№ 45
гр. К., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510201173 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е
наказателно постановление №24-2200063 от 28.10.2022 год., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора, с което на „А.-
А.“ООД, на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.61,ал.1 от
КТ.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи
се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание се явяват управителят на
дружеството-жалбоподател и неговия процесуален представител- адвокат
Йовчев от Пловдивската адвокатска колегия, който поддържа жалбата и моли
съда да отмени наказателното постановление.
Административно-наказващият орган в с.з. се представлява от
юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата и
настоява обжалваното наказателно постановление да се потвърди като
законосъобразно и правилно.
След преценка на събраните по делото доказателства и имайки предвид
1
изложеното в АУАН№24-2200063 от 29.09.2022г. Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора е приел за установено следното от
фактическа и правна страна:
„При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
27.09.2022г. около 10.20 часа на обект: В. & grill, находящ се в гр.К., ул.
„С.“№2, стопанисван от „А.-А.“ООД със седалище и адрес на управление
гр.К., ул. „И.“№26, ет.2, офис №29, и на 29.09.2022г. по представени писмени
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище С.З. се установи,
че „А.-А.“ООД, ЕИК ***** в качеството си на работодател, приема на работа
на горепосочения обект към момента на проверката- 27.09.2022г. в 10.28 часа
Е.Б.Г.- работник кухня, ЕГН ********** без преди това да сключи с него
писмен трудов договор(Е.Б.Г. в Декларация по чл.402,ал.1,т.3 от Кодекса на
труда декларира, че е започнал работа на обекта на 27.09.2022г.).“
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и наведените въззивни
основания намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на представител на дружеството-
жалбоподател на 31.10.2022г., а жалбата срещу него е подадена на
14.11.2022г.- в предвидения в закона преклузивен срок. Това прави
разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
Наказателното постановление несъмнено е било издадено от компетентно
лице, което се установява от представената по делото изрична
оправомощителна заповед, доказваща наличието на подобна компетентност
на издателя на постановлението- Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Стара Загора, а и на съда е служебно известно, от представяна по
други административно-наказателни дела заповед, че към датата на
постановяване на наказателното постановление именно посоченото
длъжностно лице е изпълнявало тази длъжност.
Не се твърди от дружеството-жалбоподател и неговия процесуален
представител обратното на изложеното в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление по отношение на вмененото на въззивника
деяние по КТ и същите не представиха доказателства в подкрепа на жалбата,
с изключение на твърдението на адв.Йовчев, че всъщност лицето, което е
2
престирало труд- Е.Б.Г., е било на граждански договор, а не на трудов такъв и
ако е извършило нарушение, то е следвало да бъде квалифицирано по чл.1 от
КТ.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в с.з. се позовава на
писменото и устно деклариране от страна на Гаджалов, че не е имал
граждански договор, за да опонира на процесуалния представител на
дружеството-нарушител, относно приложението на чл.1 от КТ. Изразената
позиция в този смисъл не се споделя от настоящия съд, тъй като Гаджалов
изобщо не засяга обстоятелството дали е сключил граждански договор в
собственоръчно попълнената от него декларация по чл.402,ал.1,т.3 от Кодекса
на труда. Текстът на изложеното от него е следния: „Дойдох да помогна на
съпругата за 20 минути.“ Към материалите по делото е приложено и заверено
копие на граждански договор №2 от 27.09.2022г., от което е видно, че такъв е
бил сключен на посочената в него дата между дружеството- нарушител и
Е.Б.Г..
Гаджалов в с.з. обаче декларира нещо по-различно: „В момента на проверката
нямах нито трудов, нито граждански договор.“
Имайки предвид тези показания съдът достигна до единствено възможния
извод: Е.Б.Г. към момента на проверката е работил на посочения в
обжалваното наказателно постановление обект без трудов и без граждански
договор, тъй като граждански договор №2 очевидно е изготвен по-късно от
27.09.2022г.- след момента на проверката, за да бъде доказано с него, че е
съществувало правоотношение между дружеството-жалбоподател и Гаджалов
преди посещението на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара
Загора.
В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП,
които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна на това
основание, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато такова и че същото е довело до засягане правото на
защита на нарушителя в значителна степен, а именно:
Съгласно императивната норма на чл.42,ал.1,т.5 от ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните
разпоредби, които са били нарушени. Идентична, относно наказателното
3
постановление, е разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.
В случая, от така констатираното в АУАН и НП, търговското дружество е
санкционирано на основание чл.414,ал.5, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ за
нарушение на чл.61,ал.1 от КТ- за това, че в качеството си на работодател е
приело на работа като „работник кухня“ Е.Б.Г. с определено работно време и
без сключен трудов договор в писмена форма.
Съвкупната и последователна преценка на доказателствата обосновава правни
изводи за неправилна квалификация на деянието, т. е. различна от приетата от
административно-наказващия орган.
Търговецът е осъществил фактическия състав на нарушение по чл.62, ал.1 от
КТ, а не на такова по чл.61,ал.1 от КТ. По безспорен и категоричен начин се
установява, че към момента на проверката, между „А.-А.“ООД и лицето
Е.Б.Г. не е сключен трудов договор в писмена форма. В този смисъл са
показанията на длъжностното лице при Дирекция „Инспекция по
труда“-Стара Загора К. К. В.,депозирани в съдебното производство пред
възивната инстанция.
Изложените в АУАН и релевирани в НП обстоятелства не кореспондират с
посоченото в тях нарушено правило на чл.61,ал.1 от КТ. Всъщност
въведеното с тази правна норма задължение се осъществява чрез изпълнение
на задължението да се сключи писмен трудов договор по чл.62,ал.1 от КТ.
Въз основа граматическото и логическо тълкуване нормите на чл.61,ал.1 и
чл.62, ал.1 се формира изводът, че в случаите на несключване на трудов
договор при фактически съществуващо трудово правоотношение и полагане
на труд по него, представлява неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от
КТ. То от своя страна поглъща задължението по чл.61,ал.1 от Кодекса на
труда и единствено наказуемо с предвиденото в закона административно
наказание е неизпълнението на задължение по чл.62,ал.1 от КТ, т.е. за деяние
по чл.61,ал.1 КТ не е предвиден самостоятелен административно-наказателен
състав.То представлява нарушение винаги и на чл.62,ал.1 от КТ. По
изложения начин административно-наказващия орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
отменено.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната
фаза на административно- наказателния процес и сами по себе си
4
представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита
наказателно постановление №24-2200063 от 28.10.2022 год., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора, за
незаконосъобразно и издадено при допуснати от актосъставителя и
наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което намира,
че същото следва да бъде отменено на посочените основания.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-2200063 от 28.10. 2022 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора, с
което на „А.-А.“ООД, ЕИК ***** с адрес по седалище и управление: обл.С.З.,
общ.К., гр.К., ул.„И.“№26, в качеството му на работодател, е била наложена
имуществена санкция в размер на 3000(три хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5