№ 196188
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:*****
Секретар:*****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20201110144797 по
описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
9006204/17.09.2020 г., с която ******* е предявило срещу *** установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 552,53 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско Избор” обезщетение за застрахователно
събитие и разноските по определянето му, настъпило на 26.01.2017 г., на път
2702 км. 20, посока Вълчи дол, ведно със законната лихва върху сумата от
01.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Със заявление вх. № 3012253/01.02.2018 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу *** за сумата от 552,53 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско Избор”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 26.01.2017 г., на път 2702 км. 20, посока Вълчи дол, за което е
образувана преписка по щета № 472716171700297, ведно със законната лихва
върху сумата от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане. На 15.07.2020 г.
е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414
ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на
17.09.2020 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
1
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско Избор” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца
автомобил. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в
******* е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на
процесното ПТП увреденото при последното МПС – „Мазда 6“, ***** е било
застраховано при ищеца по застраховка „Каско Избор“ – застрахователна
полица № S4727017994. Твърди, че в резултат на процесното ПТП на лек
автомобил „Мазда 6“, ***** били причинени следните щети. Поддържа, че
при ищцовото дружество била образувана преписка по щета №
472716171700297, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и
същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз
на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в
резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил
сумата от 2012,83 лева. Поддържа, че вредите по лек автомобил „Мазда 6“,
*****, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на лек
автомобил „Дачия Логан“ ****, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е
поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 2037,83 лева,
включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2012,83
лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, както и че от страна
на ответника е извършено частично плащане по заявената претенция в размер
на 1485,30 лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала сумата от
552,53 лева, която се претендира в настоящото производство, ведно със
законната лихва от 01.02.2018 до погасяването. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ****
е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на
процесното ПТП /26.01.2017 г./, сключено между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Дачия Логан“ ****, че на 26.01.2017 г. е
2
реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „Мазда 6“,
*****, че щетите са причинени от водач на лек автомобил „Дачия Логан“
****, че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения при
ПТП автомобил е била сключена валидна застраховка „Каско Избор“, както и
че ищецът е предявил пред него суброгационна претенция за сумата от
2037,83 лева, по която ответното дружество е заплатило сумата от 1485,30
лева. Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. В тази връзка се сочи, че
сумата, платена от ответника по регресната претенция е достатъчна за
репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Мазда 6“, ***** в
резултат на процесното ПТП.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: че на 26.01.2017 г., на път 2702, км. 20, посока Вълчи дол,
между лек автомобил „Дачия Логан“ **** и лек автомобил „Мазда 6“, ***** е
реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „„Мазда
6“, *****; че щетите са причинени от водач на лек автомобил „Дачия Логан“
****; че към датата на реализиране на процесното ПТП /26.01.2017 г./ за лек
автомобил „Мазда 6“, ***** е била сключена застраховка „Каско Избор“ по
застрахователна полица № S4727017994; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /26.01.2017 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил „Дачия Логан“ **** е била застрахована при ответното дружество;
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско Избор“ в размер на 2012,83 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 25,00
лева; както и че ответникът е заплатил по предявената регресна претенция
сумата от 1485,30 лева в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: че на 26.01.2017 г., на път 2702, км. 20, посока Вълчи дол,
между лек автомобил „Дачия Логан“ **** и лек автомобил „Мазда 6“, ***** е
реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „„Мазда
6“, *****; че щетите са причинени от водач на лек автомобил „Дачия Логан“
****; че към датата на реализиране на процесното ПТП /26.01.2017 г./ за лек
автомобил „Мазда 6“, ***** е била сключена застраховка „Каско Избор“ по
застрахователна полица № S4727017994; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /26.01.2017 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил „Дачия Логан“ **** е била застрахована при ответното дружество;
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско Избор“ в размер на 2012,83 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 25,00
лева; както и че ответникът е заплатил по предявената регресна претенция
сумата от 1485,30 лева в полза на ищцовото дружество.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
4
на ищеца щети по лек автомобил „Мазда 6“, ****а в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 26.01.2017 г., както и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на
размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил
„Мазда 6“, ***** в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че на 26.01.2017 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Дачия
Логан“, **** се движи по Републикански път III-2702, с посока на движение
от гр. Добрич към с. Вълчи дол, и в района на км 20, водачът губи контрол
над управлението на превозното средство и реализира ПТП с движещия се
срещу него лек автомобил „Мазда 6“, *****. От заключението на вещото лице
се установява също, че предвид установения по делото и изложен по-горе
механизъм на реализиране на процесното ПТП, извършеното сравнение на
щетите в описа на застрахователя по имуществената застраховка и отразените
в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че от техническа
гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка
между описаните от ищеца щети по лек автомобил „Мазда 6“, ***** и
процесното ПТП.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването
на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими
2671,40 лв., като при определяне на този размер вещото лице е остойностило
5
само описаните от застрахователя увредени детайли, които се намират в
пряка причинно-следствена връзка с конкретното ПТП. Съдът кредитира
изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на
ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер. Към тази сума следва да се прибавят 25 лв. обичайни разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, т.е. общият размер на
регресното вземане на ищеца възлиза на 2696,40 лв. След приспадане на
платената от ответника сума от 1485,30 лв. остава дължима сумата от 1211,10
лв.
От ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 552,53 лева,
поради което предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер от 552,53 лева и следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева
и за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 250,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът **** със
седалище и адрес на управление ***** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 275,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца се претендират разноски в заповедното
6
производство по ч.гр.д. № 7546/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
като са представени и доказателства за извършването на такива, а именно за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с включен ДДС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.12.2020 г.,
процесуалният представител на ответника е релевирал възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение в производството. Видно от документите
по делото ищецът не претендира адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 44797/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Не може да се приеме, че направеното възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде прието за своевременно направено по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение претендирани в
заповедното производство по ч.гр.д. № 7546/2018 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на
обжалване от страните, освен в частта за разноските. Следователно за
длъжника в заповедното производство е предвидена възможност да подаде
частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските
законоустановения за това срок, а именно едноседмичен срок от получаване
на препис от заповедта за изпълнение. Съгласно задължителните за
съдилищата тълкувателни разрешения, дадени в т. 7 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато заповедният съд се е произнесъл погрешно в частта за
разноските, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, заинтересуваната
страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да
подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Ответникът не се е възползвал от правото си на частна жалба срещу
издадената по ч.гр.д. № 7546/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за
разноските, поради което и направеното едва в хода на устните състезания в
исковото производство възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано.
7
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът **** със
седалище и адрес на управление ***** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 385,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 7546/2018 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК от *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано“ № 5 против **** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ, че ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* дължи на *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от
552,53 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско Избор” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 26.01.2017 г., на път 2702 км. 20, посока
Вълчи дол, ведно със законната лихва върху сумата от 01.02.2018 г. до
окончателното изплащане, за която сума на 15.07.2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7546/2018
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление *****, да заплати
на *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №
5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 275,00 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление *****, да заплати
на *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №
5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385,00 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7546/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
8
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9