РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.01.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тридесети
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3611 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.П.Ц. и К.Б.Ц.,***,
с която ищците предявяват иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.269
от ДОПК срещу П. ЕООД и НАП за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот- апартамент в гр.София,
върху който НАП е насочило принудително изпълнение за вземания на ответника ПКД
ООД.
В исковата молба ищците сочат, че през
2006г. първият ответник сключил със строителна фирма договор за построяване и
продажба на два апартамента в гр.София. Към него момент вторият ищец бил
съдружник в ПКД ООД. Във вътрешните отношения на съдружниците в ПКД ООД било
уговорено единият апартамент под № 3 да се придобие от ответника Ц..
Последният, като управител на „Д и К 2006“ ООД предоставил на „ПКД“ ООД в заем
сумата от 120 000лв., представляваща част от цената на придобиване на
имота. Имотът бил завършен и през януари 2007г. ищците влезли във владение на
имота. Извършили довършителните работи, обзавели го и досега го владеят. Не
успели обаче да прехвърлят имота на тяхно име, тъй като отношенията им с другия
съдружник в ПКД ООД се обтегнали. На 9.06.2008г. сключили предварителен договор
с ПКД ООД за нотариално оформяне на сделката до 31.12.2008г. С анекс от
15.12.2008г. срокът бил удължен до 15.03.2009г. Със споразумение от
29.12.2008г. първата ищца заместила „Д и К 2006“ ООД в процесния договор. На
3.07.2008г. ищците заплатили чрез „Д и К 2006“ ООД сумата от 50 000лв. по
сметката на „ПКД“ ООД, с което разходите за построяване и продажба на имота
били възмездени. Твърдят, че владеят имота необезпокоявано от януари 2007г. и
считат, че към януари 2017г. са придобили собствеността върху същия по давност.
През ноември 2016г. публичен изпълнител пристъпил към принудително изпълнение
върху имота за неплатени от „ПКД“ ООД публични задължения. Правният си интерес
да предявят иска обосновават с твърдението, че са трети лица по изпълнението,
чието право на собственост е засегнато от изпълнителните действия. Молят съда
да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на процесния имот на основание придобивна
давност.
Ответникът НАП оспорва искът по
допустимост и по основание. Счита, че искът не е допустим, тъй като ищците не
са установили да са собственици на имота. По същество намира искът за
неоснователен, като посочва, че ищците не са владели имота в продължение на 10
години и не са го придобили по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Ответникът „П.“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
Едва в срока за произнасяне на съда управителят, който е и едноличен собственик
на капитала, е депозирал молба, в която иска от съда да отмени хода по същество
и да възобнови производството по делото, като посочва, че ищците са предявили
срещу „П.“ ЕООД иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на сключения между тях
предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Моли съда да
съобрази това обстоятелство при преценка на субективния елемент на придобивната
давност, тъй като при предявяване на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД ищцата Ц. е
заявили качеството на държател, а не на владелец на процесния имот.
Съдът, за да се произнесе , взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Няма основание съдът да възобнови
производството по делото, за да установи наличието на друг висящ спор за
собственост между ищците и ответника „П.“ ЕООД. При извършената от съда
служебно справка в деловодната система на съда се установи наличието на висящ
спор за собственост между ищците и „П.“ ЕООД досежно същия имот с правно
основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Исковата молба е подадена в съда на 13.10.2016г.,
т.е. преди предявяване на исковата молба по настоящото дело – 22.03.2017г. Образуваното
гр.д.№ 12493/16г. на СГС, ГО, 5 с-в е спряно
до
решаване на настоящото дело. Спирането не е окончателно, тъй като
определението, с което е постановено, е обжалвано пред въззивната инстанция. Наличието
на друго висящо дело за собственост на процесния имот с правно основание чл.19
ал.3 от ЗЗД, заведено от същите ищци, не е основание да се разсъждава в посока
на недопустимост на настоящия иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с
чл.79 от ЗС, заведен след иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. По принцип ищецът не е
длъжен при предявяване на иск за собственост да изложи изчерпателно всички
основания, на които поддържа спрямо ответника придобиване на право на
собственост върху недвижим имот. Незаявените от ищеца придобивни основания не
се преклудират – така и решение № 476/26.10.2010г. на ВКС по гр.д.№ 907/2009г.,
ІІ г.о. Следователно няма пречка съдът да се произнесе по предявения
установителен иск за собственост независимо, че ищците са предявили и друг иск,
с който целят да придобият право на собственост върху същия имот.
Възражението на ответника НАП за недопустимост
на иска , тъй като ищците не са доказали правото си на собственост, не може да
бъде уважено. Допустимостта на иска се обуславя от правния интерес на ищците,
които твърдят, че са собственици на имота, по отношение на който е започнато
принудително изпълнение. Едва в хода на процеса се установява основателността
на това им твърдение.
От събраните по делото доказателства се
установи следното от фактическа страна:
Ищците са съпрузи.
На 10.07.2006г. „ПКД“ ООД с ЕИК ********
и „Г., П. и П.“ ООД с ЕИК******* са сключили договор за построяване и продажба
на недвижими имоти - два апартамента, находящи се в гр.София, на ул. *******и
ет.1 ап.4. Към този момент съдружници в „ПКД" ООД са Д.И.Х. и К.Б.Ц.. На
същата дата е проведено Общо събрание на „ПКД" ООД, на което са присъствали
двамата съдружници. На събранието е взето решение „ПКД" ООД да продаде апартамент
№ 3, заедно с мазе № 12 и припадащите се идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж, предмет на Договора за построяване и продажба на недвижим
имот от 10.07.2006 г., на К.Б.Ц.. Дружеството е поело задължение да осигури
титул за собственост на Ц. след построяването и придобиването на сградата,
предмет на договора от 10.07.2006г. Общото събрание е взело решение, съгласно
което К.Б.Ц. в качеството си на съдружник в „ПКД" ООД ще осигури
средствата за построяване на посочения имот и мазе, ведно с идеални части от
общите части на сградата. На събранието е взето и решение търговско дружество „Д и К 2006" ООД да
предостави на „ПКД" ООД в заем сумата от 120 000лв. за построяване на
сградата, предмет на договора за строителство от 10.07.2006 г. Справка в
търговския регистър установява, че дружеството „Д и К 2006“ ООД е съсобствено и
от създаването си и сега се управлява от съдружниците Д.И.Х. и К.Б.Ц.. Управител
на „Д и К 2006" ООД е К.Б.Ц.. Отново на същата дата, 10.07.2006 г. е
сключен договор за паричен заем между дружество „Д и К 2006" ООД в
качеството му на заемодател и дружество „ПКД" ООД като заемател за сумата
от 120 000лв.
На 10.01.2007г. съдружниците на „ПКД"
ООД са подписали протокол от проведено Общо събрание на дружество, в който е
посочено, че съдружникът К.Ц. влиза във
владение на апартамент № 3, заедно с мазе № 12 и припадащите се идеални части
от общите части на сградата, а „ПКД“ ООД влиза във владение на апартамент №4 ,
заедно с мазе №13 и припадащите се идеални части от общите части на сградата. В
протокола е записано, че дружеството „ПКД“ ООД се задължава да снабди с титул
за собственост на апартамент №3 К.Ц. или посочено от него лице след въвеждане
на сградата в експлоатация и в срок до 6 месеца от снабдяването на дружеството
с нотариален акт. Разликата от 120 000лв. до пълната стойност на
придобития имот К.Ц. или посочено от него лице следва да заплатят най-късно до
датата на снабдяването си с титул за собственост.
На 01.02.2007г. сградата, в която се
намират апартаменти № № 3 и 4, е въведена в експлоатация.
На 07.03.2007г. „Г., П. и П." ООД е
прехвърлил на „ПКД“ ООД собствеността върху апартамент № 3 и апартамент № 4. Сделката
е обективирана в нотариален акт № 125 т.1 рег.№ 2139 дело № 110/2007г. на
нотариус М., рег.№ 053 на НК.
Представен е предварителен договор от
9.06.2008г., по силата на който ПКД ООД продава на „Д и К 2006“ ООД процесния
апартамент №3 за сумата от 185 000лв. без ДДС, от които 100 000лв.
платими при подписване на предварителния договор, а останалите 85 000лв. –
до деня на прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред. Отделно
е вписано, че владението ще се предаде на купувача след плащане на пълната
покупна цена. Уговореният срок за сключване на окончателния договор е
31.12.2008г.
На 08.08.2008 г. К.Ц. е продал на Д.Х.
собствените си 33 дружествени дяла от капитала на „ПКД“ООД. Прехвърлянето на
дяловете е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 08.09.2008г.
„ПКД“ ООД е преобразувано в еднолично ООД.
На 15.12.2008г. е сключен анекс към
договора за продажба на имот от 9.06.2008г. във връзка със сроковете и начина
на плащане. Потвърдена е цената на имота, като е вписано, че уговорената сума
от 85 000лв., която купувачът е следвало да плати на продавача до деня на
прехвърляне на собствеността по нотариален ред се прихваща със задължението на
продавача към купувача по договора за паричен заем от 10.07.2006г. Уговореният
срок за сключване на окончателния договор е 15.03.2009г.
На 29.12.2008г. е сключено споразумение
към предварителния договор между „ПКД“ ООД, „Д и К 2006“ ООД и ищцата Ц.,
съгласно който Ц. е встъпила в правата и задълженията на „Д и К 2006“ ООД по
предварителния договор за продажба на имот от 9.06.2008г. като „ПКД“ ООД се е задължило
да продаде на Ц. процесния апартамент №3 в срок до 15.03.2009г. Изрично е
записано, че „ПКД“ ООД предава владението на имота на К.Ц. считано от 29.12.2008г.
срещу задължението за същата да го
стопанисва с грижата на добър стопанин до сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на процесния имот и изплащане на дължимата цена.
Видно от представени договори, квитанции
и проект ищците са извършили довършителни СМР в апартамент №3 през 2007г.,
обзавели са го през 2009г. и заживели в него.
Във връзка с непогасени публични
задължения на „ПКД“ ООД в ТД на НАП е
образувано изпълнително дело № 22130004552/2013г. за задължения по ДДС и
корпоративен данък, по което публичният изпълнител е наложил възбрана върху
процесния имот- апартамент №3, както и върху апартамент №4. Възбраната върху
двата имота е вписана в Имотния регистър към Агенцията по вписванията на
02.03.2012г. На 10.12.2015г. публичен изпълнител е извършил опис на апартамент
№ 3 и на апартамент №4, на който са присъствали Д.Х. и К.Ц. , последния като
трето заинтересовано лице. Апартамент №4
е продаден и възложен на купувач през 2016г. По отношение на ап.3 е проведен
един търг на 29.11.2016г. Втори търг не се е състоял, тъй като изпълнителното
производство по отношение на този апартамент е спряно на основание чл.269 ал.3
от ДОПК. Изпълнителното производство при публичния изпълнител не е
прекратено.
В
Столична община като собственик на апартамент №3 е регистриран „ПКД“ ООД.
Събраните по искане на ищците гласни
доказателства установяват, че режийните разноски за апартамент №3 се заплащат
от ищците на домоуправителя на комплекса, както и че никой друг не е живял в
това жилище освен ищците /така св.Г./. Св.Кончарска е изготвила проект за обзавеждане
на апартамента по поръчка на ищцата. Знае, че ищците живеят в апартамента от
2008г. Същият бил обзаведен като техен дом. През 2006г. започнали работа с
идеен проект за обзавеждането на апартамента, през 2007г. сключили договор за
изпълнение и през 2008г. и 2009г. апартаментът бил окончателно довършен. Възнаграждението
на свидетелката било заплатено от ищцата. Св.Пенчев поставял окачени тавани в
апартамент №3 през 2007г. Апартаментът представлявал дом за живеене, а не офис.
Свидетелят разполагал с ключ от жилището , за да може да извършва възложената
му работа. Ключът получил от ищцата Ц..
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя (чл.68 от ЗС). В теорията и в практика се е утвърдило разбирането, че под
фактическа власт следва да се разбира възможност за владелеца да действа
непосредствено върху вещта и да изключва действия на други лица. Вторият признак на владението е да се държи
вещта като своя – да се държи така, като че ли владелецът е собственик.
Предполага се , че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я дължи за другиго (чл.69 от ЗС).
Други съществени признаци на владението, които се съдържат в ЗС са изискването
владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, явно.
Несъмнително - да може със сигурност да
се каже, че владелецът упражнява фактическа власт и че наистина има намерение
да държи вещта като своя. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се
изрази по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, не
трябва да допуска чужди действия, като цялото му поведение не трябва да
изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата
власт за себе си. Владението е явно ако то не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец. Придобитото по скрит начин владение няма действие
по отношение на предишния владелец, докато трае скритостта. Владението е ясно
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересуван може да
научи за нея (така „Владение” на В.Таджер). Когато държателят променя
намерението си и превръща държането във владение, то тази промяна е необходимо
да бъде открито демонстрирана спрямо собственика /така решение №
291/09.08.2010г. по гр.д. 859/2009г. на ВКС, ІІ г.о./.
В конкретния случай събраните писмени
доказателства във връзка с извършени СМР, проекти, обзавеждане в процесния апартамент
№3 и събраните гласни доказателства установяват, че ищците са получили
фактическа власт върху имота още през 2007г., когато всъщност и жилищната
сграда, в която се намира апартамента, е въведена в експлоатация. Ищците са
сключили договори за поръчка за довършителни СМР в апартамента – измазване,
окачени тавани, поставяне на дограма, след което са го обзавели и са заживели в
него заедно със своята дъщеря. Заплащали са консумативите за жилището и са демонстрирали
както пред лицата, които са извършили довършителните СМР в жилището, така и
пред домоуправителя, че те са собственици на този апартамент и , че той се
подготвя и обзавежда, за да им бъде техен дом.
В отношенията си със собственика на
имота демонстрация за упражнено владение с намерение за своене от страна на
ищците не е имало.
„ПКД“ ООД е придобило собствеността
върху апартамента на 7.03.2007г. , удостоверено с вписан в Службата по
вписванията нотариален акт за собственост. На 9.06.2008г. „ПКД“ ООД е сключило
с „Д и К 2006“ ООД предварителен договор за продажба на този апартамент, в
който е записано, че владението ще бъде предадено на купувача, след като
заплати изцяло цената на имота. В споразумението към предварителния договор от
29.12.2008г. сключено между „ПКД“ ООД,
„Д и К 2006“ ООД и К.Ц. е записано, че на 29.12.2008г. К.Ц. получава владението
върху имота като купувач и поема
задължението да го стопанисва с грижата на добър стопанин. Т.е. по отношение на
собственика на апартамент №3 „КПД“ ООД К.Ц. е демонстрирала намерение да владее
този имот като собственик на 29.12.2008г.
От тази дата до предявяване на исковата молба в съда на 22.03.2017г. не
е изминал 10г. давностен срок за придобиване собствеността върху имота.
Упражняваното върху апартамента владеене от страна на ищеца , предоставено му
въз основа на решение на Общото събрание на „ПКД“ ООД по протокол от
10.01.2007г. /л.15 от делото/ не може да се приеме за упражняване на владение с
намерение за лично своене. В протокола е вписано, че съдружникът К.Ц. влиза във
владение на апартамент №3. В последствие „ПКД“ ООД сключва предварителен договор с „Д и К 2006“ ООД за продажба на този апартамент.
Ако разбирането на съдружниците на „ПКД“ ООД , между които и ищеца Ц., е било,
че собственик на апартамента е Ц., то тогава з съда не е ясно защо „ПКД“ ООД е
изявило намерение да продаде апартамента на „Д и К 2006“ ООД, а в последствие и
на ищцата Ц.. Тълкуването на тези три документа навежда на разбирането, че
ищецът Ц. не е влязъл във владение на апартамента през м.януари 2007г. с
намерение да го свои. За да се приеме, че някой свои за себе си, е необходимо
това да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено отричат правата
на досегашния собственик. Това следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. Т.е. необходими са действия, които да са могли да
станат достояние на собственика. Ако ищецът Ц. е владял имота от м.януари
2007г. като собствен, то той е следвало да се противопостави на сключването на
предварителния договор с „Д и К 2006“ ООД за продажбата на апартамента и на
сключването на анекса към него. Ако той и ищцата са били във владение на апартамента
от м.01.2007г., то встъпването на ищцата в предварителния договор и изрично
записаното в него, че на 29.12.2008г. тя получава владение върху апартамента
като купувач противоречи на техния анимус за собственост на имота. Скритата
промяна в намерението опорочава владението
и не настъпват последиците на чл.79 ал.1 от ЗС. Намерението на ищците да
своят имота за себе си следва да е противопоставено на собственика – да е упражнено
така, че да е стигнало до него /така и решение 436/21.03.2006г. по гр.д.№
1366/2005г. на ІV г.о., ВКС/. Демонстрация на такова намерение липсва до 29.12.2008г.,
когато самият собственик е предоставил на ищцата Ц. както владението върху
имота, така и правото на владение върху имота /чл.70 ал.3 от ЗС/. До
29.12.2008г. владението на апартамента е било скрито, респ. опорочено.
Дори и да се приеме, че ищецът Ц. е
придобил владението върху имота на 10.01.2007г. въз основа на решение на
съдружниците на „ПКД“ ООД , че издаденият документ за собственост на името на „ПКД“
ООД сам по себе си не води нито до преустановяване на фактическата власт на
владелеца върху вещта, нито изключва намерението му да владее за себе си /тъй
като това не измежду основанията посочени в хипотезите на чл. 81 ЗС или чл. 116 ЗЗД/, то признанието на владелеца на правата на собственост на „ПКД“ ООД при
сключване на предварителния договор от 09.06.2008г. прекъсват тази давност – арг. чл. 116, б.
"а" ЗЗД. И ако давността е започнала да тече отново в полза на ищците
от 29.12.2008г., то тя е спряла при предприемане на принудителното изпълнение
срещу имота – с вписване на възбраната в имотния регистър на 02.03.2012г. Т.е.
с предприемане на действия по принудително изпълнение по изп. д. №
22130004552/2013г. давността, която е текла в полза на ищците е прекъсната
съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД и изтеклият до предявяване на исковата
молба период на владение не се зачита, тъй като изпълнението все още продължава.
И при това изчисление на текла в полза на ищците придобивна давност , не е
налице 10г. непрекъснато, несъмнително, спокойно, явно владение на ищците върху
процесния апартамент №3.
Ищците не са станали собственици на
процесния апартамент на основание чл.79 от ЗС. Предявения от тях иск следва да
се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на делото ищците нямат
право на разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника НАП се следват разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът присъжда такова в размер на 200лв.
Вторият ответник не е правил искане за
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на К.П.Ц., ЕГН ********** и К.Б.Ц., ЕГН ********** с
адрес *** за приемане за установено по отношение на „П.“ ЕООД, ЕИК ******** и
по отношение на Национална агенция за приходите, че ищците са собственици по
давностно владение на апартамент №3, находящ се на административен адрес:
гр.София, р-н „****“, ул.“********, с площ от 105 кв.м., заедно с мазе №12 с
площ от 4,70 кв.м. заедно с 4,60% ид.ч. от общите части на сградата и заедно с
4,60% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, цялото от 955кв.м.,
съставляващо по скица парцел ХVІІІ-818,819 в кв.14 по плана на гр.София,
м.“Витоша ВЕЦ Симеоново“.
ОСЪЖДА
К.П.Ц., ЕГН ********** и К.Б.Ц., ЕГН ********** да заплатят на Национална
агенция за приходите разноски по делото в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: