Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 16.10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1505 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на K.Е.В., действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Н.Д.В. срещу Решение № 2237 от 22.05.2019г. по
гр.д. № 15573/2015г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
1/ на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН **********
сумата 16 171.00 /шестнадесет
хиляди сто седемдесет и един/ лева, представляваща припадащата му се
съобразно квотата му в съсобствеността стойност
на направените от ищеца разходи за СМР и подобрения в делбените имоти – терен и
къща, равна и съответстваща и на 1/2 ид.ч. от увеличената стойност на имотите в
резултат на дейностите и подобренията, извършени в периода 2013г.–2015г. лично
и/или с възлагане от Н.Г.Г., в т.ч. материали и труд за подробно описани по
вид, количество, местонахождение дейности.
2/ на основание чл. 355, пр. II от ГПК въззивникът е осъден да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН **********
сумата от 281.77 /двеста осемдесет и
един лв. и седемдесет и седем ст./ лева – припадаща се част, според
уважената част от иска по чл. 61 от ЗЗД, от платения от Н.Г. депозит за СОЕ по
претенциите по сметки и
3/ на основание чл. 77 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
ДТ по ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 646.84 /шестстотин четиридесет и шест лв.
и осемдесет и четири ст./ лева – държавна такса съразмерно с уважената
срещу него част от иска по чл. 61 от ЗЗД.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложените доводи са, че по
делото действително не са били спорни факта и момента на извършване на
твърдяните подобрения именно от ответника, нито определената им стойност
съгласно заключението на СОЕ. Спорни обаче са обема и характера на
подобренията, извършени въпреки изричното несъгласие и противопоставяне на
въззивника, чрез законния му представител в установения размер. Когато
съсобственикът извърши подобрения в общия имот без съгласието и без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици, без да измени намерението си да
държи частите на останалите съсобственици, отношенията между съсобствениците
действително се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие /чл. 61 от ЗЗД/. Ако съсобственикът е действал и в свой интерес,
какъвто е разглежданият случай, другите съсобственици отговарят за необходимите
и полезни разноски и увеличената стойност на общия имот. В хипотеза на чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД увеличената стойност може да се присъди, само ако тя е по-малка от
вложените разходи за подобренията, доколкото отговорността е ограничена до
размера на обогатяването. Установено е, че към момента на придобиването му от
съделителите, имотът е имал характер на вилен, предназначен за временно
ползване. Към този момент, имотът е бил във вид и състояние, годно за ползване
по предназначение и нищо не е налагало преустройството и подобряването му.
Въпреки несъгласието и противопоставянето му, изразени чрез майка му и негов
законен представител, съделителят Г. продължително време влагал в имота значителни
по размер средства за преустройството му, многократно превишаващи необходимите
и обичайни за запазването му по предназначение. Вложените от въззиваемия
средства са довели и до промяна предназначението на имота, който от вилен се
превърнал в жилищен. Съгласно представен по делото списък на подобренията, с
оглед техния вид спрямо предназначението на имота, същите се явяват луксозни
подобрения, които не подлежат на заплащане от съсобственика. В този смисъл,
независимо от правилната правна квалификация на претенцията по сметки, съдът е
приложил материалната норма неправилно. Решението е и несправедливо като
резултат, доколкото вследствие извършване на делбата въззивникът не е придобил
част от подобрения имот. В незастроената част на имота, възложена на него,
извършените подобрения се ограничават до направата на кладенец и засаждане на
трайни насаждения. Безспорно е, че занапред той ще се ползва от тях, за което
дължи компенсация на ответника, но също е и безспорно, че след делбата остава
лишен от дела си в сградата и вместо да бъде овъзмезден за това, той е осъден
да заплати на ответника подобренията в сградата, възложена на последния в
изключителна собственост. Моли в тази връзка, решението на ВРС да се отмени в
обжалваните части, а претенциите по сметки да се отхвърлят като недоказани по
основание и размер.
В отговор на
жалбата Н.Г.Г. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, в обжалваните части и моли същото
да се потвърди. Доводите са, че претенцията е квалифицирана правилно; изрично
противопоставяне на направата на разходите не е доказано от въззивника; а
твърдения и искания за луксозни разноски не са наведени по делото. Моли
решението в обжалваните части да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
С влязло в сила Решение № 2300 от 13.06.2016г.
постановено по гр.д. № 15573/2015г. по описа на ВРС е допусната съдебна делба
на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.555 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., район „П.", ж.к.
„И.“, целият с площ от 1335 кв.м. и при граници: ПИ с ид.: 10135.2552.558,
10135.2552.559, 10135.2552.759, 10135.2552.554 и 10135.2552.380, заедно с
построената в същото място Еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор
10135.2552.555.1, с площ съгласно скица 34 кв.м., на един етаж, между
съделителите К.Е.В. с ЕГН ********** и Н.Г.Г.
с ЕГН **********, при равни квоти за всеки от тях, като съсобствеността помежду
им е възникнала на 22.12.2006г., когато ответникът прехвърлил на ищеца ½
ид.ч. от правото на собственост върху делбените имоти.
В срока и по реда на чл. 346 от ГПК съделителят Н.Г. предявил
претенция по сметки с правно основание чл.
61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответиника К.В., чрез законния му
представител да му заплати сумата от 17 217.00
лв. /съобразно изменен размер на иска с
протоколно определение от 23.02.2019г./, представляваща припадаща
се част, съразмерно с притежаваните от ответника права в общността, стойност на
извършените в имота от 2012г. до настоящия момент полезни разходи, извършени в
качеството му на съсобственик, със знанието и без изричното противопоставяне на
ответника, подробно описани по вид, момент на извършване и единична стойност в
молба от 25.09.2017г. и приложенията към нея, както и в молба на л. 222-223 от
делото.
Фактическите твърдения, на които е основана претенцията
са, че сградата е била придобита от Г. в незавършен вид. През 2012-2013г.
започнал ремонтни и довършителни работи в ползваната от него част – стая на
сутеренния етаж и стая на втория етаж /вдясно/. При организацията на ремонтните
дейности установил необходимост от извършване на неотложен ремонт – тухлите се
ронели и били отворени дупки в стените, като къщата била застрашена от
пропадане. Поради тази причина организирал среща със законните представители на
ищеца за обсъждане на мерки за възстановяване на къщата и за разпределяне на
разходите. На срещата, състояла се през лятото на 2014г. майката на ищеца
заявила категорично, че няма никакъв интерес към постройката, не желае да я
поддържа или ползва. Заявила, че възприема като инвестиционно дяловото участие
на сина си в съсобствеността само по отношение на парцела. Уговорили да извърши
нужния ремонт на сградата и занапред да ползва къщата в цялост. Ето защо
предприел мерки за подобряването и поддържането в изправност на цялата сграда,
с цел осигуряване на безпрепятствената й експлоатация, като освен належащите
ремонтни работи, извършил редица подобрения със свои средства и труд: поставил
външна портална врата; ПВЦ дограма и подменил два броя интериорни врати, както
и изградил камина; извършил е СМР, описани подробно в приложение; изкопал
кладенец; засадил трайни насаждения. Всички, подробно индивидуализирал по
местоизвършване, вид, брой, характер, количество, момент на извършване и
стойност в молба от 25.09.2017г. и такава на л. 222-223 от делото. Отправил
искане в тази връзка за положително произнасяне по искането.
В писмено становище ответникът K.В. оспорил, че разходите
в общия имот са извършени с негово знание и без противопоставяне. Навел възражения,
че извършените от съсобственика – ищец дейности в имота са предприети
едностранно, въпреки несъгласието и изричното му противопоставяне, изразени
чрез майка му и негов законен представител Н.В.. Наред с това заявил, че с
оглед предназначението на имота, като вилен такъв, извършените подобрения се
явяват луксозни и като такива не следва да се присъждат. Евентуално, като се
съобрази, че са извършени без съгласието и изричното му противопоставяне, то признал,
че съсобственикът има право на по-малката сума измежду сумата на разноските и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Отправил искане в тази
връзка за отхвърляне на претенцията по сметки.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
За безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието
обстоятелството, че заявените от ищеца подобрения и разходи са
действително извършени в имота именно от него и в твърдяния обем и период.
От
заключението на комплексната СОЕ, прието пред ВРС се установява, че увеличената
стойност на имота вследствие извършените в имота подобрения е равна на
стойността на разходите, вложени в направата им и възлиза на 30 766 лв., а
тази на трайните насаждения на 1 576 лв. или общо на 32 342 лв. Стойността
на сградата без подобренията е 21 300 лв.
За
установяване на спорния момент в отношенията между страните, по делото са
ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н.Г.
/майка на ищеца по претенцията по сметки/ и П.В. /брат на ответника/. В
показанията си първата установява, че по повод предприетите в общия имот СМР са
водени многократно разговори между страните, като ответникът, чрез законния му
представител Н.В. е знаел за извършването им, идвал е в имота, виждал е извършваните
дейности и не се е противопоставял на извършването им.
В
показанията си свидетелят В. установява, че при посещение на имота видели, че
сградата е реновирана. Майка му Н.В. никога не е възразяла срещу ползването на
общия имот от ищеца, възразявала е по отношение на продажбата на идеалната част
на брат му и участие в разходите.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Производството
е с предмет съдебна делба на недвижими имоти, във фазата по извършването
й. Предмет на въззивното производство е
частта от решението на ВРС по претенцията по сметки.
Съдебната
практика във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени
подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г.,
където са разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при
ликвидация на тези отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее
частите на другите съсобственици или е само техен държател и дали подобренията
са извършени със съгласието на другите съсобственици или без противопоставяне
от тяхна страна.
Съгласно
дадените в тях разяснения, когато един от съсобствениците упражнява
изключително фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на
последната в качеството му на владелец на ид.ч. на останалите съсобственици,
отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията следва да се уредят
съобразно чл. 72 и чл. 74 от ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или
приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си
да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици се
уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласието на останалите съсобственици и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС –
ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователно обогатяване – ако останалите съсобственици
са се противопоставили на извършването на подобренията.
Правната
квалификация на претенциите в случая е изведена от фактическите твърдения, на
които се основават исковете и установеното по делото – полезни и необходими
разноски, извършени от ищеца в общия имот след 2012г., в качеството му на
съсобственик, без съгласието и без изричното противопоставяне на съсобственика.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗД в тази
хипотеза, ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият
отговаря само до размера на обогатяването му.
Няма
спор между страните, а и от писмените доказателства и заключението на СОЕ се
установява, че всички твърдяни полезни и необходими разноски действително са
извършени от ищеца в общия имот, след 2012г. От показанията на свидетелите,
роднини на всяка от страните и преценени съобразно критериите по чл. 172 от ГПК
се установява, че между съсобствениците са водени предварителни разговори по
повод предприемане на ремонтни дейности, на които законният представител на
ответника е отказал да участва в извършването и финансирането им. Изричното
противопоставяне на извършването на същите обаче, заявено от съсобственика е
спорен факт в отношенията между страните и не е доказан по категоричен и
безпротиворечив начин по делото. Показанията на свидетеля В. по спорния факт като
единствено и изолирано доказателство, а по съдържание - колебливи, неточни и
неинформирани в голяма част от изложението, не са в състояние да формират
категоричен правен извод по спорния факт. Ето защо, при съвкупна оценка на
доказателствата по делото, съдебният състав приема, че изрично противопоставяне
от съсобственика не е доказано по делото при условията на пълно и главно
доказване.
Отношенията
между страните при тези изводи следва да се уредят съгласно правилото на чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, като ответникът отговаря само до размера на обогатяването му.
Ищецът има право на съответна на притежаваната от ответника идеална част в
общността от направените разноски, до размера на обогатяването доколкото
работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общият имот бе подобрен
против волята на съсобственика, отговорността на последния можеше да бъде реализирана
само по правилата на чл. 59 от ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Установено е в тази връзка от неоспореното заключение на СОЕ, че
стойността на направените разходи в случая съвпада с увеличената стойност на
имота възлизащи на 32 342 лв. Следователно, отговорността на ответника е
ограничена до размера на обогатяването е ½ от направените разходи или до
сумата от 16 171 лв. Претенцията по сметки, до този размер като доказана
по основание и размер следва да се уважи.
Неоснователен
е поддържаният в жалбата довод за луксозен характер на извършените в имота
подобрения. Луксозните
разноски са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната стойност на
вещта. Налице ли са извършени луксозни подобрения се определя от конкретната
обстановка. Разноските, направени от ищеца за поставяне на входна
врата /порта/, ПВЦ дограма, топлоизолация,
поставяне на фаянсови и теракотни плочи, порцеланова тоалетна седалка с
казанче, мивки и др. могат да бъдат определени като цивилизационен минимум, с
който трябва да разполага всяко жилище в настоящия век. Те са предназначени за
привеждане на жилището в състояние годно за обитаване и далеч не могат да се
определят като луксозни подобрения. Същите са абсолютно масово приложими и не
са луксозни с оглед съвременните стандарти на живот.
Доводите
в жалбата сочещи на несправедливост на решението в частта по претенцията по
сметки спрямо решението по извършване на делба, доколкото въззивникът
независимо от плащането на разходите, няма да се ползва от подобрената част от
имота не следва да се разглеждат в настоящото производство, доколкото решението
в частта по способа за извършване на делба е влязло в законна сила и е извън
предмета на въззивното производство.
В
заключение, решението на ВРС в обжалваната част е правилно и не противоречи на
материалния закон, поради което следва да се потвърди.
Разноските
по претенцията по сметки – държавна такса и депозит за вещо лице са определени
правилно съобразно постановения правен резултат на основание чл. 355 вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право
на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от
страната разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат е в размер
на 1 500 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2237 от
22.05.2019г. по гр.д. № 15573/2015г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
1/
на основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД K.Е.В. с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Н.Д.В. с ЕГН ********** е
осъден да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН ********** сумата 16 171.00 /шестнадесет хиляди сто седемдесет и един/ лева, представляваща
припадащата му се съобразно квотата му в съсобствеността стойност на направените от ищеца разходи за СМР и подобрения в
делбените имоти – терен и къща, извършени в периода 2013г.–2015г. лично и/или с
възлагане от Н.Г.Г., в т.ч. материали и труд за подробно описани по вид,
количество, местонахождение дейности.
2/
на основание чл. 355, пр. II
от ГПК K.Е.В. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.Д.В. с
ЕГН ********** е осъден да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН ********** сумата от 281.77 /двеста осемдесет и един лв. и
седемдесет и седем ст./ лева – припадаща се част, според уважената част от
иска по чл. 61 от ЗЗД, от платения от Н.Г. депозит за СОЕ по претенциите по
сметки и
3/
на основание чл. 77 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК е осъден същия да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 646.84 /шестстотин четиридесет и шест лв. и осемдесет и четири ст./
лева – държавна такса съразмерно с уважената срещу него част от иска по чл.
61 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
K.Е.В. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Н.Д.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г. с ЕГН ********** сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.