РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Белоградчик, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100157 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за
енергетиката и по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищеца – „Топлофикация София” ЕАД – гр. София,
твърдят, че въз основа на заявление, подадено по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано по ч. гр.д. № 44/ 2021 г. на РС – Белоградчик, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата – длъжник
АД. ИВ. ЦВ. за посочените в заповедта суми. Ответницата – длъжник е
подала възражение в срока по чл. 414 ГПК, против така издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради това, ищеца предявява настоящия иск. В
исковата молба се сочи, че ответницата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката и като такава е потребител на
топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 200515 за топлоснабден
имот с адрес : гр. С., общ. Л. ж.к. „....”, бл. .., вх. .., ап. ... Ищецът твърди, че за
периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., ответницата е
ползвала, но не е заплатила потребената топлинна енергия за имота, в размер
1
на 366.68 лв., като не е заплатила и дължимите суми за услугата дялово
разпределение за същия период, в размер на 42.57 лв.
Предвид гореизложеното ищеца претендира, съдът да приеме за
установено по отношение на ответницата, че вземането им съществува, за
сумите : 366.68 лв. – потребена, но неплатена топлинна енергия за периода
месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., 77.56 лв. – мораторна лихва за
забава върху тази главница за периода 15.11.2017 г. – 08.10.2020 г. и
законните лихви за забава, считано от 16.10.2020 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/, както и 42.57 лв. – сума за дялово разпределение
за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., с 9.16 лв. –
мораторна лихва за периода 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. Претендират и
направените разноски по заповедното и исковото производства.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата, в
който оспорва предявените искове, предвид подробно изложените
съображения за това. Оспорва да е носител на вещно право на ползване върху
имота. Прави и правопогасяващо възражение – че вземането на ищеца е
погасено по давност. Оспорва да е поръчвала доставянето на топлинна
енергия, поради което и твърди, че не дължи заплащането на такава. Оспорва
изправността на уредите, отчели потреблението.
По искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице –
помагач на ищеца, дружеството, извършило дялово разпределение на
ползваната топлинна енергия – „Нелбо Инженеринг” ООД – гр. София.
Привлеченото като трето лице – помагач на ищеца представя писмени
доказателства и твърди, че разпределението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и вода, са определени съгласно правилата,
залегнали в действащите законови нормативи.
По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани
съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Заключенията на
вещите лица не са оспорени и са приобщени по делото.
Предвид изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по
делото писмени доказателства и изготвените експертизи, съдът намира за
2
установено от фактическа и правна страна :
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, както и
оспорванията, направени от ответната страна с отговора, съдът с доклада по
чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните
както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса следните обстоятелства :
че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен
номер 200515 за топлоснабден имот с адрес : гр. С. общ. .., ж.к. „..”, бл. ..,
вх..., ап. ..; че ответницата е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сграда; съществуването на облигационни отношения между
страните, в това число, че за периода месец септември 2017 г. – месец април
2019 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот;
наличието на сключен договор за извършване на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия между ищеца и третото лице – помагач на
ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ООД; неизпълнение от страна ответницата –
че е ползвала, но не е заплатила потребената топлинна енергия за имота за
процесния имот и период, като и че не е заплатила и дължимите суми за
услугата дялово разпределение за същия имот и период; че падежа на
вземането е настъпил; размера на вземането, представляващо главница; че
ответницата е изпаднала в забава в плащанията; размера на мораторната
лихва за забава.
От своя страна, ответницата с оглед твърденията й, следваше да докаже
в процеса, че вземането й е погасено по давност.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в Закона за енергетиката – чл. 150, ал. 1, като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, „битов клиент“, е клиент който купува
енергия за собствени битови нужди.
Предвид представените по делото писмени доказателства, съдът приема
за доказано обстоятелството, че ответницата е „битов клиент“ – потребител
3
на топлинна енергия за битови нужди. С Исковата молба, по делото на л. 17, е
представен Нотариален акт за покупко – продажба № 100, том VII, дело 1254
от 30.01.1997 г. на Нотариус с район н действие СРС, по силата на който
ответницата е придобила правото на собственост върху имота, за който се
претендира, че е ползвана, но не е заплатена топлинната енергия –
Апартамент № 33, в бл. 351, ет. 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“.
Поради това, съдът намира за доказано по неоспорим начин вмененото на
ищеца обстоятелство – че ответницата е собственик на имота, за който се
претендира заплащането на топлинната енергия.
В този смисъл, съдът не споделя доводите на ответната страна,
изложени в отговора, че по делото не са представени надлежни доказателства,
че ответницата е ползвател на имота, тъй като не е достатъчно да докаже че е
формалния собственик на топлоснабдения имот. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По никакъв начин не се доказа в процеса, че ответницата е
предоставила правото на ползване на процесния имот на трето лице, в който
случай, съдът би изследвал въпроса за дължимостта на потребената
топлоенергия от ползвателя на имота, а не от неговия собственик. Ищецът
доказа, че ответницата е собственик на имота. В случай, че последната го е
предоставила за ползване, следваше да докаже това обстоятелство с всички
допустими по ГПК доказателствени средства. Доказателства в тази насока не
са събрани по делото. Поради това, съдът приема, че именно ответницата е
страна – потребител по договорното правоотношение с ищеца.
Съдът намира, че доказано в процеса е и второто вменено в тежест на
ищеца обстоятелство : съществуването на облигационни отношения между
страните, в това число, че за периода месец септември 2017 г. – месец април
2019 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
4
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу
Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 150 от Закона за енергетиката, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, посочени в чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, те дължат цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
При тези съображения, съдът приема, че ответницата е страна по
валидно облигационно правоотношение възникнало с ищеца и е абонат на
топлопреносното дружество.
5
Съдът намира за доказани и останалите вменени на ищеца
обстоятелства в процеса : наличието на сключен договор за извършване на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и
третото лице – помагач на ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ООД; неизпълнение
от страна ответницата – че е ползвала, но не е заплатила потребената
топлинна енергия за имота за процесния имот, като и че не е заплатила
дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот и период;
че падежа на вземането е настъпил; размера на вземането, представляващо
главница; че ответницата е изпаднала в забава в плащанията; размера на
мораторната лихва за забава.
По делото, на л. 19 – 20, е представен Договор от 01.10.2002 г., между
третото лице – помагач на ищеца „Нелбо инженеринг“ ООД и пълномощника
на етажните съсобственици в сграда, сред които и ответницата, видно от
списък – л. 22 по делото, вписана като собственик на ап. 34. Договорът от
01.10.2002 г. е сключен с цел извършване на дялово разпределение на
топлинната енергия от страна на дружеството с потребителите в сградата –
етажна съсобственост, съгласно ЗЕЕЕ /тогава/.
Поради това, доказано е обстоятелството, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 142 ЗЕ, в случая, индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, е възложено именно на третото лице – помагач
„Нелбо инженеринг“ ООД.
Доказа се, че за ответницата е възникнало и задължение да заплаща на
ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, както и за дялово разпределение на същата.
За установяване доставката на топлинна енергия и размера на
претендираните суми, по делото са допуснати и изслушани съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертизи, чиито заключения не са
оспорени и са приобщени по делото.
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в
имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, спазени са
6
изискванията на действащите технически правила и норми. Определено е
потреблението на топлоенергията в количествено изражение. При
начисляване на сумите, са спазени изискванията на ЗЕ, Закона за
измерванията и наредбите за топлоснабдяване. Стриктно за изчислени сумите
за потребена топлоенергия и дялово разпределение.
От приобщеното по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, се доказа, че след справка в счетоводството на ищеца, размера на
дължимите от ответницата суми за потребена, но неплатена топлоенергия
съответства на исковата претенция. Вещото лице е посочило в заключението
си, периода за който от страна на ответницата не е било извършено
дължимото плащане, както и избрания от последната начин за заплащане на
потреблението – на равни месечни вноски. Като краен извод, се установява,
че ползваната, но неплатена сума за топлоенергия за исковия период – месец
септември 2017 г. – месец април 2019 г., е в размер на 366.68 лв., а за дялово
разпределение – 42.57 лв., каквато е и цената на предявените искове. Поради
това, съдът приема, че тези вземания се явяват доказани и по размер.
Установи се по безспорен начин от материалите по делото, че
ответницата е изпаднала в забава в плащанията на дължимата топлоенергия и
услуга за дялово разпределение, не е платила на падежа, поради което и
дължи обезщетение за забава. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, се установява, че размера на мораторната лихва за забава върху
главницата от 366.68 лв. – незаплатена топлоенергия, е 77.56 лв., а върху
вземането за дялово разпределение от 42.57 лв., мораторната лихва е в размер
на 9.16 лв.
По възражението на ответницата че вземането й е погасено по давност,
съдът намира същото за неоснователно. Безспорно е, че съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/ 2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват с изтичането на кратката 3
годишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно
приложените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия – л.
23 – 25 от делото, в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
7
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Най – ранния период за който
се претендира заплащането на топлинна енергия в случая, е месец септември
2017 г. Предвид чл. 33, ал.1 от ОУ, плащането на сумата за потребена ел.
енергия за месец септември 2017 г. е станало изискуемо след изтичане на
регламентирания срок от 45 дни, т.е., от средата на месец октомври 2017 г.
Давността в случая е прекъсната с предявяване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано първоначално пред СРС –
именно в средата на месеца – на 16.10.2020 г. когато е настъпила и
изискуемостта на вземането. Поради това, съдът намира, че по отношение на
вземането на ищеца спрямо ответницата за процесния период, не е настъпил
института на погасителната давност, поради което и възражението в този
смисъл се явява неоснователно.
Същите мотиви са относими и досежно претенциите, представляващи
неплатена услуга за дялово разпределение и мораторни лихви за забава върху
главниците. Предвид на това, че съдът уважава главните искове, то
основателни се явяват и акцесорните такива. Давността не е настъпила и по
отношение и на тези вземания, тъй като е прекъсната с подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК. Доказа се, че ответницата не е платила на
падежа, поради което и дължи обезщетение за забава.
Основателен се явява и акцесорния иск за законни лихви за забава
върху главницата от 366.68 лв., считано от 16.10.2020 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. С депозиране на заявлението, ответницата е
поканена да плати, поради което и от този момент изпада в забава и дължи
законни лихви.
Предвид горните мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно
и главно доказване установи съществуването на вземането си, предявените
искове са основателни и доказани, поради което съдът постановява един
положителен за ищеца съдебен акт.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло исковите претенции,
поради което и ответницата е страната в процеса, която следва да понесе в
своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство и в
8
настоящия процес, а именно: 150.00 лв. – държавна такса /25.00 лв. – по
заповедното и 125.00 лв. – по исковото производства/, 250.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение /100.00 лв. – по заповедното и 150.00 лв. –
по исковото производства/ и 800.00 лв. – възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от Александър Александров –
Изпълнителен директор, против АД. ИВ. ЦВ., с адрес – с. Ч. общ. Ч., обл. В.,
ул. „....“ № .., ЕГН **********, ИСКОВЕ по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО
им спрямо ответницата СЪЩЕСТВУВА за сумите: 366.68 лв. лв. / триста
шестдесет и шест лева и шестдесет и осем ст./ – незаплатена топлинна
енергия за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., със 77.56
/седемдесет и седем лева и петдесет и шест ст./ - мораторна лихва за забава
за периода 15.11.2017 г. – 08.10.2020 г., и законните лихви върху
главницата, считано от 16.10.2020 г. – датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и 42.57
/четиридесет и два лева и петдесет и седем ст./ - незаплатена услуга за
дялово разпределение за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019
г. и 9.16 лв. /девет лева и шестнадесет ст./ - мораторни лихви за забава за
периода 31.10.2017 г . – 08.10.2020 г.
ОСЪЖДА АД. ИВ. ЦВ., с адрес – с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „....“ № ..,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Ястребец”
23 Б, представлявано от Александър Александров – Изпълнителен директор,
направените по делото разноски : 150.00 лв. – държавна такса /от които 25.00
лв. – по заповедното и 125.00 лв. – по исковото производства/, 250.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение /от които 100.00 лв. – по заповедното и
150.00 лв. – по исковото производства/ и 800.00 лв. – възнаграждения за вещи
лица.
9
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10