Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 15.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети януари две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ А.,
мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА,
при секретаря Таня Митова и в
присъствието на прокурора Станислав Стойков, разгледа докладваното от съдия А. ВНОХД
№ 3734 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 14.05.2015 г. по
НОХД № 7791/2004 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 17-ти състав, е признал подсъдимите И.О.К.,
Ц.С.Д., С.С.С., Е. Т.Д. за невинни по повдигнатото им обвинение за извършване
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК
ги е оправдал. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е оставил направените по
делото разноски за сметка на държавата.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при СРП, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК,
депозира въззивен протест. В него се твърди, че присъдата е неправилна, поради
обстоятелството, че с нея подсъдимите са оправдани по повдигнатото им
обвинение, при положение, че са събрани и проверени в хода на производството
необходимия обем доказателства, въз основа на които категорично се доказва
извършеното от тях престъпление. Застъпват се доводи, че съдът неправилно е
възприел относимите към изхода на производството факти, установени от събраните
е хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства. Твърди се,
също така, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на противоречие в
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, относно
авторството на деянието и индивидуализацията на инкриминираните вещи, е
направен без да бъде извършен анализ на събрания доказателствен материал, като
по този начин първият съд едностранчиво е анализирал доказателствата, като е
установил фактическа обстановка, която не отговаря на обективната истина.
Според прокурора, неправилното интерпретиране на събраните доказателства от
страна на съда и превратното установяване на релевантни за изхода на делото
факти, е станало причина за постановяване на оправдателна присъда. Желае се
отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, осъдителна, с която
подсъдимите лица да бъдат осъдени за повдигнатото им обвинение в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като вида и начина на изтърпяване на
наложените на подсъдимите наказания бъдат определени от въззивната инстанция по
справедливост, с оглед събраните по делото доказателства, обществената опасност
на извършеното от подсъдимите инкриминирано деяние и личността им.
С подадения въззивен протест не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Депозирано е и възражение срещу
подадения въззивен протест от служебния защитник на подс. Ц.Д. – адв. Б., САК.
В същото се застъпват доводи, че съображенията на СРП срещу оправдателната
присъда са незаконосъобразни, неправилни и необосновани, противоречащи на
закона, събраните доказателства по делото и практиката на ВКС. Отправя се
искане протестът на СРС да бъде оставен без уважение, като недоказан, а
първоинстанционната оправдателна присъда, по отношение на подс. Ц.С.Д., да бъде
потвърдена.
В разпоредително заседание на
25.09.2017 г., въззивният съд, след като се запозна с протеста и възражението
срещу него, както и с приложените материали към делото и извърши преценката по
реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното му изясняване не е необходим
разпит на подсъдимите лица – И.О.К., Ц.С.Д., С.С.С. и Е. Т.Д.. Намери, също
така, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
свидетели, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени
и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу всяко едно от подсъдимите лица обвинение за
престъпление, което се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно
наказуемо с „лишаване от свобода“ повече от пет години, намери, че присъствието
им в съдебно заседание е задължително, още повече с оглед необходимостта от
изразяване на лично им становище във връзка с продължаване на производството,
предвид констатираното от въззивния съд обстоятелство за изтекла абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване на престъплението, за което е
образувано и водено наказателното производство и за което подсъдимите лица са
били предадени на съд.
В откритото съдебно заседание,
проведено на 12.01.2018 г., представителят на СГП поддържа протеста, по
изложените в него съображения, като изтъква, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства относно виновността
на подсъдимите, механизма на извършване на деянието и участието на всеки един
от подсъдимите в него. Посочва, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност може да бъде направен категоричен извод за виновността на четирите
обвиняеми лица в извършване на престъплението, за което са предадени на съд.
Прави искане присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
нова присъда, с която четиримата подсъдими да бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения за престъпления против собствеността.
Защитникът на подсъдимия И.О.К. -
адв. А.Щ., САК, назначен служебно, изтъква, че не са налице основателни причини
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Посочва, че присъдата на първия
съд е правилна и законосъобразна и желае същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият И.О.К., в правото си на
лична защита отправя искане да се приложи законът за давността, ако има
основание за това.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия Е. Т.Д. – адв. К.Я., САК, желае присъдата на първоинстанционния съд
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че представителят на
прокуратурата не е навел доводи, нито е представил доказателства, въз основа на
които да се приеме, че присъдата е неправилна и следва да бъде отменена, като
подзащитният й трябва да бъде осъден за извършеното деяние, за което, според
нея, той не носи отговорност.
Подсъдимият Е. Т.Д., в правото си на
лична защита, желае да не се прилага законът за давността, а да се потвърди
присъдата.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия С.С.С. – адв. А.Г., САК, изтъква, че присъдата на
първоинстанционният съд е правилна и законосъобразна, като не са били събрани
безспорни доказателства за виновността на който и да е от подсъдимите. Желае
въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да остави в сила присъдата на
първоинстанционния съд. Алтернативно навежда доводи за изтекла погасителна
давност.
Подсъдимият С.С.С., в правото си на
лична защита, желае да се приложи законът за давността.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия Ц.С.Д. – адв. С.Б., САК, поддържа подадения от него отговор против
протеста, като счита същият за недоказан и неоснователен. Посочва, че
наведените в него доводи и съображения не се подкрепят от доказателствата по
делото. Намира присъдата на първия съд за законосъобразна, правилна, обоснована
и съобразена с доказателствата по делото, върховенството на закона и практиката
на ВКС. Посочва, че СРС правилно и законосъобразно е оправдал подзащитния му за
престъплението, за което е предаден на съд, като сочи, че не е участвал в
същото, нито сам, нито в съучастие с другите подсъдими по делото. Желае
протеста на СРП да бъде оставен без уважение, като недоказан и неоснователен.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Подсъдимият
Ц.С.Д., в правото си на лична защита, желае да се приложи законът за давността,
ако съдът констатира, че е изтекла такава.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във
въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният протест е подаден в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
По същество, налице са основания за
отмяна на първоинстанционния акт и прекратяване на наказателното производство,
по отношение на подсъдимите И.О.К., Ц.С.Д. и С.С.С., поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване. Присъдата на първата инстанция, по отношение на подсъдимия Е. Т.Д.,
следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане, от друг
състав на първоинстанционния съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение
при постановяването ѝ.
За да постанови присъдата си, СРС е
провел съдебно следствие по общия ред. Положил е
усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на
доказване по делото. В хода на съдебното заседание не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приобщил е
по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него
и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени
средства и веществени, включително писмени, доказателства, заключения на способ
за доказване - експертизи, а именно : гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Милка Л.З., Е. Л.Ц., Р.Н.Х.,
К.А.А.(включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство),В.Й.М.; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие, справки за съдимост и характеристики на
подсъдимите лица ; способ на доказване
- заключение на съдебно – оценителна експертиза, които е кредитирал изцяло.
Пред
настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за
да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въз основа на така събраната доказателствена
съвкупност, районният съд е приел, от фактическа страна, че подсъдимите са
обвинени от СРП за това, че на 25.07.2000 г., около 14.00 ч., в гр. София, на
ул. „Найчо Цанов“, са изкъртили желязната решетка и счупили стъклото на
прозореца отляво на входната врата на столовата на ДОДВЛРГ. Оттам изнесли пред
входа на сградата два броя метални врати и три чугунени радиатора, общо с 43
глидера. В близката градинка до интерната ги чакал св. Х., с каруца с кон.
Подсъдимите установили, че не могат да натоварят наведнъж вещите в каруцата и
тъй като се уплашили, се качили в каруцата и потеглили по ул. „Пиротска“, в
посока центъра. Шумът от счупеното стъкло бил чут от свидетелите А. и Ц., които
от своя страна уведомили св. З., която телефонирала в 03 РУ – СДВР. На ул. „********,
подсъдимите били спрени за проверка от полицейски служители и заведени в 03 РУ
– СДВР. На 23.07.2000 г., около 16.57 ч., бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет бившата сграда на интерната, където били намерени
разбита решетка и счупено стъкло, а в помещението да намерени 6 броя глидери,
разкомплектовани и 5 броя - окомплектовани. Стойността на 2 броя метални врати
е 240 лева, на 3 броя чугунени радиатори, общо с 43 глидера, е 387 лева или
общо 627 лева.
При така „неустановената“ фактическа обстановка, както е посочил първият съд
в мотивите си, същият е направил извод, че по делото не са събрани достатъчно и
неопровержими доказателства, подсъдимите да са автори на инкриминираното
деяние. Приел е, че нито едно от доказателствата по делото не може да доведе до
извод, че подсъдимите, в съучастие, са предприели действия по изкъртване на
желязна решетка и чупейки стъклото на прозореца отляво на входната врата на
столовата на ДОДВЛГР, да са се опитали да установят фактическа власт върху
инкриминираните вещи. Ето защо е оправдал всеки един от подсъдимите по
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
След самостоятелен анализ на обстоятелствата и след
изричното изявление от страна на подсъдимите И.О.К., Ц.С.Д. и С.С.С., настоящото
производство да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност, СГС
намира, че са налице предпоставките за отмяна на атакуваната присъда, както и
за прекратяване на наказателното производство, по отношение на подсъдимите И.К.,
Ц.Д. и С.С., по повдигнатото им обвинение в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на
това престъпление.
В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“, за срок от една до
десет години, в какъвто случай, съгласно нормата на чл. 80, ал. 3, вр. ал. 1,
т. 3 от НК, възможността за наказателно преследване се изключва, ако са минали десет
години от извършване (довършване) на престъплението. Този десетгодишен срок в
случая се явява т. нар. „относителна“ давност, след изтичането на който
държавата губи правото си да инициира или да продължи да осъществява, както е в
настоящия случай, реализирането на наказателна репресия. Също така, в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК е закрепен института на т. нар. „абсолютна“
давност. При него, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
В конкретния случай, по настоящото
наказателно производство, за да се ползват подсъдимите лица от погасяващото
наказателното преследване право, при условията на чл. 81, ал. 3 от НК, следва
от твърдяната дата на извършване на престъплението, за което им е повдигнато
обвинение – 25.07.2000 г., да е изминал срок, равен на срока по чл. 80, ал. 1,
т. 3 от НК, който е десет години, увеличен с ½ от него, а именно с пет
години, т. е. да са изминали петнадесет години, което се случило на 25.07.2015
г. След тази дата, наказателното преследване се изключва, поради изтичането на
т. нар. „абсолютна“ давност.
Изложеното сочи, че след произнасяне
на присъдата на районния съд, но преди насрочване на делото във въззивната
инстанция, е изтекла абсолютната давност за осъществяване на наказателно
преследване срещу подсъдимите И.О.К., Ц.С.Д., С.С.С. и Е. Т.Д., по повдигнатото
им обвинение. Това обстоятелство, за което съдът следи служебно, е съобразено и
от подсъдимите И.К., Ц.Д. и С.С. и от защитниците на подсъдимите Д. и С., които
в съдебно заседание пред въззивния съд са направили изрично изявление,
съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от НПК, че желаят да не се продължава
наказателното производство, а да се прекрати. С оглед обвързаността на съда от
изтеклата абсолютна погасителна давност и изрично направеното в този смисъл
волеизявление на подсъдимите И.К., Ц.Д. и С.С., въпросите по същество на
делото, включени в обхвата на чл. 301, ал. 1 от НПК, не следва да бъдат
обсъждани. Проверяваният първоинстанционен съдебен акт трябва да бъде отменен в
частта му, касаеща наказателното преследване срещу подсъдимите И.О.К., Ц.С.Д. и
С.С.С., на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НК, а
наказателното производство спрямо тези подсъдими – прекратено. Актът, с който настоящата съдебна
инстанция следва да се произнесе в горния смисъл е решение, тъй като се налага
единствено отмяна на присъдата, поради изтекла давност, а не произнасяне на
нова такава, с обратен на произнесения от първата инстанция диспозитив.
От друга страна, пред въззивният съд подс. Е. Т.Д. е направил искане, по реда на чл. 24, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, наказателното производство спрямо него да продължи. Предвид изложеното, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество по постановения по отношение на този подсъдим съдебен акт от първата инстанция.
Въззивният съдебен състав, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, в
наказателнооправдателната за подс. Е.Д. част, съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира, че същият е постановен при допуснато от районния съд
съществено, отстранимо нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.
334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, а именно липсата на мотиви към така
постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално в присъдата да са
изложени мотиви, по същество същите са противоречиви и неясни до степен,
приравняваща ги до липса на мотиви.
