РЕШЕНИЕ
гр. София, …………….. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар Гаджева и с участието на прокурора Ненкова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 1850 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 06.07.2018г. по НОХД № 22922/2014г. Софийски Районен съд –НО, 114 състав е признал подсъдимата Е.М.Б. за виновна в извършване на престъпление по чл.206, ал.6, пр.1, т.1 вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „в“ от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Първоинстанционният съд с присъдата е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подсъдимата Е.М.Б. наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, по НОХД 12215/2009, по описа на СРС, НО, 4-ти състав.
Със същият съдебен акт подсъдимата Е.М.Б. на осн. чл.304 НПК е била оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и за това- присвоената от нея парична сума да е на обща стойност 1 083,85 лева, както и на 10.11.2011г. да е присвоила сумата от 567,10 лева, както и присвоените от нея суми на дати 10.11.2011 г., 10.01.2012г. и на 06.04.2012г. да са били собственост на ЕТ „П.“ ЕООД, с управител В.С.Т..
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение към същата от адв.Д., в качеството й на защитник на подсъдимата Е.М.Б.. Във въззивната жалба и писменото допълнение към нея се излагат доводи за необоснованост и неправилност на постановения първоинстанционен акт. Сочи се, че първостепенният съд неправилно е възприел в мотивите към присъдата фактическа обстановка, която не се установявала от събраната по делото доказателствена маса. Излагат се съображения, че неправилно първата инстанция е изключил от доказателствената съвкупност приетата в открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2017г. съдебно-счетоводна експертиза, а е кредитирал друга, която не е била приета от съдебния състав. В писмено допълнение към въззивната жалба се инвокират и твърдения за неправилно кредитиране на гласни доказателствени средства-показания на свидетелите Т.и М.. Посочва се също, че липсват мотиви към първоинстанционната присъда, тъй като контролирания съд не е дал отговор на всички възражения на защитата, направени от нея в хода на съдебните прения пред първата инстанция. Излагат се и съображения за маловажност на случая и преквалификация на деянието по чл.206,ал.5,вр. с ал.1 от НК. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като се иска въззивния съд изцяло да оправдае подс. Е.М.Б. за престъплението, за което е осъдена от първата инстанция.
С жалбата и писменото допълнение не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 07.07.2020г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита, че е изтекла абсолютната давност за престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна от първата инстанция.
Защитникът на подсъдимата Б. – адв.Д. моли делото да бъде прекратено поради изтекла давност. Алтернативно моли, в случай че въззивният съд не приеме довода за давност, да оправдае подзащитната й, респективно да измени правната квалификация на инкриминираната деятелност по ал.5 на чл.206 НК и отново да приложи института на давността.
Подсъдимата Е.М.Б. желае делото да бъде прекратено поради изтекла давност.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
На първо място въззивният съдебен състав, с оглед изявлението на подсъдимата за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, намира, че следва да подложи на проверка, налице ли са основанията по чл. 81,ал.3 от НК вр. с чл. 80, ал. 1 от НК за изключване на наказателното преследване поради изтекла давност.
За време на извършване на престъплението, рамките на което са очертани в обвинителния акт, осъществяващо състава по чл.206, ал.6, пр.1, т.1 вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което първата съдебна инстанция е осъдила подсъдимата, е периода от 10.11.2011г. до 06.04.2012г.
Тъй като първата съдебна инстанция е оправдала подсъдимата Б. по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като липсва протест срещу присъдата в тази й част, то въззивният съд приема, че преценката относно погасителната давност следва да се базира на наказанието, предвидено в нормата на чл.206, ал.6, пр.1, т.1 от НК.
Към инкриминирания период, санкционната част на чл.206, ал.6, пр.1, т.1 от НК предвижда наказание -лишаване от свобода до три години.
Наказателното преследване за инкриминираната деятелност по чл.206, ал.6, пр.1, т.1 вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, съобразно предвиденото за нея наказание, се погасява по давност, съгласно разпоредбата на чл.81,ал.3 вр. с чл.80,ал.1,т.5 от НК, след изтичане на седем години и шест месеца от довършване на престъплението.
Като се има предвид че последното деяние от продължаваното престъпление се твърди в обвинителния акт, че е извършено на 06.04.2012г., се налага извод, че в конкретния случай абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по чл.206, ал.6, пр.1, т.1 вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е изтекла на 06.10.2019 г.
С оглед направеното в съдебното заседание пред въззивната инстанция изрично изявление на подсъдимата Е.М.Б. наказателното производство по делото да бъде прекратено поради изтекла давност, настоящият съдебен състав намери, че са налице основанията на чл. 334, т. 4 от НПК вр. с чл.24,ал.1,т.3 от НПК, което налага първоинстанционната присъда в наказателноправната й част да бъде отменена и да бъде прекратено наказателното производство по делото.
Доколкото с обжалваната присъда СРС е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подсъдимата Е.М.Б. наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, по НОХД 12215/2009, по описа на СРС, НО, 4-ти състав, то в тази част също първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, тъй като с отмяната й в осъдителната й част отпада и основанието за прилагане чл.68,ал.1 от НК, поради липса на налагане на подсъдимата на наказание лишаване от свобода за престъпление, извършено от нея в изпитателния срок на предходно осъждане.
По изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 06.07.2018г., постановена по НОХД № 22922/2014г. по описа на Софийски районен съд – НО, 114 състав.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство срещу подсъдимата Е.М.Б. за престъпление по чл.206, ал.6, пр.1, т.1 вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.