РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Силистра, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря К. П. Х.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. П. Г. от с.С., обл. СС, ул.”Т. м.” № , ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 21-1099-001361/15.09.2021г. на Началника на сектор ПП при
ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на
400 / четиристотин / лева за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Изтъква доводи за
допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР-гр. Силистра, надлежно уведомен, явява се представител-
Й. Д.- началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-С..
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Актосъставител- Г. М. Л., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Свидетел- С. И. С., редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Свидетел- С. И. Н., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира
своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по
същото.
Жалбоподателят Г., редовно призован, явява се лично и с проц.представител- адв.К.
1
Х. при АК-С. в съдебно заседание, като заявява, че не са на лице нарушенията по
горепосоченият текст от КЗ. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше
направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел водени от тях две лица.
Съда след като изслуша доводите на ответната страна, счете искането за допустимо и
своевременно направено, поради което допусна и разпита в качеството на свидетели лицата
Б. И. Т. и И. И. Г., които дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги прие като
доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 31.07.2021 год. св.Л. съвместно със св.Н. участвали в СПО по линия на
безопасност на движението на територията на община С.. Около 17,20 часа се били
позиционирали в с.С., като се движели по ул.“М.“, когато срещу тях забелязали да се движи
кросов мотоциклет, като водача му бил до кръста и не използвал обезопасителна каска,
поради което предприели действия по неговото спиране. С.Л. спрял служебния автомобил и
подал светлинен сигнал, като веднага след това излязъл от автомобила и подал сигнал със
стоп палка за спирането на мотоциклетиста. Но същия не само не спрял на подадения
сигнал, но и минавайки съвсем близо до св.Л. с риск да го блъсне, увеличил скоростта си на
движение и продължил в посока към „ВиК“ дружеството в селото. Двамата служители на
реда- св.Л. и св.Н. успели да видят номера на мотоциклета, който бил СС0324В, като св.Н.
още тогава заявил, че това било мотоциклета на лице от селото, познато му като Б. Тъй като
св.Н. бил местен жител от с.С., обл.С. обяснил на колегата си- св.Л., че лицето, което било
собственик на мотоциклета живеело на същата улица, в посоката на която се отправил
мотоциклета. Докладвали на дежурния ОДЧ и посетили адреса на собственика на
мотоциклета, а именно ул.“М.“ № . На место провели разговор с лицето И. Т. за
установяването водача на мотоциклета, но същия започнал да се държи агресивно спрямо
тях и отказал да им даде всякаква информация. След като им отказал всякаква информация,
това лице се качило в автомобил и заминал в неизвестна посока. Веднага след това
служителите на реда направили справка в тяхната система и установили, че мотоциклета бил
марка „Ямаха“ и собственост на Б. И. Т. При тази проверка директно излязло, че
мотоциклета нямал валидна сключена задължителна застраховка „ГО“, както и че не бил
преминал технически преглед. След като установили тези обстоятелства двамата служители
на реда отишли до участъка в с.С., където направили допълнителни справки и изготвили
докладна справка за случая.
Около 18,25 часа същия ден, двамата служители на реда отново се върнали на адреса
на собственика на мотоциклета, като този път разговаряли с лицето И. Т. и неговия син- св..
Т. Разяснили на собственика на мотоциклета, че ако не заяви кой е управляващия
мотоциклета, ще се търси отговорност от него самия като собственик на мотоциклета.
Тогава св.Б. Т. им заявил, че малко преди тяхното идване е дал мотоциклета си на непознато
2
лице, за да го пробва с цел неговата покупка от него, но лицето го било обсебило и щял да
обяви мотоциклета за откраднат чрез обаждане на телефон 112. Усъмнявайки се в думите на
св.Т., св.Н. му обяснил, че за подадена невярна информация на национален телефон 112 се
носи наказателна отговорност с парична глоба. Тогава бащата на св.Т.- лицето И. Т. заявило
на сина си да не се обажда на телефон 112, а той лично щял да отиде в понеделник до
полицията, за да обяви мотоциклета за откраднат, тъй като имал негов човек в полицията.
Разговаряйки по този начин, двамата служители на реда забелязали лице, седнало на
стъпалата пред къщата на св.Т., облечено в бяла тениска и с бяла шапка и очила на главата.
Попитали кой е това лице и го повикали при тях. След като това лице дошло при тях, св.Л. и
Н. го помолили да си свали шапката и очилата и веднага след като той изпълнил молбата им
разпознали в негово лице водача на мотоциклета, който малко преди това не спрял на стоп-
палка и за малко да блъсне св.Л.. Това лице бил зет на И. Т. и женен за сестрата на св.Т., а
именно- жалбоподателя Г.Г..
След като двамата служители разпознали водача на мотоциклета и му го заявили, той
им се изсмял и влязъл отново в двора на къщата.
