Решение по дело №8548/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8548 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №406120 от 13.05.2018год., постановено по гр.дело №9225/2017г. по описа на СРС, ГО, 70 с-в, са отхвърлени предявените от жалбоподателя- ищец ЗК„У.“АД против „Д.з.“АД искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) за сумата 2435,23 лева- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди на л.а.“Дачия“ с ДК№****** от  ПТП, настъпило на 20.05.2014г. ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 525,86 лева- обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 24.12.2014г. до 14.02.2017г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 280 лева.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗК„У.“АД. Жалбоподателят поддържа, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността на пътник в автомобила за причинени от него вреди на трети лица. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ(отм.) застраховани лица са както собственикът на МПС, за което е налице валидно сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, така и всяко лице което ползва МПС на законно основание, в това число и пътникът в МПС. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено като твърди, че застрахователят по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“ не отговаря за причинени от пътник вреди. Претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Съгласно чл.257 КЗ(отм.) обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е отговорността на застрахованите лица за вреди, свързани с притежаването или използването на МПС. Това разграничение е направено от законодателя на база субективния критерий на ползващия се от застрахователното покритие, който бива собственик на МПС или лице, което управлява чуждо МПС. Доколкото отговорността на застрахователя е функционална като произтичаща от деликтно поведение на застраховано лице, то отговорността на застрахователя е за вредите, причинени от собственици, държатели, ползватели и/или водачи на МПС, причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС, т.е. при управление на МПС (по аргумент от §1, т.35 от ДР на КЗ(отм.), съгласно която "автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица). Следователно със застрахователна закрила се ползват както собствениците, така и несобствениците, като под "ползвател" законът има предвид несобственик. Пътниците в превозното средство не са "ползватели" по смисъла на горепосочените разпоредби, тъй като не управляват автомобила и следователно отговорността за вредоносните им действия не се покрива от застраховката "Гражданска отговорност", както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, което настоящият състав определя на 100 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №406120 от 13.05.2018год., постановено по гр.дело №9225/2017г. по описа на СРС, ГО, 70 с-в.

ОЪЖДА ЗК„У.“АД с ЕИК****** да заплати на „Д.з.“АД с ЕИК****** сумата от 100 (сто) лева- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/