С Решение № 138 от 01.08.2011г. по гр.д. № 1820/2010г. по описа на ГОРС, е осъдена П. „П.”-с.Д. да заплати на „МДМ Ф.” О.-гр.Г.О. сумата 3700 лв., представляваща стойността на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен запис на заповед, издаден на 07.03.2005г. с падеж 20.09.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-16.08.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата 598 лв., представляваща направените по делото разноски. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от А. Д. в качеството му на председател на УС на П. „П.” с.Д.. Счита решението за неправилно-постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, при което съдът е достигнал и до неправилни логически и правни изводи, по изложени за това подробни съображения. Счита, че неправилно районният съд е приел, че не е доказана каузалната връзка между установените с приетите по делото писмени доказателства, които не са изключени от доказателствения материал, и издаденият запис на заповед. Неправилно районният съд е приел и че в хода на процеса не е установена обезпечителната функция на записа на заповед, по отношение на която ищецът е загубил правата си поради погасяването по давност на преките менителнични искове. Сочи, че не е вярно, че в нито един от двата договора не се съдържат клаузи или текст, който да свързва издаването на процесния запис на заповед с тяхното обезпечаване-напротив, и в двата договора е записано, че при неиздължаване по договора П. „П.” гарантира за това с движимо и недвижимо имущество, и доколкото записът на заповед е ценна книга и е годен да материализира ефекта си в пари, които са очевидно движими вещи, то този извод на съда е необоснован на фактите по делото и неправилен. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал като годно доказателство протокола от проведеното заседание на УС на П., в който се съдържа взето решение за упълномощаване на председателя на УС да подпише запис на заповед за обезпечаване на договорите. Неправилно не е кредитирал и показанията на св.Мангелов, взел участие в това заседание. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника-жалбоподател, тъй като в случая не е налице такова поради това, че процесният запис на заповед представлява акцесорна сделка, служеща за обезпечаване вземането на ищеца при неизпълнение от страна на ответника по двата договора за съвместна дейност. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява обратното на приетото от съда. Моли въззивния съд да отмени решението на ГОРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба „М.” О.-гр.Г.О. адв.Ч.оспорва същата като неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявен е иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Неоснователни са възраженията, че първоинстанционният съд е установил неправилно фактическата обстановка и при това е достигнал до неправилни правни изводи, както и че е приел, че не не е доказана каузалната връзка между установените с приетите по делото писмени доказателства, които не са изключени от доказателствения материал, и издаденият запис на заповед. Напълно подробно и задълбочено съдът е изследвал събраните по делото доказателства, правилно е приел какви факти се установяват от тях, и въз основа на тези установени факти и обстоятелства е направил правилни правни изводи досежно твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничното такова между страните. Възражението, че са неправилни изводите на съда, че не е установена обезпечителната функция на записа на заповед, по отношение на която ищецът е загубил правата си поради погасяването по давност на преките менителнични искове, е също неоснователно. От приложените по делото два договора за съвместна дейност № 1 от 28.02.2005г. и № 2 от 01.03.2005г. се установява, че между страните по делото са били налице облигационни взаимоотношения в областта на производството на селскостопанска продукция-маслодаен слънчоглед и хлебна пшеница. В нито един от договорите обаче, както правилно е приел районният съд, няма клауза, която да сочи, че изпълнението по двата договора се обезпечава чрез издаването на запис на заповед. Фактът, че в чл.9 и от двата договора страните са се договорили при неиздължение П. „П.” да гарантира за това с движимо и недвижимо имущество, не дава основание да се направи изводът, че като гаранция за това е издаден именно процесният запис на заповед. Становището на жалбоподателя, че тази клауза свързва издаването на процесния запис на заповед с двата договора, е твърде произволно тълкуване на тези договори. За да се приеме, че издаденият запис на заповед има гаранционно-обезпечителна функция по отношение на двата договора, е необходимо това да бъде посочено в тях, или да са налице такива клаузи, които по категоричен начин да водят до извода за това. В случая такива клаузи не са налице. Фактът, че страните по двете правоотношения са едни и същи и наличието на клаузата в чл.9 от договорите, не обосновават този извод. В този смисъл е несъстоятелно и възражението, че не е вярно, че в нито един от двата договора не се съдържат клаузи или текст, който да свързва издаването на процесния запис на заповед с тяхното обезпечаване. Възражението, че неправилно съдът не е кредитирал като годно доказателство протокола от проведеното заседание на УС на П., в който се съдържа взето решение за упълномощаване на председателя на УС да подпише запис на заповед за обезпечаване на договорите, е също неоснователно. Видно от посочения протокол, същият е от 23.03.2005г., а записът на заповед е издаден на 07.03.2005г., т.е. почти двадесет дни преди упълномощаването на председателя на УС да подпише запис на заповед. Не са налице доказателства, че записът на заповед от 07.03.2005г. е издаден именно като обезпечение изпълнението по двата договора за съвместна дейност от 28.02.2005г. и от 01.03.2005г. Както сам сочи жалбоподателят в жалбата си, по повод правоотношенията на страните са подписани не един, а няколко записа на заповед за обезпечаване на евентуални вземания на ищеца при неизпълнение на задълженията по договора. В този смисъл е неоснователно и възражението, че неправилно съдът не е кредитирал и показанията на св.Мангелов, взел участие в това заседание. Решенията на УС са материализирани в протокола от 23.03.2005г. Възражението, че неправилно съдът е приел, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника-жалбоподател, тъй като в случая не е налице такова поради това, че процесният запис на заповед представлява акцесорна сделка, служеща за обезпечаване вземането на ищеца при неизпълнение от страна на ответника по двата договора за съвместна дейност, е също неоснователно. Както бе посочено по-горе, липсват доказателства, които да обосновават извода, че процесният запис на заповед е издаден именно във връзка с двата договора за съвместна дейност между страните. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 534 ал.1 от ТЗ е основателен и доказан. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените по делото пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 420 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 01.08.2011г. по гр.д. № 1820/ 2010г. по описа на Горнооряховски районен съд. ОСЪЖДА П. „П.” със седалище и адрес на управление: с.Д., община Л., обл.В.Т., да заплати на „МДМ Ф.” О. със седалище и адрес на управление: гр.Г.О., ул.”Б.” № ..., В.А, ..., А...., направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 420 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |