РЕШЕНИЕ
№ 2125
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110117331 по описа за 2021 година
При признание на иска по чл.237 от ГПК.
Твърди се, че срещу ищцата Б. Л. И., се води изпълнително дело
№20088150400689 на ЧСИ Т. К., като изпълнителното дело е образувано на
04.07.2008г. по молба на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, въз основа на
издаден по реда на чл.237 ГПК, отм. изпълнителен лист на 23.08.2007г. от РС
- гр.Плевен, по гр.д. №2689/2007г., за сумата от 4 701.70л.-главница,
394.84лв.-лихва за забава за периода от 12.04.2007г. до 19.08.2007г.,
163.59лв., представляваща санкционираща лихва на осн.чл.18 от Договора за
кредит за периода от 12.04.2007г. до 19.08.2007г., законна лихва върху
главницата от 20.08.2007г. до окончателното изплащане на вземането, а също
и сумата от 108.20лв., представляваща направените от молителя деловодни
разноски и 198лв. юрисконсултско възнаграждение, като ищцата дължи
горепосочените суми солидарно със съдлъжника Р. С. И.. И. счита, че не
дължи сумите, по горецитирания изпълнителен лист, тъй като тези
задължения се явяват погасени по давност и прави възражение в този смисъл.
По изпълнително дело №20088150400689 на ЧСИ Т. К. са извършени
следните действия срещу ищцата. Делото е образувано на 04.07.2008г., а на
15.07.2008г. е изпратена ПДИ до Б.И.. Впоследствие, на 26.08.2008г., ЧСИ е
1
изпратил призовка за принудително изпълнение, с което е насрочил дата за
опис на движимите и вещи, който реално не се е състоял. Счита, че начална
дата от която започва да тече погасителната давност е 26.08.2008г., когато до
нея е изпратена призовка за принудително изпълнение. На осн.чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и е следвало на 26.08.2010г. делото да бъде прекратено, тъй като
изпълнителни действия срещу Б.И. не са извършвани в продължение на 2
години, както и такива не са поискани от взискателя. Прилагайки общата
петгодишна погасителната давност по чл.110 ЗЗД, на 26.08.2013г. - пет
години от последното валидно изпълнително действие срещу ищцата
(изпратената до нея ППИ), делото е погасено по давност. Въпреки
предходното, на 21.11.2014г. по процесното изпълнително дело е постъпила
молба от „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК: *********, с която
ответното дружество се е конституирало като взискател, поради което смята,
че пасивно легитимирана страна спрямо която следва надлежно да се заведе
процесния иск е горепосоченото дружество, а именно „ОТП Факторинг
България" ЕАД, ЕИК: *********. Излага твърдение, че от нея не са удържани
суми, което се подкрепя от факта, че по делото не са налагани запори срещу
нея. Не са постъпвали и никакви суми от нея под друга форма. С оглед на
което теченето на погасителната давност срещу Б.И. не е прекъсвано
вследствие на удръжки, направени от нея. Твръди, че предприетите срещу
съдлъжника Р. С. И. изпълнителни действия и направените от нея удръжки не
влияят за спирането и прекъсването на давността за процесното вземане по
отношение на Б. Л. ИВ., позовавайки се на разпоредбата на чл.125 ЗЗД.
Чл.125 ЗЗД: „Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници... "
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело
№2/13г. на ОСГТК на ВКС - „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
2
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Независимо, че
съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, то
правните последици на прекратяването са настъпили. С изтичането на
петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД и погасяването на главното
вземане, на осн.чл.119 ЗЗД се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания. Започналата да тече от 26.08.2008г. (когато ЧСИ е
изпратил ППИ до Б.И.) погасителна давност е изтекла на 26.08.2013г. Видно
от предходното, вземането по изпълнителния лист се явява погасено по
давност и въз основа на същия не следва да се извършват каквито и да било
изпълнителни действия. Моли да, съда да приеме за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата по главницата, по горецитирания изпълнителен
лист, издаден на 23.08.2007г., а именно: сумата от 4 701.70лв., тъй като
същата е погасена по давност съгласно чл.110 ЗЗД и да бъдат присъдени,
направените деловодни разноски.
Ответника е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който заявява,
че признава иска като основателен, за което представя изрично пълномощно
от представляващия „ОТП Факторинг България" ЕАД, и на основание чл.78,
ал.2 от ГПК моли да се възложат разноските върху ищеца, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото. Сочи, че още преди образуване на настоящото
дело изпълнителното производство срещу Б.И. е прекратено по силата на
закона поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди, че не е предприел каквито и да било действия по принудително
изпълнение по отношение на Б.И.. Това обстоятелство се признава в исковата
молба, като ищецът изрично е посочил, че „от 26.08.2008г. досега спрямо мен
не са искани и предприемани каквито и да е било изпълнителни действия".
Липсата на висящо изпълнително дело срещу Б.И. и липсата на каквито и да
било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу имуществото
му (както към датата на предявяване на отрицателния установителен иск, така
и понастоящем) са аргумент в полза на това, че „ОТП Факторинг България"
ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящото дело. Доказателства в
3
обратна посока не са представени с исковата молба. Твърди, че „ОТП
Факторинг България" ЕАД не е дало повод по никакъв начин за иницииране
на настоящото производство, тъй като не оспорва, че е настъпила погасителна
давност по пропесното вземане спрямо Б.И. а напротив, признава, че
предявеният иск е основателен. В самата молба за конституиране няма
поискани изпълнителни действия - нито срещу ищеца, нито срещу
поръчителя. От съдебния изпълнител също не са предприемани действия.
Така, видно и от твърденията на страните, а и от представени доказателства,
срещу ищеца не са предприемани изпълнителни действия след погасяване на
вземането по давност, като не се и спори, че действително давността спрямо
нея е изтекла. Счита, че не е налице накърняване на правата на насрещната
страна, което да доведе до необходимостта от тяхната защита в настоящото
производство, т.к. и с извънсъдебното си поведение „ОТП Факторинг
България" ЕАД не е оспорвало Факта на погасяване по 3 давност на
вземането. Отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е
несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за
кредитора ответник само ако той предприеме действия за принудително
събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения
основателен иск, което в случая не е налице. В конкретния случай, както
посочихме и по-горе, самият ищец е признал, че след 26.08.2008г. срещу него
не са предприемани изпълнителни действия. Дори напротив - „ОТП
Факторинг България" ЕАД е предприело действия по прекратяване на
изпълнението, като към настоящия момент има и изричен акт на съдебния
изпълнител. Заявява, че признава иска като основателен, за което представя
изрично пълномощно от представляващия „ОТП Факторинг България" ЕАД,
и на основание чл.78, ал.2 от ГПК моли да се възложат разноските върху
ищеца, тъй като ответникът „ОТП Факторинг България" ЕАД не е дал повод
за завеждането на делото. Моли, да му бъдат присъдени направените от „ОТП
Факторинг България" ЕАД в настоящето производство разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 360лв. В че съдът прецени, че направените в
производството разноски следва да останат в тежест на ответника „ОТП
Факторинг България" ЕАД, прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК да се присъди
размер на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца в минимален
4
размер съгласно Наредба №1.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.439 от ГПК.
Наличието на признание на задължението се установява от постъпилият
отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изрично се заявяват, че се признава
иска.
Процесуалния представител на ищеца е направил искане за
постановяване на решение при условията на признание на иска.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на
188.07лв., като тази молба следва да се уважи. Освен това се претендира
присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ищцата по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съставът намира, че искането за присъждане на
разноски в полза на процесуалния представител също се явява основателно и
следва да бъде уважено като се осъди ответника да заплати 559.12лв. в полза
на осъществилия защитата на ищцата адв.М.П.. съставът не възприема
възражението на ответната страна, че не е била причина за завеждане на
делото и поради това не дължи плащане на разноски, тъй като по делото
липсват представени доказателства, от който да се установява, че ТД е
изразило изрично пред ищцата в предхождащ завеждането на исковата молба
момент, че признава че тя не му дължи сумите по изпълнителния лист, с
който то се е снабдило.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата Б. Л. ИВ.
ЕГН********** от гр.Варна, ** и ответника „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №15, мецанин, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумите от
4 701.70л.-главница, 394.84лв.-лихва за забава за периода от
12.04.2007г. до 19.08.2007г., 163.59лв., представляваща санкционираща лихва
на осн.чл.18 от Договора за кредит за периода от 12.04.2007г. до 19.08.2007г.,
законна лихва върху главницата от 20.08.2007г. до окончателното изплащане
5
на вземането, присъдени по гр.д.№2689/2007г. на РС Плевен за което е
издаден изпълнителен лист от 23.08.2007г. в полза на ответника, на осн.
чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №15, мецанин да
заплати на Б. Л. ИВ. ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 188.07лв.
разноски по делото, на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №15, мецанин да
заплати на адв.М.И. П. от САК от гр.София, **сумата от 559.12лв. за
процесуално представителство на ищцата при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.
Решението полежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6