Определение по дело №1105/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 217
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20214430201105
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. Плевен , 14.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Частно наказателно
дело № 20214430201105 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от М.М. чрез адвокат И.Н. против постановление от
26.05.2021 година на Районна Прокуратура Град Плевен за прекратяване на
наказателното производство.
Недоволен от цитираното постановление жалбоподателят моли съда да
го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че постановлението е неправилно
и посановено при непълнота на доказателствата.
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба / пострадал
/, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С постановление от 26.05.2021 година Районна Прокуратура Град
Плевен е прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1
т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК //деянието не е извършено или не
съставлява престъпление/- поради недоказаност.
Този извод на районна прокуратура е неправилен, необоснован и е
довел до нарушение на материалния закон.
При излагане на фактическата обстановка Районният прокурор се
позовал на показанията на свидетелите ** К. и М.К., цитирал е и експертно
заключение на съдебно видео-техническа експертиза.
Съдът намира, че в хода на разследването не са положени усилия за
1
установяване на обективната действителност и разследването не е проведено
обективно,всестранно и пълно.
Разследващите са се въздържали от устонавяване и провеждане на разпит
на свидетели, посочени както от пострадалите, така и от обвиняемите.
Не е разпитан като свидетел *** по прякор „***“, когото сочи в разпита
си на обвиняема *** /л.26 от ДП/.Това име се споменава и в записаните
разговори /л.55-57 от ДП/. Споменава се и от М.К. в разпита му като свидетел
на 08.10.2020г. /л.33 от ДП./ Не е разпитана А*** за която *** твърди, че била
по време на провеждане на един от разговорите с „***“. Не е установен и
разпитан „***“, който се сочи от ** К. в разпита му от 08.10.2020г.,
споменава се и няколко пъти в записаните разговори /л.44,л.45, л.48,л.51,
л.52,л.55 от ДП/.Не е установена и разпитана споменатата в записаните
разговори /л.51 от ДП/русата жена на братовчеда на Розка.
Посочените свидетели не са издирени и разпитани по ДП.Това прави
постановлението фактически немотивирано и необосновано, което поставя
под съмнение неговата правилност.
Разпитът на тези свидетели е особено съществен тъй като е в пряка
връзка относно главният факт в процеса – има ли извършено деяние,
съставлява ли престъпление и кой е неговият автор.
В атакуваното потановление се сочи, че телефонните разговори не били
записани по установения в НПК ред и не представляват веществено
доказатествено средство, както и, че не са събрани други доказателства в
подкрепа на твърдяното изнудване, което е така.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
взето при непълнота на доказателствата, което го прави необосновано.
С поставянето в разпит на посочените свидетели би могло да се даде
отговор на множество въпроси , от които да се направят обосновани изводи
относно редица обстоятелства относими към състава на престъплението .
С тези съществени пропуски са нарушени основни принципи на
наказателния процес - задължението за разкриване на обективната истина /
чл. 13 НПК / , състезателност / чл. 12 НПК /. Липсата на мотиви / правни и
най-вече фактически / на постановлението за прекратяване на наказателното
производство водят до невъзможност и да се провери вътрешното
убеждение на прокурора кореспондира ли със закона и доказателствения
материал/ чл. 14, ал. 1 НПК/.
Освен това,тълкувайки разпоредбите на чл. 303 НПК в съответствие с
основните принципи на наказателния процес регламентирани в чл. 13 НПК и
със задълженията на органите на ДП за събиране на доказателства / чл. 107
НПК / следва, че в основата на всеки един акт на наказателния процес следва
2
да стоят установени и доказани факти, а не съмнения и предположения. Тези
изисквания се отнасят както за осъдителни присъди така и за оправдателни
присъди респективно за актове на ДП, с които се прекратява наказателното
производство.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното
постановление се явява необосновано, неправилно и не отговарящо на
изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК, което е основание за отмяна.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6 т. 3 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 26.06. 2021 година на Районна
прокуратура град Плевен, с което е прекратено наказателното производство
по ДП ЗМ № 514/2020 г. По описа на Второ РУ на МВР Плевен и връща
делото на РП град Плевен.
Определението подлежи на обжалване пред ОС град Плевен в седем
дневен срок от съобщението на жалбоподателя, повереника и РП град Плевен.
След влизане в сила препис от определението,ведно с ДП да се изпрати
на РП Плевен.


Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3