№ 469/ 01.07.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на първи
юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Валентина Радева - Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №315 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.С.Г.
*** против Решение №20/28.02.2022г., постановено по анд №559/2021г. по описа на
РС Харманли. Твърди се, че решението е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, а именно: при издаване на АУАН и на НП било нарушено правилото на
чл.42, т.5 от ЗАНН и съответно на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН – описание на
законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържала две предложения – в
изречение първо – съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да
бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а в
изречение второ – да намалят и при необходимост да спрат при възникване на
опасност на пътя. Очевидно двете хипотези били взаимноизключващи се, тъй като докато
първата предвиждала предвидимо препятствие, втората визирала опасност,
възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо
препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в пар.6, т.37 от
ДР на ЗДвП. В случая не било ясно също и в коя от двете хипотези била
реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразена скорост, поради
която Г.С.Г. не успял да спре пред предвидимото препятствие или поради
възникване на опасност на пътя, пред която не намалил и спрял. Актосъставителят
и административнонаказващият орган не разграничили двете хипотези, визирани в
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като били посочени и двете като възможности при словесното
изписване на нарушената законова разпоредба, което само по себе си било
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В
случая било посочено както предвидимо препятствие, обосноваващо необходимостта
от спиране на движението, така и опасност за движението, обосноваваща
намаляване на скоростта и спиране само при необходимост. Същевременно
изложената от страна на актосъставителя и АНО фактическа обстановка по-скоро
обосновавала извод за правна квалификация на процесното нарушение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.2 от
ЗДвП и за което нарушение санкцията била уредена в чл.185 от ЗДвП. Това от своя
страна също представлявало отделно съществено процесуално нарушение,
накърняващо правата на лицето да разбере какво точно извършил и как да
организира надлежно защитата си. Навеждат се доводи, че административното
нарушение следвало да бъде описано точно и конкретно в АУАН и в НП. Твърди се
също, че в АУАН и в НП не били отразени и щетите по управлявания от Г.С.Г.
автомобил, за да може да се определи настъпилото събитие като ПТП. От друга
страна, по делото не се събрали и категорични доказателства за това, че
действително било налице ПТП по смисъла на пар.6, т.30 от ЗДвП. Това било така,
защото свидетелите по акта, според показанията им от съдебното следствие,
единствено констатирали щети по управлявания от жалбоподателя автомобил, но не
и такива по друго превозно средство, пътно съоръжение, а още по-малко
наранявания на хора. За да е налице ПТП - съгласно дефиницията на ПТП, било
задължително да са причинени наранявания или материални щети дадена в закона.
При липса на такива събитието не следвало да се квалифицира като ПТП, а по-скоро като нарушение по чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, с което била създадена непосредствена опасност. Така при
недоказаност да е реализирано ПТП, неправилно нарушението било квалифицирано по
чл.179, ал.2 от ЗДвП, вместо по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Нито в АУАН, нито в НП,
били отразени конкретните повреди по транспортните средства, които да обосноват
по същество правни изводи за наличието на необходимия резултат за
квалификацията на това събитие като ПТП. Иска се да бъде постановено решение, с
което да се отмени обжалваното решение и наказателното постановление, както и
да се присъдят направените в производството пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
Ответната страна – РУ Харманли към ОД на
МВР Хасково, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Харманли следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Харманли е потвърдил Наказателно постановление №21-0271-001926 от 11.11.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Г.С.Г. за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закон за движението по пътищата и на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева. За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд не е установил при
съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. За доказано
приел, че на 15.10.2021г. на път III клас №503 на
24+300 км в посока гр.Симеоновград Г.С.Г. управлявал лек автомобил Ауди Q7, рег.№*******, собственост на ЕТ Е. – Г.Г., ЕИК *********, като преминал през
възникнала неравност на пътя – дупка, вследствие на което при преминаването с
предната лява част на автомобила, с предна лява гума, се удря в изкуствена
неравност на пътя, като е спукана предна лява гума и деформирана предна лява
джанта, с което става причина за ПТП с материални щети. Съдът е обсъдил
приложимите правни разпоредби, като приел, че фактите, изложени в АУАН и НП
изпълват състава на съставомерните признаци на нарушението, посочено от
административнонаказващия орган по чл.20, ал.2 от ЗДвП, включително и че ПТП е
причинено предвид несъобразена скорост на движение, като при този вид нарушение
е без значение с каква скорост се е движил водачът. При извършване на
нарушението, свързано с несъобразена скорост, било от значение единствено дали
водачът се е съобразил с пътната обстановка, с релефа, с конкретните условия на
видимост и другите обстоятелства, посочени в хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Всяка скорост, която не позволявала на водача да намали скоростта и да спре
пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване
на пътнотранспортно произшествие, независимо, че в същото няма друг участник,
била несъобразена скорост и с това било извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът е посочил, че в процесния случай е констатирано, че водачът
реализира ПТП вследствие несъобразена скорост и загубване контрол над автомобила.
Така е приет за краен извод, че законосъобразно била ангажирана отговорността
на водача за това нарушение. Посочено е, че за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.2 от ЗДвП не е
необходимо установяването на точните показатели на скоростомера на управлявания
от нарушителя автомобил, като е достатъчно да се прецени съставомерността на
поведението му като водач на МПС, допуснал ПТП. Съдът е изложил и съображения,
че установените факти безспорно определят произшествието като ПТП по смисъла на
пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като са налице „други материални щети“.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно
описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентни
органи, при спазване на процесуалните срокове. Налице е и съответствие между
АУАН и НП относно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Наказващият орган
е квалифицирал така извършеното нарушение, както и правилно и законосъобразно е
приложил съответната санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП съдържа отделни
хипотези на движение с несъобразена
скорост, доколкото предписва задължение за водачите на МПС да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост. Крайната цел
на предписаното с нормата поведение е водачите да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Такова предвидимо препятствие безспорно е наличието на нарушение целостта на
пътното платно /дупка/. В АУАН контролните
органи са намерили, че лицето се движи с "несъобразена с атмосферните
условия и релефа на местността скорост". В съставомерните признаци на
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП не е необходимо посочването на конкретната скорост, с
която се е движело наказаното лице, както
и не е необходимо да се описват други особености на пътната обстановка,
доколкото се касае за алтернативно дадени
законови хипотези на движение с несъобразена скорост и посочването на конкретна законова хипотеза
съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП е достатъчна за
индивидуализация на нарушението. Вмененото като нарушение – „водачът не избира
скоростта на движение“ е достатъчно ясно до степен уличеното лице да разбере вмененото му
нарушение със съставянето на АУАН. По
изложените съображения касационната инстанция намира, че описанието на нарушението по никакъв начин
не е нарушило, затруднило или накърнило
правото на защита на уличеното лице, тъй като е било напълно ясно, че при
несъобразена скорост на движение с предна част /предна лява гума/ управляваното
МПС влиза и се удря в изкуствена неравност по пътя /дупка/ с което става
причина за ПТП с материални щети. В АУАН и в НП са посочени по изискуемия от
закона начин описание на нарушението, което е установено, както и
обстоятелствата, при които е извършено съобразно чл.42, респ. чл. 57 ЗАНН. Направеното описание
на установеното нарушение съответства на законовото изискване за пълно описание
на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава,
които са нарушени, както и на обстоятелствата, при което тези елементи са
осъществени. Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предписва дължимото поведение - водачите трябва да
бъдат в състояние да спрат пред всяко
препятствие, с оглед на което са длъжни да намаляват скоростта и спрат при възникнала опасност за движението.
Наказаното лице не се е съобразило именно с описаната и безспорна в настоящия
процес специфика на движението - наличието
на неравност /дупка/, което не го освобождава
от задължението по чл. 20, ал.2 ЗДвП. В зависимост от
спецификата на движението и терена водачът е следвало да спази задължението си да бъде в готовност да спре или
да намали скоростта. Именно с това обстоятелство последният не се е съобразил и
с оглед скоростта си на движение е
реализирал ПТП.
В случая няма обстоятелства, които да
квалифицират нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, доколкото не се изнася
обстановка, че превозното средство не е било контролирано непрекъснато, а
напротив – изложението ясно сочи, че е имало контрол от водача, но същият не е
съобразил скоростта на движение в конкретната обстановка. Няма обективни данни,
които да сочат и на квалификация по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, доколкото от
описанието не се установява да не е спазил предписание на пътен знак, пътна
маркировка и други средства за сигнализиране, правилата за предимство,
разминаване, изпреварване или за заобикаляне.
За нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП законът предвижда
специална санкционна разпоредба – чл.179, ал.2, пр.1 от закона. Доколкото в
случая липсват данни за извършено престъпление, а съществува несъмнена
причинно-следствена връзка между несъобразената скорост на жалбоподателя и
реализираното от него ПТП, съдът намира, че правилно наказващият орган е
квалифицирал нарушението по посочения текст. Съгласно пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, съдържащ легално
определение за пътнотранспортно произшествие, това е "събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети". Законът не изисква вредите да са значителни
или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се касае за
причинена имуществена щета на МПС, управлявано от водача. Относно възраженията
за недоказаност на механизма и наличието на вреди следва да се имат предвид
показанията на свидетелите, които не са били оспорени и са ценени от въззивния
съд при изграждане на извода относно осъщественото ПТП. Наред с това следва да
се има предвид и че разпоредбата на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП не изисква
кумулативно наличие на нараняване,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар, материални
щети, а същите са посочени алтернативно.
С оглед на изложеното Хасковски административен
съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание
за отмяна на неговото решение.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№20/28.02.2022г., постановено по анд №559/2021г. по описа на РС Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление
№21-0271-001926 от 11.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково,
РУ Харманли, с което на Г.С.Г. за нарушение на чл.20, ал.2 от Закон за
движението по пътищата и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.