Р Е Ш Е
Н И Е
№175
гр. Несебър, 01.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание
на двадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря К.Л., като разгледа гр. д. № 818 по описа на НРС за 2009г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
съдебна делба във фазата по извършването й.
С Решение № V-73 от 30.05.2013г. по в.гр.д.
№ 1539/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас е допуснато извършването на
съдебна делба между Г.Х.П., И.В.В., М.Х.Е., М.Х.С., Д.И.А.
и В.И.Б., на поземлен имот с идентификатор № *******по действащата
кадастралната карта на с. Баня, община Несебър, с площ от 1335 кв. м., при съседи:
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор № *******,
ПИ с идентификатор *******. С Решение № 93 от 04.07.2014г. по гр.д. №
300/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС са определени и квотите на съделителите, както следва: по
2/18 ид. части за Г.Х.П., М.Х.Е. и М.Х.С., 6/18 ид.
части за И.В.В. и по 3/18 идеални части за Д.И.А. и В.И.Б..
Съделителите Г.Х.П., М.Х.Е., М.Х.С. и И.В.В., чрез процесуалния си представител, отправят искане до
съда да раздели имота на три равни дяла от по 445 кв. м., съгласно изслушаната
по делото експертиза - по един на всяко от колената, с теглене на жребие. Молят
съда за решение в този смисъл. Претендират разноски.
Съделителката В.И.Б. моли имотът да се
раздели, като изразява становище, че не желае да се изнася на публична продан.
Съделителката Д.И.А. не заема становище по
начина на извършване на делбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съсобствеността във
втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в
ГПК способи: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне
на имотите на публична продан, като основни критерии за избора на способ са
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите, както и квотите, които притежава всеки един от съделителите. Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял
в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип
в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши
делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.
Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално
поделяем, или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности
съществуват, и с оглед на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 ЗН, съдът не
следва да извършва делбата с изнасяне на имота на публична продан.
Съдът счита, че в
случая по делото не са ангажирани доказателства за реалната поделяемост на
имота, поради което същият следва да се изнесе на публична продан по реда на
чл. 348 от ГПК. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно трайната
задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (в това число Решение № 20 от
6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК, Решение № 311 от
18.12.2012г. на ВКС по гр. д. № 268/2012г., I г. о., ГК и др.) в производството
по чл. 341 и сл. ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно
произнасяне от общинската (районната) администрация дали
съответният урегулиран поземлен имот е поделяем, като процедурата по чл. 201 ЗУТ в случай на
становище от главния архитект за поделяемост на имота следва да приключи с акт
на компетентния административен орган - кмета на съответната община, за
изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на предложеното
изменение. В тази връзка за
съда съществува задължение във втората фаза на делбата да следи за
последователното извършване на действията, свързани с поделяемостта на имота, и да дава указания на
съделителите за тяхната поредност.
По настоящото дело
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което процесният
имот би могъл да бъде поделен между всички съделители съобразно отделните квоти
на всеки от тях при условията на групиране по колена. Същевременно съделителите
са изразили съгласието си делбата да бъде извършена по колена. При това
положение съдът е изпратил до Община Несебър заключението на вещото лице, като
по делото е постъпило становище от главния архитект на общината, според което
разделянето на имота е допустимо (на л. 304, том II от делото). При наличие на
прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза за възможността
имотът да бъде реално
поделен чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител, съдът е
длъжен да изпрати проекта за становище на главния архитект на общината, в чиито
правомощия е да прецени дали проектът съответства на изискванията на ЗУТ и да
даде предписание за изработване на инвестиционен проект, съответстващ на тези
изисквания. След изразяването на становище от главния архитект, съделителите
следва да инициират изработването на инвестиционен проект, съответстващ на
дадените указания, който след изработването, следва да бъде внесен за одобрение в
общинската администрация. Както вече се посочи по настоящото производство е налице както заключение
на съдебно-техническа експертиза за поделяемост на имота, така и становище на
главния архитект на общината, че разделянето на имота съответства на
изискванията на ЗУТ и следва да се изработи инвестиционен проект. Оттук
нататък, за да се установи по делото реална поделяемост на имота, е било
необходимо съделителите да изготвят инвестиционен проект, който да бъде внесен
за одобрение в общинската администрация. Както се посочи по-горе за тези
действия, които съделителите са длъжни да извършват, е необходимо да им се
дадат конкретни указания от съда. В тази връзка с протоколно определение от
05.06.2015г., постановено по делото, съдът е указал на страните, че до
следващото съдебно заседание следва да ангажират доказателства, които да
установят, че са предприели действия за изменение на регулационния план с цел
обособяване на три самостоятелни имота. С протоколно определение от
15.07.2015г. на страните е дадена възможност да изготвят инвестиционен проект и
да го внесат за одобрение в общинска администрация. Впоследствие от съда е
постановено протоколно определение от 01.10.2015г., с което на страните в
делбеното производство за пореден път е указано, че в срок до следващото
съдебно заседание, трябва да представят в съда доказателства, че са изготвили
инвестиционен проект за разделяне на делбения имот на самостоятелни дялове,
както и че същият е внесен. Указано им е, че при липсата на такива
доказателства делото ще бъде решено въз основа на събраните до момента
доказателства. Съобщението с посочените указания е връчено на всички съделители
(видно от върнатите отрязъци от призовките им по делото – на л. 355 – л. 358 от
том II).
Въпреки множеството
указания, дадени от съда, и многократното отлагане на делото с цел на страните
да се даде възможност за реалното поделяне на имота, по делото не са постъпили
доказателства за изготвянето на инвестиционен проект и внасянето му в Община
Несебър за одобряване. Единствените доказателства, представени от процесуалния
представител на част от съделителите, са споразумение от 14.07.2015г. между Г.П.
и инж. ************* за изготвяне на ПУП (на л. 343, том II от делото), както и изготвено
задание със скици към него и искане за издаване на становище за екологична
оценка (ЕО) – на л. 363 – л. 368 от том II от делото. В тази връзка от
съда и служебно са изискани справки от
РИОСВ гр. Бургас и от Община Несебър за това дали Г.П. е внесъл пред
тези институции инвестиционен проект за промяна на ПУП – ПР за процесния имот.
По делото са постъпили справки от РИОСВ гр. Бургас (на л. 378 – л. 379 от том II) и от Община Несебър (на л.
381 от том II). Видно е, че от РИОСВ гр.
Бургас е изготвено становище, според което частичното изменение на ПУП-ПР на
поземлен имот № *******по КК на с. Баня, внесено в инспекцията, не отговаря на
определението за инвестиционно предложение, дадено в т. 17 към пар. от ДР на
ЗООС и няма нормативно основание за провеждане на процедури по преценяване на
необходимостта от извършване на екологична оценка. От справката, изпратена от
Община Несебър, се установява, че в общината не е внесен инвестиционен проект
за изменението на процесния имот. Прави впечатление, че след провеждане на
последното открито съдебно заседание по делото от процесуалния представител на Г.П.
в съда са депозирани документи (на л. 385 – л. 387 от делото). Същите не могат
да се кредитират от съда, тъй като са представени след приключване събирането
на доказателства. Дори и адресираното до кмета на Община Несебър „искане” за
разрешаване за изработване на ПУП-ПР да можеше да се приеме, то същото по
никакъв начин не установява, че съделителите са изпълнили указанията на съда,
тъй като се отправя искане за разрешение за изработването на ПУП-ПР. Съдът е
дал точни указания, че следва да се изготви инвестиционен проект, който да се
внесе за Община Несебър за одобрение, като не е необходимо да се прави искане
за разрешаване за изготвянето на такъв проект, след като вече главният архитект
на общината е изразил становището си по въпроса.
Всичко изложено до
тук мотивира съда да приеме, че въпреки многократните указания и дадените на съделителите
възможности, те не са изготвили инвестиционен проект и не са внесли същия пред
Община Несебър за одобрението му. Предприетите от тях действия не съответстват
на указанията на съда, като въпреки това са им дадени множество възможности да
изпълнят дадените указания, но до момента на приключване на съдебното дирене по
делото, същите не са изпълнени по никакъв начин. Същевременно в цитираното вече Решение
№ 20 от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК е прието, че ако съдът е дал
конкретни указания за необходимостта от извършване на следващото по ред
действие от процеса по одобряване на инвестиционния проект, за съделителите
съществува задължение да представят доказателства, че такива действия са били
извършени, а в противен случай съдът може да
приеме наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод за
недоказаност на възможността за реално поделяне на имота. Настоящият случай е точно
такъв, като съдът е дал конкретни указания на съделителите, а така също и
достатъчно време, за да ги изпълнят. Въпреки това не са представени
доказателства, че указанията са изпълнени, поради което по делото остава
недоказана възможността за реално поделяне на имота.
С оглед изложеното
единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността по настоящото
производство по съдебна делба е чрез изнасяне на имота на публична продан по
реда на чл. 348 от ГПК, получените суми от която следва да се разпределят между
съделителите съобразно с квотите им. Неоснователно е искането за постановяване на
решение, с което имотът да се раздели на три равни дяла, тъй като разделянето
на имота не може да се осъществи преди реализирането на процедурата по ЗУТ,
посочена по-горе.
Относно разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки
от съделителите следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си от
делбеното имущество. Съдът приема, че средната пазарна стойност на имота е в
размер на 6515 лв., като кредитира напълно заключението на съдебно-техническата
експертиза в тази му част. Именно въз основа на тази средна пазарна цена следва
да бъдат определени и дяловете на съделителите. Както се установява от експертизата
стойността на дяловете на Г.П., М.Е. и М.С. е по 723,89 лв., стойността на
дяловете на В.Б. и Д.А. е по 1085,83 лв., а стойността на дела на И.В. е
2171,67 лв. Ето защо с оглед стойността на посочените
дялове и по арг. от чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК) Г.П., М.Е. и М.С.
следва бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на по 28,95 лв. за
всеки един от тях, В.Б. и Д.А. - държавна такса в размер на по 43,43 лв. за
всяка една от тях, а И.В. - държавна такса в размер на 86,86 лв.
Искането, направено от адв. С.
за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде уважено за
сумата от 80 лв., представляваща част от внесения от Г.П. депозит за вещо лице,
съответстващ на дела на съделителките А. и Б.. От
платежно нареждане на л. 269 от том II от делото е видно, че цялата
сума от 240 лв. за изготвената по делото експертиза е заплатена от Г.П., поради
което всяка една от съделителките Б. и А. следва да
бъде осъдена да му заплати по 40 лв. (съответстващи на дяловете им от по 3/18
идеални части). Б. и А. следва да бъдат осъдени да заплатят на П. и направените
от него разноски за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на
решението по допускане на делбата, но единствено до размера на техния дял. Т.е.
всяка от тях следва да бъде осъдена да му заплати по 8,33 лв.
Претенцията за присъждане на
сумата от общо 400 лв., представляваща разноски по гр.д. № 1539/2012г. по описа
на БОС за адвокатски хонорар (200 лв. заплатени от П. и 200 лв. заплатени от В.),
е неоснователна. Разпоредбата на чл. 355 ГПК е изрична и според нея страните
заплащат разноските в производството по делба съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК. В задължителната практика на ВКС (в това число постановеното по
задължителния ред на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК Определение № 335 от
01.07.2015г. по гр.д. № 2020/2015г. на I гр.о.) е прието, че в разноските по смисъла на чл. 355 ГПК се включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и
др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение
за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. Налага се извод, че
заплащането на адвокатски хонорар подлежи на присъждане само доколкото е
свързано с допълнителни претенции, предявени в производството по делба, но не и
във връзка с развилото се производство по ликвидиране на съсобствеността,
където на обезщетяване подлежат единствено посочените по-горе разноски. В
случая се претендира заплатен от Г.П. и И.В. адвокатски хонорар за въззивното
производство. Следва да се има предвид, че по цитираното въззивно дело няма
доказателства тези лица да са заплащали адвокатски хонорар, а са налице такива
за заплатен хонорар от страна на съделителките М.С. и
М.Е.. Въпреки това и в тяхна полза не може да се присъди адвокатски хонорар въз
основа на посоченото, че такъв не може да бъде присъждан за представителство
във връзка с делбата на имота. Разходът за заплатено адвокатско възнаграждение
следва да се понесе от съделителите така, както е направен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
допуснатия до делба недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *******по
действащата кадастралната карта на с. Баня, община Несебър, с площ от 1335 кв.
м., при съседи: ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор
№ *******, ПИ с идентификатор *******, с пазарна стойност 6515 лв., като получената при публичната продан сума се
разпредели както следва: 2/18 за Г.Х.П., 2/18 за М.Х.Е., 2/18 за М.Х.С., 6/18 за И.В.В., 3/18 за Д.И.А. и 3/18 за В.И.Б..
ОСЪЖДА Г.Х.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
сумата от 28,95 лв. – държавна такса за производството по съдебна делба.
ОСЪЖДА М.Х.Е., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
сумата от 28,95 лв. – държавна такса за производството по съдебна делба.
ОСЪЖДА М.Х.С., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
сумата от 28,95 лв. – държавна такса за производството по съдебна делба.
ОСЪЖДА И.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на
Районен съд гр. Несебър сумата от 86,86 лв. – държавна такса за производството по
съдебна делба.
ОСЪЖДА Д.И.А., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
сумата от 43,43 лв. – държавна такса за производството по съдебна делба.
ОСЪЖДА В.И.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
сумата от 43,43 лв. – държавна такса за производството по съдебна делба.
ОСЪЖДА на основание
чл. 355 ГПК В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Х.П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 48,33 лв., представляваща направени
разноски, съобразно със стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА на основание
чл. 355 ГПК Д.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Х.П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 48,33 лв., представляваща направени
разноски, съобразно със стойността на дела ѝ.
Решението
може да бъде
обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: