РЕШЕНИЕ
№ 20 07.01.2022 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор:
Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2612 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от Ж.А.Ж., чрез процесуален представител, против решение № 260140/02.08.2021г. постановено по а.н.д. № 162/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е било потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0304-002065 от 20.11.2020г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ж.А.Ж. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при недоказаност на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на касатора. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на Районен съд Несебър или за отмяната на оспореното наказателно постановление изцяло.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се
явява лично и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, отговорността на Ж. е
ангажирана за това, че на 03.11.2020г., около 21:10 часа в к.к. Слънчев Бряг
срешу ресторант Водопадите с посока на движение към хотел Кокиче жалбоподателят
управлявал личният си автомобил Фолксваген Gолф 1.9 TDI с рег. № А 85 26 НС, като отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер
Дръгтест 5000 № 0041 за установяване употребата на наркотични вещвства и техни
аналози. Издаден е бил и талон за изследване № 0067879 за установяване
употребата на наркотични вещвства или техни аналози. В талона било вписано
собственоръчно от страна на касатора, че отказва проба. Положил подпис и за
това, че екземпляр му бил връчен в 21,30 часа на 03.11.2020г.
За констатираното е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, който е подписан от касатора без възражение, като в същия е
индикарано от страна на актосъставителя мястото за възражения. Касаторът е положил подпис и за това, че е получил препис
от акта и е уведомен, че в тридневен срок може да направи допълнителни
обяснения и възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което
обстоятелствата са изложени по идентичен начин.
За да постанови съдебното решение, първоинстанционният
съд приема, че НП е издадено от компетентен орган и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му. По отношение на нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, съдът приема, че нарушението е безспорно осъществено и
достатъчно индивидуализирано, за да се защити нарушителя.
Така постановено решението е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. Касае се за бездействие, което може да бъде оборено
единствено чрез доказване на извършването на изискуемото по закон действие. В
тази насока касаторът чрез процесуалния си представител е изложил твърдения за
наличие на свидетели, които да оборят установените факти, но нито
индивидуализира същите, за да бъдат служебно призовани и разпитани, нито
осигурява довеждането им. Конкретни лица не се сочат и пред касационната
инстанция, поради което не може да бъде възприето твърдението на процесуалния
му представител, че е било ограничено правото на защита на Ж. и бил нарушен
принципът за невиновност. Събрани изчерпателно са всички установени като
съществуващи в правния мир гласни и писмени доказателства и същите безпротиворечиво
сочат на извода направен от въззивната инстанция. Не е кредитирано едно
единствено такова, за да се твърди, че му е предоставена
предварителноопределена сила, която обезмисля събирането на други. Изложената и
пред касационната инстанция защитна теза, че Ж. не е бил водач на собствения си
автомобил не е доказана. Не се сочи нито едно конкретно доказателство в нейна
подкрепа. Общото твърдение за наличие на свидетели, които могат да докажат
тезата на жалбоподателя само по себе си е негодно да обори отразеното в АУАН.
Последното съдът намира за достатъчно конкретно и напълно индивидуализиращо
допуснатото нарушение до степен да бъдат установени съществените за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на Ж. обстоятелства - място,
момент, автор и форма на изпълнителното деяние. В случай, че касаторът е считал
за налични и относими към спора и други обстоятелства, същият е могъл да ги
впише като възражения в АУАН или да депозира писмена жалба в тридневния срок
след съставянето му. От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са
неоснователни,
Както акта, така и НП са издадени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в
приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Отговорил е изчерпателно и доста аргументирано на всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са
налице твърдените в касационната жалба пороци на НП.
Както бе посочено и по-горе административното
нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
наркотични вещвства или техни аналози в качеството му на водач на конкретно
МПС. От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се
установява, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с дрегер
дръгтест, както и това, че не се е явил за да му бъде взета проба за анализ в
посоченото лечебно заведение .
В настоящият случай отказът на лицето да
бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило наркотични вещвства
или техни аналози, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за изследване № 0067879, където отказа на лицето да бъде тестван с техническо
средство и да отиде в лечебно заведение по потвърдени от самия него, чрез
полагане на подпис. Същото обстоятелство се установява и от показанията на
разпитаните пред районния съд свидетели, които напълно кореспондират на
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП
законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и
двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания
размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27,
ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, като е потвърдил
наказателното постановление Районен съд – Несебър е постановил правилно съдебно
решение.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260140/02.08.2021г. постановено по
а.н.д. № 162/2020г. по описа на Районен съд – Несебъл, с която
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0304-002065 от
20.11.2020г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с
което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ж.А.Ж.
е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.