№ 40386
гр. София, 06.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110108101 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от *************, ЕИК:
************, седалище и адрес на управление: *******************, срещу Д. В. В.,
ЕГН: **********, адрес: ********************, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на следните
вземания на ищеца:
700 лв. – непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 394692 от 15.07.2022 г., сключен между страните по делото, ведно
със законната лихва от 11.05.2023 г. до изплащане на вземането;
125,90 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 15.07.2022 г. –
12.03.2023 г.;
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25229/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 15.07.2022 г. между страните бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 394692 по реда на ЗПФУР. Изложени са
съображения за начина на сключване на договора чрез електронна платформа. Твърди,
че в хода на кандидатстването кредитополучателят изпратил снимка на личната си
карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадали. Била
предоставена снимка тип „селфи“ с личната карта, като било видно, че снимащият се и
лицето от снимката на личната карта съвпадали. Бил предоставен и вайбър профил.
Кредитополучателят потвърждавал сключването на договора и в телефонен разговор
със служители на ищеца, който разговор се записвал. Твърди, че на ответника бил
предоставен кредит в размер на 700 лв., който следвало да се погаси на 11 вноски,
първите десет от които в размер на 63,64 лв., а последната единадесета в размер на
63,60 лв., в периода от 14.08.2022 г. до 10.06.2023 г. Била уговорена и договорна лихва
при лихвен процент от 40,15%, като за исковия период 15.07.2022 г. – 12.03.2023 г.
същата възлизала на 125,90 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по договора. С имейл, получен от ответника на 03.04.2023 г., кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.05.2023 г. по ч. гр. д. №
25229/2023 г. на СРС, 151 състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
1
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът чрез особения представител адв. *************.
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на процесния
договор, доколкото ответникът не бил участвал в сключването му. Твърди, че в
приложените към исковата молба договор за предоставяне на кредит от разстояние и
общи условия към него липсва задължителната съгласно чл. 16 и чл. 17 ЗПФУР
информация. Излага доводи, че процесния договор има характера на договор за
потребителски кредит, поради което за него били приложими и разпоредбите на ЗПК.
В конкретния случай не били спазени изискванията не само на чл. 8, ал. 1 и ал. 2
ЗПФУР, но и на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК,
поради което договорът бил недействеителен. Същият бил недействителен и поради
нарушаване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколото в чл. 2,
ал. 1, т. 5 от него липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита.
С наличната в посочената договорна клауза препратка към ЗПК не се постигала
изискуемата от закона конкретика. Договорната клауза не давала необходимата яснота
и конкретика относно включените по пера разходи в определения ГПР и посоченото в
чл. 2, ал. 1, т. 5, изр. посл. от договора имало изцяло декларативен характер, тъй като
било обективно невъзможно потребителят да си осигури достъп до посочения от
ищеца „съответен софруер“, следователно не можело да се установи или провери
коректността на начина на изчисление на определения ГПР. Твърди, че кредиторът бил
длъжен при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс
изчерпателно да посочи всички компоненти, които го оскъпяват и какво конкретно е
включено в тях. В случая били неясни както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на кредита. Ето защо
процесният договор се явявал недействителен на осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК. Освен това, прави възражение за неравноправност на договорните клаузи.
Прави възражение за нищожност на договора и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недказани.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало
въз основа на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 394692 от
15.07.2022 г. с твърдяното от ищеца съдържание, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние съобразно изискванията на ЗПФУР, в частност ищецът да е
предоставил информация на потребителя съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и да е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора, което правоотношение да е
съществувало през процесния период, като не сочи доказателства относно изискуемата
информация, която следва да бъде предоставена на ответника преди сключването на
процесния договор;
2. ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба;
3. размер на непогасените задължения по процесния договор за кредит
(главница и договорна лихва);
4. настъпване на изискуемостта на задълженията, в т.ч. осъществяването на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че
2
кредиторът е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите
искания или възражения, в т.ч. нищожност на процесния договор на сочените от него
основания – противоречие със закона.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК, да бъде задължено трето неучастващо в
производството лице – **************, да представи намиращ се у него документ, а
именно разписка, която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане
от ************* към ************** № 2000000310879676/15.07.2022 г., следва да
бъде уважено, доколкото е допустимо, относимо е към предмета на спора и е
необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното му
решаване.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертизи е
основателно с оглед конкретните оспорвания на ответника, че не е участвал в
сключването на процесния договор и необходимостта от специални знания за
изясняване на спора, но не и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
доколкото искането е заявено, в случай че не бъде уважено искането по чл. 192 ГПК,
което се явява основателно.
Ищецът е представил веществено доказателствено средство - компактдиск с
надпис „Аудиозапис“, което е относимо, необходимо и допустимо, но следва да бъде
приобщено към делото чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, която да
обективира неговото съдържание на хартиен носител.
С оглед оспорването на ответника, че липсва ясно разписана методика
формиране на ГПР, което водело до нищожност на процесния договор поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва служебно допускане на съдебно-
счетоводна експертиза в тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2024 г.
от 12,00 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 25229/2023 г. на СРС, 151-ви състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото, като
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до ОСЗ да завери с „вярно с
оригинала“ приложените към исковата молба преписи, като в противен случай следва
тяхното изключване от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ответника в срок до ОСЗ да конкретизира словесно, а не с цифрова
квалификация възражението си, че при сключването на процесния договор не са
3
спазени „разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 1, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9
ЗПК“.
Неизпълнението на указанията в срок влече невземане предвид на възражението
като нередовно заявено.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно погасяването на дълга.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ************** в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да представи намиращ се у него документ, а именно
заверен препис от разписка, която се попълва от касовия получател на сумата по повод
плащане от ************* към ************** № 2000000310879676/15.07.2022 г.
При неизпълнение на указанията в срок следва налагане глоба на основание чл.
91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице Николай
Костов, специалност „Информатика - Компютърно програмиране“, който след
запознаване на материалите по делото, в т.ч. след изслушване на съдържащия се в
приложения на л. 2 от делото диск аудиозапис, и след извършване на необходимите
справки в ищцовото дружество:
да възпроизведе на хартиен носител съдържащия се в диска аудиозапис и да го
приложи към заключението;
да отговори на въпроса автентично ли е съдържанието на диска, тоест
извършвани ли са манипулации върху съдържащия се в него аудиозапис;
да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит от 400 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от
съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече отмяна на акта в частта, с която е
допусната експертизата.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Любен
Стаменов, който след преглед на делото и справки при ответника да отговори на
въпроса какъв е общият ГПР по процесния договор с оглед ГЛП и всички останали
такси и неустойки, първоначално уговорени в процесния договор, включително
неустойката за непредоставяне на обезпечение, какъв е максималният размер по чл.
19, ал. 4 към момента на сключването на процесния договор, надвишава ли ГПР на
договора размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти, при депозит от 200 лв., вносим от
ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на съдебния деловодител да уведоми за настоящия акт, в частност за
задълженията за внасяне на депозити, всички съответни страни по делото по налични
по делото и/или в интернет (след съответна справка в Търговски регистър, Регистри на
българската адвокатура и интернет страници на страните по делото) телефонни номера
и имейл адреси освен чрез служба „ВПСК“ при СРС с удостоверяване на това
обстоятелство по делото.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
4
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5