Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.11.2023
г. гр.
Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
административен съд седми състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 302 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от Й.М.М. с ЕГН: **********,***, подадена против мълчалив отказ на
кмета на община Велинград по отношение на заявлението й за предоставяне на
достъп до обществена информация вх.№ 94-00/7238 от 31.07.2023 г. по описа на община
Велинград.
В жалбата си оспорващата твърди,
че на 30.07.2023 г. е подала на електронния адрес на Община Велинград /obshtina@velingrad.bg/ Заявление
за достъп до обществена информация, по което Кметът на Община Велинград не се е
произнесъл и следователно е налице мълчалив отказ. Излага съображения, че: като
не се е произнесъл в законоустановения срок по
подаденото до него заявление, Кметът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл.
38 и чл. 39 от ЗДОИ. Твърди, че, съгласно цитираните разпоредби, отказът да
бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се
постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо
основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя, поради
което мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим и само на това основание същият
подлежи на отмяна. Моли мълчаливият отказ да бъде отменен и преписката да бъде
върната на органа за произнасяне по заявлението с надлежен акт. Претендира
присъждане на разноски.
С определение № 1305/11.10.2023
г., постановено по описа на адм. дело № 330/2023 г.
по описа на АдмССл, делото е присъединено към
настоящото съдебно производство на основание чл. 213 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК. Производството по делото е образувано по жалба, уточнена с молба от
10.10.2023 г., подадена от Й.М.М.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Решение № 1188 от 17.08.2023 г. на кмета
на община Велинград, издадено по заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№ 94-00/7238 от 31.07.2023 г. по описа на община
Велинград.
В жалбата си М. твърди, че
издаденото Решение № 1188 от 17.08.2023 г. на кмета на община Велинград
практически представлява изричен отказ за достъп за обществена информация по
всички точки от нейното заявление, поради което го оспорва в цялост и моли за
неговата отмяна.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, не се явява и не се представлява. В представена писмена
молба, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата и моли да
бъде уважена, както и да й бъдат присъдени разноски.
Ответната страна - Кмета на
Община Велинград, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. По делото е постъпил отговор на процесуалния му представител А.Б., с
който се оспорва жалбата против мълчаливия отказ като недопустима, тъй като
такъв не е налице поради издаване на Решение № 1188 от 17.08.2023 г. на кмета
на община Велинград. Моли за прекратяване на производството и за присъждане на
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На
30.07.2023 г. от оспорващата Й.М.М. е подадено на
електронния адрес на община Велинград /obshtina@velingrad.bg/, заявление, с което е поискала от кмета на общината да
й бъде предоставен достъп до следната информация: 1.Сключвани ли са договори за
абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски дружества от Кмета или
Общината през периода 2016 г. - 2022 г.? 2.Каква е била цената на месечния
абонамент за посочения период - месец по месец? 3.Сключвани ли са договори за
правна помощ и/или процесуално представителство с адвокати и/или адвокатски
дружества от Кмета или Общината през периода м.01/2016 г. - м. 12/2022 г. и
каква е стойността на всеки от сключените договори за правна помощ?
4.Осъществявано ли е процесуално представителство за периода м.01/2016 г. - м.
12/2022 г. по граждански и административни дела от адвокати и адвокатски
дружества, по които страна е бил Кметът на Общината или Общината и ако да - по
кои дела, пред кой съд, с какъв предмет и с какъв материален интерес е било
всяко от производствата? 5.В какъв размер са били разходите на Общината за
процесуално представителство за делата по т. 4? 6.За периода 01.01.2016 г.- 31.12.2022 г. Общината изпадала ли е в забава
при изплащане на дължими суми по договори за абонаментно правно обслужване с
адвокати и адвокатски дружества и ако да, за колко дни и каква е сумата на
санкцията /лихва, неустойка/ по всеки договор поотделно, която Общината е
заплатила? 7.Копия от всички фактури по т. 1 и т. 3 за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г., със заличени лични данни.
Видно от приложената по делото
разпечатка от електронната поща на община Велинград с електронен адрес: /obshtina@velingrad.bg/,
подаденото от Й.М.М. заявление за достъп до
обществена информация е получено на електронната поща на общината на 30.07.2023
г. (л. 5 - 7 от делото). Заявлението на оспорващата за предоставяне на достъп
до обществена информация от 30.07.2023 г. е заведено с вх. № 94-00/7238 от
31.07.2023 г. по описа на община Велинград (л. 31 от делото).
Във връзка с подаденото заявление
Кметът на община Велинград издал оспореното решение Решение № 1188 от
17.08.2023 г.
Решението било връчено на М. по
електронен път на 22.08.2023 г., която подала срещу него жалба до АдмССл с вх.№ СД-01-01/14.09.2023 г., изпратено по пощата
на 05.09.2023 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства, включително приложените към административната преписка, които не
бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
Настоящото производство е
образувано по жалба от Й.М.М., подадена против мълчалив
отказ на кмета на община Велинград по отношение на заявлението й за предоставяне
на достъп до обществена информация вх.№ 94-00/7238 от 31.07.2023 г. по описа на
община Велинград. Впоследствие административният орган се е произнесъл по
заявлението с Решение № 1188 от 17.08.2023 г., след изтичане на срока по чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ.
По начало когато в предвидените
от закона срокове административният орган не се произнесе изрично по едно
искане, мълчаливият му отказ има значението и последиците на акт, с който е
направен изричен отказ. При обжалването на такъв акт съдът е длъжен е да се
произнесе по законосъобразността на отказа, като изхожда от съществото на
искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират
административният орган да не го уважи. Изискването за изрично мотивирано
произнасяне от компетентния орган е с оглед осъществяването на съдебен контрол
за законосъобразност и само при невъзможност за такава преценка мълчаливият
отказ подлежи на отмяна с цел изрично произнасяне. В конкретния казус такова е
последвало, след като Кметът на община Велинград се е произнесъл с Решение №
1188 от 17.08.2023 г., като в него се съдържа изричен отказ за предоставяне на
исканата информация по няколко от точките на заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация вх.№ 94-00/7238 от 31.07.2023 г. по описа на община
Велинград, подадено от жалбоподателката. При това положение и по аргумент от чл. 58,
ал. 3 от АПК и т. 8 от ППВС 4/1976 година - на оспорване подлежи не мълчаливият
отказ на кмета на община Велинград, а последвалият изричен акт - Решение № 1188
от 17.08.2023 г. В този смисъл са Решение № 5964 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 250/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Т. Р.
и Определение № 12322 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8398/2018 г., V о., докладчик съдията Е. М..
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ
всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг
закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация. Задължените по закон субекти да предоставят информация са посочени
в чл. 3 от ЗДОИ. Съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ,
"обществена информация" по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.
Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете, издавани от
държавните органи при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 от ЗДОИ/ и
служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации /чл. 11 от ЗДОИ/.
В конкретния случай оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на община Велинград,
който е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
В оспореното решение
административният орган е посочил, че предоставя достъп до заявената информация
по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от заявлението на жалбоподателката
за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ 94-00/7238 от
31.07.2023 г. по описа на община Велинград.
Според настоящия съдебен състав
видно от съдържанието на решението по отношение на цитираните точки,
административният орган на практика е постановил изричен отказ да предостави
исканата информация, въпреки изявлението му, че предоставя такава.
Предоставянето на заявената информация по т. 4 и т. 5 от заявлението, чрез
препратка към интернет страниците на съдилищата и сайта на община Велинград не
може да се приеме като законосъобразен начин за предоставяне на информация. Съдът
не споделя становището на административния орган, че търсената информация по т.
4 от заявлението – „Осъществявано ли е процесуално представителство за периода
м.01/2016 г. - м. 12/2022 г. по граждански и административни дела от адвокати и
адвокатски дружества, по които страна е бил Кметът на Общината или Общината и
ако да - по кои дела, пред кой съд, с какъв предмет и с какъв материален
интерес е било всяко от производствата?“, е налична на интернет страниците изброените съдилища.
Съгласно чл. 64 от ЗСВ актовете на съдилищата, с изключение на тези по
наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание,
се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на
съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за
защита на класифицираната информация. От съдържанието на тези актове обаче не
може да се установи броя на съдебните дела, при които община Велинград е
използвала адвокатски кантори, тъй като не всякога в съдебните актове изрично
се уточнява процесуалният представител на страната, а освен това, същите се
публикуват при спазване на защита на личните данни. Поради това, неправилно и в
обжалваното решение е прието, че отговор на поставения в т. 4 от заявлението
въпрос се съдържа на интернет страниците на посочените съдилища. Освен това,
напълно допустима е хипотезата, в която община Велинград е страна по дело,
което се намира в съд, който не е сред изброените в решението. По същество
следва да се приеме, че на практика Кметът на общината е отказал достъп до
информацията по т. 4 от заявлението, макар същата да е била налична.
Предоставянето на информация по
т. 5 от заявлението, чрез препратка към интернет страницата на община
Велинград, по същество представлява отказ да се предостави, тъй като самият
административен орган посочва в решението, че от съдържащата се информация в пар. 1020 в отчета на бюджета на община Велинград, не може
да се изведе точната цифра за това в какъв размер са били разходите на Общината
за процесуално представителство за делата по т. 4.
Въпреки заявеното в оспореното
решение, че административният орган предоставя исканата информация по т. 6 и т.
7 от заявлението, на практика такава не е предоставена, а по-скоро е заявено намерение
да бъде предоставена, което представлява фактически отказ за предоставянето й.
Въпросната информация е била налична в община Велинград и административният
орган е имал възможността и е бил задължен да я предостави чрез изготвяне на
справка по т. 6 – „За периода 01.01.2016 г.-
31.12.2022 г. Общината изпадала ли е в забава при изплащане на дължими суми по
договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски дружества и
ако да, за колко дни и каква е сумата на санкцията /лихва, неустойка/ по всеки
договор поотделно, която Общината е заплатила.“ и с копия на фактурите,
посочени в т. 7, със заличени лични данни в тях.
Съдът намира, че изричният отказ
да бъде предоставена информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението е
незаконосъобразен по следните съображения:
Понятието "обществена
информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или
нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може
да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. От това следва, че всеки
задължен субект може да вземе решение, свързано с достъп до обществена
информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. В
ЗДОИ не съществува изискване, че търсената информация следва задължително да
бъде обективирана в изричен акт, постановен от
задължения субект. В процесния случай се търсят данни
относно осъществено процесуално представителство по съдебни дела, по които
страна е община Велинград, налични при задължения субект и е логично същите да
бъдат предоставени под формата на изготвена нарочна справка.
По отношение на исканата информация по т. 1 от
заявлението би могло да се отговори с „да“ или „не“ и изложените от
административния орган съображения, че такава информация не е нито официална,
нито служебна е неоснователно, предвид нейния характер. Исканата информация по
т. 2 от заявлението не е свързана с предоставяне на лични данни, както
неоснователно е прието в оспореното решение. Неоснователни са и съображенията
изложени от административния орган по отношение характера на информацията,
поискана с т. 3 от заявлението -
сключвани ли са договори за правна помощ и/или процесуално
представителство с адвокати и/или адвокатски дружества от Кмета или общината
през периода м.01/2016 г. - м. 12/2022 г. и каква е стойността на всеки от
сключените договори за правна помощ, по изложените по-горе съображения.
Информацията относно осъществено процесуално представителство по съдебни дела,
по които страна е община Велинград, представлява информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на общината. Тя е налична при
задължения субект и следва да бъде предоставена под формата на изготвена
нарочна справка.
При горния анализ съдът приема,
че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за
форма и съдържание, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел,
поради което подлежи на отмяна.
При този изход
на делото искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски има своето основание, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от АПК, но съдът намира, че същото не следва да бъде уважено, по
следните съображения:
Съгласно чл. 40,
ал. 1 от ЗДОИ „Решенията за предоставяне
на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване
на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за
злоупотреба с право.“ Последното изречение на посочената алинея е добавено
с изменението на закона, публикувано в ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от
29.09.2023 г.
Съобразно цитираната
разпоредба съдът е задължен при решаване на въпроса относно разноските да
прецени, дали няма наличие на данни за злоупотреба с право. Съгласно практиката
на ВАС, /решение № 14629/31.10.2019 г. по адм. дело № 3257/2018 г. на ВАС, Пето отделение,
решение № 13243/08.10.2019 г. по адм. дело №
11401/2019 г. на ВАС, Пето отделение и решение № 12413/18.09.2019 г. по адм. дело № 12801/2018 г. на ВАС, Пето отделение и др./, злоупотреба
с право ще е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат
увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и в
противоречие с обществения интерес. Такива последици, в конкретния случай са
целени от жалбоподателя Й.М.М. спрямо задължения
субект и се изразяват в евентуално начисляване на такси за образуване на дела и
разноски за адвокат - възлагани на насрещната страна. Този извод следва от
факта, че М. е подала няколко заявления за достъп до обществена информация с
идентично или сходно съдържание. По делото са представени доказателства, че
такова с напълно идентично съдържание е подадено до кмета на община Котел - адм. д. № 304/2023 г. Отделно от това, на съдът е служебно
известно, че същата е подала подобни заявления със сходно съдържание и до
кметовете на общините Сливен, Благоевград и Пещера, във връзка с които има
образувани съдебни производства – адм. д. № 303/2023
г.; адм. д. № 376/2023 г. и адм.
д. № 377/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, като в повечето от
делата процесуалният представител е един и същ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд,
седми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1188 от 17.08.2023 г.
на кмета на община Велинград, издадено по Заявление за предоставяне на достъп
до обществена информация, подадено от Й.М.М., с вх.№
94-00/7238 от 31.07.2023 г. по описа на община Велинград.
ИЗПРАЩА преписката
на кмета на община Велинград за изрично произнасяне по подаденото от Й.М.М. заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация вх.№ 94-00/7238 от 31.07.2023 г. по описа на община, в 14-дневен
срок от влизане на решението в сила, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.М.М. *** да й заплати претендираните
от нея разноски.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
СЪДИЯ: