№ 453
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 264091/21.06.2021 г. по гр.д. № 13954/2016 г. на СГС, I-11 състав е
осъден Б. И. М. да заплати на П. В. И.. на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на
8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. в
следния деликт, извършен от М. на 15.06.2016 г.около 17.40 ч. чрез нанасяне на удари
с глава и ръка в областта на лицето, при превишаване пределите на неизбежна отбрана,
с което му причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на горната
челюст, довело до затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни,
както и черепно-мозъчна травма, довела до намаление на слуха от 40-60 децибела за
високите честоти на лявото ухо с постоянен характер, както и лабиринтна дисфункция
– левостранна хипофункция, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до
окончателното плащане, както и сумата 33 лева – имуществени вреди за разходи за
подготовка на медицински документи, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен
до пълния предявен размер от 30 000 лева, а иска за имуществени вреди до пълния му
предявен размер от 90 лева.
Въззивни жалби са подали и двете страни.
Ищецът е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в
неговата отхвърлителна част относно неимуществените вреди. Поддържа, че
обжалваното решение е неправилно и несъобразено с материалноправните норми.
Присъден е необосновано занижен размер на обезщетението при несъобразяване с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Напълно необосновано бил приет и съпричинителен
елемент, доколкото по делото нямало никакви данни за такъв. По отношение на
съпричиняването нямало и своевременно наведено възражение от ответника. Съдът
сляпо възприел посоченото в присъдата срещу ответника и приетото там превишаване
1
пределите на неизбежна отбрана без самостоятелно да обсъди фактите. Ако въобще
била налице неизбежна отбрана, то тя касаела отблъскване на В., а не на П.И..
Погрешно било прието противоправно поведение на ищеца, заедно с неговия син,
който нападнал ответника. При определяне на обезщетението съдът посочил факти и
обстоятелства, които взема предвид, но не посочил как ги оценява. Не били съобразени
и броя и тежестта на уврежданията на ищеца. Съдът не взел предвид и подробното
медицинско обяснение за случващото се със слуха на ищеца. Не били обследвани и
понесените травматични последствия от ищеца. Не изяснил и дали и как П.И. е създал
предпоставките за неизбежна отбрана, резултат на всичко това било определено
занижено обезщетение. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част и да му бъде присъдено допълнително обезщетение до размер на
30 000 лева.
Ответникът Б. И. М. не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е депозирал
въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева. Счита, че в
тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и справедливостта при определяне на обезщетения.
Съдът правилно определил, че са настъпили вреди, но съществено завишил
обезщетението. Не било взето предвид заключението на д-р М. и съдът присъдил
необосновано обезщетение за „загуба на слух“. Не била преценена правилно и
тежестта на увредите. Душевните преживявания на ищеца не били правилно
преценени и преценката не съответствала на доказателствата. Жалбоподателят моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и присъденото обезщетение за
неимуществени вреди да бъде намалено.
Ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът П. В. И.. е твърдял в исковата си молба че на 15.06.2016 г. около 18,00 ч.
задно със сина си В. И. били на улицата пред дома си, когато от улицата в горния й
край чули силен звук, а в последствие видели как пикап „Тойота“ притиска към дерето
колата на техния приятел Венелин Филипов и приближава към тях с бърза скорост.
Когато колата минала покрай тях синът му казал на водача да кара по-бавно, че по пътя
има деца, в следствие на което водачът спрял и силно афектиран се насочил към сина
му и му нанесъл удари в лицето като викал, че ще го убие. Ищецът е твърдял, че когато
нападателят се докопал до металната тръба, която била в ръцете на сина му, той се
уплашил и се притекъл на помощ на сина си, като ответникът започнал да крещи, че ще
ги избие, че има пари и ще ги плати всички, както и нанесъл два-три удара с глава и
юмрук в лицето (челюстта и скулата). Сочил е, че от нанесените от ответника удари
получил фрактура на лявата ябълчна кост, контузия и хеморагия на долния клепач в
ляво и лява ябълчна област, хеморагия на лява очна ябълка, мозъчно сътресение и
2
фрактура на горна челюст, като се наложило и извършването на оперативно лечение.
Сочи, че възстановителният период бил съпроводен със силни болки и страдания, като
от мозъчното сътресение имал постоянно главоболие, както и безсъние, изпитвал
сериозни затруднения в храненето, не виждал от кръвоизлива под лявото око и скула,
виждал двойни образи и губел преценка за разстояние, което наложило на прегледи да
бъде придружаван от съпругата и сина си. Сочи, че събитието се отразило негативно на
мислите му, имал постоянен страх за своя живот и този на близките си, често сънувал
случващото се. Сочи, че болките и страданията, в т.ч. и психическите такива
продължават и към момента на подаване на исковата молба, като на 04.10.2016 г.
здравето му рязко се влошило, имал световъртеж, гадене, сърцебиене и потърсил
медицинска помощ, при която било установено намаление в слуха в двете уши, тежест
и шум повече в лявото ухо, силен световъртеж предимно от връщателен тип с
движение на предметите в хоризонталната плоскост, чувство за потъване, придружено
с гадене, повръщане, сърцебиене и загуба на равновесие, като счита че същите са в
следствие от нанесения му от ответника побой. По-късно, след образуването на
досъдебно производство било установено, че нападателят е Б. И. М.. Ищецът е
претендирал от ответника Б. И. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, ведно със законната лихва, както и сумата от 99 лева – разходи за лечение.
Ответникът Б. И. М. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК. По-късно в първото открито съдебно заседание е оспорвал исковете.
Оспорвал е да е налице негово противоправно поведение като е твърдял, че той е бил
нападнат от ищеца и неговия син и се е отбранявал срещу това нападение. Оспорвал е
и размера на исковете.
Предявен е иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен този иск следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция.
В случая не е спорно, а и се установява от представената по делото влязла в сила
осъдителна присъда по н.о.х.д. № 659/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
6-ти състав (влязла в сила на 16.07.2020 г. според служебно направената справка в
деловодната електронна система на СГС и след потвърдителна присъда по внохд №
40/020 г. на СГС, 2-ри въззивен състав), че Б. И. М. е признат за виновен за това, че на
15.06.2016 г. около 17.40 ч. в гр. София, в.з. Драгалевци, чрез нанасяне на удари с глава
и ръка в областта на лицето, причинил две средни телесни повреди на П. В. И..,
изразяващи се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно – за срок от 30
дни, затруднение на дъвченето и говореното, както и черепно мозъчна травма, довела
до намаление на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо,
представляващо постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, както и чрез
нанасяне на удари в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на В. П.
П. И., като деянията са извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана –
престъпление по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 130 НК.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата
противоправност и вината на дееца, съгласно чл. 300 ГПК. Доколкото
противоправният резултат в случая е съставомерен, то присъдата обвързва
гражданския съд и по отношение приетите с нея травми, настъпили в причинна връзка
с изпълнителното деяние на посоченото в присъдата престъпление. Настоящият
съдебен състав е обвързан от посочената присъда доколкото ищецът претендира
3
обезщетение от същото деяние, включително за болките и страданията от посочените в
присъдата травми, поради което следва да се приеме за установено с влязлата в сила
присъда, че в следствие противоправно нанесени на 15.06.2016 г. удари с глава и ръка в
областта на лицето, Б.М. виновно е причинил две средни телесни повреди на П. В. И..,
изразяващи се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно – за срок от 30
дни, затруднение на дъвченето и говореното, както и черепно мозъчна травма, довела
до намаление на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо, с което се
покрива фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Към доказателствата по делото са приети медицинските документи, съставени
след приема на П.И. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на . От тях е видно, че след
приема му в болницата П.И. е прегледан от различни специалисти. Така д-р А.,
неврохирург е установил, че пациентът е в съзнание и адекватен. Оплаква се от
главоболие и гадене. Двукратно повърнал. Вписано е заключение за наличие на
комоцио церебри (мозъчно сътресение).
При консултацията с офталмолога д-р Н., тя е установила оток и кръвонасядане
по клепачите на ляво око и кръвоизлив в ляво око
Установява се от епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, че на
16.06. 2016 г. ищецът е постъпил в болницата и е изписан на 20.06.2016 г., където е
бил за лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости, като му е извършено
оперативно лечение на фрактура на зигоматична кост в ляво и е изписан за домашно
лечение с обезболяващи.
Установява се от епикриза, изадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, че на
04.10.2016 г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД по спешност, с
оплаквания за бурен световъртеж, чувство на потъване, повръщане, сърцебиене, загуба
на равновесие, както и че съобщава за леко намален слух на двете уши по-силно в ляво,
като след проведена диагностика и лечение е изписан с
диагноза лабиринтна дисфункция-левостранна хипофункция в стадий на
субкомпенсация.
От представените болнични листа към исковата молба се установява, че ищецът
е бил във временна неработоспособност в периода 16.06.2016 г. – 18.09.2016 г., поради
счупването на костите на скулите и горната челюст, както и в периода 04.10 -
21.10.2016 г., поради лабиринтна дисфункция – левостранна хипофункция в стадий на
субкомпенсация.
Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, в частта
изготвена от вещото лице лицево-челюстен хирург д-р Ж. К. Д., от травмата в областта
на лявата ябълчна кост ищецът е претърпял болки, страдания и затруднения в
храненето за период от около един месец, като в следствие проведеното лечение е
възстановена симетрията на лицето, а хематомите са отзвучали за 15-20 дни, като
общият възстановителен процес е до 3 месеца, като е налице пълно оздравяване.
Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза в частта,
изготвена от вещо лице специалист уши, нос и гърло д-р Д. М., при ищеца за първи път
е констатирано намаление на слуха със загуба ЛУ 40 ДБ за ДУ – 26 ДБ на 06.10.2016
г., като вещото лице сочи, че по експертни критерии такова намаление на слуха се води
възрастово намаление и се счита като социално адекватен слух. Поставената диагноза
при същото посещение, 4 месеца след травмата – лабиринтна дисфункция-
левостранна хипофункция в стадий на субкомпенсация, вещото лице сочи, че
представлява увреждане на вестибуларния анализатор и представлява последица от
настъпилата при деликта черепно-мозъчна травма. Това заболява, според експертизата,
е с хронично-рецидивиращ ход и може да се лекува с медикаменти и вестибуларна
рехабилитация, за каквито няма доказателства по делото. В о.с.з., проведено на
4
05.03.2019 г. вещото лице потвърждава, че ищецът има нормален за възрастта си слух,
като диагноза свързана с намаление на слуха не е поставена и при изписване на ищеца
от болница „Св. Иван Рилски“, а поставената там диагноза е свързана единствено с
посоченото нарушение на вестибуларния апарат, както и че оплаквания със слуха не се
констатират и в приложената медицинска документация от болница Пирогов.
Според заключението на медицинската експертиза в частта, изготвена от
психиатъра д-р Р. Ц. К., преживяното при процесния деликт от П.И. е
имало психотравмиращ характер до степен на остра стресова реакция, като след
нейното отзвучаване са налице симптоми на посттравматичен стрес – тревожност,
нарушение на съня, сънуване на инцидента, вегетативни симптоми /тахикардия,
изпотяване, световъртеж/, притеснения за семейството и неговото здраве, както и това
да не се случи отново. В психологичен план са налице неприятни спомени,
преживяване за несправедливост, ощетеност, желание за възмездие, които
преживявания са му причинили дискомфорт и са нарушили социалното му
функциониране.
По делото е разпитан като свидетел В. П. И., син на ищеца. Той е посочил, че на
16.06.2016 г., когато пресичал улицата пред дома си с куфар с инструменти в едната
ръка и тръба за смяна на гуми – в другата, се задал джип с висока скорост, от който
щял да бъде блъснат, но в последния момент успял да го избегне и направил забележка
на шофьора да кара по-леко, че има деца. Според свидетеля, след това водачът на
пикапа марка „Тойота“ слязъл от него и се насочил яростно към него и му нанесъл
поредица от удари в областта на цялото тяло и главата, като се опитвал да извади
металната тръба от ръката му. Тогава бащата на свидетеля дошъл да му се притече на
помощ и се опитал да ги разтърве, като застанал зад Б. и последният го ударил с тила
си в главата, в областта на скулата и челото, няколко пъти, след което се обърнал и
ударил баща му с ръка. Според В. И., непосредствено след ударите баща му не бил
адекватен, тъй като започнал да се подува, течало му много кръв от лицето и казвал, че
му се вие свят. Свидетелят сочи, че закарал баща си в Пирогов, където на следващия
ден го оперирали, като през цялото време непосредствино след инцидента изпитвал
интензивни болки. Тези показания следва да бъдат кредитирани изцяло, с изключение
на това кой пръв е предприел действия по физическа саморазправа, тъй като в
мотивите на посочената по-горе присъда е установено, че пръв я е започнал В. И., а
Б.М. му е отвърнал, след което се е намесил и П.И., а показанията на В. И. относно
началото на физическата разправа им противоречат, като свидетелят е очевидно
заинтересован да даде показания в обратен смисъл.
Според показанията на свидетелката С. В. И.а, съпруга на ищеца към 17.30 ч. се
прибирала от работа и заварила съпруга и сина си в двора и двамата окървавени и те й
разказали какво е се е случило. Съпругът й бил откаран в болница „Пирогов, където му
направили лицево-черепна операция. Впоследствие разбрали, че не чува добре с лявото
ухо, преди инцидента не се бил оплаквал, а сега все давал другото ухо, за да чуе.
Свидетелката сочи, че след болничното лечение на съпруга й той не можел да се храни
и трябвало да се храни единствено с течна храна със сламка, от което отслабнал. От
синината на цялата лява страна окото му било затворено и не виждал с него, имал
силни болки и пиел много обезболяващи. Според свидетелката тя за около месец и
половина и била непрекъснато до съпруга си, като трябвало да го придружава
навсякъде, тъй като не можел да нацелва вратата. Свидетелката сочи, че след
инцидента мъжът й се страхувал за живота и здравето на нея и сина им, тъй като
очаквал да има последващи действия от страна на ответника. Според И.а мъжът й не
можел да спи, бил гневен на света, тъй като само искал да защити сина си. Тези
показания, макар дадени от лице, което е заинтересовано са ясни, логични и не
противоречат на останалите събрани доказателства.
5
При така събраните доказателства, относно търпените неимуществени вреди и
размера на дължимото се на ищеца обезщетение за тях, при приложение нормата на чл.
52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В случая на първо място следва да се приеме за установено, че в причинна
връзка с ударите с глава и ръка в областта на лицето на П.И. същият е получил
счупване на горната челюст, довело до затруднение на дъвченето и говоренето за срок
по-дълъг от 30 дни, както и черепно-мозъчна травма, довела до намаление на слуха от
40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо с постоянен характер, както и
лабиринтна дисфункция – левостранна хипофункция, които увреди се установяват от
влязлата в сила присъда срещу Б.М.. Както бе посочено, присъдата има
доказателствено значение относно посочените увреди, доколкото същите са
съставомерен резултат и като такъв имат обвързващо гражданския съд значение.
Следва обаче да се отчете посоченото от вещото лице д-р М., че намалението на слуха
при ищеца, предвид неговата възраст (70 г.) е в рамките на нормалното намаление на
слуха за тази възраст и същото се счита за социално приемливо.
Отделно от медицинската документация от История на заборяването на ищеца,
съставена по повод постъпването му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 15.06.2016 г. се
установяват и други, непосочени изрично в присъдата увреди вследствие ударите,
нанесени от Б.М. на П.И., а именно оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и
кръвоизлив в същото око, както и мозъчно сътресение, като последното изрично е
посочено и в епикризата от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
По делото се установяват и търпените от ищеца болки и страдания във връзка с
нанесените му удари и травмите от тях – по-силни болки за около месец, затруднение
в говора и дъвченето за повече от месец, главоболие и световъртеж в рамките на този
месец, нужда от чужда помощ за поне месец, състояние на посттравматичен стрес -
влошен сън, напрежение, страх от друг инцидент за себе си и за близките на ищеца.
Установи се още, че пълното възстановяване на ищеца общо е продължило около
четири месеца, предвид периода, в който същият е бил нетрудоспособен, както и
обстоятелството, че ищецът напълно е възстановен, като остатъчното намаление на
6
слуха на лявото ухо е в рамките н асоциално приемливия слух за възрастта.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на П.И., техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на пострадалия към 2016 г. – 69 години, като се съобразят икономическите
условия в страната към 2016 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че размерът на адекватната
обезвреда на претърпените от ищеца П.И. неимуществени вреди от телесната повреда,
нанесена му от Б.М. е 20 000 лева. Ето защо е неоснователно оплакването на
жалбоподателя Б.М., че първоинстанционният съд е определил необосновано
обезщетение по-високо от справедливото, както и е неоснователно оплакването на
П.И., че първоинстанционният съд е определил занижено обезщетение преди
намаляването му поради наличие на съпричиняване.
Върху посоченото обезщетение на ищеца се дължи законна лихва от датата на
деликта 15.06.2016 г. до окончателното му изплащане, съобразно направеното искане.
Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно оплакването на ищеца
П.И., че неправилно първоинстанционният съд е разгледал възражение за
съпричиняване, тъй като такова не е било своевременно въведено в процеса.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС като приема, че
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически
обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са
допринесли за увреждането (така напр. Решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012
г. на ВКС, I т.о., Решение № 18/24.03.2021 г. по т.д. № 696/2020 г. на ВКС, II т.о. и др.)
За да бъде надлежно въведено в процеса, възражението за принос, което
представлява правонамаляващо възражение,същото следва да бъде направено в срока
за отговор на исковата молба и само ако са налице предпоставките на някоя от
хипотезите н чл. 147 ГПК – до края на съдебното дирене пред първата инстанция. В
случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
който е изтекъл на 12.07.2017 г. (Б.М. лично е получил препис от исковата молба с
указания за отговор в едномесечен срок на 12.06.2017 г.) Възражение за принос е
направено едва в съдебното заседание на 22.10.2019 г., което дори не е първо съдебно
заседание, без да са налице предпоставките по чл. 147 ГПК. Ето защо, като
преклудирано, такова възражение не следва да се разглежда. Като е сторил обратното,
първоинстанционният съд се е произнесъл служебно относно наличието на принос на
ищеца и е допуснал процесуално нарушение.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в случая престъплението, за
което Б.М. е признат за виновен – такова по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 вр. с чл. 129,
ал. 2, вр. с ал.1 и чл. 130 НК включва в състава си поведението и на пострадалия П.И..
Последното е така, тъй като в състава на това престъпление се включва превишаването
на пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия Б.М. и по необходимост
съответно поведението на пострадалия П.И., чието именно поведение е станало повод
за неизбежната отбрана на Б.М., допуснал обаче нейното превишение. Посоченото
обстоятелство би придало доказателствено значение на присъдата в гражданския
процес относно поведението на П.И. (съобразно практиката на ВКС поведението на
пострадалия може да се доказва с мотивите на присъдата само ако това поведение е
елемент от престъпния състав, както е в случая – така напр. Решение № 168/23.11.2012
г. по т.д. № 509/2009 г. н ВКС, II т.о. и Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013
7
г. на ВКС, I т.о.). За да бъде взето предвид това доказателствено значение обаче трябва
най-напред в процеса надлежно да са въведени твърдения и възражения, за чието
доказване присъдата да се ползва. Както бе посочено, в случая няма въведено надлежно
в процеса възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия П.И.,
поради което и е ирелевантно доказателственото значение на присъдата за такъв
принос. Без надлежно въведено възражение съдът не може служебно да вземе предвид
наличието на принос, установим с присъдата.
Предвид изложеното определеното обезщетение за търпените неимуществени
вреди не следва да бъде намалявано с приноса на пострадалия за него.
Поради достигане от въззивния съд до краен извод, различен от този на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът на П.И. е отхвърлен за сума над 8000 лева до 20 000 лева и на
ищеца следва да бъдат присъдени още 12 000 лева, ведно със законната лихва от
15.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Ищецът П.И. е защитавал интерес от 30 000 лева, като е защитил 20 000 лева.
Той е доказал в същото време разноски в размер на 440 лева за държавна такса и 1430
лева за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна своевременно е направила
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но същото е неоснователно, доколкото минималното
адвокатско възнаграждение при защитаван интерес от 30 000 лева е именно 1 430 лева,
а съдът не може да намалява адвокатското възнаграждение под минималното.
От така сторените разноски на П.И. се дължат 1246.73 лева.
Ответникът Б.М. е защитавал също интерес от 30 000 лева, като е защитил
10 000 лева. Той е доказал разноски в размер на 160 лева за държавна такса и 400 лева
адвокатски хонорар. От тях му се дължат 186.65 лева.
За първата инстанция на П.И. се дължат допълнително 1 551.38 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
Б.М. са присъдени разноски над 399.96 лева до присъдените 879.74 лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264091/21.06.2021 г. по гр.д. № 13954/2016 г. на СГС, I-11
състав В ЧАСТТА, в която искът на П. В. И.. против Б. И. М. по чл. 45 ЗЗД е
отхвърлен за сума над 8000 лева до 20 000 лева, както и В ЧАСТТА ,с която на Б. И. М.
са присъдени разноски над 399.96 лева до 879.96 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН ********** да заплати на П. В. И.., ЕГН **********
сумата 12 000 лева допълнително към вече присъдените от СГС 8000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесени от Б.М. на П.И. удари с
глава и ръка по лицето на последния на 15.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264091/21.06.2021 г. по гр.д. № 13954/2016 г. на
СГС, I-11 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. И. М. , ЕГН ********** да заплати на П. В. И.., ЕГН **********
8
сумата 1246.73 лева – разноски пред САС и сумата 1 551.38 лева – допълнително
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА П. В. И.., ЕГН ********** да заплати на Б. И. М., ЕГН **********
сумата 186.65 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9