№ 207
гр. Благоевград , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501226 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от жалбоподателя П.П.Ф. С.А.
Париж, рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК *, срещу Решение №
484/30.07.2020г., постановено по гр.д. № 1882/2019г., по описа на Районен съд - Петрич.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакувания акт. Сочи се, че в
императивната норма на чл. 23 ЗПК изрично е предвидено от законодателят, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата на стойност на получения от него кредит, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, с оглед на което и предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск се явява основателен за
непогасената част от главницата по кредита в размер на 320.00 лева, като не може да бъде
споделен извода на РС, че решаването на този въпрос по съдебен ред предполага
предявяването на специален иск, чието основание почива на забраната за неоснователно
обогатяване, какъвто не бил релевиран в рамките на първоинстанционното производство.
Прави се искане атакуваният акт да бъде отменен, като се признае за установено, че ИВ. С.
Т. дължи на „БНП П.П.Ф.” чистата стойност по договор за кредит CARD-13737099.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, назначена е и съдебно-
1
счетоводна експертиза, от които се установява следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представеното извлечение от основно вписване в ТР към
13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр. Париж, нотификация за презгранично
сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в Париж, за влизане в сила на
презгранично сливане се установява, че „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България е
правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД.
В рамките на производството се поддържа, че с договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX - 13169841 от 15.04.2016 г. сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД - като
кредитор, и въззиваемата Т. и съобразно Приложение към договора, с № CARD - 13737099
от същата дата, е била постигната уговорка за отпускане от кредитодателя в полза на
кредитополучателя и на револвиращ кредит, с максимален лимит от 1 500 лв., като
ползването му е ставало чрез специално издадена за целта кредитна карта МастерКард. В
същия има самостоятелен раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта”, като съобразно чл. 12 кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева. Предвидено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит
на кредитополучателя, както и че всички задължения, свързани с ползването на кредитна
карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя. Ищецът се е задължил
да издаде платежния инструмент не по - късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по кредита. Посочено е, че кредитният лимит, който се определя едностранно от кредитора
няма да надвишава посочения максимален размер и ще представлява револвиращ
потребителски кредит, предоставен на кредитополучателя за ползване посредством
кредитна карта. Съгласно чл. 15, договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от Кредитора и е различен
от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. За плащане на кредитния лимит
е предвидено плащане на годишна лихва върху усвоената част, за срока на ползването й,
както и удържане на всички такси дължими на кредитора или на трети лица от
разполагаемия кредитен лимит.
Договорът съдържа обща регламентация и на начина и сроковете за погасяване на
задълженията от кредитополучателя - чл. 18. Съгласно него, кредитополучателят плаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща
задълженията в последователност разноски, лихви, главница.
С представеното приложение по чл. 21 от договора, се установява, че одобреният кредитен
лимит на ответника е в размер на 1500 лв., при годишен лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 от приложението е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при
усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
Посочени са условията за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно
тях кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на
2
месеца, което изпраща на кредитополучателя. Приложението е подписано от служител на
кредитора и не съдържа подпис на кредитополучателя.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период 16.12.2017г. -
15.01.2018г. Не са представени доказателства, че същото е връчено на кредитополучателя.
Представена е покана от представител на „БНП П.П.Ф.” ЕАД до ответника, съдържаща
изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по договора от 01.12.2017г. и
съществуващо задължение в размер на общо 898,39 лева – 839,21 лева – главница, 57,78
лева – договорна лихва, 1,40 лева - обезщетение за забава. Отправена е покана за погасяване
на задължението в 7 –дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към
съдебно събиране на посочената сума. Приложена е товарителница от 16.02.2018г. на
„Принт Център“, от която е видно, че на 26.01.2016г. на ответницата е връчена пратка, със
съдържание “покана-пред.изискуемост“.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните по делото.
За събиране на претендираните суми ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 738/2019г. по описа на Районен съд -Петрич. Издадена е и
съответната Заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, след
изтичане на двуседмичния срок на заявителя са дадени указания за предявяване на искова
молба в месечен срок, за установяване дължимостта на процесните вземания и такава е
предявена, по която е образувано гр. дело № 1882/2019г. по описа на Районен съд -Петрич.
Предявените установителни искове са отхвърлени изцяло като районният съд е приел, че
неподписването на приложението, което всъщност дава регламентацията на договора за
револвиращия кредит, от кредитополучателя води до неспазване на задължителната писмена
форма, въведена с чл. 10, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК. Приел е, че не е
установено и обстоятелството самото приложение да е било предоставено на ответницата, а
точно то на практика обективира информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК - за
конкретния размер на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите по
револвиращия кредит. Приел е също така, че договорът е недействителен изцяло, поради
което предявената искова претенция е отхвърлена.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, отнасящи се до необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение.
Районният съд е сезиран с установителни искове по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във
вр. с чл.79, ал. 1 и 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за
правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови
доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
3
изводите на първата инстанция обосновали отхвърляне на предявената искова претенция.
В тежест на ищеца е било да установи по пътя на пълно и главно доказване, съществуването
на процесните вземания, което не е сторено и предвид, на което предявените искове
правилно са били отхвърлени от исковия съд.
Неподписването на предложението към договора, касаещо отпускането на револвиращ
кредит и издаване на кредитна карта, води до неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.27 от
ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по
съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Оттук и следва, че не
е налице договорна обвързаност между страните при условията и параметрите, посочени в
Приложението към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и ищецът не може да
претендира изпълнение по нея, респективно последиците от неизпълнението.
Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по делото, съдът намира,
че потребителският договор е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като
абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, първият 35 %, а вторият 44.90 %,
без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на
разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит такава липсва яснота относно посочените по-горе
обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване
по заема, но се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават
неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи
или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси
за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на
пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Предвид това, не би
могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължи само
4
чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК. В
случая чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на действителен договор за
револвиращ потребителски кредит, какъвто не се доказва по делото. Ето защо, предявеният
иск за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от договорна
връзка между страните, породена от договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до идентичен извод
първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
В заключение - изложените по казуса съображения на първата инстанция се споделят изцяло
от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са
основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е
направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Поради
неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС,
към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат доколкото такива не са
сторени пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение № 484/30.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 1882/2019г., по описа на Районен съд – Петрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5