Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С протестираната присъда състав на Пловдивския
окръжен съд е признал подсъдимия Г.Т.Г. за невинен в това:
В
периода 16.05.2016 г. - 11.07.2016 г., в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, да е отнел чужди движими вещи от владението на другиго – З. Щ.
С., М. Г. Л., В. С. Т., В. С. П., В. С. В. и Т. И. И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като да е употребил за това сила и като грабежът
да е придружен с нанасяне на средни телесни повреди на В. С. В.и Т. И. И.,
както следва:
На 16.05.2016 г., в гр. П., да е отнел чужди
движими вещи - кафява платнена чанта, на стойност 2,40 лева; портмоне, без
прегради, на стойност 6,40 лева; портмоне продълговато, отпред с надпис
"Елвис Пресли", на стойност 12 лева, парична сума в размер на 150
лева, всичко на обща стойност 170,80 лева, от владението на З. Щ. С., с намерение противозаконно да ги
присвои, като да е употребил за това сила;
На
18.05.2016г., в гр. П., да е отнел чужди движими вещи - дамска чанта, бежова на
цвят, с външен джоб и цип, с две дръжки на стойност 24 лева; 2 бр. ключове, на
обща стойност 4,80 лева; халка за хващане на ключове, на стойност 0,80 лева;
лична карта на името на М. Г. Л. /без стойност/, карта за градски транспорт на
името на М. Г. Л. /без стойност/; здравна книжка на името на М. Г. Л. /без
стойност/; парична сума, в размер на 25 лева, всичко на обща стойност 54,60
лева, от владението на М. Г. Л., с
намерение противозаконно да ги присвои, като да е употребил за това сила;
На
19.05.2016 г., в гр. П., да е отнел чужди движими вещи - чанта за пазаруване,
кожена, на стойност 44 лева; дамско портмоне, кожено, на стойност 16 лева;
лична карта на името на В. С. Т. /без стойност/; 1 бр. ключ, на стойност 2,40
лева; хляб нарязан, на стойност 0,67 лева; сирене 1 бр. /100 грама/, на
стойност 0,85 лева и парична сума в размер на 180 лева, всичко на обща стойност
243,92 лева от владението на В. С. Т., с
намерение противозаконно да ги присвои, като да е употребил за това сила;
На
22.05.2016 г. в гр. П., да е отнел чужди движими вещи - найлонова чанта, на стойност 0,08 лева; портмоне от плат,
правоъгълно с бели точки, на стойност 6,40 лева; лична карта на името на В. С.
П. /без стойност/; мобилен телефон марка "Нокия" с неустановен модел,
на стойност 20 лева; 2 бр.ключове, на обща стойност 4,80 лева; халка за
захващане на ключове, на стойност 0,80 лева и парична сума в размер на 40 лева,
всичко на обща стойност 72,08 лева, от владението на В. С. П., с намерение противозаконно да ги
присвои, като да е употребил за това сила.
На 28.05.2016 г. в гр. П., да е отнел чужди
движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне
от изкуствена кожа, черно-оранжево на цвят на стойност 7,20 лева; лична карта
името на В. С. В./без стойност/; дебитна карта на "***" на името на
В. С. В. /без стойност/ и парична сума в размер на 55 лева, всичко на обща
стойност 86,20 лева, от владението на В.
С. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като да е употребил за това
сила и като грабежът е придружен със средна телесна повреда, нанесена на В. С.
В., изразила се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок от 6 месеца, при
благоприятен ход на оздравителния процес.
На 11.07.2016 г. в гр. П., да е отнел чужди
движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне с
черна и бяла кожа на квадратчета с цип, на стойност 7,20 лева; портмоне сиво на
цт стойност 6,40 лева; мобилен телефон марка Самсунг", с копчета-черен на
цвят със СИМ карта, на стойност 20 лева; ключодържател, на стойност 2,40 лева;
5 бр.секретни ключа, на обща стойност 12 лева; парична сумата от 15 лева,
всичко на обща стойност 87,00 лева от владението Т. И. И., с намерение противозаконно да ги
присвои, като да е употребил за това сила и като грабежът да е придружен със
средни телесни повреди, нанесени на Т. И. И., изразили се в: счупване на лявата
раменната кост в горната част, в областта на хирургичната шийка, причинило
трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за 2-2,5 месеца и
счупване на бедрената шийка, причинило трайно затрудняване движенията на долен
ляв крайник за 7-8 месеца и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал в това да е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът
се разпоредил с веществените доказателства по делото.
В срока
по чл. 319 НПК е постъпил бланков протест от прокурора. В изложените към него
допълнителни съображения, прокурорът е изразил несъгласие с изводите на съда за
несъставомерност на деянията на подсъдимия и предложил присъдата да бъде
отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения.
Срещу
протеста е постъпило възражение от защитата на подсъдимия, в което се изразява
несъгласие с доводите, изложени от представителя на държавното обвинение и се
предлага оставянето му без уважение.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура поддържа протеста само досежно деянието на
11.07.2016г. Сочи, че са налице достатъчно доказателства, очертаващи подсъдимия
като автор на конкретно само на това деяние. Според прокурора е установено, че
на тази дата пострадалата И. е ограбена, като са отнети чанта, телефон и
портмоне. Спрямо нея е употребена сила, като е бутната на земята и автор на
грабежа е подсъдимия Г.. Този извод следвал от анализа на показанията на
свидетелите П., Б., Х. и Т., както и от направените признания от подсъдимия.
Предлага да му бъде наложено наказание към минимума, предвиден в закона, като
досежно предвиденото наказание конфискация не претендира да бъде налагано, с
оглед имущественото състояние на Г..
В
останалата част протеста не се поддържа от държавния обвинител с доводи, че по
време на извършване на тези деяния подсъдимият не е бил в България.
Защитата
на подсъдимия оспорва протеста и претендира потвърждаване на
първоинстанционната присъда като обоснована и законосъобразна. Оспорва доводите
на прокурора с мотив за липса на достатъчно доказателства, очертаващи
подсъдимия като автор на деянията, за които е обвинен. Твърди се, че подсъдимия
е жертва на полицаи, излезли на лов за престъпници. Оспорва се
местоизвършването на престъплението и се предлага да не се дава вяра на
полицейските служители, чийто показания спомагат да бъде доказано авторството
на деянието на 11.07.2016г.
Подсъдимият
заявява невинност и моли присъдата да бъде потвърдена.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 16.05.2016г. около
12.10ч. 82 – годишната към този момент пострадала З. Щ. С. излязла от дома си
на бул. „***“ № *** в гр. П. и се насочила към офис на „***“, находящ се на
бул. „***“ № ***, за да плати свои сметки. Пострадалата била трудно подвижна,
поради което се придвижвала с помощта на бастун. Когато приближила офиса, към
който била тръгнала, на близък паркинг, в близост до редица гаражи,
свидетелката забелязала към нея да се приближава момче с качулка на
главата. В едната си ръка държала
бастуна си, а в другата платнена чанта с порфейла, в който имала сумата от
150лв. В този момент към нея се насочило въпросното лице, който издърпал със сила чантата на
пострадалата от ръката й, след което бягайки се отдалечил.
Пострадалата С. се развикала за помощ, но
никой не се отзовал. По пътя към дома си, тя се оплакала на стоящ пред входа на
блока си на бул. „***“ мъж, като в последствие подала жалба в полицията.
На 18.05.2016г.,
около 11 часа, 76 – годишната пострадала М. Л. посетила личния си лекар в кв.
„***“ в гр. П., след което напазарувала и тръгнала да се прибира към дома си. В
дясната си ръка св. Л. държала чантата си с покупки, а в свивката на лявата си
ръка – дамската си чанта, в която били ключовете й, както и лични документи и
сумата от 25лв.
В същото време в
близост до оградата на ул. „***“ в гр. П. св. К. бил с дъщеря си. Тогава
неизвестно лице от мъжки пол минало покрай тях, насочило се към пострадалата
Л., приближило се откъм гърба й и и казал “Пускай чантата!“. Пострадалата силно
се притеснила и в първия момент не реагирала, но неизвестният мъж отново й
казал да пусне чантата си, която тя продължила да стиска. Тогава мъжът със сила
издърпал дамската чанта на пострадалата и се отдалечил тичайки. Свидетелката
викала след него, молейки го да върне чантата. След като загубила извършителя
на престъплението от поглед, пострадалата се обадила на зет си, който
пристигнал на място и я отвел в 3 РУ при ОД на МВР гр. П., за да подаде жалба.
Действията на
нападателя при извършване на грабежа и виковете на пострадалата били
непосредствено възприети от св. К..
На 19.07.2016г.,
преглеждайки новините в интернет, св. К. попаднал на снимка на подс. Г.Г. в
сайта „***”, в чието лице „разпознал” извършителя на грабежа на пострадалата Л.
и веднага отишъл в полицията да съобщи за това.
На 19.05.2016г. около
09.00часа, 80 – годишната пострадала В. Т., се придвижвала през подлеза на ЖП –
линията, разделяща „***“ от кв. „***“ в гр. П. към находящия се наблизо магазин
„***“. От него Т. закупила един нарязан хляб и 100 грама сирене, които сложила
в носената от нея кожена чанта за покупки. В същата чанта пострадалата носила
и дамско кожено портмоне, лични
документи, ключ и парична сума в размер на 180лв. След като напазарувала, свидетелката тръгнала
да се връща към дома се, като отново навлязла в цитирания подлез. Насела
чантата си в дясната си ръка. Когато стигнала до средата на подлеза, неизвестен
мъж я застигнал и започнал да дърпа чантата от ръката й. Мъжът викал към
свидетелката „Дай си чантата!“. Пострадалата отказала, като му обяснила, че
вътре има само малко покупки, но мъжът продължил да дърпа чантата и да вика на
свидетелката „Дай я!“. Св. Т. продължила да стиска чантата, поради което
извършителят я издърпал силно, успял да я вземе и избягал. В резултата на
приложената над свидетелката Т. сила, пострадалата паднала на земята.
Падането на Т. и отдалечаването
на неизвестното лице от мястото на престъплението били възприети от св. П.,
която в този момент погледнала през прозореца на кухнята в дома си, находящ се
на ул.“***“ № ***. Св. П. излязла от дома си и се насочила към пострадалата Т.,
като я попитала какво се е случило. Същата й обяснила, че е била ограбена, при
което свидетелката П. подала сигнал в 3 РУ на МВР гр. П., от където в дома на
пострадалата бил изпратен полицейски патрул.
На 22.05.2016г.
пострадалата В. П. – на 84 години, около 12.15ч. излязла от дома си, находящ се
на ул. „***“ № ** вх. ** в гр. П. и се насочила към магазин „***“. Същата
напазарувала хранителни продукти и тръгнала да се прибира към дома си. Носела
найлонова чанта, в която били покупките й, портмоне от плат, документи,
ключове, телефон „Нокия“ и сумата от 40лв. Движела се по ул. „***“ в близост до
училище „***“. В този момент същата забелязала, че неизвестен мъж се движи
срещу нея и я гледа. В момента, в който двамата се разминали, непознатият
издърпал със сила носената от пострадалата П. найлонова чанта, която се скъсала
и покупките паднали на земята. Мъжът обаче успял да избяга с другата част от
чантата, в която се нмирало портмонето, личната карта, ключовете, мобилния
телефон на П. и сумата от 40лв.
Пострадалата П. подала
сигнал за станалото в полицията.
След като се
отдалечил, неизвестният извършител продал мобилния телефон на пострадалата в
кв. И. в гр. П., от където в последствие го закупил свидетеля Х.. У последния
телефонът бил намерен в хода на досъдебното производство и той го предал за
нуждите на разследването с протокол за доброволно предване от 21.07.2016г.
На 28.05.2016г. около
10.30ч. 83-годишната пострадала В. В. слязла от автобус на градския транспорт
на спирка, находяща се от северната страна на бул. „***“, срещу хотел „***“ в
гр. П.. Отишла до хранителен магазин, находящ се зад спирката , напазарувала и
тръгнала към дома си на ул. „***“ № ***. Освен направените покупки тя носела и
дамска чанта от изкуствена кожа, в която имало портмоне , лечна карта, дебитна
карта и пари в размер на 55лв. Решила да мине през подлеза под бул.“***“ в
близост до хотел „***“ в посока север – юг. Когато слязла по стълбите от северната страна на подлеза, била
застигната от двама мъже, единият от които който започнал да дърпа дамската й
чанта. Тъй като пострадалата била увила дръжките на чантата си около ръката си
единият от двамата извършители извадил
нож, отрязал дръжките на чантата и така я отнел. Другият от тях бутнал
пострадалата на земята и двамата избягали.
Излизайки от подлеза, единият от мъжете минал, тичешком покрай св. В.,
който в този момент бил на южното стълбище на подлеза и се канел да започне да
свири на акордеон.
Междувременно
пострадалата В. се опитала да се изправи, но не успяла, т.к. усетила остра
болка в таза и започнала да вика за помощ. Отзовали се няколко души, като била
езвикана спешна помощ и полиция, а свидетелката била откарана в лечебно
заведение за оказване на първа помощ.
На 30.05.2016г. след
подаден сигнал за намерени вещ, бил извършен оглед на място – около 50 метра
северно от блока на адрес ул. „***“ № ***, в източния край на обществената
тоалетна, където били намерени черната дамска кожена чанта, без презрамки и
коженото портмоне, отнети от пострадалата В.. Вещите били иззети със съставения
протокол за оглед.
На 11.07.2016г. около
14.00ч., 84-годишната пострадала Т. И. вървяла в района на ул. „***“ в гр. П..
Тя носила дамска чанта, в която имало 2 бр. портмонета, мобилен телефон марка
„Самсунг“, ключове и пари – 15лв. Дамската чанта на пострадалата била поставена
на лявото й рамо, а на китката на лявата си ръка била окачила пазарска чанта.
След като пострадалата пресякла ул. „***“ и застанала между два овтомобила,
неизвестно лице я блъснало в гърба. Свидетелката паднала на земята, като се
подпряла на ръце. В това време неизвестното лице издърпало със сила дамската й
чанта и избягало. Пострадалата И. извикала за помощ, като се отзовало момче,
което било наблизо. Спрели се и двама мъже, единият от които извикал полиция.
На мястото пристигнал полицейски патрул и автомобил на спешна помощ, като
пострадалата била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“ – за оказване на медицинска помощ.
Бил извършен и оглед на местопроизшествието.
Подсъдимият Г.Т.Г. бил изоставен от
семейството си в ранна детска възраст. До навършване на 18-годишна възраст
пребивавал в различни домове за деца, лишени от родителска грижа в цялата
държава. След пълнолетието си нямал постоянно местожителство, спял където
намирал, в това число и на улицата и се занимавал с различни дейности, за да
изкара прехраната си. Често се настанявал в приют за бездомни в гр. В.,
понякога идвал и до гр. П., спял на улицата и чистел стъклата на различни
търговски обекти. Бил осъждан три пъти – две от престъпленията срещу половата
неприкосновеност и едно за грабеж.
През месец декември
2015г. подсъдимият Г. решил да отиде във В., където да си търси работа. На
11.12.2015г. в 13.07ч. със самолет през ГКПП Аерогара В. същият заминал, като
останал в Л.. На място той отново живеел на улицата и се препитавал, като
понякога помагал в „***“ или просел с други бездомници, но не успял да си
намери временна или постоянна работа. Посъветван от останалите българи в Л.,
Г.Г. подал Заявление за издаване на национален осигурителен номер до
Министрество на труда и пенсиите на В. – Агенция „Приходи и митници“ на Нейно
Величество /л. 114 – 116 том 1 на
съдебното пр-во/ в началото на месец май 2016г. С писмо от 05.05.2016г.
бил уведомен, че във връзка с подаденото
от него Заявление, следва английската служба за издаване на национален осигурителен
номер – Бюро по труда, К., Л. да се срещне с него за провеждане не интервю.
Същото било насрочено за 10.05.2016г. от 12.10ч., като подсъдимият трябвало да
се яви на адрес Главна улица, К. ***, Л. /писмо – л.117-118 т.1 от съд.пр-во/.
Г. отишъл на насрочената среща за кандидатстване за издаване на национален
осигурителен номер на посочената дата, за което съгласно официалния отговор на
Министерство на труда и пенсиите на В. – Служба за издаване на национални
осигурителни номера – Г., Отдел за обработка на пощата, става ясно, че на
11.06.2016г. му е бил издаден национален осигурителен номер. Видно от
получената информация от компетентните служби на А., в Министерството на труда
и пенсиите на В. се съхранява сканирано копие от подписано от Г.Г. заявление за
издаване на национален осигурителен номер от дата 10.05.2016г., подписано и от
двама служители на офиса в К., Л., които са провели интервюто с Г. и са
проверили документите му. /л.637-638 съд.пр-во/.
Междувременно,
подсъдимият не можел да се справи добре с живота в Л., нямал пари и „отчаян“
решил да се завърне в Б.. Поради липса на финансови средства, Г. разказал на
посетителите в кафе “***“ в Л. – предимно български емигранти, че си търси
превоз, за да се върне обратно в държавата.
Около 19.05.2016г.,
приятели на св. Б. – посетители на кафе “***“, му разказали, че един човек
/Г./, клошар, живее в „мизерия“ и т.к. знаели, че Б. ще пътува към Б. с кола,
го помолили да прибере и подсъдимия. Разказали на свидетеля, че Г. е бил цялата
зима в Л., искал да се завърне от 3 месеца към дома си, но не можел да събере
нужната сума. Един от приятелите на Б. давал около два месеца пари на
подсъдимия, за да оцелее, а от „***“ му предоставяли храна.
Свидетелят Б. Б. се
срещнал с Г. на същата дата в Л. и след като си поговорил с него, решил да му
помогне, като се съгласил да го превози. Обяснил на подсъдимия, че тръгва към
Б. на 29.05.2016г., като Г. трябвало да го чака на паркинг в близост до кафе
“***“ в Л.. Така и сторили, като на посочената дата напуснали Великобритания с
автомобила на Б. - „Мазда“ с
регистрационен номер ***, чрез ферибот от Д. до К., Ф. /писмо на Посолство на Република България във В. – л.
583, т.3 от съд.пр-во/. Подс. Г. и св. Б. влезли в РБългария на 31.05.2016г. в
11.59ч. през ГКПП К.. /справки - л.230
том 2 съд.пр-во, л.260, 289, 290 том 2 съд.пр-во, л.441, л. 458, 459 том 2
съд.пр-во/. По пътя Б. и Г. си говорили за интервюто, проведено от подсъдимия с
английските власти, по повод желанието му да му издадат национален осигурителен
номер, като Б. го съветвал, че това е важно, защото във В. по този начин давали
помощи и жилище. Г. разказал, че е бил
клошар и в А., и в С., както и че изкарал зимата в Л.. В Б. Б. оставил
подсъдимия на околвръстното шосе на гр. С. и там се разделили.
Г.Г. ***, кадето спял
до пост – терминал на банка *** и се изхранвал от храната, която хората
изхвърляли в боклука. Същият останал около един месец във В., където на
24.06.2016г. във Второ РУ на МВР гр. В. му съставили АУАН № 852/24.06.2016г. за
нарушение по чл. 7 ал.1 от ЗБЛД, който подсъдимият подписал лично / справка от
ОД на МВР гр. В. – л. 209, л. 134, том 1
от съд.пр-во, л. 273, т.2 от съд.пр-во/. На 26.06.2016г. Г. подписал и подал
пред Второ РУ на МВР гр. В. Декларация за изгубен документ за самоличност – лична
карта /л. 135 том 1 от съд.пр-во/.
В началото на месец
юли 2016г. подсъдимият Г. дошъл в гр. П., като заживял отново на улицата и
чистейки стъкла на витрини и прозорци, успявал да се прехрани.
През периода месец
май 2016г. – м.юли 2016г., съгласно официално изискана справка от Началника на
4 РУ на МВР гр. П. /л. 517 т.3 от съд.пр-во/ се установява, че на територията
на полицейското управление са били извършени три грабежа, като по първите два –
по ЗМ 253/2016г и ЗМ 265/2016г. описанията на извършителя са били коренно
противоположни – по първия извършителят е бил лице от ромски произход, а по
втория – млад мъж със светла коса и светла кожа. По третия грабеж, извършен на
11.07.2016г. пострадалата /в случая св.Т. И./ не е дала описание на дееца.
На 14 срещу
15.07.2016г. като нощна смяна застъпили полицейските служители на 4 РУ на МВР
гр. П. - свидетелите С. Б. и Б. Ц.. При
инструктажа преди започване на работа, на същите било обяснено, че е налице
описание на лице, което извършва грабежи на територията на 4 РУ на МВР гр. П.
на възрастни хора. Същото се движило с раница, шапка с козирка и яке.
В тъмната част на
денонощието на 14.07.2016г., свидетелите Б. и Ц., които патрулирали със
служебен автомобил, движейки се в близост до бул. „*** ***“, забелязали лице с
това описание да прескача на забранено място разделителната ограда на булеварда
и да се насочва в посока хотел „***“. Полицаите спрели, св. Ц. излязъл от
колата и настигнал въпросното лице. След малко към него се присъединил и св.
Б., като поискали неизвестният мъж да им се представи кой е, за да му извършат
проверка. Лицето започнало да се държи нагло и арогантно, на въпроса какво носи
в раницата си, разсипал съдържанието й на земята и от нея изпадали червила,
огледалца, лакове за нокти и други женски принадлежности. В един момент мъжът
си вдигнал блузата и си свалил гащите. В близост до извършващата се проверка,
на пост до хотел „***“ бил друг служител на 4 РУ на МВР гр. П. – св. С., който
като чул разправията, се присъединил към колегите си, но когато видял, че няма
проблем се върнал на мястото си.
Б. и Ц. отвели в
патрулния автомобил лицето, направили справка в полицейските регистри и след
като установили, че се казва Г.Т.Г. и има криминални прояви го закарали в
районното управление, където подсъдимият бил задържан със Заповед за задържане
на лице №153 от 14.07.2016г. в 22.45ч. на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР –
като извършител на престъпление по чл. 198 от НК/ л. 197 от том 1 на
съд.пр-во/. От Книгата за задържани лица на 4 РУ на МВР гр. П. /копие л.299-302
от том 2 на съд.пр-во/ е видно, че там е отбелязано, че на 14.07.2016г. със
Заповед № 153 в 22.45ч. на основание чл. 72 ал.1т.7 от ЗМВР – УБДХ е задържан
подс. Г..
По делото е приложена
и Декларация, съставена на Г.Т.Г. ЕГН **********, с която след подписването й
задържаните лица удостоверяват, че са запознати с правата си, от дата
14.07.2016г. – 01.10ч., отказана да бъде подписана от подсъдимия – /л. 197 А т.
1 съд.пр-во/, както и Протокол за личен обиск на лице, съставен на 14.07.2016г.
в 01.00ч. при обиск на Г. по реда на ЗМВР, при който не са били открити вещи.
Съдът е приел, че в декларацията и протоколът за личен обиск е сгрешена датата
и тя е била 15.07.2016г., като очевидно се касае за техническа грешка/.
Свидетелите
полицейски служители И. Т. и С. Х. работили в 4 РУ на МВР гр. П., първият от
тях като оперативен работник, а вторият като младши разузнавач в сектор
Криминална полиция. Сутринта на 15.07.2016г., когато застъпили на дежурство,
същите били уведомени от св. М. Д., че има задържано лице, което отговаряло на
описание на човек, който е извършил грабежи на територията на 4 РУ на МВР гр. П. – Г.Г. и следва с него да
се проведе беседа. Т. и Х. разговаряли със задържания Г., който им споделил и
признал спокойно и под формата на нормален диалог, че от няколко месеца
пребивава в гр. П., прехранва се като
чисти прозорци на големи фирми, а освен това извършва кражби и грабежи на
възрастни лица, тъй като същите били безпомощни. Г. разказал и за грабежа с
пострадала Т. И., извършен на 11.07.2016г. в гр. Пловдив на територията на 4 РУ
на МВР П., а за останалите престъпни посегателства уточнил, че се случили около
Панаира в гр. П. – т.е. на територията на 3 РУ на МВР гр. П.. От същия не били
снети обяснения. На свидетеля Т. направило впечатление, че по лицето си Г. имал
охлузване, но не се бил оплакал някой да му е упражнявал насилие. След това
полицейските служители поискали от подс. Г. да видят мястото, където е бил
извършен грабежа от 11.07.2016г., качили подсъдимия в служебен автомобил и
отишли до ул. „***“.
Всички се върнали в 4 РУ на МВР гр. П., като за
случая били уведомени и служители на 3 РУ на МВР гр. П.. На място дошли и
полицаи от това районно управление, сред които и свидетеля Й. Р., който провел
беседа с Г. и му снел обяснения, в които същият разказал подробно как е
извършил грабежи през месец май 2016г. на територията на 3 РУ на МВР гр. П.. В
последствие се оказало, че Г. признал за престъпните посегателства с
пострадалите З. С., М. Л., В. Т., В. П. и В. В..
Със Заповед за полицейско задържане на
лице на 15.07.2016г. в 21.30ч. Г.Г. бил задържан в 3 РУ на МВР гр. П. за срок
от 24 часа на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
На 15.07.2016г. в сградата на 4 РУ на МВР гр. П.
били проведени три разпознавания с участието на задържания към онзи момент Г.
от една страна и свидетелките – пострадали З. С., В. Т. и В. П. от друга. В
хода на същите жените разпознали Г. като лицето, което е извършило
посегателствата над тях. В последствие в хода на досъдебното производство
подсъдимият бил разпознат и от св. И. К. и св.П. В..
При повдигане на обвинение на подсъдимия в
досъдебното производство за вменена му престъпна дейност при условията на
продължавано престъпление, същият първоначално направил пълни самопризнания при
разпита си с участието на адвокат служебен защитник, от които в последствие се
отказал и заявил, че не е виновен и е станало недоразумение.
У подсъдимия не са
били открити вещи и предмети, имащи отношение към описаните по-горе грабежи.
По делото са
назначени и приети съдебно – медицински експертизи на пострадалите В. В. и Т.
И., съгласно чиито заключения на първата от тях е причинето счупване на шийката
на лявата бедрена кост, причинило трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за срок от 6 месеца. На св. И. е било причинено счупване на
лявата раменна кост в горната част, в областта на хирургичната шийка, причинило
трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок от 2 – 2,5месеца
и счупване на бедрената шийка, причинило трайно затрудняване движенията на
долен ляв крайник за 7-8 месеца.
От назначените
стоково – оценъчни експертизи се установило, че стойността на движимите вещи, отнети от владението
на св. С. е : кафява платнена чанта, на стойност 2,40 лева; портмоне, без
прегради, на стойност 6,40 лева; портмоне продълговато, отпред с надпис
"Елвис Пресли", на стойност 12 лева, парична сума в размер на 150
лева, всичко на обща стойност 170,80 лева, стойността на движимите вещи, отнети
от св. М. Л. е - дамска чанта, бежова на
цвят, с външен джоб и цип, с две дръжки на стойност 24 лева; 2 бр. ключове, на
обща стойност 4,80 лева; халка за хващане на ключове, на стойност 0,80 лева;
лична карта на името на М. Г. Л. /без стойност/, карта за градски транспорт на
името на М. Г. Л. /без стойност/; здравна книжка на името на М. Г. Л. /без
стойност/; парична сума, в размер на 25 лева, всичко на обща стойност 54,60
лева, стойността на движимите вещи, собственост на св. Т. е -
чанта за пазаруване, кожена, на стойност 44 лева; дамско портмоне,
кожено, на стойност 16 лева; лична карта на името на В. С. Т. /без стойност/; 1
бр. ключ, на стойност 2,40 лева; хляб нарязан, на стойност 0,67 лева; сирене 1
бр. /100 грама/, на стойност 0,85 лева и парична сума в размер на 180 лева,
всичко на обща стойност 243,92 лева, стойността на движимите вещи, собственост
на св. П. е - найлонова чанта, на
стойност 0,08 лева; портмоне от плат, правоъгълно с бели точки, на стойност
6,40 лева; лична карта на името на В. С. П. /без стойност/; мобилен телефон
марка "Нокия" с неустановен модел, на стойност 20 лева; 2 бр.ключове,
на обща стойност 4,80 лева; халка за захващане на ключове, на стойност 0,80
лева и парична сума в размер на 40 лева, всичко на обща стойност 72,08 лева,
стойността на движимите вещи, собственост на св. В. е - дамска чанта от изкуствена
кожа, на стойност 24 лева; портмоне от изкуствена кожа, черно-оранжево на цвят
на стойност 7,20 лева; лична карта името на В. С. В./без стойност/; дебитна
карта на "***" на името на В. С. .В /без стойност/ и парична сума в
размер на 55 лева, всичко на обща стойност 86,20 лева, стойността на движимите
вещи, собственост на св. . е - дамска
чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне с черна и бяла кожа на
квадратчета с цип, на стойност 7,20 лева; портмоне сиво на цт стойност 6,40
лева; мобилен телефон марка Самсунг", с копчета-черен на цвят със СИМ
карта, на стойност 20 лева; ключодържател, на стойност 2,40 лева; 5 бр.секретни
ключа, на обща стойност 12 лева; парична сумата от 15 лева, всичко на обща
стойност 87,00 лева.
В хода на съдебното производство била назначена СПЕ, чието заключение
посочва, че Г.Г. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ П., но е лекуван при
стационарни условия във Втора психиатрична клиника към УМБАЛ „***“ гр. В. с
диагноза „параноидна шизофрения“, но общото му състояние към момента на
прегледа от вещото лице е стабилно, без данни психопатологична продукция. Към
момента на инкриминирания период Г. е бил в ремисия, като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е в
състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни показания по тях. Г. към момента на изготвяне на експертизата е
в стабилно психично състояние, няма данни за активна психопатологична
продукция, не са налице психотични
болестни изживявания и не се налага специализираното му лечение.
По делото е била назначена и почеркова експертиза, в която експертът
застъпил становище, че подписът в декларация, съставена при приемането като
задържан в 3 РУ на ОД на МВР гр. П. най-вероятно е изпълнен от подс. Г..
Съдът е приел, че така описаната и инкорпорирана в
настоящите мотиви фактическа обстановка се установила от от обясненията на
подсъдимия, освен в частта им, с която се твърди насилие над него, от показанията на свидетелите С., показанията на св. М. Л.,
отчасти от тези на св. К., показанията на св. В. Т. и М. П., В. П., .В В., Т.
И., Б. Б., С. Б., Б. Ц., Л. Д., М. Т. и Т. Б., отчасти от показанията на св.
В..
Изложената
фактическа обстановка се установила и от писмените доказателства, събрани на
предварителното и съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК
и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за доброволно
предаване, стоково – оценъчни експертизи, СМЕ, почеркова експертиза,
характеристична справка, справка съдимост, справките, копия от заявление и писма /л. 114
– 116 том 1 на съдебното пр-во,
л.117-118 т.1 от съд.пр-во и л. 637-638 съд.пр-во/ за задграничните пътувания на подсъдимия, писма, копие от АУАН
– съставен му заради изгубена лична карта и Декларация, съгласно които Г.
***.2106г. и 26.06.2016г. /справка от ОД на МВР гр. В. – л. 209, л. 134, том 1 от съд.пр-во, л. 273, т.2 от съд.пр-во,
л. 135 том 1 от съд.пр-во/, справки от телефон
112 – л. 398, 508 и 581 от съдебното производство, НОХД № 2199/2017г. по
описа на ПРС – 4 н.с., справка от Началника на 4 РУ на МВР гр. П. /л. 517 т.3 от
съд.пр-во/, Заповед за задържане
на лице №153 от 14.07.2016г. в 22.45ч. на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР –
като извършител на престъпление по чл. 198 от НК/ л. 197 от том 1 на
съд.пр-во/, книга за задържани лица на 4 РУ на МВР гр. П. /копие л.299-302 от
том 2 на съд.пр-во/, Декларация /л. 197 А т. 1 съд.пр-во/, пълна медицинска
документация за травматичните увреждания на пострадалите, копия от медицински
документи за задържането на подсъдимия
Г., разпечатки на телефони, протоколи за оглед.
Съдът е изключил от
даказателствения материал, установяващ предмета на доказване показанията на
свидетелите Т., Х. и Р., относно проведена беседа с подсъдимото лице, както и проведените
разпознавания в хода на досъдебното производство, при които е разпознат подс.
Г..
Относно деянията осъществени на 16.05.2016г., на 18.05.2016г., на
19.05.2016г., на 22.05.2016г. и на 28.05.2016г.
Така приетата от първоинстанционният съд
фактическа обстановка, досежно грабежите на пострадалите З. С. на
16.05.2016г., на М. Л. на 18.05.2016г., на В. Т. на 19.05.2016г., на В. П. на
22.05.2016г. и на В. В. на 28.05.2016г. е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу
подсъдимия Г.Г. за тези конкретни деяния, първата инстанция е изяснила голяма
част от фактите, относими към повдигнатите му обвинения.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и ги е кредитирал.
Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви, но
само дотолкова, доколкото в тях няма съществени противоречия. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат
решаващо значение за установяване на обективната истина и въззивната инстанция
споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният
съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност.
Подробно и детайлно са изследвани от
първата инстанция и заключенията по
назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е дал
вяра, като изготвени компетентно, обосновано,
пълно и от надлежни специалисти, притежаващи необходимите знания в съответните
области и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения
материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните
императиви.
Сериозно
внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия Г.. Първоинстанционният съд
е кредитирал една част от тях, като ги е включил в доказателствената
съвкупност, а друга част отхвърлил, като ги намерил за израз защитна позиция на
подсъдимия. При анализа първата инстанция не е игнорирала доказателствените
източници с оправдателно значение, а след обсъждането им, на последните е било
предадено съществено значение за установяване на релевантната за извършените на
16.05, 18.05, 19.05., 22.05 и 28.05.2016г. деяния факти. Изложените за това в мотивите съображения са
пространни и доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя
напълно.
Присъдата,
в частта, с която подсъдимият Г. е признат за невиновен и оправдан за това да е
осъществил грабежите на пострадалите З. С. на 16.05.2016г., на М. Л. на
18.05.2016г., на В. Т. на 19.05.2016г., на В. П. на 22.05.2016г. и на В. В. на
28.05.2016г. е обоснована. Основният съд
е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната
съвкупност и е направил верни изводи за липса на съпричастност на подсъдимия
към извършването на тези деяния. Налице са достатъчно доказателства, които са
дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно
е отразено в мотивите.
Изводът на първата инстанция по въпросите на
чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК са основани на установените при спазване
изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с
тях законосъобразно е отказано да бъде ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия по тези обвинения. Изложените в тази връзка съображения са
пространни и се споделят напълно и от настоящия състав.
Въз основа на приетите
за установени фактически положения и
вследствие на положените процесуални усилия, първоинстанционният съд е
стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият Г.Т.Г.
не е осъществил от обективна
страна и субективна страна състава на престъпленията,
извършени на 16.05.2016г., на 18.05.2016г., на 19.05.2016г., на 22.05.2016г. и на
28.05.2016г.
По фактите.
Така
приетата от първата инстанция и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа
обстановка за извършения на 11.07.2016г. грабеж на вещи от пострадалата Т. И. е
съответна на относимите към нея доказателства, но непълна, защото съдът не е
положил необходимите процесуални усилия за да осигури в пълна степен
разкриването на обективната истина относно това деяние. Съдът не е изследвал
всички обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване, а други е
интерпретирал неправилно и така е стигнал до грешни правни изводи.
Неслучайно законодателят е въвел
като основен принцип в наказателния процес изискването към съда за вземане на
решение по вътрешно убеждение, намерило
израз в разпоредбата на чл. 14 НПК. Това е наложено от
необходимостта, всички обстоятелства по
делото да бъдат изследвани обстойно, детайлно и в унисон с процесуалните
императиви, което се явява гаранция за законосъобразност на съдебния акт.
Това изискване е било пренебрегнато от Окръжния съд, което е опорочило
съдебния акт до степен, налагаща отмяната му, в частта, с която подсъдимият Г.
е признат за невиновен и оправдан за грабежа, извършен на 11.07.2016г..
Правилно
първата инстанция е очертала в мотивите към атакуваната присъда фактическата
обстановка, около извършеното на 11.07.2016г. престъпно посегателство върху
телесния итегритет и имущество на пострадалата Т. И., но същата е останала
непопълнена с факти, имащи съществено значение за правилното решаване на
въпроса, свързан с отговорността на подсъдимия.
Пропуските,
довели до непосочване в обстоятелствената част на релевантни за правилното решаване на делото обстоятелства,
са в резултат на непълно изследване на всички относими към деятелността на Г.
обстоятелства и превратно тълкуване на съдържанието на част от
доказателствените източници, поради допуснати нарушения при оценката им от
Окръжния съд. Тази им неправилна интерпретация е довела до необоснованото им
изключване от доказателствената съвкупност, а оттам и до грешни правни изводи,
досежно авторството на деянието.
На доказателствената плоскост пред първата
инстанция са стояли редица обстоятелства, имащи съществено значение за предмета
на доказване по чл. 102 НПК, една част от които не са били изобщо изследвани, а
друга част от тях са били преценени неправилно.
Едно от основните по делото
доказателства, с пряко влияние върху отговорността на подсъдимия, са
показанията на полицейските служители И. Т. и С. ., които са преценени от
първата инстанция като негодни доказателствени средства.
За да изключи въпросното
веществено доказателство от доказателствената съвкупност, Окръжният съд е
приел, че инициативата за посещение на мястото на произшествието е била на
двамата полицейски служители, а направеното от подсъдимия самопризнание при
проведената от него оперативна беседа е резултат от безизходицата, в която се
намирал и страха, който изпитвал от търсене на наказателна отговорнрост. Наред
с това първата инстанция не е кредитирала направеното от Г. признание за
грабежа, извършен на 11.07.2016г., като е приела, че след като той е признал за
извършването на предходните пет грабежа и за тях липсвали убедителни доказателства,
доказващи участието му, то по аналогия и извършването на последния грабеж на
пострадалата И. страда от същия доказателствен дефицит и авторството на Г. е
подложено на сериозно съмнение.
Всичко това е довело първата
инстанция до извода, че първоначалните признания на подсъдимия, категорично
отречени в хода на съдебното следствие са единственото доказателство против
него.
Настоящата инсатнция не споделя
така изложените от първия съд съображения.
Неправилно показанията на
полицейските служители Т. и Х. са лишени от кредит на доверие и са изключени от
доказателствената съвкупност. Определено тези показания имат доказателствено
значение и са относими към предмета на доказване.
В частта, в която двамата
полицейски служители – Т. и Х. пресъздават обстановката около показването им от
подсъдимия на местото, където е извършен грабежа на пострадалата И.,
показанията им имат характер на преки доказателства. И двамата полицейски
служители пресъздават преките си възприятия за действията на подсъдимия от
момента, в който той е пожелал да им покаже къде точно е извършил грабежа до
пристигането на местопроизшествието на ул. „ ***“. Тези показания са точни,
ясни, последователни и безпротиворечиви и настоящият състав не намира основания
да се съмнява в достоверността им. Т. и Х. не отричат, че подсъдимия не
познавал детайлно улиците град П., като сочат, че когато са излезли със
служебния автомобил от сградата на Четвърто РУ на МВР Г. не е имал ориентация
къде се намира в момента. Това е накарало полицейските служители да го попитат
какъв познат ориентир може да ползва, и след като получили отговор, че
подсъдимия може да намери местото на грабежа, ползвайки хотел „ ***“ за
отправна точка, те го откарали там. Г. добре е познавал обстановката около
хотела, защото няколко дни преди това е бил задържан от полицейските служители
Б. и Ц. именно в района на хотел „***“. Когато забелязъл хотела, Г. започнал да
ги води, като им показвал посоките на движение и така ги отвел до ул. „ ***“,
точно до местопрестъплението, където свидетеля Х. забелязъл петно, наподобаващо
капки от кръв. Показателно за достоверността на показанията на свидетелите е и
обстоятелството, че до този момент те не са знаели, че по време на извършване
на грабежа, на пострадалата са били причинени телесни повреди съпроводени с
кръвотечение, капки кръв от което са били останали по земята.
Тези показания не стоят
изолирани, а кореспондират с показанията на пострадалата Т. И., протокола за
оглед на местопроизшествието и заключението по СМЕ за освидетелствуване на пострадалата.
Те се подкрепят и от показанията на свидетелите Й.П. и И.Б., дадени в хода на
съдебното следствие пред настоящия състав. От тях се установява, че двамата
свидетели са полицейските служители, пристигнали първи на мястото на извършване
на грабежа, че пострадалата И. се оплаквала от силна болка в рамото и имала
охлузвания по себе си. На свидетелите тя обяснила, че непознато за нея лице я
бутнало на земята и й отнело чантата. Самата пострадала показала на двамата
свидетели петното от кръв по земята и им казала, че на това место й е бил
извършен грабежа. Тези показания са точни и ясни, чрез тях двамата свидетели
пресъздават непосредствените си впечатления от видяното на местопрестъплението
и настоящият състав не намира основания да се съмнява в достоверността им. Те
се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествие и кореспондират изцяло
с показанията на пострадалата И. и заключенето по СМЕ за установените по нея
травматични увреди.
Без основание първата инстанция е изключила от
доказателствената маса самопризнанието, което подсъдимия е направил пред
двамата полицейски служители – Т. и Х. по време на проведената с него беседа и
така се е лишила от един доказателствен източник, съдържащ в себе си
доказателства, относими към предмета на доказване и сочещи автора на
инкриминираното деяние. Вън от вниманието на първостепенния съд е останало, че
показанията на полицейските служители, в които те пресъздават споделената от
подсъдимия пред тях информация, макар и да са вторични и косвени разполагат с
необходимата доказателствена сила, тогава когато не стоят изолирани, а се
подкрепат от други преки доказателства, в случая от протокола за оглед на
местопроизшествие, показанията на пострадалата И. и свидетелите Б. и П.. В тази
връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че при провеждане на
беседата, подсъдимият Г. признал спокойно и под формата на нормален диалог, че
извършва грабежи на възрастни жени, тъй като същите били безпомощни. Когато
тези източници на информация, независимо от косвения си характер, проследени и
съпоставени с останалите доказателства очертават една непрекъсната
доказателствена верига, изключването им от общата доказателствена маса е
недопустимо. Тук е местото да се отбележи, че съдът няма задължение да изгради своето вътрешно убеждение относно фактите
единствено върху преки доказателства. Той може да стори това и върху косвени такива, стига въз основа на анализа им
да е възможен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт.
Все в тази връзка следва да се
има предвид, че преценката за относимост на определени доказателства към
основния факт по аналогия, така както е сторил Окръжният съд съпоставяйки ги с
други такива, установяващи факти за деяния, различни от инкриминираното е
недопустимо.
Така Окръжният съд, като не е
съобразил горното, а е приел, че
показанията на свидетелите И. Т. и С. Х. не следва да се кредитират е
стигнал до грешния извод, че те не са носители на доказателствена информация за
авторството на деянието и неправилно ги е
изключил от доказателствената съвкупност.
Тези посочени по-горе преки и косвени доказателствени източници,
анализирани поединично и в тяхната съвкупност очертават фактическа обстановка
относно грабежа на вещи от пострадалата Т. И. на 11.07.2016г., различна от тази
приета от първата инстанция и конкретно сочещи автора на деянието. От тях
настоящият състав намира за установено, че 11.07.2016г.
около 14.00ч., 84-годишната пострадала Т. И. вървяла в района на ул. „***“ в
гр. П.. Тя носила дамска чанта, в която имало 2 бр. портмонета, мобилен телефон
марка „Самсунг“, ключове и пари – 15лв. Дамската чанта на пострадалата била
поставена на лявото й рамо, а на китката на лявата си ръка била окачила
пазарска чанта. След като пострадалата пресякла ул. „***“ и застанала между два
автомобила, подсъдимият Г. я блъснал в гърба. Свидетелката паднала на земята,
като се подпряла на ръце. В това време Г. издърпал със сила дамската й чанта и
избягал. Пострадалата И. извикала за помощ, като се отзовало момче, което било
наблизо. Спрели се и двама мъже, единият от които извикал полиция. На мястото
пристигнал полицейски патрул и автомобил на спешна помощ, като пострадалата
била откарана в УМБАЛ „***“ – за оказване на медицинска помощ, а след това бил извършен
и оглед на местопроизшествието. От заключението по назначената съдебно –
медицинска експертиза се установява, че на пострадалата И. е било причинено
счупване на лявата раменна кост в горната част, в областта на хирургичната
шийка, причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок
от 2 – 2,5месеца и счупване на бедрената шийка, причинило трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник за 7-8 месеца и по характер представляващо
средна телесна повреда.
Обясненията на подсъдимия, в
частта, в която той отрича съпричастност с деянието не могат да бъдат
кредитирани. Същите са сериозно компрометирани от показанията на посочените
по-горе свидетели, от заключенията по назначените експертизи и от писмените доказателства по делото и поради това
настоящата инстанция ги определя като средство за защита и способ за избягване
на следващата се наказателната отговорност.
По правото.
Хронологично проследени,
анализирани поединично и в своята съвкупност, всички действия на подсъдимия
насочени към брутална интервенция върху телесния интегритет на пострадалата И.,
при която същата е съборена на земята и е причинена средна телесна повреда,
последвани от принудителното и без нейно съгласие отнемане на чантата й, в
която се намирали нейни лични вещи очертават правната характеристика на
престъплението „грабеж”, очертано със своите обективни и субективни признаци в
разпоредбата на чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, НК.
Всичко това подсъдимият е сторил
с пряк умисъл. По време на деянието Г. е бил вменяем, като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Това налага единствения извод, че същият добре
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.
Изхождайки от тези съображения въззивната инстанция
намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и
постановена нова такава, с която подсъдимият Г.Т.Г. бъде признат за
виновен за това, че на 11.07.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от
изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне с черна и бяла кожа на
квадратчета с цип, на стойност 7,20 лева; портмоне сиво на цт стойност 6,40
лева; мобилен телефон марка Самсунг", с копчета-черен на цвят със СИМ
карта, на стойност 20 лева; ключодържател, на стойност 2,40 лева; 5 бр.секретни
ключа, на обща стойност 12 лева; парична сумата от 15 лева, всичко на обща
стойност 87,00 лева от владението Т. И. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила и като грабежът е придружен със средни телесни повреди, нанесени
на Т. И. И., изразили се в: счупване на лявата раменната кост в
горната част, в областта на хирургичната шийка, причинило трайно затрудняване
на движенията на горен ляв крайник за 2-2,5 месеца и счупване на бедрената
шийка, причинило трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за 7-8
месеца.
По наказанието.
След като намери,
че подсъдимият Г.Г. следва да бъде признат за виновен, за да определи
размера на наказанието настоящата инстанция съобрази от една страна смекчаващите вината обстоятелства –младата
му възраст, психическата му обремененост, следствие на психичното заболяване,
от което страда, ниската стойност на отнетото имущество и не на последно место
направените от него самопризнания и оказаното съдействие на полицейските
органи, с които е спомогнал да бъде разкрита обективната истина и от друга
страна отегчаващите отговорността му обстоятелства – обремененото му съдебно
минало.
Преценявайки тези обстоятелства на плоскостта на принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието и отчитайки
степента
на обществена опасност на деянието и подсъдимия, настоящият състав
намира, че следва да бъде определено наказание по реда на чл.54 НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в размер на седем години лишаване от свобода.
Престъпните прояви в миналото очертават подсъдимия като
лице със затвърдени престъпни навици и обосновават нуждата от по-сериозна наказателна репресия.
Така определеното наказание се явява достатъчно за поправянето, превъзпитанието
и бъдещето недопускане подсъдимия да
върши други престъпни прояви и с него се постига в максимална степен и
генерално – превантивния ефект.
Съдът не намира основание за
приложението на разпоредбата на чл.55 НК. Смекчаващите отговорността
обстоятелства по своя характер не са изключителни или многобройни и те не могат
да доведат до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия.
Съдът като съобрази, че подсъдимият
не разполага с имущество, намира, че целите на наказанието биха били постигнати
и без да се налага предвиденото наказание конфискация.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС подсъдимия следва да изтърпи така
определеното му наказание при първоначален „строг“ режим.
По
протеста.
Протестът е частично
основателен.
Неоснователно с него е
атакувана присъдата в частта, с която подсъдимия Г. е признат за невиновен и
оправдан за деянията, извършени на 16.05.2016г., на 18.05.2016г., на 19.05.2016г., на 22.05.2016г. и на
28.05.2016г.
Първоинстанционният съд
е приел, че за времето от 16.05.2016г. до 28.05.2016г. подсъдимият Г. е бил в
Кралство В.. Този извод на съда е обезпечен в достатъчна степен и
доказателства, които да го разколебават или сочат нещо различно липсват. След
като по един категоричен и безспорен начин е установено, че към момента на
извършване на инкринимираните грабежи подсъдимият Г. е бил извън пределите на
Република България, то за първата инстанция не е оставал друг процесуален ход,
освен да го признае за невинен и да го оправдае по тези обвинения, поради
очевидната несъстоятелност и доказателствена необезпеченост на обвинителната
теза.
В тази част присъдата
се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а подаденият
срещу нея протест оставен без уважение.
Досежно обвинението, че подсъдимият
Г.Г. е извършил грабежа на 11.07.2016г., настоящата инстанция споделя изцяло
изложените в протеста доводи, касаещи неправилната преценка на първата
инстанция на доказателствените източници с мотивите, изложени по-горе и не
намира за необходимо да ги преповтаря, като това от своя страна очертава
възраженията на защитата на подсъдимия като несъстоятелни.
Както пред първата, така и пред
настоящата инстанция защитата акцентира върху упражненото физическо насилие от страна
на полицейските служители над подсъдимия, което според защитата се явявало
основната причина той да признае, че е извършител на грабежа на 11.07.2016г.
Първата инстанция е дала задоволителен отговор на това възражение, като
правилно е счела, че липсват безспорни и категорични доказателства полицейските
служители да са упражнили насилие над подсъдимия. Този извод е достатъчно
доказателствено обезпечен и обоснован, както с показанията на разпитаните
свидетели, така и със заключението по назначената съдебно – медицинска
експертиза за освидетелствуване на подсъдимия. Твърдението на подсъдимия, че е
бит от служителите на полицията и затова е направил признанията, от които
по-късно се е отрекъл се опровергава от събраните по делото доказателства и в
него личи стремеж за избягване на следващата му се наказателна отговорност.
Останалите възражения на защитата,
с които се подлага на критика процесуалната дейност на служебния защитник са
некоректни, голословни, страдащи от тотална липса на доказателствена подкрепа и
настоящият състав не намира за необходимо да ги подлага на коментар.
По разноските.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт
направените по делото разноски във връзка с обвинението, по което е признат за
виновен, касаещи възнаграждение на вещите лица по СМЕ и СОЕ за явяването им в
съдебните заседания в размер на 70 лв. и в полза на ОД на МВР П. направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство за СМЕ и СОЕ в размер на
162,94 лв.
При разглеждането
на делото не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид
гореизложеното, по вътрешно убеждение и съобразно Закона, Апелативният съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.