Първоинстанционният съд, на л. 3 от
мотивите към присъдата си е описал, че „Подсъдимите
са обвинени от СРП за това, че на 25.07.2000 г., около 14,00 часа в гр. София,
на ул. „Найчо Цанов“ са изкъртили желязната решетка и счупили стъклото на
прозореца отляво на входната врата на столовата на ДОДВЛРГ. Оттам изнесли пред
входа на сградата два броя метални врати и три чугунени радиатора с общо 43
глидера. В близката градинка до интерната ги чакал св. Х. с каруца с кон.
Подсъдимите установили, че не могат да натоварят наведнъж вещите в каруцата и
тъй като се уплашили, се качили в каруцата и потеглили в посока центъра по ул.
„Пиротска“. Шумът от счупеното стъкло бил чут от св. А. и Ц., които от своя
страна уведомили св. З., която телефонирала в 03 РУ – СДВР. На ул. „*********подсъдимите
били спрени за проверка от полицейски служители и закарани в 03 РУ – СДВР. На
23.07.2000 г., около 16,57 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие с предмет
бившата сграда на интерната, където били намерени разбита решетка и счупено
стъкло, а в помещението да намерени 6 бр. глидери разкомплектовани и 5 бр.
окомплектовани.“ Тези съждения съдът е изложил в частта „от фактическа
страна“ на мотивите си, а по-долу в същия съдебен акт е посочил, че изложената
фактическа обстановка съдът е приел за „неустановена“
въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства, които е
обсъдил накратко.
По същество, дължимите от районния
съд мотиви относно обстоятелствата, които приема за установени от събраните
доказателствени материали, е заместена от преразказ на обстоятелствената част
на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, които съдът е приел, че
не са установени. Първоинстанционният съд, в нарушение на императивната
законова разпоредба на чл. 305, ал. 3, изр. 1 от НПК, е посочил каква
фактическа обстановка приема за неустановена, но не е изложил кои факти и
обстоятелства сам е установил, въз основа на анализа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване. Допуснато е,
следователно, нарушение на посочената законова разпоредба, изразяващо се във
фактическа липса на мотиви, относно приетата за установена фактическа
обстановка, което не може да бъде отстранено за пръв път от въззивната
инстанция.
Отделно от това, при избраната от
първия съд конструкция на мотивната част на присъдата му – да се пресъздава
обвинението на мястото на „неприетата“
фактическа обстановка, се явява и в нарушение на императивната законова
разпоредба по чл. 305, ал. 7 от НПК, съгласно която оправдателната присъда не
може да съдържа изрази, които поставят под съмнение виновността на оправдания.
И това е така, тъй като пресъздадените твърдения, макар и по-долу квалифицирани
като неприети, сочат на съпричастност на подсъдимите към повдигнатото им
обвинение. Такива изрази са употребени и по-нататък в присъдата, като е прието,
че доказателствата по делото „дават
възможност само за формиране на подозрение…“ за съпричастността на
подсъдимите към инкриминираното деяние.
Настоящата инстанция не може да
подмине без внимание и вътрешното противоречието в мотивната част на така
постановената присъда по отношение на датата на извършване на деянието. Така,
съдът едновременно сочи, че обвинението срещу подсъдимите е за това, че „…на 25.07.2000 г., около 14,00 часа в гр.
София, на ул. „Найчо Цанов“ са изкъртили желязната решетка и счупили стъклото
на прозореца отляво на входната врата на столовата на ДОДВЛРГ“, като излага
доводи, че огледът на местопроизшествието е извършен на „23.07.2000 г., около 16,57 ч….“.
Подобно противоречие всякога следва
да се приравнява на липса на мотиви, тъй като е непреодолимо. Казаното без
съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по начин,
че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят правата си,
с оглед нея. В тази връзка, практиката на върховната съдебна инстанция е
константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на процесуалното
право на страните за пълноценно участие в процеса. Това тяхно право е сериозно
засегнато, защото поради противоречивостта на мотивите те не могат да разберат
ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там – да изградят адекватна
процесуална позиция. (решение № 350/2010
г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение №
344/2014 г. на І-во н. о. на ВКС, решение
№ 192/2014 г. на І-во н. о. на ВКС). В същата невъзможност е поставена и
въззивната инстанция, тъй като противоречивите мотиви не и позволяват да
осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на първоинстанционния
съдебен акт, тъй като не може да се установи автентичната воля на първия съд
(решение № 66/2013 г. по ІІ-ро н. о. на
ВКС).
Липсата на мотиви или приравнената
към такава тяхна противоречивост и неяснота се явява самостоятелно процесуално
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждането от друг
състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание
(решение № 311/2015 г. на ІІ-ро н. о. на
ВКС). Това „абсолютно”, съществено, отстранимо процесуално нарушение, по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, е неотстранимо от въззивната
инстанция, а следва да се отстрани при повторно разглеждане на делото от друг
състав на първата инстанция. Това е така, защото за да изложи мотиви вместо
първата инстанция, въззивният съд следва изцяло да проведе ново съдебно
следствие, с оглед изискването за непосредственост - основен принцип на НПК,
регламентиран в чл. 18 от НПК. Това би означавало въззивната инстанция да
замести изцяло първоинстанционния съд и така да лиши подсъдимите от една
инстанция. Освен това, предметът на въззивната проверка, съгласно чл. 313 от НПК, е проверка правилността на невлязлата в сила присъда, а не провеждане на
цялостно съдебно следствие, вместо първоинстанционния съд.
В
рамките на осъществяването на дължимата защита, естествено е процесуалният
представител на подсъдимия Е.Д. да не отчете обсъжданото противоречие в
мотивите като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото крайният
съдебен акт е благоприятен за него. Другата главна страна в наказателното
производство обаче, а именно прокурорът, също не го отбелязва и изтъква.
Въпреки това, независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните,
съдът е длъжен служебно да съблюдава спазването на процесуалните гаранции за
правата им (чл. 314, ал. 1 от НПК). В тази връзка, както и с оглед безусловното
право на държавното обвинение, като страна в процеса, да бъде наясно със
съдебната воля и начина на нейното формиране, отбеляза, че в конкретния случай,
това е невъзможно, поради посочената противоречивост на мотивите. От това се извежда
и ограниченото право на прокуратурата да разбере точно, ясно и безпротиворечиво
какво съдът е приел по същество, респективно да реализира защита срещу
неприемливи за нея аргументи. Такова право безусловно следва да се признае и на
подсъдимото лице, спрямо което производството продължава – то следва да получи
ясен, точен и недвусмислен отговор на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, независимо от обстоятелството, че дори да бъде признат за виновен по
обвинението, спрямо него ще намери приложение правилото по чл. 305, ал. 3 от НПК. Противното е в грубо нарушение на закона и съставлява „абсолютно”,
съществено и отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК (решение
№ 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС).
Поради всичко дотук
изтъкнато, въззивният съдебен състав намира, че протестираната
първоинстанционна присъда следва да се отмени, макар и не на основанията,
посочени в протеста, а делото да се върне за ново разглеждане, от друг състав
при същия първоинстанционен съд, от стадия на съдебното заседание.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т.
4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 334, т. 1, пр. 2, вр. чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда от 14.05.2015 г., постановена по НОХД № 7791/2004 г., на СРС – НО, 17-ти състав, в
частта, с която подсъдимите И.О.К., Ц.С.Д. и С.С.С. са признати за невинни и на
основание чл. 304 от НПК оправдани за извършване на престъпление, всеки един от
тях, по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство срещу подсъдимите И.О.К., Ц.С.Д. и С.С.С.,
образувано по повдигнатото им от Софийската районна прокуратура обвинение в
извършването на 25.07.2000 г. на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за всеки
един от тях, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
ОТМЕНЯ
присъда от 14.05.2015 г., постановена по НОХД № 7791/2004 г., на СРС – НО, 17-ти състав, в
частта, с която подс. Е. Т.Д. е признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ВРЪЩА
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, по отношение на
обвинението на подс. Е. Т.Д., от стадия на съдебното заседание.
Решението в частта, с
която наказателното производство срещу И.О.К., Ц.С.Д. и С.С.С. е прекратено, на
основание чл. 346, т. 4 от НПК, подлежи на обжалване в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република
България.
Решението в останалата му част е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.