Решение по дело №9219/2020 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.София, 04.05.2022 г.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадест  и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова е, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в.гр.дело № 9219 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.240 и следващите от ГПК.

 

С протоколно решение № 108350, постановено в публично съдебно заседание на 01.06.2020 г. по гр.д.№ 2368/2019 г. по описа на СРС, ГО, 177-ми състав по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК съдът е признал за установено, че "Ю.Б."АД, ЕИК ******** не дължи на "М." ЕООД, ЕИК ********сумата от 18 700 лв. , представляваща съдебни разноски, съобразно изпълнителен лист , издаден на 12.12 2018 г. от СГС, ТО, VІ-1 състав по т.д. № 5382/2018 г. на СГС. С решението "М." ЕООД, ЕИК ********е осъдено да заплати на "Ю.Б."АД сумата от 748 лв., разноски по делото.

На 26.06.2020 г. ответникът е депозирал молба вх.№ 5082414 за отмяна на неприсъственото решение, в която се е позовал на разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК. В молбата твърди, че призовката за единственото проведено съдебно заседание, не му е била връчена надлежно. Това твърдение се обосновава с аргумента, че уведомлението до ответникът "М." ЕООД, ЕИК ********е залепено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК вр.чл.50, ал.4 от ГПК на адреса на дружеството на на 11.11.2019 г., което е удостоверено от призовкар при СРСС., видно от приложената по делото призовка. Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда, което според молителя е 25.11.2019 г., от която дата се счита, чекнижата са редовно връчени и от когато започва да тече едномесечния срок за депозиране на писмен отговор по чл.131 от ГПК. Молителят твърди, че в едномесечния срок е депозирал писмен отговор, поради което неправилен е изводът на СРС , че отговора е извън срока, в който смисъл се поддържа, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от ГПК. В молбата се твърди, че в Отговора на ИМ е бил посочен пълномощник и адрес за призовавене, различен от адреса на управление на ответното дружество, на който последното е следвало да бъде призовано, и доколкото това не е сторено, е бил нередовно прозиван за първото по делото открито съдебно заседание. Молителят поддържа, и че при посещенията на адреса на управлението на ответното дружество не е спазен предвиденият в процесуалния закон едномесечен срок, видно от отбелязаните в призовката по делото дати, на които ответникът е търсен. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението постановено в производтво по чл.238 от ГПК и върне делото на друг състав на СРС за разглеждането му по общия исков ред. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Ответникът по молбата "Ю.Б."АД, в писмен отговор от 25.08.2020 г. чрез пълномощника си адв.Т., оспорва молбата при твърденията, че правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК досежно връчване  на ИМ на ответника и призовката за първото по делото съдебно заседание, доколкото ответникът е ЮЛ, както и че отговорът на ИМ е депозиран след срока по чл.131 от ГПК.

Софийски градски съд намира, че молбата на "М." ЕООД за отмяна на постановеното от СРС неприсъствено решение е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от атакуване на решението по посочения ред, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на решението е основателна, по следните съображения:

Разпоредбата на Чл. 238, ал.1от ГПК предвижда, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Настоящият въззивен състав намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 , ал.1от ГПК в конкретния случай.

Призовката до ответника "М." ЕООД за връчване на препис от ИМ с указания за възможността за подаване на писмен отговор е върната в цялост с обелязване, че е изпратена до седалището и адрес на управление на ответното дружество, като същата е върната и приложена по делото с отбелязване "...няма такава фирма и такова лице на адреса", като длъжностното лице по призоваването е посетило адреса на 10.10.2019 г., 26.10.2019 и 11.11.2019 г., като на последната дата - 11.11.2019 г. е залепило уведомление на вратата на апартамента и е пуснало екземпляр от уведомлението в пошенската кутия. Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Аналогична е и разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК за ЮЛ - когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва. Следователно в случая на 11.11.2019 г. е залепено уведомлението - че в двуседмичен срок, считано от 11.11.2019 г. ответникът следва да се яви в канцеларията на съда, за да получи книжата по делото, съгласно предвиденото в нормата на чл.47, ал.2 от ГПК.

С Разпореждане от 14.11.2019 г. СРС е разпоредил делото да се докладва след изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК на 26.11.2019 г.

Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай съобщението следва да се счита за редовно връчено, считано от 26.11.2019 г. по реда на чл.50, ал.4 от ГПК вр.чл.47, ал.1 от ГПК, от когато обаче започва да тече и едномесечият срок предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК за депозиране на писмен отговор на ИМ от ответника, и същият изтича на 27.12.2019 г.

По делото ответното дружество "М." ЕООД е депозирало писмен отговор на ИМ вх.№ 5208792 на 11.12.2019 г. , чрез пълномощник ад.Д.С., като в отговора е посочен и адрес запризоваване и съобщения, различен от адреса на управление на ответното дружество, като отново за първото по делото съдебно заседание на 01.06.2020 г. дружеството не е призовано на посочения в отговора на ИМ адрес, а на адреса на управление на ответника.

На основание изложеното въззивната инстанция приема, че предвид депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на ИМ от ответното дружество, както и нередовното му призоваване за първото по делото открито съдебно заседание, е налице една от алтернатовно посочените хипотези на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК и не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда предвиден вчл.238, ал.1 от ГПК. Това налага постановеното по този ред решение да бъде отменено и делото дабъде върнато на СРС за разглеждане на спора и решаването му по същество при участието на двете страни в състезателно производство.

Н молителят следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 359.62 лв., внесена по сметка на СГС държавна такса и 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020 г.

Водим от горното, СГС

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ протоколно решение № 108350, постановено в публично съдебно заседание на 01.06.2020 г. по гр.д.№ 2368/2019 г. по описа на СРС, ГО, 177-ми състав по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което съдът е признал за установено, че "Ю.Б."АД, ЕИК ******** не дължи на "М." ЕООД, ЕИК ********сумата от 18 700 лв. , представляваща съдебни разноски, съобразно изпълнителен лист , издаден на 12.12 2018 г. от СГС, ТО, VІ-1 състав по т.д. № 5382/2018 г. на СГС.

ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане на спора и решаването му по същество при участието на двете страни в състезателно производство.

ОСЪЖДА "Ю.Б."АД, ЕИК ******** да заплати на "М." ЕООД, ЕИК ********сторените в настоящото производство разноски в размер на 359.62 лв., внесена по сметка на СГС държавна такса и 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.