№ 6580
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110150629 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.
И. Х. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 1114,76 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№267927,
ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата 191,95
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 22.04.2024г., сумата
41,16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане
на вземането, сумата 8,63 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 22.04.2024г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2024г. по ч.гр.д. №
25597/2024г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния недвижим имот.
Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за
процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от
10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-
дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в
сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че
ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
1
период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Оспорва да е собственик или носител на вещто право
за част или целия процесен имот. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение въз
основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Твърди, че
„Топлофикация София“ ЕАД не е представила общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за
отоплителен сезон 2022г.- 2023г. Поради което искът за обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия бил неоснователен изцяло. Излага съображения,
че претенцията за цена на услугата дялово разпределение е недопустима, тъй като с нея се
предявявали чужди права. Сочи, че по делото липсвали доказателства, от които да се
установява, че именно посоченото от ищеца трето лице помагач било извършвало услугата
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 65, ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяване
топлопреносното предприятие или доставчикът са длъжни писмено да уведомят клиентите
си за настъпилите обстоятелства по ал. 2 и за задълженията им да изберат ново лице по чл.
139б ЗЕ в едномесечен срок от уведомяването. Поддържа, че такова уведомяване не било
направено. След изтичане на договора с топлинния счетоводител и при липса на избор на
нов топлинен счетоводител и според чл. 9, ал. 5 от Наредбата- топлопреносното
предприятие извършвало разпределение на топлинната енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Оспорва въобще да са били
извършвани услуги от дружеството топлинен счетоводител. Не били представени и
доказателства каква била уговорената цена за заплащане на услугата дялово разпределение.
Твърди, че в ОУ на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви
върху суми, дължими за услугата дялово разпределение, поради което претенцията за
мораторна лихва била неоснователна. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Не твърди, че за процесния период е извършвала плащания, респ. ако имало такива не
твърди да са били за погасяване на процесното задължение. Не оспорва, че размерът на
осчетоводените като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба. Не оспорва
размера на дължимите суми съгласно обективираните счетоводни записвания. Не твърди да
има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния
период, нито отопляемите обеми. Сочи, че количеството топлинна енергия по месеци било
посочено в приложенията на исковата молба. Не твърди липса на съответствие с
действащата нормативна уредба. Оспорва само правното основание за начисляване на
процесните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД, с молба от
07.03.2025г. е посочил, че не оспорва предявения иск като намира същия за основателен и
доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
2
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай е приет препис от Договор за продажба на държавен недвижим
имот по Наредбата за държавните имоти от 25.01.1991г., от който се установява, че въз
основа на Заповед № ДИ-03-2582/90г. на председателя на ИК на ОбНС „Връбница“ на А. И.
Д. /сега Х./ е продаден държавен недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля- 2“,
представляващ апартамент № 30, на трети етаж в жилищна сграда блок № 260, вх. Б,
построена върху държавна земя, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения със
застроена площ от 47,84 кв.м. и принадлежащите й 3,46 % идеални части от общите части на
сградата и 2,743 идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи: изток- ап.
29, запад- ап. 31, север- фасада, юг- фасада, отгоре- ап. 34, отдолу – ап. 26; както и
таванското помещение № 9 със съседи от изток- коридор, запад- избено помещение № 8,
север- коридор, юг- избено помещение № 10. В този смисъл е и приетото писмо с изх. №
РВР17-ТД26-518/21.07.2017г. на Столична община, район „Връбница“, в което е посочено,
че при извършена проверка в архива на Столична община, район „Връбница“ е установено,
че за адрес: ж.к. „Обеля - 2“, бл. 260, вх. 2, ап. 30 на името на А. И. Д. има договор за
покупко-продажба, сключен на 25.01.1991г.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с
процесния имот за процесния период.
3
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се
установява по делото, че ответникът е придобил процесния имот на 25.01.1991г. въз основа
на гореописания Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти и в качеството си на собственик е бил в договорни отношения с
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД. В този смисъл са и Решение № 580 от
28.01.2025г., постановено по в.гр. дело № 1534/2024г. по описа на СГС, IV- Д въззивен
състав и Решение № 3356 от 22.06.2023г., постановено по в.гр. дело № 6395/2022г. по описа
на СГС, IV- Д въззивен състав, касаещи същите страни и имащи идентичен предмет-
доставка на топлинна енергия за процесния имот, но за различен период.
С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот,
респ. страна по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от документите, представени от
третото лице-помагач.
С оглед оспорванията на ответника в отговора на исковата молба съдът с
определението по чл. 140 ГПК от 13.01.2025г., в което е обективиран проектът за доклад,
обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 13.03.2025г., е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния имот и период
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на стойността, посочена в исковата
молба.
По делото не се твърди и не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.
Предвид гореизложеното по делото е установено наличието на облигационно
правоотношение между страните за процесния имот и период, както и че стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е посочената в
исковата молба- 1114,76 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия
на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. Между страните не е спорна цената на извършената услуга дялово
разпределение, а същата и се установява от приетото извлечение, приложено към исковата
молба- л. 28 от делото.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
4
намира следното.
По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца,
одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по
прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на вземането за цена на топлинна енергия.
Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо
след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите
фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния
отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за
плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не
се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава
длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да
претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на
общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно
от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху
главниците по общата фактура се претендират от първия ден след изтичането на 45-дневния
срок за плащане считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Общата
фактура за отоплителния сезон м.05.2021г. до 04.2022г. е издадена на 31.07.2022г., а лихва се
претендира от 15.09.2022г., респ. за отоплителния сезон м. 05.2022г. до 04.2023г. общата
фактура е издадена на 31.07.2023г., а лихва се претендира от 15.09.2023г. В този смисъл е и
съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4369 от 19.07.2024г. на СГС по в. гр.
5
д. № 12438/2022г., Решение № 2128 от 11.04.2024г. на СГС по в. гр. д. № 10008/2022г.,
Решение № 6492 от 2.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 6415/2024г., Решение № 7094 от
20.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 7454/2024г., Решение № 10 от 3.01.2025г. на СГС по в. гр.
д. № 7049/2024г., Решение № 1034 от 20.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 5311/2024г. Решение
№ 2937 от 17.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 560/2023 г., Решение № 865 от 13.02.2025г. на
СГС по в. гр. д. № 3375/2024г., Решение № 1152 от 27.02.2025г. на СГС по в. гр. д. №
9690/2024г., Решение № 4603 от 1.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2564/2024г. и др.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 22.04.2024г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място, по отношение на своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от
падежа на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /29.04.2024г./ не са налице погасени по давност вземания,
доколкото най-ранното вземане за м.05.2021г. е станало изискуемо на 14.07.2021г. с изтичане
на 45-дневния срок, считано от 01.06.2021г. и тригодишната давност за него изтича на
14.07.2024г. /т.е. след подаване на заявлението/.
Поради гореизложеното предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е
основателен изцяло за сумата от 1114,76 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
Основателен е изцяло и искът за мораторна лихва за сумата от 191,95 лева за периода от
15.09.2022г. до 22.04.2024г.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.05.2021г. е възникнало на 01.06.2021г. и давността за него е следвало да изтече на
6
01.06.2024г. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Т.е. предявеният иск за цена на
услуга дялово разпределение е основателен изцяло и следва да бъде уважен за сумата от
41,16 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 8,63 лева за периода от 16.07.2021г. до
22.04.2024г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна
такса в размер от 27,13 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, тоест общо 77,13 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер от 76,64 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 72,87 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 172,87 лева. С оглед
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство размер от 171,77 лева.
В заповедното производство А. И. Х. е била представлявана безплатно от адв. В. С.
съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 17.07.2024г., а в исковото производство
от адв. С. Д. съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 15.10.2024г. Както е
уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от
минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе
предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава
липсва/; 2/ обема на извършената от представителя защита /подаване на отговор на исковата
молба и молба за явяване в открито съдебно заседание, респ. възражение по образец по чл.
414 ГПК/; 3/ защитаваният материален интерес по исковете /1356,50 лева/. При тези
критерии съдът намира, че на адв. С. и на адв. Д. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете, на адв. С.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в заповедното производство в размер на 2,54 лева, а на адв. Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в исковото производство в размер на 2,54 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
7
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата 1114,76 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№267927,
ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата 191,95
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 22.04.2024г., сумата
41,16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 20.05.2024г. по ч.гр.д. № 25597/2024г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 8,63 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 22.04.2024г.
ОСЪЖДА А. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,64 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 171,77 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 2,54 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство на А. И. Х. в
заповедното производство съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 2,54 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство на А. И. Х. в
исковото производство съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8