РЕШЕНИЕ
№
394
гр. Враца, 18.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 02.11.2021г. /втори ноември две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
КОЦЕВА КАН дело №385 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК
във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила
касационна жалба от Комисия за финансов надзор гр.София против РЕШЕНИЕ №
260163/12.05.2021г. на Районен съд
Враца, постановено по АНД №173 по описа за 2021г., с което е отменено издаденото от касаора Наказателно
постановление №Р-10-37/25.01.2021г. В
жалбата като касационни основания за отмяна на обжалваното решение, като
неправилно се сочат неговата незаконосъобразност и съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяването му. Излагат се подробни съображения в
тази насока, въз основа на които се
прави искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което оспореното НП да бъде потвърдено. Претендира се
заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
другата страна.
В с.з. касаторът, чрез
процесуалния си представител * Б. Г. моли да
се уважи касационната жалба по подробно изложените в нея аргументи. Счита, че
неправилно съдът е извел изводите основно на показанията на св. М.Т., която е
заинтересова от изхода, за което са изложени аргументи в жалбата.Неправилно
съдът е извел извод, че не е налице нов договор между страните, което е в
разрез със събраните по делото доказателства. Дружеството не може да бъде
кредитирано от лице, което не представлява кредитна институция. По тези
аргументи и изложените в касационната жалба
се прави искане за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски и за двете съдебни
инстанции в размер определен от съда.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител *Л. Я.,
в писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата
и прави искане за нейното
отхвърляне. Счита, че решението не страда от пороци и е правилно и
законосъобразно. Правилно рс е допуснал изслушването на св. М.Т. и е кредитирал
нейните показания, доколкото визираното в НП
нарушение, сключване на договор за заем на конкретна дата, с конкретна
сума. Безспорен е факта, че заемодателят не е кредитна институция и е
недопустимо наказващия орган едва в съдебната фаза да променя изпълнителното
деяние на твърдяното нарушение. От ключово значение е отделянето на факта дали
става въпрос за сключване на нов договор за заем, сключен на конкретна дата или
става въпрос за изпълнение по едно съществуващо вече правоотношение. По тези
съображения и изложените в писмения отговор
и пред първата инстанция се прави искане за потвърждаване на решението
на РС-Враца.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение за
основателност на жалбата, а решението на РС намира за неправилно. В случая се
касае действително за сключване на един реален договор, осъществен с
безспорното превеждане и получаване на
сумата. Останалото е защитна позиция, свързано със стар договор, изчерпан във
времето и като предмет, поради което намира извода на РС за неправилен.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в
съдебно заседание доводи и съображения от страните и след извършване на
служебна проверка съгласно чл.218, ал.2
АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Предмет на делото е
решение №260163/12.05.2021г. на Районен
съд Враца, постановено по АНД №173/2021г., с което е отменено НП №Р-10-37/25.01.2021г. на
Председателя на Комисия за
финансов надзор София за налагане на имуществена
санкция в размер на 10 000 лева
на „И. п.“ ***, на основание
чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 ЗДСИЦ за нарушение на чл.4, ал.2 вр. чл.21,
ал.2 от същия закон.
Отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че в нарушение на
разпоредбите на ЗДСИЦ е сключило сделка на 04.03.2020 г. за получаване
на заемни средства с „Б.и.“ ЕООД ***, което не е банка, с което е нарушило
чл.4, ал. 2 вр. чл.21, ал.2 от закона,
тъй като тази сделка не е разрешена.
Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относими към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се
споделя и от настоящата инстанция. Въззивният
съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН, съдържат задължителните реквизити по
чл.42 и чл.57 ЗАНН и описанието на нарушението така както е отразено не накърнява по никакъв
начин правото на нарушителя, поради което не е допуснато нарушение в
административно-наказателната процедура. За да отмени наказателното
постановление съдът е приел, че същото е постановено в нарушение на материалния
закон, за което е изложил мотиви.
Касационният състав не възприема
изводите на въззивния съд, водещи до отмяна на оспореното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, но като краен резултат
решението е правилно и следва да остане в сила, макар и не по изложените в
решението мотиви.
Настоящата инстанция приема, че ответникът е осъществил състава на
адм.нарушение визирано в НП, което се установява безспорно от събраните по
делото доказателства. Безспорно установено е, че началното салдо към 01.01.2019г.
по сметка 159-4, отразяваща
заемните средства, получени от настоящия ответник от „Б.и.“ ЕООД е в размер на
1 853 398лв., като чрез тази
сума е достигнат и дори надвишен лимита на предвидените в анекс
№3/05.07.2015г. заемни средства, които
следва да се получат по договора от 15.10.2012г. Няма доказателства за
увеличаване на тази сума с последващ
анекс, нито се поддържа становище това да е сторено. При така
констатираното преведена сума от
дружеството на 04.03.2020г. в размер
на 25000 лева е сделка извън параметрите на този договор. Необосновано първостепенният съд се е позовал на показанията на
свидетелката Т., от една страна, защото като представляващ дружеството-заемодател е заинтересована от
изхода на спора, от друга страна, не може със свидетелски показания да се
установяват или опровергават факти, за
които са налице писмени доказателства. Осъществяването на сделки за
заем на парични средства от търговски дружества, които не са банкови
институции, не е позволено от закона и
такъв извод се прави от разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДСИЦ/отм./, която норма е свързана с нормата
на чл.4, ал.2. С оглед на изложеното и мотивите
за неправилно прилагане на материалния закон са неправилни и не се споделят от
настоящата инстанция. В тази насока се споделят възраженията на касатора.
Въпреки изложеното настоящата инстанция намира, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл.18 ЗАНН. Видно от данните по
преписката в случая за един отчетен период, а именно м. март 2020г. са издадени две НП, настоящото НП № Р-10-37/25.01.2021г.,
за деяние извършено на 04.03.2020г.,
като има издадено и второ НП № Р-10-36 също от 25.01.2021г. за деяние на
10.03.2020г. Следвало е за тези два
превода – на 04.03. и на 10.03.2020г. да
се наложи едно наказание, тъй като е налице едно
административно нарушение, извършено през
отчетен период от един месец – м. март на 2020г. Издавайки две НП за едно
административно нарушение, осъществено през м.март 2020г. съществено е нарушен
закона и в случая правилно РС-Враца е отменил обжалваното НП, макар и по съображения
различни от изложените в
решението.
С оглед на изложеното обжалваното решение, макар и не по изложените от него мотиви, като краен резултат е
правилно и следва да остане в сила. Касационната жалба следва да се остави без
уважение.
При този изход на спора на
касатора не следва да се присъждат разноски по делото, а от страна на ответника
не са претендирани такива и съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260163/12.05.2021г. на Районен съд
Враца, постановено по АНД №173 по описа за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление №Р-10-37/25.01.2021г.
на Председателя на Комисията за финансов надзор гр.София.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.