№ 119
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Петя Попова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100603558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 27.04.2022г. по НОХД № 5485/2021г., СРС, НО, 114 състав е признал
подсъдимия Р. М. Т. за виновен в това, че на 06.10.2019 г. около 02:00 часа, в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бул. ****, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот /разбил катинар на машина за топли напитки - кафе автомат/, като за
извършването на кражбата използвал техническо средство - щанга, отнел чужди движими
вещи - 1 бр. метална каса съдържаща сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ на монети,
собственост на ЕТ „Д. - Д.В.“, от владението на Г.И.В., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като извършеното деяние е немаловажно и е извършено
повторно, като деецът Т. извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - с присъда по НОХД № 2519/2018 г. на СРС, влязла в
сила от 12.04.2018 г., като му е наложено наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр.
2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 54, ал. 1 НК, е осъден за извършеното от него престъпление на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Съдът на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца с една трета и е определил на
подсъдимия Р. М. Т. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено за изпитателния срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е постановил при изпълнение на така
определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият Р. М. Т. е
бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
1
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Р. М. Т. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 268,80 лв. /двеста шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ по сметка на СДВР, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК в полза на СРС
държавна такса в размер на 5 /пет/ лева за служебно издаване на 1 /един/ брой
изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която
се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и се претендира
намаляване на наказанието, както и намаляване размера на изпитателния срок от три на
една година, евентуално се претендира приложимост на чл.55, ал.1,т.2, б. „б“ НК и замяна на
наказанието „Лишаване от свобода“ с „пробация“.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
по съответния ред и е счел, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание служебният защитник на подс. Р. Т. – адв. Л. Б., моли да
се измени присъдата и да се намали така наложеното наказание спрямо подзащитния ,
евентуално при условията на чл. 55 НК да се замени наказанието лишаване от свобода с
наказание пробация.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил наказанието, което се явява и
справедливо.
Подсъдимият Р. Т. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и моли за
по-нисък размер на наказанието, което становище поддържа и в последната си дума.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е провел съкратено
съдебно следствие по реда на гл. 27 НПК-чл. 371, т. 2 НПК, като в рамките на проведеното
съкратено съдебно следствие са спазени всички законоустановени процесуални изисквания
на гл. 27 НПК и не са допуснати процесуални нарушения.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Р. М. Т. е роден на ****. **** г., в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, начално образование, с постоянен и настоящ адрес: гр.
София, ул. „****“ 46, с ЕГН **********.
Свидетелят С.М. и подсъдимият - непълнолетният Р. Т. се срещнали на 06.10.2019 г.
около 01.00ч. в гр. София, бул. „Добринова скала“ и тръгнали в посока ж.к. „Люлин 6“.
Около 02:00 часа, двамата стигнали до бул. ****, в ж.к. „Люлин“. На посочения адрес бил
монтиран кафе-автомат. Като възприел това, Т. поставил маска на главата си, снабдил се с
щанга и се заел да разбие катинара, поставен на машината. Във вътрешността на автомата,
Т. намерил каса с монети, на обща стойност 150 /сто и петдесет/ лева, които обвиняемият
поставил в джобовете на дрехите си, касата изхвърлил в намиращи се наблизо храсти, след
което побързал да се отдалечи заедно с М., който възприел описаните по-горе действия,
извършени от страна на Т.. Подсъдимият е осъждан многократно, в това число с присъда по
НОХД № 2519/2018 г. на СРС, влязла в сила от 12.04.2018 г., като му е наложено наказание
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
2
Въпреки че към този момент подсъдимият бил непълнолетен, същият могъл да
разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма НПК. Така с оглед на заявеното от подс. Р. Т. и
неговия служебен защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т.2 НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност
по чл. 371, т.2 НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният
съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно
следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява
подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е
необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на съществени
процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред
първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК са били спазени. На
подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от
направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен защитник. След
разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение по реда
на чл. 372, ал.4 НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които
са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва самопризнанието на
подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно процедурата, предвидена в НПК, без да
допусне нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, като изводът на първата
инстанция, че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства
е основан на конкретни доказателствени източници, посочени в мотивите към съдебния акт
на СРС.
При това положение районният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовал на направеното самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, в който смисъл е изпълнил
изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК.
В действителност събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства-показанията на свидетелите Г.В. и С.М., писменото
доказателствено средство-протокол за следствен експеримент, преценени в тяхната
взаимовръзка и съответствие не оставят съмнение относно истинността на самопризнанието
от страна на подсъдимото лице и в тази насока датата, мястото, автора на инкриминираното
деяние и начина на проявлението му в обективната действителност. Заключението на
изготвената в хода на ДП СППЕ дава сведения относно способността на непълнолетния
деец да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че подс. Р. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
От обективна страна подсъдимият Р. Т. на 06.10.2019 г. около 02:00 часа, в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бул. ****, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот /разбил катинар на машина за топли напитки - кафе-
автомат/, като за извършването на кражбата използвал техническо средство - щанга, отнел
чужди движими вещи - 1 бр. метална каса съдържаща сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/
на монети, собственост на ЕТ „Д. - Д.В.“, от владението на Г.И.В., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като извършеното деяние е немаловажно и е
извършено повторно, като деецът Т. извършил престъплението след като е бил осъден с
3
влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с присъда по НОХД № 2519/2018 г. на
СРС, влязла в сила от 12.04.2018 г., като му е наложено наказание за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост.
Безспорно предмет на престъплението са чужди движими вещи по смисъла на
заложеното от законодателя определение в чл. 110 ЗС, за отнемането на които подсъдимият
Я. не е получил съгласие или разрешение. Налице е прекъсване на фактическата власт,
упражнявана от пострадалия Г.В. върху инкриминираните вещи, като подсъдимият Р. Т. е
действал със съзнание, че тези вещи са чужди и ги отнема от фактическата власт на техния
владелец, като противозаконно е установил своя такава върху предмета на престъплението,
с присъщото за този вид деяния присвоително намерение.
Същевременно деянието е достигнало до фаза на довършено престъпление, по арг. от
ППВС 6/1971г. – противоправното отнемане следва да се счита за извършено, когато деецът
прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение, без да е необходимо
да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се
разпореди със същата, като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
Съответно на закона първоинстанционният съд е преценил, че подсъдимият е
реализирал и квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3 и т. 4 НК, тъй като, за да
осигури достъп до инкриминираните вещи подсъдимият Т. е нарушил целостта на
заключващия механизъм, използвайки техническо средство- с щанга е разбил катинар,
поставен на машината, от която са били взети вещите.
Налице е и квалифициращото обстоятелство- повторност на кражбата, в немаловажен
случай, тъй като деянието е извършено след като лицето е било осъдено с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - с присъда по НОХД № 2519/2018 г. на СРС, влязла в
сила от 12.04.2018 г., като му е наложено наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, а случаят не се отличава с оглед липса или
незначителност на вредните последици от сходни случаи на престъпления от този вид.
Същевременно с това правилото за повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК е
приложимо, тъй като по смисъла на чл. 30, ал. 1 НК не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанието по НОХД № 2519/2018 г. на СРС, влязла в сила от 12.04.2018 г., като му е
наложено наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК.
От субективна страна първата инстанция правилно е приела, че инкриминираното
престъпление е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Действията на подс.
Р. Т. са извършени в последователност, която несъмнено установява, че в съзнанието му се е
формирала представата, че отнема движими вещи, които не са негова собственост, че липсва
съгласие на техния собственик за това отнемане и въпреки това, по неправомерен начин е
прекъснал чуждата фактическа власт, установявайки свое владение върху тях, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използвайки техническо
средство, както е съзнавал също, че е осъждан за друго такова престъпление, като пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и възраженията,
обективирани във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по
реда на чл. 371, т.2 НПК и предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК, съдът
при индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията на чл.
58а НК, ако не са налице условията на чл.55, ал.1 НК.
Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание на подс. Р. Т. „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложено за срок от три години е законосъобразно и справедливо. Подсъдимият е осъждан
многократно за престъпления против собствеността извън осъждането по НОХД №
2519/2018 г. на СРС /което е съставомерен елемент от престъплението и не следва да се
взема предвид/, въпреки младата му възраст, което е безспорно основание да бъде възприет
4
като лице със завишена степен на обществена опасност, на което предходните осъждания не
са повлияли възпиращо и превъзпитателно. Правилно първата инстанция не е отчела
смекчаващи вината обстоятелства, поради което обосновано и справедливо районният съд е
отмерил наказанието при приложение на разпоредбата на чл.54, ал.1 НК във връзка с чл. 58а
НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години, след
редукцията. Съдът е наложил дванадесет месеца „лишаване от свобода, като
законосъобразно е намалил същото с една трета на основание чл. 58а НК.
Правилно първата инстанция е определила на основание чл. 66, ал. 1 НК да отложи
изпълнението на така определеното наказание на подсъдимия Т. за изпитателния срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно първата инстанция на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение
на наказанието на подсъдимия Т. е приспаднала времето, през което той е бил задържан по
реда на НПК и ЗМВР.
В обобщение по отношение на възраженията на защитата на подсъдимия, че
наложеното наказание е явно несправедливо, настоящата инстанция намира същото за
неоснователно. При провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно
следствие, каквото безспорно е било и настоящото пред СРС, съдът в случай на
постановяване на осъдителна присъда е задължен да определи наказание при условията на
чл. 58а НК, като намали размера му с една трета, съответно или да приложи чл. 55 НК, ако
са налице предпоставките на закона за това, които както бе посочено вече по-горе, не се
установяват в конкретиката на фактите по делото. Настоящата инстанция намира за
съразмерно така наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното престъпление и
личността на дееца, който въпреки младата си възраст е с тежко обременено съдебно
минало. Налице е осъществено тежко умишлено престъпление от подсъдимия, насочено
срещу собствеността на гражданите и то квалифицирано по три признака. Високата степен
на обществена опасност на конкретното деяние и дееца е свързана основно с динамиката на
този род престъпления в страната и със съдебното минало на дееца. Подс. Т. е бил осъждан
за престъпления против собствеността, извън съставомерното такова както преди деянието,
предмет на настоящото дело, така и неколкократно след него. Това налага у настоящия
съдебен състав категоричен извод за изградени трайни престъпни навици у подсъдимия,
чувство за безнаказаност и некритичност към поведението му, нежелание за коригиране
начина му на живот, сочещи, че предходните осъждания не е постигнали целения от
съдилищата поправителен, предупредителен и превъзпитателен резултат. Начинът на
обективиране на престъпното посегателство-набавяне на техническо средство, обективиране
на деянието през нощта и то по отношение на вещ, оставена без надзор, взломяването и
отнемане на парични суми, поставянето на маска, оборват доводите на защита за проява на
младежка импулсивност от страна на дееца, още повече, че същият вече е бил осъден с
влязъл в сила съдебен акт за кражба по НОХД № 21165/2016 година на СРС, НО, 114 състав.
Тъкмо напротив деятелността сочи предварително планиране на деянието. Декларативното
признаване на вината и декларативното изказване на съжаление в рамките на процедурата
по чл. 371, т. 2 НПК не са достатъчни основания, за да се приеме основания за приложение
на чл. 55 НК при наличните данни за личността на дееца, начина на обективиране на
деянието и мотивите и подбудите за извършването му. Тук е моментът да се посочи, че
наказанието, което е определено по отношение на подсъдимия е определено и под средния
размер, при което няма каквито и да е основания за ревизия на присъдата в частта относно
наказанието. Социалното и имущественото положение на дееца не са обстоятелства,
влияещи върху съставомерността или оправдаващи престъпни посегателства срещу чуждата
собственост.
Изпитателният срок справедливо и законосъобразно е определен в максималния
допустим размер по смисъла на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК от три години. При
наличните данни за съдимостта на подсъдимия и при извода за вече формиран динамичен
стереотип на поведение, в който престъпни навици очевидно се явяват изградени,
определянето на максималния възможен срок по закон за изпитване на подсъдимия през
призмата на бъдещото му поведение от гледна точка неговата законосъобразност и
съответствие с наказателноправните правила се явява законосъобразен, необходим и
5
справедлив. Няма основания да се приеме, че проведеният наказателен процес спрямо
подсъдимия е имал поправителен или превъзпитателен ефект, предвид обстоятелството, че
такива не са имали очевидно развилите се пет отделни наказателни процеса, с оглед петте му
осъждания към момента.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно на основание чл.189, ал.3 и
чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, СГС, НО, IX въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.04.2022 г., постановена по НОХД № 5485/2021 г., по
описа на СРС, НО,114-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6