№ 19082
гр. ., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110118933 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „., с която са предявени срещу ответниците Е.
Д. Г., В. М. С. и С. М. К. субективно и обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно следните
суми, както следва: че ответникът Е. Д. Г. дължи на ищеца „. сумата от 916,65 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. –
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.., аб. № ., сумата от 9,71 лв., представляваща цена на
услугата . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 143,46 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 2,07 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от
31.10.2019г. до 12.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав; че ответникът В. М. С. дължи на ищеца „.
сумата от 305,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.., аб. № ., сумата от 3,23 лв.,
представляваща цена на услугата . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
47,82 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 0,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за
периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав и че ответникът С. М. К. дължи на
ищеца „. сумата от 305,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.., аб. № ., сумата от 3,23 лв.,
представляваща цена на услугата . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
47,82 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 0,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за
периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и
дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „.“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответниците са
възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответниците.
Ответниците С. и К. са представили идентични отговори, с които оспорват предявения
иск като недопустим и неоснователен. Посочват, че е налице друго дело между страните на
същото основание, като има припокриване на периодите. Оспорват да са собственици на
процесния имот, за който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия. Оспорват
извършването на доставка на точно определена по качество и количество топлинна енергия.
Оспорват редовното водене на счетоводните книги на ищеца. Считат, че измервателните
уреди са с изтекъл срок на годност, както и че претендираните суми за топлинна енергия от
страна на ищеца са завишени. Оспорват размера на претендираната от ищеца лихва за
забава. Правят възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Молят за
отхвърляне на предявените срещу тях искове и присъждане на разноски за производството.
Ответникът Е. Г. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е налице
облигационна връзка между него и ищеца, тъй като оспорва да е собственик на процесния
имот. Твърди, че кредитор по отношение на услугата . е фирмата за ., а не ищеца. Оспорва да
е изпаднал в забава, поради което счита, че не дължи лихва за забава. Оспорва договора
между . и „. като твърди, че същият е прекратил своето действие. Прави възражение за
погасяване на част от задълженията по давност. Моли за отхвърляне на предявените срещу
него искове и присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „. не взема становище по същество на
делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения имот, по силата на което е доставил
топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга ., както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
2
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № .. Съгласно мотивите на цитираното
тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на
индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при
тълкувателната дейност на ., съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: съгласно заповед № . от .г. на
основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в обезщетение на Ц. В. Х.ва, М. С. Х.в и Е. Д. Г. е
определен апартамент № . – ., при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки. Посоченият адрес гр. . е
идентичен с настоящ адрес: ж.к. . съгласно представеното удостоверение от . (л. 32 от
делото), който пък е идентичен с посочения в исковата молба адрес на процесния имот.
Установява се, че М. С. Х.в е починал на .г., като е оставил за свои наследници по закон Ц. В.
Ц. – съпруга, В. М. С. – дъщеря и С. М. К. – дъщеря. По делото не е налице спор, че имената
Ц. В. Х.ва, Ц. В. Ц. и Ц. В. Ц. са имена на едно и също лице. Видно от приетото като
доказателство по делото влязло в сила на 01.04.1998г. решение по гр.д. № .. на . съд, ., по
иска за делба процесният недвижим имот, представляващ апартамент № . е поставен в дял
на ответника Е. Д. Г.. Установява се, че в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот ответникът Г. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ на .г., в която е
декларирал собствеността на имота. Установява се и че партидата на имота при ищеца се
води на името на ответника Г., на чието име са издавани и изравнителните сметки от ., както
и че постоянният и настоящ адрес на последния са регистрирани на адреса на процесния
имот. Отделно от това се установява, че за част от исковия период ответникът е осигурил
достъп за реален отчет на уредите за . и подписът на главния отчет не е оспорен от него.
Следователно, при съвкупния анализ на приетите преки и косвени доказателства и при
липса на други твърдения и доказателства за промяна в собствеността на процесния имот
след 1998г., когато същият е поставен в дял и изключителна собственост на ответника Е. Г.,
се установява безспорно, че за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. същият е бил
собственик на процесния апартамент и в това си качество се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката за този
период и имот.
По отношение на другите двама ответници – В. М. С. и С. М. К. съдът приема, че по
делото не се установява тяхната конкретна пасивна материалноправна легитимация да
отговарят по предявените искове. На първо място, не се установи същите да са притежавали
право на собственост или да са били вещно ползватели на процесния имот за исковия
период, напротив събраха се доказателства, че същият е бил собственост на третия ответник
Е. Д. Г.. На второ място, по делото липсват твърдения, а и не се ангажираха никакви
доказателства, тези ответници да са ползвали имота през процесния период на облигационно
основание и да са сключили договор с топлопреносното предприятие за покупко-продажба
на топлинна енергия, като например да са изявили воля да им се разкрие партида за имота
при ищеца, респ. ищецът да е приел това предложение. С оглед изложеното предявените
срещу ответниците В. М. С. и С. М. К. искове са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло.
По отношение на ответника Е. Д. Г. съдът приема, че същият се явява клиент на
3
топлинна енергия за битови нужди за процесния период по силата на притежаваното право
на собственост върху имота, и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет
продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от . (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„. на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № .г. на ., в сила от ., които
при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без
изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един
централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за ., извършвано от фирма за . „., избрана от етажните
собственици на Общо събрание, проведено през 2002г., като възражението на ответника
срещу валидността на взетото решение за избор на . от етажните собственици не следва да
се разглежда в настоящото производство, доколкото е налице специален ред и преклузивен
срок за оспорване на решенията на Общото събрание на ЕС, като ответникът не твърди,
нито установява да е оспорвал решенията в рамките на такова производство и в предвидения
за това срок. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до
имота за отчитане на уредите за ., поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал
извън процеса извършването на услугата .. Независимо от изложеното, за процесния период
дяловото разпределение е извършвано от . и по възлагане на ищеца съгласно сключен
договор при общи условия от 28.05.2018г.
Установява се от заключението на изслушаната по делото СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която
се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки
месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер (с изключение за
част от периода), както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна
енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните
разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от
Наредба № . от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото
лице. Вещото лице посочва, че не може да потвърди начислената топлинна енергия за . за
периода от 08.01.2021г. до 30.04.2021г., тъй като за този период топлинната енергия е била
измервана по показанията на топломер № . с изтекла на 07.01.2021г. метрологична проверка
и по показанията на топломер № ., който няма свидетелство за метрологичен контрол.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за
. по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота за отоплителен период
2019г./2020г., за който абонатът е осигурил достъп за ответ и главният отчет е подписан и на
база „брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител, за 5 броя
потребители за период съгласно отбелязването на главния отчет от 16.06.2020г. Начислявана
е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, по формула, предвидена в чл. 6.1.1.
от Методиката към Наредба . от 12.03.2020г., чийто алгоритъм, използван от ., е проверен от
вещото лице, и който не зависи от показанията на общия топломер в абонатната станция. В
случая за исковия период е начислявана и „добавена енергия“, прибавена към ТЕ за сградна
инсталация, което е в съответствие с нормативните предвиждания, в случаите в които
изчисленото количество топлинна енергия, отделено от дадено отоплително тяло, ако работи
непрекъснато при температурния режим на АС, е по-голямо от максимално възможното.
Причината за начисляване на такава е енергия е неточната прогноза за ТЕ за . или на
отделената ТЕ от сградната инсталация. Посочената „добавена енергия“ е прибавена към
ТЕ, отделена от сградната инсталация, което е в съответствие с нормативните правила.
Заплащането на топлинната енергия за исковия период се е извършвало на база
4
прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да
коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално
доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са
спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия (с изключение
на периода от 08.01.2021г. до 30.04.2021г. по отношение на ТЕ за .), съдът приема, че за
процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява
на сумата от 2222,56 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния
резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за доплащане и
приспадане на начислената в нарушение на нормативните разпоредби стойност на начислена
ТЕ за . за периода от 08.01.2021г. до 30.04.2021г. за ..
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за
дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника Г. възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на . на . по тълкувателно дело № .г. задълженията на потребителите
на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 . от 2016г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания на 31.10.2022г.,
както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), следва, че към 31.10.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за процесните вземания, с който момент законът свързва последиците
от предявяване на исковете, погасени по давност се явяват месечните задължения за периода
от м.05.2019г. до м.06.2019г. включително, като последното от тези задължения за м.06.2019г.
е станало изискуемо на 15.08.2019г., като след отчитане периода, през който давност не е
текла, следва, че вземането за м.06.2019г. се е погасило по давност на 22.10.2022г., т.е. преди
подаване на заявлението. Давността за вземането за м.07.2019г., чиято изискуемост е
настъпила на 16.09.2019г. (първият присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен
ден), е спряла да тече на 13.03.2020г., като след възобновяването на нейното течение на
20.05.2020г., остатъкът от срока, неизтекъл до спирането, е изтекъл на 23.11.2022г., след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, поради
което това вземане не е погасено по давност. Стойността на погасените по давност вземания
за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. включително се равняват на сумата от 141,32 лв.
(изчислени по Таблица 1 за дължимата стойност по фактури за този период към
заключението на СТЕ). Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим
размер на вземането от 2222,56 лв. или дължимата за периода стойност на топлинната
енергия се равнява на сумата от 2081,24 лв., а за 3/9 части, за колкото е предявен искът
срещу ответника Г. – на 693,75 лв.
При липса на твърдения и доказателства за плащане, искът за установяване на
дължимост на цена на топлинната енергия е следователно основателен срещу ответника Е.
Д. Г. за сумата от 693,75 лв. за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., за който следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за
разликата над сумата от 693,75 лв. до пълния предявен размер от 916,65 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.06.2019г.
5
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към
процесния период . от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от . от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за . и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период месечната
дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не е заплатил
месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 . 45-дневен срок. Тъй като се касае за
прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4
. обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 3 . (върху стойността на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки),
а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 . в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на
общото задължение за отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят, т.е. на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г. –
2021г. е настъпил на 15.06.2021г. Видно от представените от третото лице-помагач
изравнителни сметки и документ за отчет в срока по чл. 33, ал. 2 от . не е била изготвена
нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което
и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ., отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да
се приложи. Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на цената на
топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД)
за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в .
срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното
предявеният иск за установяване на вземане за обезщетение за забава срещу ответника Г. за
сумата от 143,46 лв. за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
Услугата „.“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се
извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или
по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач.
Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от
договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат
да изберат лице, за извършване на услугата . – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода . за продажба на топлинна енергия купувачите на
топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на продавача стойността на услугата „.“,
извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 . от 2016г.), която включва цена на
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за
отчитане на един уред за . и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от
продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 . от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ., поради което ответникът дължи
заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ., които го
6
обвързват и срещу които същият не е възразил, щом предоставената услуга е осъществена.
Стойността на услугата за исковия период, срещу чийто размер ответникът не е възразил, се
равнява съобразно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза на сумата
от 29,15 лв. за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., а за 3/9 части – 9,72 лв. Никое от
месечните задължения за цена на услугата . за исковия период не е било погасено по давност
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 31.10.2022г., като се вземе предвид спирането течението на давността за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. Искът за установяване на цена на услугата . е следователно
основателен в пълния предявен размер и при липсата на доказателства за плащане следва да
се уважи изцяло за предявения размер от 9,71 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху установеното
в процеса задължение за такси за .. Поставянето на длъжника в забава за заплащането на
таксите за . не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като . не
установяват срок за заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е
определеният от него ред за заплащане на таксите, към който препраща уговорката в чл. 36
от . от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им. Поради изложеното не се
установява ответникът да е изпаднал в забава преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение като предпоставка за дължимост на това вземане и искът, предявен
на това основание следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и ищецът, и ответниците.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски по предявените искове
срещу ответника Г. за заповедното производство в размер на 21,44 лв. – държавна такса и
разноски за исковото производство в размер на 21,44 лв. – държавна такса. И в двете
производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ,
бр. 8/2017г.), на сумата от общо 50 лв. (а само срещу ответника Г. на сумата от 16,67 лв.) за
заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от общо
100 лв. (а само срещу ответника Г. на сумата от 60 лв.) за исковото производство на
основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 38,11 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 25,01
лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 81,44 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 53,45 лв. Посочените разноски следва да се възложат на
ответника Г., спрямо когото исковете са частично основателни. Претендираните и доказани
разноски на ищеца за депозити за съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
следва да останат в негова тежест, тъй като същите са направени във връзка с оспорванията
на ответниците С. и К., спрямо които исковете са отхвърлени изцяло.
Ответникът Е. Д. Г. е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 450
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно отбелязването в представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023г. Възражението на ищеца за
прекомерност на хонорара е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените заседания и обема на ангажираните доказателства и предвид
обстоятелството, че същият е уговорен в размер, близък до минимума, определен по реда на
чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника Г. следва
да се присъдят разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 154,67 лв.
Ответниците В. М. С. и С. М. К. са претендирали и доказали извършване на разноски в
размер на 400 лв. всяка – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представените
договори за правна защита и съдействие от 12.06.2023г., които следва да им се присъдят
изцяло на основание чл. 78, ал. 3 ГПК предвид неоснователността на предявените срещу тях
искове. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от ищеца, е
неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Е. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., дължи на дължи на
„., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ., сумата от 693,75 лв., представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр.., аб. № ., сумата от 9,71 лв., представляваща цена на услугата . за
периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 693,75 лв.
до пълния предявен размер от 916,65 лв. и за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г., както и
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху главницата цената на топлинната енергия в размер
на 143,46 лв. за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и за установяване на вземане за
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата . в размер на 2,07 лв. за периода
от 31.10.2019г. до 12.10.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., . срещу
В. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., ж.к. ., обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. М. С., ЕГН ********** дължи на „., ЕИК
., сумата от 305,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.., аб. № ., сумата от 3,23 лв.,
представляваща цена на услугата . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., сумата от 47,82
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 0,69 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от
31.10.2019г. до 12.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., . срещу
С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., ул. ., обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. М. К., ЕГН ********** дължи на „., ЕИК
., сумата от 305,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.., аб. № ., сумата от 3,23 лв.,
представляваща цена на услугата . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., сумата от 47,82
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 0,69 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от
31.10.2019г. до 12.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., да заплати на „., ЕИК ., с
адрес и седалище на управление: гр. ., ., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
25,01 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 53,45 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ., да заплати на Е. Д. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 154,67
лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ., да заплати на В. М. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., ж.к. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400
лв., представляваща разноски за исковото производство.
8
ОСЪЖДА „., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ., да заплати на С. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., ул. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400
лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9