Решение по дело №496/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Престранс 0827“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез адвокат И. Г., срещу Решение № 43/08.08.2024 г. по нахд № 88/2024 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001760 от 23.06.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. (Регламента), във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е извършил всестранно, пълно и обективно анализиране на обстоятелствата по случая и не е установил действителната фактическа обстановка. Излага доводи за неправилно определяне на административнонаказателноотговорния субект и недоказаност на нарушението. Не е установено по безспорен и категоричен начин, че неизпълнението на разпоредбите за работното време и почивките е в резултат на действие или бездействие на работодателя. В АУАН и в НП липсват такива констатации, като наказващият орган се е позовал бланкетно на нарушената разпоредба. Всички факти и обстоятелства свидетелстват за виновно отношение от страна на водача, но не и за липса на организация от страна на превозвача предвид представената книга за инструктаж. По тези съображения иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП и да му се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът – директорът на РД „АА“ – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Сочи, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по спазване правилата за ползване на почивки от водачите, с оглед на което извършеното нарушение е установено по безспорен и категоричен начин от обективна страна. Иска решението на КРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „АА“. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение Каварненският районен съд е потвърдил НП № 23-0001760 от 23.06.2023 г. на директора на Рeгионална дирекция „АА“ – Варна, с което на „Престранс 0827“ ООД, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламента, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.12.2022 г. в област Добрич, община Каварна, дружеството в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на общността за превоз на товари № 17057 от 09.03.2017г., не е организирало работата на водача С. П. С. при извършване на обществен превоз на товари с влекач [Марка] от категория N3 с регистрационен № [рег. номер], с монтиран дигитален тахограф с марка „Siemens AG“, сер. № *********, попадащ в обхвата на Регламента, по начин, че лицето да е в състояние да спази изискванията на чл. 7, изр. 2 от Регламента. При период на управление от 4,5 часа, започващ от 08:35/UIC/ часа на 21.12.2022г., на водача не е осигурено ползването на почивка по време на работа от 45 минути или поне 15 минути, последвана от прекъсване от поне 30 минути. Водачът е ползвал почивка от 21 минути, последвана от почивка от 10 минути, с което е намалил почивката по време на работата с 20 минути. Неспазването на задължителните почивки по време на работа е установено от снета информация от дигиталната карта на водача и пътен лист № 0004096 серия А от 21.12.2022г. при извършена комплексна проверка в сградата на РД “АА“ Варна. Констатациите на проверяващия са потвърдени и от непротиворечивите показания на разпитания по делото свидетел.

Въз основа на тези фактически обстоятелства районният съд е приел от правна страна, че нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Изложил е мотиви, че отговорността на жалбоподателя е за бездействие. Законодателят не е регламентирал конкретни форми на организация на работата, но тя трябва да е въведена по начин, позволяващ спазването на изискванията за дневното работно време и почивки на водачите при обществен превоз на товари. Задължението за това е изцяло на транспортното предприятие, поради което правилно е ангажирана отговорността му за неговото неизпълнение. Извършването на инструктаж на водачите не доказва, че жалбоподателят е осигурил необходимата организация и не е субект на нарушението по чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламента. С оглед на изложеното районният съд е стигнал до крайния правен извод, че обжалваното НП е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат.

При извършената касационна проверка не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са опорочили изводите на районния съд. Във въззивното производство са събрани и оценени всички допустими, относими и необходими доказателства съобразно действителното им съдържание и логическа връзка. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

Неоснователно е възражението за недоказаност на нарушението, тъй като в АУАН и НП липсват констатации, че неспазването на почивките в работно време се дължи на действие или бездействие на транспортното предприятие.

Дължимото поведение на превозвача по чл. 10, § 2 от Регламента е да организира работата на водача по такъв начин, че да му гарантира ползването на задължителните почивки по време на работа съгласно чл. 7 от Регламента – непрекъсната от 45 минути или разделящи почивки от по 15 и 30 минути при максимален период на управление от 4, 5 часа. Законодателят не разписва определен начин на организиране на трудовия процес, поради което и наказващият орган не е длъжен да го прави, включвайки допълнителни признаци на нарушението от обективна страна. Касае се за противоправно поведение на транспортното предприятие, при което не се изследват възможните оперативни методи за постигане на допустимия резултат, а е относима единствено липсата на резултат – в случая неосигуряване на дължимата почивка в работно време. Самата нормативна уредба предоставя свобода на превозвача при избора на мерки и средства за постигане на преследваната цел. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще използва при организиране на транспортната дейност, за да обезпечи спазването на задължителните правила за работа и почивки на водачите.

Според правната доктрина на доказване пред съд подлежат само положителните юридически факти, но не и отрицателните. В случая обвинението представлява твърдение за отрицателен факт - бездействие на транспортното предприятие да организира работата с цел спазване правилата по чл. 7 от Регламента. В тежест на превозвача е да докаже положителния факт по създаване на необходимата организация, осигуряваща ползването на почивките в работно време и в частност разпределянето на разделящите почивки в съответствие с нормативните положения, което той не е сторил.

Неоснователно е възражението, че дружеството е спазило изискванията на чл. 10, § 2 от Регламента с оглед представената инструктажна книга. Правилно е становището на районния съд, че провеждането на инструктаж по спазване правилата на Регламента не е достатъчно, за да се приеме, че превозвачът е изпълнил задълженията си. Организацията на работата не се изчерпва с инструктирането на водачите. Липсва график, план или друг документ, от който да е видно какви мерки и действия е предприело дружеството, за да гарантира ползването на задължителните почивки в работно време. Не са представени данни, въз основа на които да се установи защо началният момент на работа на водача на 21.12.2022 г. е 08, 35 часа според тахографските листи, а началният момент на извършения от него обществен превоз на същата дата е 10, 35 часа според пътния лист, какви други трудови задължения е изпълнявало лицето през това време и как е била разпределена работата му за деня. Съгласно чл. 10, § 3, изр. трето от Регламента държавите – членки могат да вземат предвид всяко доказателство, че транспортното предприятие не може основателно да бъде държано отговорно за извършеното нарушение, но в случая липсват доказателства, от които да се направи такъв извод, още повече, че самият водач е и един от управителите на дружеството – превозвач, видно от материалите по преписката. След като жалбоподателят не е осигурил по надлежния оперативен начин спазването на правилата по чл. 7, § 2 от Регламента, то основателно е ангажирана отговорността му съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАвтПр за нарушение на чл. 10, § 2 от Регламента.

Като е стигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил един правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и в съответствие с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/08.08.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 88/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „Престранс 0827“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Българево, област Добрич, [улица], представлявано от управителя С. П. С., да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, съставляваща сторени разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.