Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр. Кюстендил, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Д. ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 320/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Е.
Георгиева М. ***, чрез адв. А.Т., против заповед № 4077з-1306/25.09.2023 г.,
издадена от директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Кюстендил към
Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (МВР).
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при неспазване на
установената форма, в противоречие с материалния закон и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че
незаконосъобразно й се вменява вина по отношение опазването на служебната карта,
тъй като е положила дължимите грижи по съхранението на картата. Счита, че при издаването на оспорената заповед наказващият
орган е допуснал процесуални нарушения свързани с непълен и некоректен анализ и
оценка на доказателствата, събрани по дисциплинарната преписка, което е довело
до неправилност на фактическите констатации, а от там - до незаконосъобразност
на изложените правни изводи. С жалбата е направено искане за отмяна на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
Ответната страна - директорът на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил (РДГП) към Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д М, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Кюстендил, след
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите законови разпоредби, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената заповед на младши
инспектор Е.М. – старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ Гюешево при РДГП –
Кюстендил, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Инструкция № 8121з-282/15.03.2018
г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните
карти в МВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, чл. 197, ал. 1,
т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца и е
предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
От събраните по делото
доказателства се установява, че във връзка с постъпили данни с докладна записка
№ 4485р-4964/28.06.2023 г. от гл. инспектор Д.Ц. – началник I степен на ГКПП Гюешево от ГПУ Гюешево при РДГП-Кюстендил
за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител на РДГП – Кюстендил,
със заповед № 4077з-816/30.06.2023 г. директорът на РДГП – Кюстендил е
заповядал да се извърши проверка срещу младши инспектор Е. Г М. - старши
полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ Гюешево при РДГП – Кюстендил за наличие на
дисциплинарно нарушение. Проверката е възложена на комисия, състояща се от
председател и двама членове. За резултатите от проверката е изготвена справка рег.
№ 4077р-7398 от 21.07.2023 г. Според справката, на 28.06.2023 г. около 12:40
ч., жалбоподателката се е обадила на началника на ГКПП Гюешево и я е уведомила,
че на 27.06.2023 г. около обяд на централната гара в гр. Милано, докато била на
екскурзия в Италия, неизвестно лице е откраднало раницата й, в която освен
лични документи и портфейла й, се намирала и служебната й карта на служител от
МВР с № 31185501. За случая е подала жалба пред италианските власти и е
уведомила българските консулски власти в Милано, както и прекия си ръководител,
като служебната карта и личните документите не са намерени.
Във връзка с констатацията,
извършилата проверката комисия е счела, че с деянието си Е.М. виновно е
нарушила чл. 17, ал. 1 от Инструкция № 8121з-282/15.03.2018
г., явяващо се нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. На основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал.
1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, извършилата проверката комисия
е предложила на младши инспектор Е.М. да бъде наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца до една година. С покана рег. № 4077р-7729/31.07.2023
г. връчена на същата дата, младши инспектор М. е поканена след запознаването
със справката и всички материали от извършената проверка, да даде допълнителни писмени
обяснения или възражения. Видно от доказателствата, запознаването с материалите
събрани по дисциплинарното производство е било извършено на 31.07.2023 г.
Въз
основа на събраните доказателства и изложеното в справката становище, е
издадена оспорената заповед.
По делото е разпитана като свидетел
А Й С - едно от лицата, с които е била на екскурзия в Италия жалбоподателката.
От показанията й установява, че през месец юни, двете заедно с още четири
момичета били на централната гара в гр. Милано, пътувайки за езерото Комо.
Разделили се на две групи - да пият кафе и в един магазин, когато в далечината
свидетелката видяла как Е.М. тръгнала да си слага чантата през рамо и мъж с
качулка е тръгнал да й я сваля, след което я дръпнал и взел. Същата почнала да
вика и да го гони. След това заедно отишли да подадат жалба пред италианските
власти и да уведомят българските консулски власти в Милано.
По искане на процесуалния
представител на ответната страна по делото са разпитани като свидетели Д.И.Ц. –
началник на ГКПП Гюешево и Б.В.В. – инспектор в сектор ГКПД. От показанията на
началника на ГКПП Гюешево се установява, че същата е изготвила докладната
записка във връзка с процесния случай по повод уведомяването й от Е.М. за
откраднатата служебната карта. Според нейните показания, Е.М. й е казала, че
раницата й е била на гърба и някой я е изтеглил, дръпнал, а там била служебната
й карта. Сочи, че изгубването на служебната карта се води за произшествие в МВР
и при такива ситуации всеки служител е длъжен да докладва на прекия си
ръководител за изгубването.
Според свидетеля В. съществуват
противоречия в сведенията, събрани в хода на проверката, доколкото не се е
установило по категоричен начин къде се е намирала раницата със служебната
карта на М. – на гърба или в скута й. Според показанията му относно извършването
на деянието е направена пълна проверка и е предоставена възможност да представи
доказателства за твърдяното от нея.
При така установеното от фактическа
страна съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от надлежна
страна.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган - директорът на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Кюстендил към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, съобразно
правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е приел писмените
обяснения на държавния служител преди налагането на дисциплинарното наказание,
спазен е и срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на същото. Заповедта е
издадена в предписаната от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, но не съдържа всички посочени в разпоредбата реквизити.
Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична.
Държавният служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност.
Т. е. нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на
служителя.
В мотивите на заповедта са описани
факти, свързани с кражбата на служебната карта и обстоятелствата по
извършването й, но не е посочено в какво точно действие или бездействие се
изразява деянието на жалбоподателката, квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина, не е конкретизирано какви мерки е следвало да бъдат
предприети от нея, за да не бъде допусната кражбата на служебната й карта и
кои конкретни свои задължения не е изпълнила, нито са посочени доказателствата,
въз основа на които е установено нарушението. Като нарушена е цитирана
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Инструкция
№ 8121з-282/15.03.2018 г. за определяне
вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР (Инструкцията), но видно от
съдържанието й, с нея е формулирано общо задължение за служителите да
съхраняват зачислените им служебни карти по начин, недопускащ тяхното
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване, като не съдържа задължение за
конкретно поведение или действия, които следва да бъдат предприети от
служителите. Липсата на описание на изпълнителното деяние се приравнява на
липса на фактически основания за налагането на дисциплинарно наказание на
жалбоподателката, която във всички случаи представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като препятства жалбоподателката да разбере за
какво точно е наказана, за да може да организира адекватно своята защита, а от
друга страна - съдът се поставя в невъзможност да извърши преценка за
законосъобразното ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност.
От
приложените по делото доказателства, в т. ч. писмените обяснения на
жалбоподателката не може да бъде обоснован извод, че същата е оставила
служебната си карта без да е положила достатъчно грижи за нейното съхраняване. В случая, от начина, по който е била съхранявана
служебната карта - в раница, в отделен вътрешен джоб, като се съобразят и
конкретните обстоятелства – раницата не е оставяна без надзор, съдът приема, че
са изпълнени изискванията картата да се съхранява добре и да се пази от кражба.
Следователно,
жалбоподателката е положила дължимата грижа относно опазването на служебната си
карта, а обстоятелството, че е извършена кражба, не може да бъде вменено във
вина в насока, че не е положила такава грижа или както е посочено в заповедта е
проявила небрежност при изпълнение на чл. 17, ал. 1 от Инструкцията. Следва да
се отбележи, че разпоредбите, с които се вменяват задължения на служителите не
могат да се тълкуват разширително.
С оглед полагане на дължимата грижа
от жалбоподателката, съдът приема, че в случая не е установено по безспорен
начин нейното виновно поведение - нито под формата на умисъл, нито под формата
на непредпазливост. Дисциплинарно наказание се налага само за виновно нарушение
на служебните задължения. В случая, следва да бъде отчетено и цялостното
поведение на М. във връзка с инцидента - тя е уведомила незабавно след като е
узнала за кражбата, както непосредствения си ръководител, така и италианските
власти, и българските консулски власти в италианския град Милано.
Във
връзка с това, съдът намира, че в случая не е установено по безспорен начин
виновно поведение на жалбоподателката, поради което и не може да й бъде вменено
виновно нарушение на служебните задължения. Производството по издаване на
индивидуални административни актове се осъществява с оглед установяване на
обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в
съответствие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото по чл. 35 от АПК, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания
случай. В нарушение на процесуалните си задължения, дисциплинарно наказващият
орган не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, с оглед
формиране на безпротиворечив извод при постановяване на оспорения акт.
Допуснатите от дисциплинарно наказващия орган нарушения са довели до издаването
на незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
По изложените мотиви, съдът приема,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл.
146, т. 3 и т. 4 от АПК.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в доказан размер на
760 (седемстотин и шестдесет)
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. Своевременно
заявеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в предвидения минимален
размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 4077з-1306/25.09.2023 г., издадена от директора
на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Кюстендил към Главна дирекция
„Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Кюстендил към
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да
заплати на Е. Георгиева М. ***, сума в размер на 760 (седемстотин
и шестдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: