Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Карлово, 08.10.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 400 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***година
на Началник група към ОДМВР П., РУ К.на К.Т.Т. с ЕГН ********** *** на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят К.Т. и е депозирал жалба срещу него пред
съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв.Н. поддържа жалбата и допълнително
представената молба-становище, излага съображения.
Ответната по жалбата страна – РУП К***, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Л.Г. и свидетеля Х.С. и приложените
и приети писмени такива – Заповед № К.., Заповед
№ **., обяснения от Кр. Т., справка за водач-нарушител, съдът намира за
установено следното:
На **г. св. Г. и св.Х.С. и двамата служители на РУП К.изпълнявали служебните си задължения по „Пътен контрол“ на осветен участък на бул. „О..“ в гр. К.до №. до М./изхода на гр.К.посока гр.Б**/. Около 02.30 часа забелязали лек автомобил идващ от посока гр. Б. към гп. К., който влязъл на бензиностанция „П**“. Малко се позабавил, след което тръгнал към служителите на МВР. Те решили да го проверят. Св. Г., който бил в униформа, със светлоотразителна жилетка слязъл от служебния автомобил и подал на водача ясен сигнал със „Стоп-палка“ по образец за да спре. Автомобилът приближавал с нормална скорост, но след като видял подаващият сигнал полицай подал рязко газ, преминал с висока скорост покрай св.Г., който отскочил назад за да не бъде блъснат и навлязъл в град К**. Св. Г. видял ясно МПС-то и частично номера му. Г. и С. се опитали да го преследват, но докато маневрират със служебния автомобил го изгубили от поглед. Върнали се на бензиностанция „П.“, прегледали записите на камерите и констатирали, че автомобила, който не спрял е „Опел „Астра“ с рег. № ... Шофьора бил сам в автомобила. Г. извършил проверка по номера на колата и установил собственика й, а именно жалбоподателя. След няколко дни Т. ***.
Явил се на ... и там К.Т. в писмено обяснение
собственоръчно заявил и декларирал, че той е управлявал МПС-то при опита за
проверка и той не е спрял на подадения му сигнал за спиране.
За констатираното на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА ..от св.Г. за това, че на 23.04.2019г. в 02.35ч.
в гр.К.по бул. „О..“ до №. с посока на
движение от изток към запад управлява личния си автомобил „Опел „Астра“ с рег.
№ ..и при подаден сигнал за спиране със „СТОП“ палка от контролните органи,
водачът на автомобила не спира на посоченото от представителя на службата за
контрол място, като ускорява скоростта на автомобила и избягва с което осуетява
извършването на полицейска проверка. Т. подписал
АУАН без възражения.
На 22.05.2019г. компетентният орган – Началник група
към ОДМВР П., РУ К./съгл. Заповед № К../, издал атакуваното наказателно постановление,
с което на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП на Т. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца за нарушението на чл.103 от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на
същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова
презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила. В случая,
фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните и
писмени доказателства по делото. От показанията на свидетелите се установява,
че на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране със „Стоп“ палка от
свидетеля Г., но въпреки това жалбоподателят не спрял, а ускорил скоростта и
продължил напред, като създал предпоставка за ПТП, а именно опасност да блъсне
св.Г..
Жалбоподателя не оспорва извършването на нарушението,
а твърди, че са налице процесуални нарушения.
От гласните и писмените доказателства по делото се налага
извода, че жалбоподателят е забелязал полицейския служител – св.Г., който се е
опитал да го спре чрез подаването на сигнал със стоп палката, като вместо да
стори това и да спре, напротив ускорил скоростта си и е минал покрай него за да
избегне извършване на полицейска проверка, с реален риск да предизвика ПТП, като
блъсне опитващия се да го спре полицай.
По никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
При установените факти, съдът счита, че правилно от
контролния и административно-наказващия орган е било прието, че извършеното от
жалбоподателя представлява нарушение по чл.103 от ЗДвП, задължаваща водачите на
МПС да спрат при подаване на сигнал за спиране. Относимата санкционна
разпоредба за това нарушение се регламентира от правилно посочената в НП
разпоредба на чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Не
спирайки на ясно и недвусмислено подаден сигнал за спиране от орган за контрол
със стоп-палка, жалбоподателят безспорно е реализирал състава на това
нарушение.
Относно наложеното наказание: Административното наказание се определя за всеки
конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с
извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и
различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства довели до извършване на
нарушението. Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно деяние /действие/,
което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение. Санкцията за това
нарушение, определена в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В
случая на жалбоподателя е наложена такава в справедлив размер на двете
кумулативни наказания в предвид на тежестта на извършеното нарушение /реална
опасност за живота и здравето на полицейски служител, застрашаване безопасността
на другите участници в движението/ и наличието на данни /приложена е полицейска
справка/ за предходни нарушения по ЗДвП. Чрез тази санкция биха се постигнали
целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***година на
Началник група към ОДМВР П., РУ К**, с което на К.Т.Т. с ЕГН ********** *** на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Гюрай Мурадов/
К.Б.