РЕШЕНИЕ №83
гр. В**,24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В* В*
Членове: 1. АН* П*
2. В*
М*
с участието на секретаря
А* А* и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П* въззивно гражданско дело № 255 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 198 от 30.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5/2018 г. по описа на ВРС, е прогласена нищожността поради накърняване на добрите нрави на Договор за
аренда на земеделски земи от 08.11.2016г., сключен между Т.А.Т. и „А** Ф** К**"ЕООД,
с нотариална заверка на подписите, №71, том 9, per. №14058/2016г. на Нотариус Н.А.,***/09.11.2016г.,
акт№3, том VI.По отношение на предявения иск с правно основание чл.27 ЗЗД е
прекратено производството по делото.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца „А** Ф** К**"ЕООД,в частта , в която е прогласена нищожност на договора за
аренда, в която се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от Видинския РС. Твърди, че
първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните
доказателства и установените от тях факти, тъй като се е базирал на гласни доказателства, кредитирайки
показанията на свидетелите , посочени от ищцовата страна. Твърди се , че
неправилно не е дадена вяра на свидетелите , посочени от ответника по иска.
Поддържа се неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушение на
съдопроизводствените правила.
Иска
решението да бъде отменено и се постанови здруго
по същество , с което се отхвърли предявеният иск. Претендират се и разноски по
производството.
Въззиваемият
чрез процесуалния му представител адв.Г.П** е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата, навеждайки че първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на чл.
235 и сл. от ГПК и е постановил правилно решение. Иска оспорвания съдебен акт
да бъде потвърден. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентния
съд.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове , както следва: предявеният
главен иск е с правно основание чл.27, предложение 3 от ЗЗД , предявеният
евентуален е с правно основание чл.26, ал.1 ,пр.З от ЗЗД.
Ищците по делото П.Б.П. с ЕГН:
********** , с адрес ***, и Г.Б.Г. с ЕГН: ********** с адрес ***, като
наследници на починалата в течение на производството Л* Д**Д** от с.Б**Р** са
предявили против Т.А.Т. ***, и „А* Ф* К*"ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.П*, ул.Б* Д* 10, ап.13 и ЕИК ***** иск за обявяване на договор за
аренда на земеделски земи за нищожен.
Поддържа се, че ищцата и
ответника Т. са наследници на наследодателите братя Д**, Л** и С** И** Ч*. На
наследниците на последните е възстановено право на собственост върху земеделски
земи. Ответницата Т.А.Т. с договор за дарение на идеални части от недвижим имот
от 09.11.2016г. дарила на „О** А* И*“ЕООД гр.П*, 1/160 ид.ч. от правото на
собственост върху ПИ -земеделска земя, находяща се в землището на с.Б* Р*.
община В*, материализиран в нот.акт №72, т.1Х, рег.№ 14059, нот.д.№ 915/ 2016 г.на
Нотариус Н.А.. С договор за покупко - продажба на ид. Ч. от недвижим имот
същият ответник и нейната сестра Л* А.Т. са прехвърлили на същия приобретател
19/160 ид.ч от ПИ. -земеделски земи, находящи се в землището на с.Б* Р*, общ.В*,
материализиран в нот.акт №73, т.1Х, рег.№ 14060, нот.д.№ 916/2016т на Нотариус
Н.А.. Твърди се, че едновременно с двете сделки по същото време, и на същото
място ответникът Т. е заверила нотариално подписа си, сключен с втория ответник
Договор за аренда на земеделските земи, възстановени на наследниците на тримата
братя. Излага се, че ищцата е предоставила нейната част за ползване на нейния
внук, който се оказал в невъзможност да го прави, поради сключения договор с
втория ответник. При разговорите с ответника Т., същата казала, че не е
сключвала такъв договор и не е имала намерение, не е преговаряла с никого за
сключване на такъв договор. Обяснението на същата е, че при подписването на
другите две сделки са и подавани за подпис много много документи и е сигурна, че
между тях и е бил подаден и този договор, който тя е подписала, смятайки че се
отнася за другите.
Иска се да бъде обявена
нищожността на договора за аренда поради липса на съгласие, или при евентуално
предявено основание накърняване на добрите нрави.Претендират се разноските.
Ответникът Т. не оспорва
основателността на иска. Излага, че е присъствала на 09.11.2016г. в кантората
на Нотариус Н.А., в качеството и на страна по сделките дарение и
покупко-продажба. В кантората присъствал и К* А* С*, който е нещо като
съдружник на пълномощника на приобретателя по сделките за дарение и продажба- Г*
П* Т.. Подавани и били много документи, между които и договора за аренда, който
тя е подписала, считайки го за част от документите по двете други сделки.
Излага, че никога не е давала съгласие за подписване на такъв договор и никога не е имала намерение ла сключва
такъв договор.
Ответникът „А* Ф* К*" ЕООД
сочи в отговора, че искът е неоснователен. Излага, че и за трите сделки са
водени предварително разговори с ответника Т.. Сочи, че изложените фактически
твърдения не представляват липса на съгласие, тъй като страната не е била
поставена под запрещение, не страда от разстройство, при което не може да
формира воля,
волеизявлението не е на шега, и не е упражнено насилие. Не е налице накърняване
на добрите нрави като основание за нищожност, тъй като не се нарушава правен
принцип.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищцата
и ответника Т. са наследници на наследодателите братя Д*,
Л* и С* И*
Ч*, а е видно и от Удостоверения за наследници
№069 и 068 /05.07.2017г.. На наследниците на последните е възстановено право на
собственост върху земеделски земи с Решение №319/24.11.1998г. , на основание
чл.27 ППЗСПЗЗ и протокол №19/27.07.1992г. за определяне категориите на
земеделските земи по преписка № Б0546/15.01.1992г., издадено от ПК В*.
Ответницата Т.А.Т. с договор
за дарение на идеални части от недвижим имот от 09.11.2016г. дарила на „О*А* И*"ЕООД
гр. П*, 1/160 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот -земеделска
земя, находяща се в землището на с.Б* Р*, общ.В*, материализиран в нот.акт №
72, т. IX, рег.№ 14059, нот.д.№ 915/2016г. на Нотариус Н.А.. За
започване на производството е пададена молба до Нотариус А. от ответника и Г* П*
Т.- представител на „О* А*И*" ООД, без дата. С договор за покупко
-продажба на ид.ч. от недвижим имот, същият ответник и нейната сестра Л* А.Т.
са прехвърлили на същия приобретател 19/ 160 ид.ч от ПИ - земеделски земи,
находящи се в землището на с.Б* Р*. общ.* материализиран в нот.акт №73, t.IX, рег.№ 14060. нот.д.№ 916/2016г.на Нотариус Н.А.. За
започване на производството е подадена молба до Нотариус А. от ответника Лора Т.
и Г* П* Т.- представител на „О* А* И*" ООД, без дата Едновременно с двете
сделки, по същото време и на същото място, ответникът Т. е сключила с втория
ответник и Договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на
подписите, на общо 90.375 дка, находящи се в землището на с.Б* Р*. общ.В*, в
местностите „Б* б*" и „Селски шумак" и възстановени на наследниците
на тримата братя. Видно от представените договори, договорът за аренда на
земеделските земи от 08.11.2016 г., е с нотариална заверка на
подписите №71, том 9, per. №********* г. на Нотариус Н.А.. Нотариалният акт за дарение на
идеалните части на ответника Т. е с №72, т. IX, рег.№ 14059, нот.д.№
915/2016 г. на Нотариус Н.А., а Нотариалния акт с №73, t.IX. рег. № 14060, нот.д. № 916/2016г. на Нотариус Н.А. за
покупко –продажба на ид ч. от недвижим имот, с който същият ответник и нейната
сестра Л* А* Т. са прехвърлили на същия приобретател 19/160 ид.ч от ПИ,
-земеделски земи, находящи се в землището на с.Б* Р*, общ.В*. Номерата, с които
трите договора са вписани по ЗС/ПВ в служба по вписванията В*, също са
последващи, като договорът за аренда е с №6189/09.11.2016г., за дарение
-6190/09.11.2016г., и за покупко- продажба - 6191/09.11.2016г.
По реда на чл.176 ГПК
ответникът Т. излага, че за продажбата на идеални части от имота преговаряла с
К* Ангелов и Г* П*, доведени като свидетели от ответната страна „А*Ф* К*"
ЕООД. К* А* взел документите, които ответницата Т. подписала и казал, че ще ги
изпрати на фирмата в П* за одобрение, и след това се обадил, че са одобрени.
Лично с К*А* са преговаряли, и според ответницата той е купувача. Сочи, че не
знае кой е записан в договора като купувач. Ответницата Т. излага още, че
Нотариус А. прочела нотариалния акт, материализиращ договора за продажба, както
и че не е дарявала, а е продала нейната част. Сочи, че нотариусът не е
споменал, че сключват договор за аренда, а само продажба на земята, както и че
не е преговаряла с К* А* за договор за аренда на земеделска земя. Нотариусът
подавала документите за подпис първо на ответницата, после на сестра и и след
това на другите. Подписали около 20 екземпляра. След като научила, че е
подписала договор за аренда, лично ходила при К* С*, но той казал, че нищо не
може никой да и направи, нямало такъв договор за аренда. Нотариусът не прочела
и договора за дарение, а единствено договор за продажба на земята, само казала
на ответницата къде да подписва и ответницата подписвала, без ла чете
документите. Сочи още, че не е получавала рента от земята. Сестра и е взела
рента 400.00 лв. от предишния арендатор, тя не е била тук. Като дошла, решили
със сестра и да продадат тяхната част. По делото са разпитани свидетелите И*,
Кирилов и Т., доведени от ответника Т*., които установяват, че И* обработва земя
от доста години, включително и наследствена земя на баба му. През юли 2017г. при
подаване заявления за ползване на земи и регистрация на логоворите за аренда,
установил, че има сключен друг договор за същата земя. Тогава разбрал, че
земята е преотдадена за 15 г. от ответницата с договор за аренда при цена 12
евро на декар, като цената в селото вървял от 35-50 лв.. в зависимост от
района. Разговарял с Т.Т., която му казала, че не е сключила договор за аренда,
а е продала само нейния лял. Решили да отидат във фирмата и да видят какво е
станало. К* избегнал срещата, а по телефона му казал да ги остави тия, че му
писнало от тях.
Свидетелят К* сочи, че били
заедно с жена му-Л* Т. и ответницата при Нотариус Н* А. да си продадат земята.
Преговаряли с К*. Трима души били от фирмата там. За необходимите документите
платил К* С*, като свидетелят му дал 110 лв., тъй като е зает и няма време да
се занимавам с изваждане на документи. Думата аренда не е споменавана пред
свидетеля. Договаряли само сделка продажба. Случайно разбрал за договора за
аренда, обадил се на ответницата, която казала, че си е продала нейния дял и
отрекла да е сключила такава сделка. Първо ответницата ходила при свидетеля *
после двамата с К*, като С* казал, че няма такъв договор. Пред свидетеля И* С*
потвърдил, че има договор за аренда. При провеждане на преговорите Г* П* била с
тях.
Свидетелят Л*Т. сочи, че при
Нотариус Н* А. ходили с ответницата. С* уговорил продажбата от фирмата, той
движил всичко, извадил документите за фирмата с техни средства. Нотариусът
прочела договора за продажба. Думата аренден договор не е споменавана, само
продажба. Не знае нищо за дарение. Свидетелката Г* Т. подавала документите, а
Нотариуса четяла, че продават. Вярвали на Нотариуса и затова не се запитали
защо подписват двама представители на фирмата. Преди да продадат дела си, баба
им е получавала рента, и след смъртта й получила свидетелката. Сочи, че продали
земята на К* С*. Той ръководел работата. К* и момичето се подписали и двамата,
първо свидетелката и ответницата, и после те.
Свидетелите на ответника Агро
ф* к* ЕООД П* и Станков излагат, че работата на П* била да консултира клиентите
по даване на земя под наем, купуване и продаване. При преговарянето участвала.
Разговаряли с ответницата и сестра й по повод покупката на идеални части на
земя и под аренда в с. Б* Р*. Изискали удостоверение за наследници, скици,
документи за собственост и данъчни оценки по три броя, за договор за аренда, дарение
и накрая покупка. При всеки подпис, свидетелката чете, дава на Нотариуса и те
/сестрите/ се подписват. Не би могло да се объркат, защото се вижда какво
подписват. Обяснено им било, че се извършва не само продажба, но дарение и
аренда. Пламенова е представител на „О* А* И*" ЕООД, а свидетелят С* на „А*
Ф* К*" ЕООД и ползват общ офис. П* е упълномощена от „О* А* ИНВЕСТ"
ЕООД да купува земя. П*преговаряла за сделката - дарение, а К* преговарял за
сделката - аренда на земеделска земя. Дарението го правят, за да могат да
станат съсобственици на земята и след това да се продаде идеалната част. П*
била в качеството на купувач и на дарението и платили на Т.Т. за дарението.
Нотариусът прочел договора за аренда. Договори за аренда се подписвали от
другата фирма, чийто представител е К* С*.
Свидетелят Станков излага, че
работи в „А* Ф* К*" ЕООД от месец януари 2014 г. Представител е на фирмата
за отдаване земя лод наем, покупко продажба на земя. Фирмата се представлява от
него като пълномощник. Спомня си Т.Т. и сестра й Л* Т.. Дошли с цел продажба и
се оплакали, че другите не искат да си дадат земята и той им предложил първо да
направят аренда. Той помагал за документите. Ходил с Т. и съпруга на сестра й-
И* за изваждане на необходимите документи. Те били недоволни, защото не са
взимали през тази година рента за дела си, тъй като не са в добри отношения с
другите наследници. По тази причина се обърнали към тях за продажба и те им
предложили договор за аренда. Обяснили, че рентата се изплаща поотделно на
всеки. При преговорите за арендата е участвала и Г*П* Тя е ходила с тях в
данъчна служба. Собствениците на имота са трима, а те са наследници само на
едната част. С* обяснил, че става въпрос за изкупуване на дялове и така им дали
данъчни оценки. Многократно говорел с тях за изкупуване на идеална част, че се
иска най - напред договор за дарение , за да станат съсобственици, тъй като ако
не са, не може да купят земята. При прехвърляне на идеална част първо извършват
дарение, а след това първо на тях се предлага идеалната част. В деня на
подписване на договора бил с Т. и Лора при Нотариус А. и Нотариусът прочела, че
се подписва договор за 15 г. за аренда и след това покупката се прочела. Първо
договора се подал на тях и те подписали договора за арендата и след това се
подписа договора за покупката. В офиса им се помещавали доста фирми. Станков е
пълномощник на няколко фирми и П* на няколко фирми. Не са с една и съща
дейност, едните са за аренда, други са за покупка. „А* Ф* КОНСУЛТ" ЕООД
прави само аренда, а другите за покупка. С* им казал, че е представител на
дружеството, с което ще сключат договор за аренда, а колежката му ще изповяда
договор за дарение и покупко- продажба. Уговорили се трите сделки да минат в
един ден. Казал им, че арендата за текущата година ще бъде за купувача, а
другите съсобственици да дойдат да си подадат документи, за да докажат, че са
съсобственици. Казали им, че като се продаде идеална част, частта от арендата
за текущата година е за купувача. Т.е. за фирмата и с това им се обяснява, че
нямат право на рента, след като продават. „А* Ф* К*" ЕООД не обработва
тази земя. Преарендува се на местни земеделци, които проявяват интерес.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, а разгледано по същество – неоснователна.
По отношение на главния иск
ВРС е приел, че е недопустим, тъй като не е предявен от лице, в чиито интерес
законът допуска унищожаемостта - чл.32. ал 1 ЗЗД. Конститутивният съдебен иск
за унищожаемост, съгласно и трайната съдебна практика, може да иска само
страната по договора, чиято воля е опорочена,
или от нейните наследници. По отношение на този иск производството е
прекратено. В тази част имаща характер на определение , липсва въззивна жалба.
Предмет на въззивно обжалване
е евентуално съединения иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, за който ВРС е приел, че е основателен и е уважил същия, като е обявил
нищожност на договора за аренда , за който е приел, че накърнява добрите нрави,
като е изложил мотиви, които настоящия съд споделя и на осн. чл.272 ГПК
препраща към тях.
Съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите
нрави. Обратната страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на
чл.9 ЗЗД, в която добрите нрави („морала“) са регламентирани като един от
ограничителите на свободата на договаряне на страните. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
В
съдебната практика се приема, че липсата на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави,
доколкото те определят границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в
Решение №277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС
разяснява, че преценката дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е
налице основание за нищожност на сделката, следва да се извършва при
съобразяване на преследваната от страните цел и обстоятелството свързана ли е
тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. (в т.см. Решение
№153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В
атакуваното решение първостепенния съд правилно е приел, че процесния договор накърнява изискванията за
еквивалентност, и от условията , при които е сключен, става ясно, че са налице
субективни предпоставки, обосновали сключването на нищожен на това основание
договор. Установено е по безспорен начин, че ответницата не живее в България,
че е отишла в офиса на ответника -юридическо лице с намерение да продаде своя
дял от наследствените земеделски земи, както и че и е обяснено, че за да
извърши продажбата, следва да сключи и договор за дарение, което действие също
е с цел да се заобиколи разпоредбата на чл.ЗЗ от Закона за собствеността, видно
от показанията на свидетеля П*. Установи се, че в общ офис се намирали
свидетелите С* и Пламенова, в качеството им на представители на няколко
юридически лица, които не извършват една и съща дейност - едните извършват
дейност по продажба на земеделски земи, другите - с аренда на земеделски земи.
За извършване на горните правни и фактически действия, безспорно се изисква
снабдяването със значителен брой и вид документи, както и че същите свидетели
са подпомагали продавачите при снабдяването с документите. Ответникът Т. като
продавач подписала множество документи, включително и договора за аренда, без
да подозира това, като се е доверила на добросъвестността на купувача. Видно е,
и че същата е смятала, че договаря със свидетеля С*, а не с П*, които
представляват различни юридически лица с различна дейност. Установи се, че
ответницата не е имала намерение да сключва договор за аренда и не е разбрала,
че е подписала такъв договор. Установи се от свидетелските показания на И* и Т.,
че е разбрала впоследствие от тях за съществуването на договор за аренда.
Арендаторът се е възползвал от лекомислието на ответника Т. , от неопитността
и, и от доверието и към свидетеля С* като представител на купувача, и към
нотариуса. Още повече, видно от пълномощно от 11.10.2016г. с нот.заверка на
подписа. рег.№ 6155 на Нотариус Т*, рег.№161 НК, свидетелят С* е представлявал
като пълномощник друг от наследниците В* Л* Ц* с права да извършва всички
правни и фактически действия, касаещи същата земеделска земя.
ВРС не е дал вяра на
свидетелите на ответника юридическо лице, в частта, в която установяват изгодни
за ответника „А* ф* к*“ ЕООД факти. Първоинстанционният съд е обосновал
подробно защо не дава вяра на тези свидетели, като е посочил, че те
противоречат на останалия събран доказателствен материал -свидетелски показания
и обяснения по чл.176 ГПК, така и на
житейската логика. Свидетелят С* е и заинтересован от изхода на делото, с оглед
обстоятелството, че работи за ответното дружество. Свидетелите П* и С* сочат,
че договора за аренда бил прочетен от Нотариуса, но последният няма задължение
да чете частните документи, на които удостоверява дата, съдържание и подпис,
съгласно чл.590 ГПК.
Правилно и обосновано ВРС е
дал вяра на свидетелите Иванов и Л* Т., които не са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като Л* Т. е прехвърлила своя дял и не е собственик на процесната
земя, за която е сключен договорът за аренда. Показанията им кореспондират и с
обясненията на ответника Т.Т., че договорът за аренда не е прочетен от нотариуса.
До същия извод водят и показанията на С*, че като продавачите отишли в офиса да
си продадат земята, той им предложил договор за аренда и те се съгласили на
договор за аренда, тъй като Т. казала, че не е получавала пари за аренда. Още
повече, същият сочи, че им разяснил, че арендата за текущата година ще бъде за
купувача, т.е Т.Т., според показанията, е била напълно наясно, че отново няма
да получи рента, но сключила договора за аренда, веднага след което продала
частта си от правото на собственост. Неоснователни са възраженията на
ответника, че целта й била да осигури арендна цена за по-дълъг срок на своите
роднини, тъй като това не се установи от събраните доказателства, дори се
установи обратното, с оглед уговорената цена по договора. Неоснователни са и
възраженията, че договорът бил сключен съобразно изискванията на Закона за
арендата в земеделието, тъй като безспорно, ако договорът е сключен в
противоречие с повелителни законови разпоредби, то същият би бил нищожен на
друго основание -противоречие със закона, което не е предмет на разглеждане.
Добрите нрави служат като
рамка, ограничение, а не способ за дефиниране на съдържанието на сключваните
между страните договори. С термина „добри нрави" се обозначава група
правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и
закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави са
правила за поведение, които наред и в хармония с правните норми регулират
обществените отношения. Те са функция на обществения морал, който е един от
фундаментите на цивилизованите отношения в обществото. В този смисъл
общественият морал е първопричината за съществуването на добрите нрави. Те са
негова проекция в обществените отношения и представляват модели за поведение, които
са съобразени с морала. Моралът установява критериите за оценка на едно или
друго поведение, а добрите нрави представляват трансформация на моралните
критерии в правила за поведение. Добрите нрави имат неформален характер. Те са
неписани правила за поведение. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д.
№ 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. когато се преценява дали една сделка противоречи
на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна
загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката
е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. В Определение № 326 от
3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2008 г., IV г. о., ГК, също е застъпено
становището, че добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите
разпоредби интерес." Безспорно е, че в случая с действието си ответника Т.
е упражнила правото да сключи договор, задоволявайки не своите, а на
арендодателя интереси, с което са нарушени принципите за добросъвестност и
еквивалентност на престациите -чл.12 ЗЗД и чл.8, ал.2 изр.първо ЗЗД, поради
проявено лекомислие и лековерие. В случая е налице пълна нееквивалентност на
престациите, като очевидно е, че сключилата договора ответница Т. не получава
нищо по сключения възмезден договор. Свидетелят С* установява, че дружеството
ответник, страна по договора за аренда, представлявано от него, не обработва
тази земя, а я преарендува на местни земеделци, които проявяват интерес, от
което е виден и интереса на арандатора от сключения договор. Евентуалната
бъдеща престация, която биха получили останалите наследници, също не е
еквивалентна на полученото от арендатора, с оглед уговорената цена на арендата
и срока на договора, като недобросъвестното поведение на арендатора не следва
да се оправдава с чл.9 ЗЗД, каквито доводи се излагат от същия ответник. В
Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г.О. ,
ВКС приема, че съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, но тази
свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави.
При тези съображения и при констатираната нееквивалентност на
насрещните престации, следва да се приеме, че е нарушен принципа на
справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Ето защо правилно е прието, че при
сключването на процесния договор е налице нарушаване на добрите нрави и
договорът следва да бъде обявен за нищожен.
При изложеното до тук, за неоснователни съдът преценява оплакванията във въззивната жалба, че първостепенния съд не е
установил действителната фактическа обстановка, не е извършил задълбочена
преценка на доказателствата по делото и не е обсъдил възраженията на ответното
дружество. Както вече се посочи, фактическата обстановка по делото е правилно
установена, а и липсва спор между страните по отношение на нея. Независимо от
това релевираните от ответника в хода на процеса възражения надлежно са
обсъдени от ВРС. При тези съображения гореописаните оплаквания, представляващи
такива за необоснованост на атакуваното решение, въззивната инстанция намира за неоснователни
При
всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД
се прецени за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като
процесния договор бъде прогласен за нищожен поради противоречието му с добрите
нрави. Районния съд, като е достигнал до същите правни изводи е постановил
правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във
въззивната жалба и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – да се остави
без уважение.
При
този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за въззивната
инстанция. По делото са представени доказателства за
платени от всеки един от въззиваемите по 1000 лева за одвокатско
възнаграждение. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждение договорено над минималния размер. При това положение на всеки
един отвъззиваемите следва да се присъдят по 872 лева, съгласно чл.7,ал.2 ,т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 30.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5/2018 г. по описа на В* районен съд.
ОСЪЖДА Т.А.Т.,*** да заплати на П.Б.П.
с ЕГН: **********, с адрес ***, и Г.Б.Г. с ЕГН: ********** с адрес ***, сумата
от 436.00 лева разноски по делото на всеки един от тях.
ОСЪЖДА „А*
Ф* К*"ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.П*, ул.
Борис Дя* 10, ап.13 и ЕИК ****
да заплати на П.Б.П. с ЕГН: ********** , с адрес ***, и Г.Б.Г. с ЕГН: **********
с адрес ***, сумата от 436.00 лева разноски по делото за въззивната инстанция на всеки един от тях.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: