., респективно решение Ц-018/20.06.2011год. на
ДКЕВР.
Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15г., е
предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по
цена за излишък на балансиращия пазар. Въведеното редуциране на
количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с
нетното специфично производство, съгласно решение на КЕВР, въз основа на
което те са определени.
Нетното специфично производство на електрическа енергия е
определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, като средногодишното производство
на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението
на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди – т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ. В пар.17
от ПЗР на ЗЕВИ, е предвидено задължение на КЕВР да приеме решение, с
което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.
За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е прието Решение
№СП-1/31.07.15г. на КЕВР, с което се установява нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР за
7
вятърни електрически централи работещи до, съответно над 2 250 часа.
Съгласно т.2.7. от решението, нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г.
на КЕВР е определена преференциална цена 191.00 лв./MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ работещи до 2 250 часа, е установено на 1 907 kWh. За ВяЕЦ работещи
над 2 250 часа, за които е определена преференциална цена 173.06 лв./MWh,
без ДДС, нетното специфично производство е установено в размер на 2 139
kWh (т.2.8. от Решение №СП-1/31.07.2015).
По делото не е налице спор, че с решение по адм. дело № 8493/2015 г.
по описа на Административния съд София - град, решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7. е отменено. Съдебното решение е обжалвано
като е потвърдено с решение по адм. дело №14112/2018 по описа на ВАС, ІІІ
отд.
Понеже КЕВР както се посочи е законово задължена / с пар.17 от ПЗР
на ЗЕВИ/, да извърши отново установяване по същия административен ред на
конкретен размер на НСП, след решението на ВАС е постановено Решение
№ СП-5/27.03.19г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР
вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. С Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд
София град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно.
С решение № 1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020
ВАС е отменил решението на Адм.С - София и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав, като производствтото по обжалване не е
приключило и е висящо.
Постановеният административен акт се ползва с предварителна
изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9 ЗЕ.
Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се
прилага, независимо от предприетото обжалване. Понеже съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ
обжалването не спира изпълнението на решението, решението е породило
своето действие между страните. Потенциалното увреждане на правата на
адресатите на индивидуалния административен акт, е съобразена чрез
предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК.
Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че
когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в
гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената
му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма
значение за регулираните с акта права, респ. не е предпоставка за спиране на
гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение №
442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/. Следва да
се отбележи, че по време на административното производство, по обжалване
на Решение СП-5/27.03.2019год. на КЕВР, в изпълнение на §17 от ПЗР на
8
ЗИД на ЗЕ, вр.чл.31 ал.5 т.1 от ЗЕВИ, с Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на
КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство
на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18
от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта по т.7 е определена преференциална цена
в размер на 191 лв./М Wh за вятърни електрически централи работещи до
2250ч.: С Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано
от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия в размер на -
2139 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР,
в частта по т.8 е определена преференциална цена в размер на 173,06лв. за
вятърни електрически централи работещи над 2250ч. Решенията следва да
бъдат взети в предвид съгласно чл.235 ал.3 ГПК. Предвид предварителното
изпълнение на решенията на КЕВР, следва да се направи извод, че същите са
породили своето действие между страните. От изложеното следва да се
направи извод, че с Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено
нетното специфично производство на ел. енергия, която е в определен размер
на 1907 kWh, за която е определена преференциална цена от 191лв., за
вятърни ел. централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за
централи работещи над 2250часа. Следователно, и с това решение, КЕВР е
определил нетно специфично производство, респективно, към настоящият
момент това въведено ограничение е действащо и следва да бъде взето в
предвид в отношенията между страните.
Твърденията във въззивната жалба за нищожност на Решение № СП-
5/27.03.2019 г. не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като
евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникването на основание за
изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови
ново стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. Такова
основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5
от 28.03.2019г., КЕВР издаде нов законосъобразен акт, с който лимитът от
2000 КWh/ от 1 KW се увеличи. Както се отбеляза, с Решение №СП-1 и СП-
2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното специфично производство на ел.
енергия, която е в определен размер на 1907 kWh за централи, работещи до
2 250 ч. годишно-т.е лимитът не е увеличен. В допълнение, следва да се
отбележи, че в постановеното решение № 1873/12.02.2021 год. по адм. дело
№ 2016/2020 год. ВАС са формулирани нарочни изводи за валидност на
постановения акт, които настоящият състав напълно споделя
Поставя се във въззивната жалба и въпроса в каква категория е и
централата на ищеца, като се сочи, че не е налице разграничение и една ВЯЕЦ
може да работи и в двете категории.
Съдът намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца
попада в категорията централи, работещи до 2 250часа.
Не е спорно, а и самият ищец твърди, че произведената ел.енергия
винаги е била заплащана по единична цена от 188,29 лв./МВтч. Относно
произведената ел.енергия през 2017год. също се твърди, че до достигане на
9
нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника
електрическа енергия по цена от 189,29 лв./МВтч - преференциална цена,
утвърдена c т. 7 от Решение № Ц-018/30.03.2011г. на КЕВР, като същата се
отнася за централи, работещи до 2 250часа работа. Освен това, самият ищец
не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект
съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова
категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай
преференциалната цена би била определена на 173,06лв/ МWh . Напротив, от
представените са доказателства следва че ВЯЕЦ на ищеца е в категорията,
работещи до 2 250часа. В този смисъл са и издадените от страната фактури,
представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 18, ал.3 от
договора, цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни
часове работа е 189 лв/МWh. За тези централи се отнася и НСПЕ, използвано
от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-
10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от
ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от
Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №
СП-5/27.03.2019 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения
договор за изкупуване, страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в
категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която
преференциалната цена е определена на 189,29лв./МWh.
Относно основния предмет на спора, съдът съобрази следното:
Основният предмет на спора пред въззивната инстанция е сведен до това как
следва да се определи размера на дължимата преференциална цена за
произведената ел. енергия с оглед Решение СП-5/27.03.2019 г. и Решение СП-
1 от 31.07.2015 г. на КЕВР /в необжалваните части/, /респективно Решение
№СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР/, с които са определени две различни
количества на НСП според пълните ефективни часове на работа на вятърната
централа. Поставя се и въпросът дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в
рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи при
промяна в пълните ефективни часове или спрямо една централа в рамките на
една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. В конкретиката
на казуса въпросът е- каква е цената на електроенергията след достигане на
НСП от 2000 КWh на 1 КW инсталирана мощност и до достигане на 2250
ефективни годишни часове на работа на централата, както и след достигане
на 2 250 ефективни годишни часа работа, но преди реализирането на 2300
КWh на 1 КW инсталирана мощност нетно специфично производство – при
цена за излишък на балансиращия пазар или по цената, визирана в т.8 и т.9 от
Решение Ц – 10/30.03.2011 год. По така поставените въпроси, съдът съобрази
следното: Становището на ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че
съгласно Решение СП-1-т.1.7, преди достигане на 2 250 часа работа, за
произведената енергия следва да бъде приложена преференциалната цена в
размер на 188,29лв./МВ/ч-т.8 от Решение Ц-010/, а след достигане на 2 250ч.,
но преди достигане НСП от 2 300 kWh, следва да се прилага втората
10
преференциална цена от 173,06лв. /т.е по т.9 от решение Ц-10/. За това
ищецът е издал процесните фактурри на посочените стойностти. Или,
становището на ищеца е /намерило израз и в издадените фактури, че след
влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от
24.07.2015 г., че до следващите 2 250 пълни ефективни годишни часове на
работа на електрическата централа, произведената електрическа енергия
следва да се изкупува също по преференциална цена от 188,29лв. т.е.-по т-8
от решение Ц-10, а за последващите количества-до достигане НСП от 2 300
kWh цената по т.9 от същото решение. Ищецът се обосновава с чл.18 от
сключения договор за изкупуване. Съдът не споделя това становище, поради
следните съображения: Дори и да се приеме, че първоначално по сключения
договор, страните по спора са договорили заплащане на изкупуваната
ел.енергия от ищцовата ВяЕЦ по двете преференциални цени, то след
влизането в сила на изменената редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ от
25.07.2015г., сочените договорни уговорки следва да се считат отменени, тъй
като противоречат на въведеното с изменението на закона ограничение за
изкупуване по преференциална цена до определено НСП за отделните
категории централи. Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015
г., на общо основание намира приложение както към бъдещи производители,
така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото
ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени
заварени правоотношения. В мотивите към законопроекта за изменение на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието
„средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично
производство на електрическа енергия“ цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества
електрическа енергия, „които осигуряват приходи на производителите от
възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните
решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс
между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на
производителите, заложена в определените преференциални цени по начин,
който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за
календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с
горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените
мотиви към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на
чл.31 ал.5 ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик
изкупува произведената електрическа енергия от ВЕИ по: 1.по
преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия: 2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1.
Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно т.2.7 от СП-1/2015год. с която е
установено Нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
11
което са определени преференциалните цени в т.7 от Решение № Ц-
18/20.06.2011год. на КЕВР от 188,29лв./МWh за централи работещи до
2250часа. Видно е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия
от ВЕИ, е определен конкретен размер на НСП, т.е. не може производител на
ел.енергия, да има повече от един определен размер на НСП. Следователно,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 2 000 kWh.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в
Определение № 375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и
Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на ВКС.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от 188,29лв.
подлежи на изкупуване тази произведена ел.енергия от централата на ищеца,
до достигане НСП от 2000 kWh. Не е спорно, че централата е достигнала
НСП през м. 08.2017г., поради което и произведената ел.енергия до
достигане на НСП следва да се изкупи по преференциална цена от 188,29лв.
kWh. Няма спор, че цялата произведена до достигане на НСП ел.енергия е
заплатена от ответника по посочената преференциална цена, а за
произведеното количество ел.енергия след това-т.е. за месец септември и м.
октомври, подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ, което е сторено от ответника. Този извод е в
съответствие с разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-
5/28.03.19г., както и новоприетите Решения №№ СП-1 и СП-2/15.10.2020год.
на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към централите на
ищеца.
Относно оплакването за неупражнен от съда инцидентен съдебен
контрол върху решение СП-5/28.03.2019год.: При разглеждане на искането от
настоящата инстанция, съдът намира същото за ирелевантно за спора, поради
следното: Както се посочи по-горе, основният спорен по делото въпрос е дали
по отношение на една и съща ВЯЕЦ, в рамките на една календарна година е
приложима само едната определена преференциална цена до достигане
размера на НСП-респективно за централи до 2 250часа годишна работа и
работещи над 2 250 часа, или спрямо една централа в рамките на една
календарна година са приложими двете тарифи на преференциалните цени и
съответно двете определени количества на НСП. Следва да се отбележи, че
признаването на Решение СП-5 за незаконосъобразно и следващото от това
незачитане на правните му последици, не би дало отговор на този въпрос.
Предвид изложеното, съдът намира за ирелевантно за настоящия спор,
инцидентното произнасяне по реда на чл.17 от ГПК относно валидността на
Решение СП-5 на КЕВР, като в подкрепа на този извод е и приемането на
последващи решения –СП-1 и СП-2.
За това следва извода, че с цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на
КЕВР, респективно приетото впоследствие Решение № СП-1 от
15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г. т.е. действията
на решенията обхващат и процесните периоди и са произвели своите
12
действия между страните. Респективно имат обвързващ характер между
страните и определеното с решението НСП от 1907 kWh, въз основа на което
е определена преференциална цена за ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.7 от
Решение № Ц-18/20.06.2011год. на КЕВР за централата на ищеца.
Следователно, с решението е определено и преференциалното количество
ел.енергия, която следва да бъде изкупено от централата на ответника, на
цената, определена в т.7 от Решение № Ц-18/2011год. С други думи,
произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по
преференциална цена от 188,29лв.МWh, а останалото произведено
количество ел.енергия след достигане на НСП подлежи на изкупуване по
цени за излишък на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ. /Следва
да се отбележи, че направените изводи в настоящето решение са съобразени и
с дадените разрешения с Решение от 18.02.2022год. по т.д. № 1185/2020год.
на ВКС, І т.о./
Между страните няма спор, че до достигане на НСП ответникът
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатил количествата ел.енергия по
преференциални цени, а останалите-по цена за излишък, нито е налице спор
относно произведеното количество ел.енергия, както и относно размера на
дължимата цена за излишък. С оглед на горното, настоящият съдебен състав
намира, че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м.
ноември и декемврпи 2017 г. е надлежно заплатена.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват
и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периодите по исковата
молба, както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно
и като такова следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
Относно постъпилата от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД частна жалба
срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №1072 от
19.08.2021год., с което е оставено без уважение исканаето на ответника за
изменение на решението в частта за разноските: С рнешението съдът е
уважил направенот възражение на ищеца за прекомерност на претендираното
възнаграждение от 9 216лв. и е присъдил възнаграждение за
процесуалнопредсавителство в размер на 7 600лв. Частната жалба е
основателна. Видно е че по договора за правна помощ, е договорена защита и
заплащане по всеки иск по отделно: по иска за главница от 69 530,60 лв. и
сума в размер 19 816,28лв. представляваща обезщетение за забава-е
договорено адв.възн. в размер на 3 852лв. с вкл. ДДС: за главница в размер
115 100,59 лв и сума в размер 31 940,34 лв. представляваща обезщетение за
забава е дотговорено възнаграждение в размер на 5364 лв. с вкл. ДДС. В
издадената фактура /стр.126/ също е определено дължимото възнаграждение
по отделно за всеки от исковете. Съобразно чл.72 ал.2 ГПК и указанията,
13
дадени в т.18 на ТР по т.д. №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, материалнияят
интерес се определя от броя искове и размера на всеки един от тях. Предвид
изложеното, претенцията следва да се определи по всеки един от исковете.
При това положение и на основание чл.7 ал.2 т.4 и т.5 от НМРАВ е в общ
размер от 9216лв. с ДДС. Обжалваното определение е неправилно и следва
да бъде отменено, като бъде присъдена допълнително сумата от 1616лв. –
направени разноски в производството пред ВОС.
Разноски за настоящето производство: Страната претендира
възнаграждение в размер на 9 216лв. Съобразно изхода от спора разноски се
дължат на въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 9216лв., за които са представени
релевантни доказателства. С оглед на горното, в полза на „Енерго- Про
Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 9 216 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173 от 16.06.2021 г. постановено по т. д.
№ 1191/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ г. определение по чл.248 ГПК № 1072/19.08.2021год.,
постановени по т. д. № 1191/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд и
вместо него постановява: ОСЪЖДА ”УП България 15” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” №2,
т.5, представлявано заедно от Б. З. и Р. П. В., да заплати на “Енерго Про
Продажби“ АД, с ЕИК ********* сумата от 1616лв.-допълнителни разноски,
дължими пред окражния съд.
ОСЪЖДА ”УП България 15” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” №2, т.5, представлявано заедно
от Б. З. и Р. П. В., да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и и Даниела Колева Димитрова,
сумата от 9216лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
14
РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15