Впоследствие св.Л. изчакал известно време, за да види дали мотоциклета
действително ще бъде обявен за откраднат и след се уверил, че не е обявен за такъв,
пристъпил към съставянето на АУАН спрямо жалбоподателя Г.. Последния бил поканен да
се яви в РУМВР-С. за съставянето на АУАН, но не се явил, поради което и на основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН спрямо него бил съставен АУАН в негово отсъствие.
По обяснения на жалбоподателя Г. по това време е бил в дома си заедно със
съпругата си- св.И.Г.а и едното си дете. Около 18,30 часа отишли в дома на бащата на
неговата съпруга- И. Т., за да приберат другото си дето, което било там на гости. Докато бил
там дошли полицаи, които го обвинили, че е карал малко преди това мотоциклета на брата
на съпругата му, но той отрекъл категорично тези обстоятелства, тъй като до тогава е бил в
дома си заедно със съпругата си и едното си дете. Впоследствие действително бил поканен
да се яви в РУМВР- С. за съставянето на АУАН, но тъй като работил по цял ден, не успял да
отиде. Известно време след това все пак отишъл в РУМВР- С. и тогава му били връчени два
броя АУАН, които жалбоподателя Г. категорично отказал да подпише, тъй като считал, че
няма вина за описаното в тях. Отказал и да предаде доброволно документите си за
правоуправление.
По показания на св.Б. Т., на 31.07.2021г. при него дошъл непознат за него човек и
поискал да изпробва мотора, тъй като искал да го купи. Св.Т. му го дал и след като това
лице покарало малко мотоциклета му го върнало, като казало, че не му харесва и се отказва
от покупката му. Оставил мотоциклета си в сайванта, където по принцип го държал и малко
след това дошли полицаите, като се развили описаните по-горе събития. Св.Т. отрече да е
давал мотоциклета на съпруга на неговата сестра- жалбоподателя Г. този ден, за да го кара.
По показания на св.Г.а- съпруга на жалбоподателя Г., този ден нейния съпруг се
прибрал от работа около 13,30 часа и не е излизал от дома им, докато около 18,30 часа
отишли в дома на баща ѝ, за да вземат едното си дете, което е било на гости там.
3
Въз основа на съставения спрямо жалбоподателя Г. АУАН № АA386108/
25.08.2021г., който той отказал да подпише било съставено и обжалваното от него НП № 21-
1099-001361/ 15.09.2021г. за извършено от него нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но по
същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното НП № 21-1099-001361/ 15.09.2021г. е издадено в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.638, ал.3 от КЗ, за
това, че на 31.07.2021г. в 17,20 часа в с.С., обл.С., на ул.“М.“, до дом № в посока „ВиК“,
като водач на МПС- мотоциклет „Ямаха ДТ 200 Р“ с рег. № СС0324В, го е управлявал във
връзка с чието използване няма сключен валиден договор „ГО“ към датата и часа на
управлението му. Съобразно приложената справка за наказания на жалбоподателя Г. това му
нарушение не е единственото от този вид, като същия е бил наказван многократно за
извършени различни по вид нарушения на ЗДвП.
Основното възражение на жалбоподателя Г. е в насока, че на тази дата не е
управлявал процесното МПС, поради което и отрича вината си. Според него и процесуалния
му представител не са налице доказателства за извършването на това нарушение.
Настоящия съдебен състав счита това възражение на жалбоподателя Г. за
неоснователно и неправилно. Показанията на двамата служители на реда- св.Л. и Н. са
категорични, логични, последователни и взаимно свързани. Чрез тях се установява по
безспорен начин фактическата обстановка по делото от която може да се изведе единствения
възможен и безспорен извод, че именно жалбоподателя Г. е управлявал процесния
мотоциклет, за когото не бил сключен валиден договор „ГО“ към него момент. В тази връзка
следва да се има предвид, че техните показания са изцяло последователни, логични и във
взаимно връзка както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Чрез допуснатите до разпит нови свидетели се прави опит от проц.представител на
жалбоподателя да се докаже, че на този ден не жалбоподателя Г. е управлявал мотоциклета
на св.Тодоров, а трето непознато лице. На първо място изложените обстоятелства в
показанията на св.Тодоров, че при него е дошъл непознато лице, което е поискало да
изпробва мотоциклета му, за да го закупи впоследствие са меко казано житейски
неоправдани и безлогични. Нелогично е и съвпадението как по едно и също време се е
появило това непознато лице, което изпробвало мотоциклета на св.Тодоров и жалбоподателя
Г.. Версията за това непознато лице на което не се споменава нито името, нито е налице
описание как изглежда, от къде е дошъл и изобщо каквито и да са характерни белези не
отговаря на изяснените факти. В случая следва да се има предвид, че и двамата служители
на МВР още тогава и с категоричност са разпознали жалбоподателя Г. като водач на
мотоциклета. Действително първоначално не са успели да го видят кой е бил той, но до това
се е стигнало, тъй като по време на подаването на сигнал за спиране със стоп-палка от
4
страна на св.Л. на който водача на мотоциклета не се е подчинил, е минал съвсем близо до
свидетеля, дори рискувайки да го блъсне, бил е гол до кръста и с развята от вятъра коса.
След като са го видели в дома на св.Тодоров, жалбоподателя Г. е бил вече с тениска, с шапка
и слънчеви очила, но веднага след като е свалил шапката си и очилата е бил разпознат като
водача на мотоциклета от страна и на двамата служители на МВР.
Налице са и противоречия в показанията на св.Тодоров и тези на жалбоподателя Г. и
неговата съпруга- св.Г.. Според показанията на жалбоподателя Г. са отишли заедно със
съпругата си- св.Г. до дома на нейния баща пеш, докато според показанията на св.Г. са
отишли до дома на баща с техния автомобил. Според показанията на служителите на МВР
пред дома на св.Т. не е имало спрян автомобил. В тази насока са и останалите доказателства
по делото.
Показанията на допълнително допуснатите до разпит свидетели следва да се ценят от
плоскостта на тяхната взаимовръзка както с останалия доказателствен материал по делото,
така и от позицията им спрямо изхода на делото. И тъй като св.Б. Т. е брат на съпругата на
жалбоподателя Г. и собственик на процесния мотоциклет, а св.Г. е съпруга на
жалбоподателя, то настоящия съдебен състав счита, че същите са заинтересувани от изхода
на делото и не следва да се кредитират като достоверни.
На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната
доказателствена сила на АУАН-ът въведена по изключение с разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН-ът не се опровергават, а
напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства- показанията като свидетели
на служителите на ОД на МВР- С. Л., Н. и С., чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични и последователни и кореспондиращи изцяло с приложените по делото писмени
доказателства. В преценката си дали да издаде наказателното постановление, АНО се
основава на фактическите констатации по акта за установяване на административното
нарушение, които в производството по чл.189, ал. 2 от ЗДвП в рамките по налагане на
административното наказание се считат за верни до доказване на противното.
От друга страна, по силата на НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и затова съдът
разпореди събирането на гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и
свидетелите по акта, установяващи нарушението. Тези доказателствени средства са и
допустими от закона относно извършването на нарушението и обстоятелството при които е
извършено. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в
жалбата си и в съдебно заседание оспори констатациите в акта, но при анализа на
доказателствата по делото, съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които да оборят доказателствената сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение. В хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Безспорно от разпита на свидетелите-
5
актосъставител и свидетелите при проверката е, че жалбоподателя Г. категорично е
управлявал процесния мотоциклет за който не е имал сключен валиден договор за „ГО“.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание, актосъставителят и свидетелите по
акта– Л., Н. и С. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от посочените свидетели са конкретни,
ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват изводите на
настоящият състав относно установената от тях фактическа обстановка. За другите
разпитани свидетели- Б. Т. и И. Г., съда счита, че техните показания са изолирани и
неподкрепени от останалите доказателства по делото, поради което и не следва да се ценят в
тяхната взаимовръзка като достоверни. Следва да се вземе предвид и факта, че св.Г. е
съпруга на жалбоподателя Г., а св.Т. е неин брат и собственик на процесния мотоциклет,
които факти сами по себе си дискредитират техните показания като достоверни.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв“.
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ е без предвиден минимален и максимален размер,
като размера на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на „глоба в
размер на 400 лева“. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на
правната норма, административно наказващия орган правилно е наложил посоченото
наказание в законно установения му фиксиран размер и същия не би могъл да бъде
коригиран от съда.
Не е налице и приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. наличието на
„маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, просто извършване и не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид
нарушение. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение, за
което разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ въздига деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо / и не е възможно / да се
установява във всеки отделен случай. Съобразно доказателства по делото съдът счита, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът взе
предвид и тежестта на настъпилия съставомерен резултат, поради което и счита, че
неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения не е незначително,
респективно, че случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства гласни и
6
писмени, които установяват по категоричен и безспорен начин, че именно жалбоподателя Г.
е извършил нарушението за което е бил наказан от АНО. Съдът приема, че в НП правилно и
точно е описано извършеното нарушение, написани са както датата, мястото и часа на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено, като са посочени
и доказателствата, които го потвърждават.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП, като същото е издадено от компетентно лице, по
смисъла на ЗДвП. Съдържа задължителните за същото реквизити, указани в ЗАНН. Не
страда от пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност и са направени
правилните правни изводи въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка.
Наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се
по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
че жалбоподателят Г. е осъществил състава на адм. нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Не са налице искания от страните в процеса за присъждане на адвокатско
възнаграждение, поради което и съда счита, че не следва се произнася за тях.
Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима и
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-1099-001361/15.09.2021г. на
Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Силистра, издадено въз основа на АУАН №
АA386108/ 25.08.2021г., с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на Г. П. Г. от с.С., обл.С., ул.”Т.
м.” № , ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 400 /
четиристотин / лева за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ като доказано, правилно,
обосновано и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7