М О Т И В И
към присъдата, постановена
на 12.12.2012 година по НДОХ №1453/2012 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство №335/2012г. по описа на Трето РУП на МВР Варна срещу:
М.Г.Г., роден на ***г*** за извършени престъпления, както следва:
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК за това, че:
на 14.02.2012г., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - дамска чанта - черна,
на стойност 20/двадесет/ лева, кредитна карта от ДСК, дебитна карта от ДСК,
свидетелство за правоуправление на МПС, лична карта, мобилен апарат „Водафон" на стойност 10/десет/ лева, мобилен апарат
марка „Нокиа 3110”- черен, на стойност
80/осемдесет/лева, пари в брой 90/деветдесет/ лева, всичко на обща стойност
200/двеста/ лева, от владението и собственост на свидетелката Г.П.В. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18,
ал.1 от НК за това, че
за периода 17.02.2012г. -
18.02.2012г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, на два
пъти, направил опит да използва платежни документи - дебитна и кредитна карта
издадени от банка ДСК, без съгласието на титуляра - Г.П.В.
***, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини
В
съдебно заседание подсъдимият Г. след
запознаване с правата му по чл.371 от НПК заявява, че се признава за виновен,
признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае
събирането на нови доказателства и в последната си дума изразява съжаление за
стореното.
Прокурорът
поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен начин. Предлага
определяне на наказание при условията на съкратено съдебно следствие съобразно
разпоредбата на чл.58А от НК, което да се изтърпи ефективно.
В хода на
съдебното производство пострадалата от деянието св.В.
предяви и бе приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата на
невърнатите вещи – 120/сто и двадесет/лв.. По
същество пледира за уважаване на иска.
Адвокат Б., като
служебен защитник на подсъдимия Г., с оглед съкратеното съдебно следствие не
спори по изложената във обвинителния акт фактическа обстановка. Навежда доводи
за тежката житейска ситуация на подсъдимия - изгонен от близките си без
средства за препитание довело го и до извършване на серия престъпления против
собствеността на гражданите. Излага доводи, че към момента на деянието Г. не е
бил осъждан и изтърпяването на наказанието може да бъде отложено.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.02.2012г., около 14.00 часа пострадалата В. се намирала в
междублоковото пространство до блок 24 в кв."Трошево".
Същата седяла на пейка в градинката, тъй като времето било хубаво, а тя
разнасяла флаери на магазин „Пикадили". Дамската
и чанта била до нея на пейката. В нея имало имало
кредитна и дебитна карти на ДСК, свидетелство за управление на МПС на В., лична
карта, мобилен апарат марка „Водафон" на
стойност 10 лева, мобилен апарат „Нокиа 3110" на
стойност 80 лева и пари в брой 90 лева. По същото време наблизо преминал подсъдимият
Г.. Той позвънил на входа на блока и попитал за Симона, малко след това се
приближил към пейката, на която била свидетелката и тъй като същата била
разсеяна, бързо взел дамската й чанта и побягнал между блоковете. В. веднага се
тъжила в Трето РУП при ОД МВР - Варна и се обадила в
съответните банки, за да блокират дебитните и карти. След като извършил
кражбата, Г. взел телефона марка „Нокиа" и двете
карти от банка ДСК - дебитна и кредитна, а останалите вещи изхвърлил. Парите
изхарчил. С двете карти, същият на два пъти, направил опит да изтегли парични
суми, тъй като на картите имало записани пин
кодовете. И двете карти били задържани от банкоматите, тъй като пострадалата уведомила
служителите на ДСК. Първият опит подсъдимият направил от банкомата в ЖК
„Победа" пред входа на магазин „Макао", от
където се опитал да изтегли сумата от 100 лева, а вторият от банкомат пред
офиса на ОББ на булевард „Сливница", от където поискал да изтегли сумата
от 10 лева. Мобилният телефон марка „Нокиа 3110”
продал на магазин за телефони на колхозния пазар за сумата от 20 лева. Той бил
закупен от свидетеля А. Жеков А.ов, като по-късно по
време на разследването А.ов върнал телефона с
протокол за доброволно предаване.
Вследствие на предприетите издирвателни действия на полицията,
извършителят на деянието бил разкрит.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия депозирани
при условията на чл.371, т.2 от НПК, св. показания,
заключенията по СОЕ и СПЕ, св. за съдимост, и др. прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка,
като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъпления
по чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 14.02.2012г., в гр.Варна, отнел чужди
движими вещи - дамска чанта - черна, на стойност 20/двадесет/ лева, кредитна
карта от ДСК, дебитна карта от ДСК, свидетелство за правоуправление на МПС,
лична карта, мобилен апарат „Водафон" на
стойност 10/десет/ лева, мобилен апарат марка „Нокиа
3110”- черен, на стойност 80/осемдесет/лева, пари в брой 90/деветдесет/ лева,
всичко на обща стойност 200/двеста/ лева, от владението и собственост на
свидетелката Г.П.В. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои
и по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18,
ал.1 от НК за това, че за периода
17.02.2012г. - 18.02.2012г., в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, на два пъти, направил опит да използва платежни документи -
дебитна и кредитна карта издадени от банка ДСК, без съгласието на титуляра - Г.П.В. ***, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини
При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът като съобрази, че е в
условията на съкратено съдебно следствие, намери, че е налице хипотезата на
чл.58а, ал.3 от НК, доколкото по отношение на дееца не са налице условията за
приложение на разпоредбата на ал.4 вр. чл.55 от НК – наличие
на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Следва да се
отчетат обаче, както изразеното съжаление за случилото се извън самопризнанието
по реда на съкратеното съдебно следствие, така и младата възрастна дееца,
затрудненото му материално положение и чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието.
Въз основа на изложеното съдебния състав
счете, че съответен за подсъдимия размер на наказанието Лишаване от свобода и
по двата пункта на обвинението е ТРИ ГОДИНИ, който по реда на чл.58а, ал,3 от НК редуцира до ДВЕ ГОДИНИ, който на осн. чл.66 от НК
отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по- конкретно на индивидуалната превенция, като на
подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява
поведението си с установените законови правила в РБ. Съдът не счете, че е нужно
подсъдимия да търпи ефективно определеното му наказание доколкото намери превес
на смекчаващите обстоятелства и съобрази, че многобройните деяния са били
извършени в кратък период от време , като очевидно се дължат на усложненото му
семейно и материално положение, като не разкриват трайни престъпни навици.
Следва на подсъдимия да се даде шанс да се поправи и осъзнае последиците от
поведението си без да се налагат прекомерно тежки санкции. Не на последно място
с оглед осъждането по НОХД 4022/12г. същия ще бъде отделен от обществото за
достатъчно дълъг период от време щото да се постигнат целите на генералната и
специална превенция.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК съдът ГРУПИРА наказанията наложени на подсъдимия по настоящето дело с
наказанията наложени на същия по НОХД №1128/2012г. на ВРС от шест месеца
лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от три години, по НОХД
№3313/2012г. на ВРС от две години лишаване от свобода, което е отложено с
изпитателен срок от три години, по НОХД №4203/12г. на ВРС- една година лишаване
от свобода, което е отложено с изпитателен срок от три години, по НОХД №3020/12г.
на ВРС от шест месеца лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок
от три години, по НОХД №3375/12г. на ВРС от една година и шест месеца лишаване
от свобода, което е отложено с изпитателен срок от три години, като ОПРЕДЕЛИ да
изтърпи най-тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ
ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като следва да изтърпи отделно
наказанието наложено му с присъда постановена по НОХД №4022/2012г. на ВРС, а
именно - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при
първоначален строг режим, в условията на затвор.
На основание чл.25, ал.2 от НК се зачете фактически изтърпяното до
момента наказание по всички осъждания.
Горния начин на
групиране на наказанията на подсъдимия се явява най-благоприятен с оглед
обстоятелството, че са възможни два варианта базирани на невъзможността наказанието
наложено по НОХД 4022/2012г. да се групира с тези по НОХД 3020/12г. и НОХД
3375/12г., доколкото деянието е извършено на 29.07.2012г., а присъдите
съответно са влезли в законна сила на 18.04 и 24.02.2012г., а и с оглед
ефективния режим на изтърпяване на наказанието по НОХД 4022/12г..
Подсъдимия бе
осъден да заплати и предявения граждански иск на пострадалата В., доколкото
вредата е пряка и непосредствена последица от извършеното деяние по пункт първи
от обвинението.
ВОС осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото и процент върху стойността на
уважения граждански иск.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :