Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1109 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба синдиците на „К.т.б.“ АД (н)
твърдят, че ответниците имат качеството на бивши
администратори по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за банковата
несъстоятелност, според която разпоредба в тази категория субекти попадали –
членовете на надзорен или управителен съвет (Съвет на директорите) на Банка,
длъжностните лица с ръководни функции в банката, както и всяко друго лице,
което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка
на банката. Посочва, че ответниците Г.П.Х. и И.А.З. били членове на Управителния
съвет на КТБ АД и изпълнителни директори, а Ю.Т.П. бил прокурист на банката. В
това им качество ответниците сключвали договорите за
кредит, респ. процесния Договор за издаване на
банкова гаранция и по този начин предоставяли кредитите/банковите гаранции при
условията, определени в сключените от тях договори за кредит, респективно в
качеството си на членове на УС били участвали в приемането на решения за
отпускане на кредити/предоставяне на банкови гаранции, когато по отношение на
дадения клиент се формира голяма експозиция по смисъла на чл. 44 от ЗКИ (с
балансова/отчетна стойност, представляваща повече от 10% от капиталовата база
на КТБ АД). Ответниците, в качеството им на
представляващи банката изпълнителни директори, респективно прокурист, са
вземали решението за отпускане на кредитите/предоставяне на банкова гаранция
чрез подписване на договори. Съгласно сключените договори за управление от ответниците, изпълнителният директор, като член на Управителния
съвет, управлявал заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано
лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) Банката, като: упражнява цялостен
оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да сключи и
сключва от името на Банката договори и сделки и определя тяхното съдържание,
освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от
Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се
определя от тях; управлява имуществото на Банката, като съгласно закона,
решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет или на
Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява
контрол върху операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното
счетоводство. Ищецът твърди, че на 21.01.2009 г., между КТБ АД, представлявана
от ответниците Г.Х., в качеството му на изпълнителен
директор и Ю.П. – в качеството му на прокурист, от една страна и „А.К.С.“ ЕООД,
от друга, бил сключен Договор за издаване на банкова гаранция. По силата на
така сключения договор банката поела задължение да издаде по нареждане на „А.К.С.“
ЕООД банкова гаранция за сума в размер на 56 315 евро в полза на „Летище
София“ ЕАД, обезпечаваща изпълнението на задълженията на „А.К.С.“ ЕООД, в
качеството му на наемател по Договор за наем на недвижим имот – публична
държавна собственост с изх. № 100-Д-87/12.04.2007 г. на обект на летище София –
Терминал 2. Сочи, че не били изготвени становища и оценки на риска във връзка с
процесния договор. Издадената по договора банкова
гаранция била подписана от ответниците И.З., в
качеството му на изпълнителен директор и Ю.П. – в качеството му на прокурист.
За обезпечаване на всички вземания на банката, възникнали на основание процесния договор от 21.01.2009 г., клиентът поел
задължение да учреди в полза на КТБ АД обезпечение – поръчителство от
физическото лице Б.Н.А., ЕГН **********.
Твърди се, че посоченото обезпечение не било надлежно учредено. Издадената
банкова гаранция била предявена за плащане от „Летище София“ ЕАД, като КТБ АД
заплатило предявената сума. В чл. 3, т. 11 от процесния
договор било предвидено, че в случай на плащане, клиентът следва да погаси
оформения от банката кредит и начислените лихви, при условията на сключения
договор. „А.К.С.“ ЕООД не изпълнило задълженията си по договора, а към
настоящия момент нямало и имущество, от което КТБ АД (н.) да удовлетвори
вземанията си. Със сключения от ответниците договор
за предоставяне на банкова гаранция, не били уговорени адекватни обезпечения и
на стойност, достатъчна да обезпечи събираемостта на вземането на банката, като
не било поставено и условие в договора поемането на задължение за предоставяне
на банкова гаранция да се извърши след учредяване по надлежен начин на
достатъчни по стойност обезпечения. Тези действия от страна на ответниците представлявали нарушение на принципа на
достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска.
Поради липсата на обезпечения и налично имущество на длъжника, предоставените
по банковата гаранция суми били несъбираеми. Поддържа, че действайки по
описания начин, ответниците причинили вреда на КТБ АД
(н.) в размер на 110 142.56 лв., представляваща непогасената част от
главницата, предоставена като банкова гаранция. Твърди, че съгласно нормата на
чл. 240, ал. 2 от Търговския закон администраторите на банката като членове на
управителния съвет носели солидарна отговорност за вредите, които са причинили
на дружеството.
В условията на
евентуалност ищецът твърди, че ответниците отговарят
в еднакъв размер за причинените на банката вреди от техните съвместни действия,
доколкото били действали в нарушение на задълженията им по закона и вътрешните
актове на банката.
Задълженията на ответниците били регламентирани, както в закона, устава на
банката, договорите за управление, и в Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“
АД /приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с
протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с последни изменения и допълнения,
приети с решение на УС от 14.11.2012 г., в сила от 17.12.2012 г./, който урежда
условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и
контрол на кредитните сделки в банката. След приключване на процедурите по
проучването на искането за кредит, съответният кредитен специалист предавал
кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление
„Кредитиране” и Дирекция „Кредитен риск” на ресорния Изпълнителен Директор, на
основание чл.43 от Правилника. Съгласно чл. 45 от Правилника, проекто - договорите по кредитната сделка, съставени и
надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно
управление на Банката, Началника на Управление Кредитиране”, се предавали на
представляващите Банката лица за вземане на решение. Предлаганата кредитна
сделка се обсъждала от изпълнителните директори, а когато вземането на решение
било в компетенциите на Управителния съвет, изпълнителните директори внасяли
предложението за разглеждане чрез Председателя на УС. Препис-извлечение от
протокола на УС с взетото решение по искането се предоставяло на Управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответните действия. Когато приемането на
решение водело до формиране на голяма експозиция към едно лице или към
икономически свързани лица по смисъла на Закона за кредитните институции и
наредбите за неговото приложение, която надхвърля 15% от стойността на
собствения капитал и резервите на банката, съобразно последния одитиран финансов отчет, изпълнителните директори внасяли
предложение в Надзорния съвет, чрез неговия председател, за даване на
предварително разрешение, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 13 от Устава на банката.
След получаване на разрешение от Надзорния съвет, предложението се разглеждало
от Управителния съвет, като на Управление „Кредитиране се предоставят преписи -
извлечения от протоколите на НС и УС. След сключването на договора разрешеният
кредит се предоставял въз основа на изрично искане на клиента за усвояване на
съответната сума, придружено с документи, доказващи целевото й използване, като
съответният кредитен специалист преглеждал искането и документите и в с случай,
че били спазени условията на договора, парафирал искането за изпълнение, на
основание чл. 51 от Правилника. Ищецът твърди, че процесният
договор бил сключен в нарушение на уредената в Правилника за кредитната дейност
на банката процедура по проучване, като ответниците
не изпълнили задълженията си като членове на УС на банката и изпълнителни
директори. Посочва, че не били действали с грижата на добрия търговец по
смисъла на Търговския закон, управлявайки и разпореждайки се с имуществото на
КТБ АД (н.). Договорът за кредит бил сключен не само при липса на данни за
финансовото състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност, а също
и при неотговаряне на изискванията на кредитополучателя за финансовото
състояние и кредитоспособност, но и при липса на уговаряне на надлежни
обезпечения. Отделно от нарушенията на договорните си задължения, ответниците нарушили и законните си такива по чл. 237, ал.
2 от ТЗ - да изпълняват функциите си на членове на управителния съвет,
респективно длъжностно лице с ръководни функции, с грижата на добър търговец в
интерес на дружеството и на всички акционери. Описаното по-горе поведение на ответниците, и в частност отпускането на необезпечени
кредити, които са несъбираеми, било в противоречие със законовите им задължения
по цитираната правна норма и представлявали деликт,
тъй като не била положена грижата на добър търговец и не било в интерес на дружеството
и на всички акционери.
Претърпените от банката
вреди били в пряка и непосредствена причинна връзка с действията и
бездействията на ответниците, тъй като били резултат
от неизпълнението на техните задължения.
С оглед гореизложеното
ищецът счита, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 3 ЗБН за ангажиране на
имуществената отговорност на ответниците, които в
качеството им на бивши администратори са причинили имуществени вреди на банката
в процесния размер, представляващи сумата, с която е
намаляло имуществото на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, поради несъбираемостта
на вземанията по договора за кредит.
Моли да бъде постановено
решение, с което да бъдат осъдени Г.П.Х., И.А.З. и Ю.Т.П. да заплатят солидарно
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сумата в размер на 110 142.56 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД имуществени вреди от
неизпълнение на законовите задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката като членове на Управителния
съвет и/или ръководни лица при вземане на решение за сключване на Договор за
издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „А.К.С.“
ЕООД, ЕИК ******и Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. №
50/21.01.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При условията на
евентуалност, в случай че бъде отхвърлен предявеният главен иск, ищецът моли да
бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени Г.П.Х., И.А.З. и Ю.Т.П.
солидарно да заплатят на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сумата от 110 142.56
лева, представляваща обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД имуществени вреди
от неизпълнение на договорните задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката като членове на Управителния
съвет, респективно длъжностно лице с ръководни функции, при вземане на решение
за сключване на Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г.,
сключен между „К.т.б.“ АД и „А.К.С.“ ЕООД, ЕИК ******и Банкова гаранция за
обезпечаване на вземания с изх. № 50/21.01.2009 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При условията на
евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен предявеният евентуален иск за
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорни задължения на ответниците, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден всеки от ответниците Г.П.Х., И.А.З.
и Ю.Т.П. да заплати на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от по
36 714.19 лева, представляващи обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД
имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на
банката, при вземане на решение за сключване на Договор за издаване на банкова
гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „А.К.С.“ ЕООД, ЕИК ******и
Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. № 50/21.01.2009 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Ю.Т.П. е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Оспорва твърденията,
касаещи естеството на отговорността на ответника Ю.П. – Прокурист. Разпоредбата
на чл. 57 ЗБН единствено легитимирала активно синдиците да завеждат искове за
вреди против бивши администратори и уреждала срока, в който това следвало да се
случи (ал. 3). Позоваването на чл. 237, ал. 2 ТЗ по отношение на този ответник
било неоснователно, предвид качеството му на Прокурист, а не изпълнителен
директор към момента на сключване на процесния
договор и анексите към него.
В случай че се приеме
искът като основан на деликтна отговорност,
ответникът счита същият за недопустим, предвид наличието на договорно
правоотношение между КТБ и ответника Пoпов, по силата на което на
последния било възложено управлението и представителството на КТБ. Към датата
на сключване на договора за банкова гаранция на 21.01.2009 г., договорното
представителство и управлението от страна на ответника произтичало от договор
за търговско управление (прокура). Поддържа, че
договорната отговорност изключва деликтната. Твърди,
че исковата молба била неясна по отношение на твърдяното вредоносно деяние. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност за предявяване на иск за обезщетение за вреди (независимо дали
основанието на иска било договорна или деликтна
отговорност). Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „д“ ЗЗД
давност не била текла докато ответникът Ю.П. бил прокурист на банката. Тоест
давността започнала да тече от вписване в Търговския регистър на оттегляне на
пълномощното на Ю.П. като прокурист и представляващ КТБ. Това се случило на
15.11.2011 г., видно от вписване № 20111115112232 по партидата на КТБ в
Търговския регистър. Петгодишната погасителна давност за претендираното
с исковата молба вземане за обезщетение била изтекла на 16.11.2016 г., поради
което предявеният иск на 23.03.2017 г. бил недопустим, съответно неоснователен,
като предявен след изтичането на давността. Договорът за банкова гаранция бил
сключен от ответниците във връзка с и при точно
изпълнение на сключените договори за търговско управление и представителство (прокура) и договор за управление на КТБ. Счита, че
отложеното учредяване на обезпечение не било нарушение нито на закона, нито на
договорна разпоредба, поради което не представлявало противоправно
деяние. Излага твърдения, че във връзка с процесния
договор не били давани указания, нито препоръки или критика от БНБ при
осъществявания от нея банков надзор.
Оспорва
да са налице вреди за банката, както и техния претендиран
размер. Счита, че доколкото КТБ разполага с вземане против кредитополучателя по
процесния договор за кредит, имуществото на банката
не било увредено. Сочи, че банката разполага с пряк иск против клиента за
изпълнение на договорните му задължения по процесния
договор за банкова гаранция, както и право да предяви и удовлетвори вземането
си по процесния договор за банкова гаранция в
производството по индивидуално принудително изпълнение срещу клиента или в
производство по несъстоятелност на клиента. Нямало данни за предприети
действия по защита правата на банката,
включително по събиране на вземанията. Оспорва, твърдението на ищеца за липса
на имущество на длъжника, което да послужи за удовлетворяване на задълженията
му към КТБ АД. В баланса на дружеството към 2012 г., както и в ОПР било видно,
че дружеството разполагало с активи над 2 800 000 лв., от които ДМА
за над 1 000 000 лв. През същата година
длъжникът реализирал общо приходи за 780 000 лв.
Оспорва
да е налице причинна връзка между поведението на ответниците
и твърдените вреди. Сочи, че в периода 20.06.2014 г. – 15.08.2014 г. имало
забрана от УС на БНБ за погасяване на задължения от кредитополучатели с налични
по сметки в банката средства.
Ответникът твърди още, че дори да се установят
настъпили вреди, той няма вина за настъпването им. При сключване на процесния договор и по време на управление на КТБ от ответниците до 20.06.2014 г. настъпването на претендираните от синдиците вреди не било предвидимо
предвид финансовото състояние на клиента, обезпечеността на предоставената
гаранция и редовното погасяване на отпуснати на клиента кредити.
Твърди
още, че част от ответниците били освободени от
отговорност за дейността им и през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
със съответни нарочни решения на тогавашния върховен орган на КТБ – Общото
събрание на акционерите. Счита, че това освобождаване се отнася и за дейността
на ответника Ю.П. и за периода, в който последният бил прокурист на банката,
тъй като неговата дейност била част от дейността на освободените от отговорност
изпълнителни директори. Поддържа, че решението на ОС на акционерите за
освобождаване от отговорност на членовете на съветите препятства възможността
дружеството да предяви по съдебен ред иск за обезщетяване за претърпени вреди.
Намира, че нормата на чл. 57 ЗБН не е специална по отношение нормата на чл. 240, ал. 3 ТЗ, поради което
синдиците могат да предявят иска по чл. 57, ал. 3 ЗБН само ако ответниците не са освободени от отговорност за процесния период.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба срещу Ю.П., в която оспорва твърденията и възраженията му. Твърди, че
към датата на подписване на Договора за издаване на банкова гаранция от
21.01.2009 г. Ю.П. бил прокурист на Банката, като именно в това си качество е
подписал същия. Ответникът бил прокурист на Банката в периода от 10.07.2007 г.
(когато бил сключил Договор за търговско управление с КТБ АД) до 14.11.2011 г.,
когато в Търговския регистър било вписано оттеглянето на упълномощаването му
като прокурист. Към датата на подписване на Договора за издаване на банкова
гаранция от 21.01.2009 г., Ю.П. имал качеството на администратор на Банката, тъй като
подписал същите в качеството си на прокурист, съответно попадайки в хипотезата
на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност - „всяко
друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва
сделки за сметка на банката“. Нарушенията на ответника във връзка с подписания
Договор за издаване на банкова гаранция се изразявали в няколко насоки: -
неспазване на процедурата по кредитиране, регламентирана в Правилника за
кредитната дейност на „КТБ“ АД. Това довело до формиране неправилна преценка на
финансовото положение, респ. кредитоспособността на „А.К.С.“ ЕООД (н.);
неправилна преценка на възможността на кредитополучателя да погасява
задължението си по издадената гаранция; - липса на адекватни договорни клаузи,
гарантиращи интересите на Банката по отношение на договорните обезпечения и
предпоставките за усвояване на кредита; - организира дейността на Банката и
предприема действия по стопанисване и опазване на имуществото ѝ (чл. 7,
т. 2 от Договора за търговско управление). - сключва сделки от името на
Банката, свързани с упражняването на търговското ѝ занятие (чл. 7, т. 3
от Договора за търговско управление). Ответникът сключил неизгодна сделка за
Банката, като подписал Договор за издаване на банкова гаранция, при липса на
достатъчно информация за финансовото му положение и при неизгодни договорни
клаузи, довели до необезпеченост на гаранцията и до усвояване на средствата по
нея без учредяване на обезпечения; - има задължение да осъществява търговското
управление лично с грижата на добрия търговец, като изпълнява задълженията си
точно и добросъвестно; - има задължение да спазва Вътрешните правила на Банката
(чл. 8, ал. 3 от Договора за търговско управление). Ответникът не спазил
Вътрешните правила на Банката, като сключил процесния
Договор, въпреки липсата на проведена процедура по отпускане на кредита.
Оспорва възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, тъй като последното било направено
при погрешно тълкуване на закона. Посочва, че Законът за банковата
несъстоятелност се явявал специален спрямо ТЗ и ЗЗД, като разпоредбата на чл.
57, ал. 3 ЗБН изрично уреждала в какъв времеви период синдикът може да предяви
искове за обезщетение на вредите срещу бивши администратори на банката, като
този срок не бил обвързан с момента на възникване на вредите, с момента на
прекратяване на договорното правоотношение на администратора с банката, нито с
момента на неговото освобождаване от отговорност по друг ред.
Посочва, че вредата,
причинена от ответниците била доказана, тъй като
вземането на банката по процесния договор в размер
110 142.56 лв., било включено в списъците на приетите вземания по делото
за несъстоятелност на „А.К.С.“ ЕООД (н.). Посочва, че наведените от ответника
твърдения за финансовото състояние на длъжника били неотносими,
доколкото се цитирали данни към 2014 г., без да се взима предвид последващото намаляване на активите на дружеството и установените факти по делото
за несъстоятелността му. В производството по несъстоятелност по т.д. №
7249/2016 г. по описа на СГС, VI-11 и приетата по делото експертиза се установило, че
предприятието на несъстоятелното дружество било декапитализирано
още към 31.12.2010 г., а датата на която дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност и свръхзадълженост е 28.04.2011
г. – далеч преди сочената от ответника дата 20.06.2014 г., към която според
него е било възможно събиране на вземането.
Оспорва твърденията на
ответника, че банката не била предприела своевременно действия за събиране на
вземанията си по процесния договор. Преди
присъединяването си като кредитор в производството по несъстоятелност на
длъжника, ищецът твърди, че били инициирани множество заповедни производства,
респективно последващи ги изпълнителни дела, по които
били предприети множество изпълнителни действия, но поради липсата на
установено имущество, не били постъпили суми за удовлетворяване вземането на
банката.
Ответникът Ю.П. е
депозирал отговор на допълнителна искова молба, в който поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Ответникът Г.П.Х. е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Подробно в отговора са
изложени твърдения и възражения, идентични с изложените от ответника Ю.Т.П.. В
допълнение поддържа, че от исковата молба не ставало ясно кои конкретни
действия и бездействия на ответниците представляват
нарушения и на кои конкретни законови разпоредби.
Тъй като ищецът твърдял,
че ответникът Г.Х. причинил вреди на банката в качеството си на изпълнителен
директор, чрез извършване на действия по сключване на процесния
договор за банкова гаранция, то искът за търсене на отговорност на това лице
следвало да се квалифицира по чл. 240, ал. 2 ТЗ. Твърди, че елементите на
фактическия състав на специалната имуществена отговорност на ответника Х. –
член на УС и изпълнителен директор, не били налице.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба срещу Г.Х., в която оспорва твърденията и възраженията му,
като поддържа вече изложеното в исковата молба. Ищецът посочва, че банката била
заплатила цялата сума по гаранцията в размер на 56 315 евро чрез две
плащания – на 02.11.2011 г. заплатила сумата от 38 362.07 евро, в левовата
ѝ равностойност от 75 029.69 лв. и на 20.05.2013 г. била заплатена
сумата от 17 952.93 евро, левовата равностойност на 35 112.88 лв. В
изпълнение на чл. 5, ал. 1 от Договора за издаване на банкова гаранция от
21.01.2009 г., банката служебно оформила на „А.К.С.“ ООД кредит с главница по
заемната сметка в размер на платената към бенефициера
„Летище София“ ЕАД сума и с краен срок за погасяване от три дни, считано от
датата на съответното плащане по гаранцията. Сочи, че за „А.К.С.“ ООД
възникнало изискуемо задължение за заплащане, както на главницата, така и на
дължимите според договора лихви и неустойки при просрочие.
Задължението за заплащане на сумата от 38 362.07 евро станало изискуемо 3
дни от датата на
плащането по гаранцията, а именно считано от 06.11.2011 г. Задължението за
заплащане на сумата от 17 952.93 евро станало изискуемо 3 дни от датата на
плащането по гаранцията, а именно считано от 24.05.2013 г.
Оспорва твърденията, че
банката бездействала относно събирането на вземането си от „А.К.С.“ ООД по процесния договор.
Ответникът Г.Х. е
депозирал отговор на допълнителната искова молба на ищеца, в който поддържа
твърденията и възраженията си.
Ответникът И.А.З., на който исковата молба
е връчена при отказ, не е депозирал
отговор на исковата молба.
Предявени са е главни
осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр.
с чл. 45 ЗЗД, както и заявени при условията на евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 82 ЗЗД.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :
Представени са Общи условия за осъществяване
на кредитни сделки и представляващи Приложение № 3 към Правилника за кредитната
дейност, приет от ръководните органи за установяване на вътрешни правила при
осъществяване на дейността.
Видно от представения по делото Договор за
издаване на банкова гаранция от 21.01.2009г., същият е бил сключен между „К.т.б.“АД
и от друга страна – „А.К.С.“ООД – в качеството на кредитополучател/наредител, по силата на който Банката се е задължила да
издаде по нареждане на наредителя банкова гаранция в
размер на 56 315 евро в полза на „Летище София“ЕАД, обезпечаваща
изпълнение на задължението му в качеството му на наемател по Договор за наем на
недвижим имот – публична държавна собственост с изх. № 100-Д-87/12.04.2007г. на
обект „Комплекс от заведения за хранене“ в новата приемна сграда за пътници на
летище София, Терминал 2. Договорен е срок на валидност на банковата гаранция
до не по-късно от 31.05.2012 г. В случай на плащане по банковата гаранция,
Банката служебно оформя на наредителя кредит в евро,
с главница по кредита равняваща се на платената към бенефициера
сума, с краен срок на погасяване 3 дни, считано от датата на плащането на
гаранцията – чл. 4 от Договора.
Представено е Искане за плащане по банкова
гаранция за обезпечаване на вземания изх. № 100-17295/20.10.2011 г., адресирано
от Летище София ЕАД до КТБ АД, с което е предявено частично искане за плащане
по банкова гаранция № 50/21.01.2009 г. за дължимата от „А.К.С.“ООД сума в
размер на 38 362.07 евро.
Представен е Договор за управление от
15.12.2008г., сключен между КТБ АД и Г.П.Х. на основание чл. 241, ал. 6 ТЗ и
въз основа на решение на Надзорния съвет на Банката от 08.12.2008г. и решение
на Управителния съвет на Банката от 08.12.2008 г., като предмет на
договора е уреждане отношенията между
изпълнителния директор и Банката във връзка с възлагането му да я управлява и
представлява пред трети лица, като е предвиден срок на договора от 5 години,
считано от датата на вписването му в търговския регистър, като в случай че не е
освободен към датата на изтичане на срока, същият се счита за продължен до
освобождаването му.
Представен е и Договор за възлагане на
управление от 21.07.2003г., сключен между КТБ АД и И.А.З. на основание чл. 241,
ал. 6 ТЗ и решения на Надзорния съвет от 30.06.2003 г. и от 21.07.2003 г., с
предмет и срок на действие идентични като текст в клаузите с посочения по-горе
в мотивите на съда договор сключен с другия ответник.
Приложен е Правилник за кредитната дейност
/ПКД/ на КТБ АД /л. 43 от делото/. В същия, в глава Общи положения са уредени
видовете кредити отпускани от Банката, като в чл. 13 е уредено сключването на
договор за издаване на банкова гаранция в полза на трето лице, като съгласно
така предвидената регламентация, същата представлява документ, удостоверяващ
едностранното волеизявление на Банката да плати на посоченото в него лице
определена сума пари и съобразно предвидените условия. В чл. 13, ал. 4 изрично
е предвидено, че Банката удовлетворява претенцията за плащане по банковата
гаранция след проверка с разумна грижа наличието на изискуемите по нея условия.
В глава ІІ-ра се съдържа регламентация относно
„Кредитен риск“ – управление, органи на управление, кредитни ограничения. В
глава ІІІ-та са уредени „Кредитни процедури“. Предвидено е след постъпване
искането за отпускане на кредит в установената за това форма и с необходимите
приложения, да бъдат извършени действия по проучване и одобрение в определена
последователност – необходимо е изготвянето на правен анализ от правоспособен
юрист; анализ на представените документи и събраните сведения относно общото
финансово състояние на кредитоискателя, извършени от кредитния специалист;
предаване на кредитното досие от кредитния специалист на Председателя на
Кредитния съвет, като предлаганата кредитна сделка подлежи на обсъждане от
Кредитния съвет, за което се изготвя протокол, който заедно с проекто-договора за кредитната сделка, парафиран от
кредитния специалист, началника на управление „Кредитиране“ и юрисконсулта се
предават на изпълнителните директори за вземане на решение. В случай, че
компетентността е на Управителния съвет, предложението за сключването на
сделката се отнася пред него, като препис-извлечение от протокола на
проведеното от него заседание с взетото решение се предоставя на Управление „Кредитиране“ за
предприемане на съответните действия, чрез което се известява кредитоискателя
чрез писмено уведомление.
Като Приложение № 1 към Правилника се съдържа
Методика за определяне на кредитния риск, като Приложение № 8 – Методика за
извършване на правен анализ; Приложение № 9 – Методика за оценка на обезпеченията. Приложени са и Общите условия за
осъществяване на кредитни сделки към Правилника за кредитната дейност.
По делото е представено Решение № 73 по т. 1
от дневния ред от заседанието на Управителния съвет на БНБ от 20.06.2014г., с обективирано такова за поставяне под специален надзор на
КТБ АД за срок от три месеца; спиране изпълнение задълженията към банката за
периода; отстраняване от длъжност членовете на Управителния съвет на банката – О.Р.,
И.З., Г.Х. и А.П.; назначени са квестори на банката. С последващо
Решение от заседание на Управителния съвет на БНБ от 15.08.2014 г. е взето
такова за разрешаване извършването на банкови операции за целите за погасяване
на кредити към КТБ АД.
Представен е и Договор за търговско управление
от 10.07.2007г., сключен между КТБ АД и Ю.Т.П.
с предмет – възлагане работа по управление на предприятието на банката.
Приобщено като писмено доказателство е и писмо
изх. № 4442/02.11.2011 г., адресирано от КТБ АД до БНБ, в което на основание
чл. 71, ал. 1 ЗКИ уведомява за взето решение на Управителния съвет на КТБ АД за
оттегляне упълномощаването на търговския управител /прокурист/ - Ю.П.,
доколкото одобрението за това от страна на БНБ е необходимо условие за вписване
на обстоятелството.
По делото са приложени платежно нареждане за
сумата от 75 029.69 лв. и удостоверяващо извършено плащане на 02.11.2011
г. и платежно нареждане за сумата от 35 112.88 лв., удостоверяващо
извършено плащане на 20.05.2013г., като и в двата документа като име на
получател е посочено Летище София ЕАД и наредител КТБ
АД, с основание на плащанията – по банкова гаранция № 50/21.01.2009 г.
Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, заключението по която не е било оспорено от страните и от което се
установява, че размерът на заплатените от КТБ АД по процесната
банкова гаранция /издадена въз основа на договор от 21.01.2009г./ суми възлизат
на 110 142.57 лв. и което е установено при проверка в счетоводството на
банката. Според изложеното в заключението, размерът на непогасената главница по
процесния договор за банкова гаранция, определен към
23.03.2017г. и към момента на изготвяне на експертизата /м. 06.2020 г./,
възлиза на 110 142.57 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля А.П., от показанията на който се установява, че е
ответник по съдебни дела с ищец ищцовото дружество,
като във връзка с упражняваната от него дейност в КТБ АД му е известна
процедурата по сключване на договор за кредит и е работил в банката в период от
около 14 години – в качеството си на прокурист от 2009 г. и изпълнителен
директор от 2012г. , включително и към момента на сключване на процесния договор за банкова гаранция. От 2010 г. действал
Кредитен съвет, който бил съвещателен орган и разглеждал всяка сделка, за което
се съставял съответно протокол, като предварително били изготвяни анализи от
определени служители, към които съответният набор от документи по искането за
отпускането на кредит били препращани. Хипотетично било възможно договорът за
кредит да бъде променян относно предвидените в него условия и параметри с последващо сключен анекс към договора и след това добавък. Според свидетеля, положеният вдясно подпис върху Добавък № 1 на л. 942 от делото е негов. Оригиналът на
банковата гаранция и съответно добавъкът, се
съхраняват при бенефициента, като може да бъде върната на банката при
прекратяване действието на гаранцията. Правилниците за кредитната дейност били
утвърждавани от управителния съвет и надзорния съвет, като изпълнителните
директори са членове на управителния съвет, като в качеството си на
представляващи банката сключвали сделките по отпускане на кредити, като имат
крайната санкция да преценят една кредитна сделка, дали да бъде сключена, при
какви обезпечения, параметри и срок на действие.
В проведено производство по чл. 207 ГПК е
приет като писмено доказателство Договор за поръчителство, сключен на
21.01.2019г. между КТБ АД и Б.Н.А. и по силата на който последният се е
задължил да отговаря солидарно пред банката за всички задължения на „А.К.С.“ООД,
евентуално възникнали на основание Договор за издаване на банкова гаранция от
21.01.2019г. сключен с банката в полза на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ЕАД
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За производството по несъстоятелност на банка
регистрирана на територията на страната са предвидени специални норми в Закона
за банковата несъстоятелност /ЗБН/. В нормата на чл. 57 ЗБН е предвидено
задължението на синдика да извърши необходимите действия по събиране на
вземанията на банката, като целта е да бъдат включени в масата на
несъстоятелността, подлежаща на осребряване, за постигане удовлетворяване на
кредиторите и в какъвто смисъл е насочено производството. Съгласно чл. 57, ал.
3 ЗБН, синдикът дължи проверка и относно причинени вреди на банката от нейни
бивши администратори, като в случай че установи данни за такива, следва да
предяви иск пред съда по несъстоятелността за обезщетение за причинените
имуществени вреди. Исковете предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявени именно на това основание, като за преценка на тяхната основателност
на изследване подлежат елементите от сложния фактически състав, а именно –
открито производство по несъстоятелност по отношение на банката; качеството на ответниците на бивши администратори към момента на
увреждащото действие, каквото се твърди да е сключването на договора за банкова
гаранция, както и сключването му без да е била спазена процедура по анализ и
одобрение на кредитирането /противоправност/; размера
на вредите, равняващ се на претендирания такъв и на
остатъка непогасено вземане на банката по договора, наличието на
причинно-следствена връзка между деянието на администраторите и вредите, които
се твърди да са били причинени.
В проекто-доклада по
делото са приети за безспорни фактите, че в периода според твърденията на ищеца
ответниците са били членове на управителния съвет на
банката, а Ю.П. и прокурист на банката, както и че за обезпечаване на Договора
за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009г. е сключен Договор за
поръчителство с Б.Н.А..
Относно качеството на ответниците
на бивши администратори на банката са представени и писмени доказателства, от
които съдът приема тези факти за установени и съответни на предвиденото в
нормата на §1, т. 2 ДР ЗБН, според която нормативна уредба качеството на бивши
администратори имат членовете на надзорен или управителен съвет /съвет на директорите/ на банката, длъжностните лице с
ръководни функции в банката, както и всяко друго лице, което самостоятелно или
съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
Установи се безспорно сключения Договор за
банкова гаранция от 21.01.2009г. между КТБ АД, представлявано от ответниците Г.Х. – в качеството му на изпълнителен директор
и Ю.П. – прокурист, които са подписали договора от името на банката, като
същият е бил сключен с „А.К.С.“ЕООД и по силата на който банката се задължила
да издаде банкова гаранция за сумата от 56 315 евро в полза на „Летище
София“ЕАД за обезпечаване вземането на последното по сключен с
кредитополучателя Договор за наем на недвижим имот – публична държавна
собственост с изх. № 100-Д-87/12.04.2007 г. на обект на летище София – Терминал
2.
Неоснователни се явяват възраженията на
ответника Ю.П. относно липсата по отношение на него на пасивна легитимация да
отговаря по предявените искове, с оглед прекратяване на правоотношението по
назначаването му на прокурист на банката. От изготвена служебна справка за отбелязванията в търговския регистър по партидата на КТБ АД
/н./ действително се установи вписване на 15.11.2011 г. заличаването му като
управител, като в тази връзка установява се, че прекратяване на предоставените
правомощия е след датата на сключване на договора за банкова гаранция /от
21.01.2009г./. В този смисъл съдът приема, че към момента на сключване на процесния договор същият е бил компетентен и е извършил
действията по одобрение на кредитната сделка, което се сочи като част от
увреждащото деяние, продължило с бездействие по предприемане на необходимите
действия за гарантиране изпълнение по кредита след настъпване на неговата
изискуемост. Следва да се има предвид, че нормите уреждащи статута и
правомощията на прокуриста в чл. 21 и сл. ТЗ са
приложими и спрямо назначените такива от банката, съгласно препращата
норма на чл. 7, ал. 1 ЗКИ.
От представените по делото Договор за
управление от 15.12.2008г., сключен между КТБ АД и Г.Х. и Договор за управление
от 21.07.2003г., сключен между КТБ АД и И.З., се установява възникналото между ответниците и несъстоятелното дружество правоотношение по
възлагане управлението и представителството на банката пред трети лица. В този
смисъл, в случай че бъде установено извършено от тях увреждащо деяние,
отговорността им ще бъде договорна.
С оглед възприетата процедура в представения
по делото Правилник за кредитната дейност /ПКД/ и действащ към момента на
сключване на процесния договор за банкова гаранция от
21.01.2009г., в компетентността на членовете на Управителния съвет на банката е
да вземат решение за сключване на договор за кредит по отправено искане за това
и след проучване на извършения анализ от специалистите в съответните звена –
правен анализ съгласно чл. 35 ПКД; анализ от кредитния специалист – чл. 36 ПКД
за финансовото състояние на кредитоискателя, предлаганото обезпечение;
становище от служител в отдел „Кредитен риск“ при искане за отпускане на кредит
във чуждестранна валута.
По делото не е налице спор относно спазването
на процедурата по изготвянето и предоставянето за проучване на компетентните
управителни органи на становищата от служителите в съответните звена. Спорен е
въпросът дали въпреки констатираните в тях данни, е било извършено увреждащото
действие от страна на ответниците, в качеството им на
управляващи банката и администратори по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона
за банковата несъстоятелност, каквито се явяват членовете на управителния съвет
и представляващия банката прокурист, оправомощен да
сключва договори от името и за сметка на банката. За установяване на този факт
е възложена доказателствената тежест върху ищеца в
производството, който излага твърдения в този смисъл.
По делото се установи
безспорно сключения Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009г.
между „К.т.б.“АД и от друга страна – „А.К.С.“ООД – в качеството на
кредитополучател/наредител, по силата на който
Банката се е задължила да издаде по нареждане на наредителя
банкова гаранция в размер на 56 315 евро в полза на „Летище София“ЕАД. Издадената
по договора банкова гаранция била подписана от ответниците
И.З., в качеството му на изпълнителен директор и Ю.П. – в качеството му на
прокурист. Установи се, че в изпълнение на договора банката е извършила плащане
в размер на предоставения лимит, като с вноските в полза на кредитора, чието
вземане е било обезпечено са били извършени две плащания, а именно на
02.11.2011 г. в размер на сумата от 38 362.07 евро и на 20.05.2013г. в
размер на сумата от 17 952.93 евро. В приложение клаузата на чл. 3 от
договора, дружеството по искане на което е била учредена гаранцията, дължи
плащане в размер на главницата по отпуснатата сума и възнаградителната
лихва по договора в 3-дневен срок от извършване на плащането. Безспорно е, че
задълженото лице по процесния договор за банкова
гаранция лице не е извършило плащане за погасяване на задължението му по
договора.
Договорът за банкова
гаранция има за цел да обезпечи изпълнението на задължението на кредитоискателя
по друг договор, сключен с бенефициента, в полза на който е било постъпило
плащането, а именно „Летище София“ЕАД, като обезпеченото вземане е по договор
за наем.
Съгласно предвиденото в
чл. 37 от ПКД, общото финансово състояние на кредитоискателя се установява въз
основа на представените от него финансово -счетоводни документи и справки
(баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за паричните потоци, годишни
данъчни декларации и др.). Етап от проучвателната дейност, необходима за
произнасяне по искането за кредит, е анализ от служител на Дирекция „Кредитен
риск“, който съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника, анализира предоставените
документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на
кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост според данните от Централния
кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона
за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния
анализ.
По делото не се установи
в извършеното в хода на процедурата по оформяне на кредитното досие да е било
констатирано несъответствие на финансовата обезпеченост на кредитоискателя съобразно
размера на отпусната в заем сума. В този смисъл, следва да се има предвид, че
съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за банкова гаранция, при извършване на
плащането по него, банката служебно оформя договор за кредит с лицето, чието
задължение е било погасено с удовлетворяване със сумата по банковата гаранция.
При това положение и с оглед установеното плащане по банковата гаранция,
установява се възникналото правоотношение по договора за кредит.
С оглед характера на
договора за кредит, по силата на който банката се задължава да предостави
парична сума в определен размер срещу заплащане на възнаграждение в размер на предварително
уговорена договорна лихва, налице е риск
от погасяване на дължимите по кредита още към самото му сключване, който е
обвързан с волята на кредитополучателя да изпълни.
В процесния
случай, не се установи към момента на сключването на договора за банкова
гаранция анализите в кредитното досие да са съдържали данни относно
неспособност на кредитополучателя да плати. Договорът за банкова гаранция
съдържа в себе си бъдещо несигурно събитие, при реализирането на което възниква
задължението на банката да плати по поетия от нея с договора ангажимент.
Имущественото състояние на кредитоискателя може да бъде променено и да е
различно към момента на сключването на договора за банкова гаранция, както и
към момента на извършването на плащането по нея в уговорения срок на договора.
Подобна хипотеза е приложима и в
настоящия случай, доколкото договорът е сключен в началото на 2009г., а
възникване задължението на кредитоискателя да плати е в края на 2011 г. и през
2013г. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява дали
кредитоискателят е бил в състояние на невъзможност да плати и към момента на
сключването на договора за банкова гаранция.
От друга страна, били са
предприети действия по обезпечаване на вземането чрез сключване на договор със
солидарния длъжник Б.Н.Александър, като въпреки това следва да се има предвид,
че съгласно приложимия текст по чл. 33 ПКД банката не е задължена да изиска
предоставяне на обезпечение.
По отношение на доводите
на ищеца, че ответниците не са изпълнявали текущ
контрол по изпълнение задълженията по кредита, съдът намира същите за
неоснователни, доколкото не се установи на същите да са били възложени такива
функции.
При това положение, в хода
на производството не се установи ответниците със свои
действия или бездействия да са причинили неудовлетворяване вземането на банката
по отпуснатия банков кредит и което да е свързано с неизпълнение или нарушение
на предвидени в сключените от тях договори за възлагане на управление
задължения по упражняваната от тях дейност на заеманата длъжност в качеството
им на управляващи лица и което да обуслови противоправност.
Не се установява извършени такива и от прокуриста, с
оглед предоставените му правомощия да действа от името и за сметка на банката. Не
се установява да са осъществили престъпление при изпълнение на служебните им
задължения с намерение и целящо именно увреждане на банката, което би
обусловило отговорността им по предявените искове.
От друга страна, следва
да се има предвид, че дори и да бъде възприето наличието на противоправно
деяние, неиздължаването по договора за кредит не може да бъде възприето като
причинени имуществени вреди на банката по изложеното по-горе в мотивите относно
същността на кредитната дейност. Неизпълнението от страна на кредитополучателя
да плати е вид договорно неизпълнение, като действително е свързано с
причиняването на имуществени вреди на банката, но отговорност за това следва да
носи кредитополучателя, респ. встъпилото в дълга му лице.
Освен това, в хода на
производството не се установи срещу неизправния длъжник по договор за кредит при
изпадането му в забава да са били предприети съответни действия по
удовлетворяване вземането на банката чрез принудително изпълнение, както и
неспособността му да плати, което също би било в подкрепа за действително
настъпили вреди за банката.
С оглед гореизложеното и
доколкото не се установи да са налице елементите на деликтната
отговорност на ответниците, които да обусловят и
солидарната им такава за обезщетяване на увреденото лице, а именно – противоправно деяние, имуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях,
предявените главни осъдителни искове настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни се явяват и
исковете предявени при разделна отговорност срещу всеки от ответниците,
заявени при условията на евентуалност, като следва да бъдат отхвърлени.
Като неоснователни
подлежат на отхвърляне и предявените в субективно съединение осъдителни искове
за причинени имуществени вреди, поради неизпълнение на договорно задължение, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, също
при условията на евентуалност.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на
производството, от която е бил предварително освободен на основание чл. 57, ал.
6 ЗБН и възлизаща на 4 405.70 лв.
Ищецът няма право на
разноски, а ответниците не са направили искане за
присъждането им на такива, а и не се и установява да са налице заплатени такива
в хода на производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.Т.Б.“АД /н./,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против Г.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес *** и Ю.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.
57, ал. 3 ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят
при солидарна отговорност сумата от 110 142.56
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор за издаване на
банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „А.К.С.“ ЕООД,
ЕИК ******и Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. № 50/21.01.2009
г., които вреди са причинени от неизпълнение на задълженията на ответниците в
качеството им на изпълнителни директори и съответно прокурист при взимане на
решение за отпускането на необезпечен кредит, както и предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за
осъждане на ответниците да заплатят разделно всеки от
тях съобразно заеманата от него длъжност сумата от по 36 714.19 лв. - обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД
имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на
банката, при вземане на решение за сключване на Договор за издаване на банкова
гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „А.К.С.“ ЕООД, ЕИК ******и
Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. № 50/21.01.2009 г., както
и при условията на евентуалност предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при солидарна отговорност сумата от
110 142.56 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД
имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
банката като членове на Управителния съвет, респективно длъжностно лице с
ръководни функции, при вземане на решение за сключване на Договор за издаване
на банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „А.К.С.“
ЕООД, ЕИК ******и Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. №
50/21.01.2009 г.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“АД
/н./, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд
сумата от 4 405.70 лв. –
държавна такса за разглеждане производството по предявените искове.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2-седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ :