Решение по дело №363/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от И. П. Х. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *** подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-1228-000305 от 11.03.2024г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуални и материалноправни норми. Счита се в тази връзка, че констатациите по акта за установяване на административно нарушение, във основа на който била издадена ЗППАМ, са неверни. Нарушителят притежавал валидно Свидетелство за управление на МПС и не бил неправоспособен водач. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощник, който допълва, че деянието е несъставомерно и не била правилна правната му квалификация, тъй като датата, която била посочена в АА била тази, на която на жалбоподателя била издадена българската лична карта, а датата на правната разпоредба била датата на влизането му в страната. Оспорващият притежавал валидно СУМПС, издадено в съответствие с Конвенцията за движение по пътищата, валидно и за територията на България като страна по същата. Констатациите на длъжности лица под формата на експертни справки по своята същност не доказвали невалидност на процесното свидетелство. Също така, от документите, представени по делото от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР ставало ясно, че жалбоподателят бил правоспособен водач, притежаващ съответните категории със свидетелство, което и по номер съвпадало с представеното, т. е. не били налице предпоставките по чл. 150 от ЗДвП за определяне на лицето като неправоспособен водач. Във връзка с доказателствата за образувано досъдебно производство по случая, отбелязва, че по него нямало привлечени обвиняеми лица и същото не било приключило към настоящия момент, респ. следвало да се приложи презумпцията за невиновност.

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, чрез процесуален представител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С обжалваната ЗППАМ №24-1228-000305/11.03.2024г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, на И. П. Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.03.2024г. Отнети са Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр. табели с рег. № [рег. номер].

За да приложи мярката, административният орган е приел, че на 11.03.2024г., около 14.15 по главен път I-5 в посока юг – север, в [населено място], общ.Опан, И. П. Х. управлявал собствения си лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер] със СУМПС № *********, издадено от Украйна, което не било подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република България, не притежавал валидно за територията на България СУМПС – неправоспособен водач. ЗППАМ била издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия АД, № 0610972/11.03.2024г.

Видно от представеното заверено копие от АУАН Серия АД, бл. №0610972/11.03.2024г., същият е бил съставен против И. П. Х. за това, че на 11.03.2024г., около 14.15 по път I-5, [населено място], общ.Опан, в посока юг – север, управлявал собствения си лек автомобил Ауди 6 Авант с рег. № [рег. номер], като представил СУМПС № *********, издадено от Украйна, което не било подменено в законоустановения срок. Не притежавал валидно СУМПС – неправоспособен водач. Прието е , че така е нарушил чл.162, ал.1 и чл.150 ат ЗДвП.

Като част от административната преписка е представена Експертна справка №266/19.03.2024г., с УРИ 349р-9869/21.03.2024г., изготвена от вещо лице – специалист в областта на изследване на документи в БНТЛ при ОДМВР – Стара Загора. Обект на изследване е било СУМПС № *********, издадено на 01.04.2016г., като в тази връзка експертът отговорил на конкретни въпроси, посочвайки, че след сравняване на проверяваното СУМПС с елементите за оригинален украински документ се установил, че изследваният обект се различавал от сравнителните образци – СУМПС, издавани в Украйна. Въз основа на извършените изследвания експертът е дал заключение, че СУМПС № ********* представлява неистински документ за управление на МПС.

Видно от писмо № 3250/19.07.2024г. на РП – Стара Загора, на 29.04.2024г. в ОДМВР – Стара Загора е било образувано ДП №1228-зм-91/2024г., затова че на 11.03.2024г. в землището на [населено място], общ.Опан, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора съзнателно бил ползван неистински чуждестранен официален документ – СУМПС № *********, на което бил придаден вид, че бил издаден в Украйна на името на И. П. Х., като от него за самото съставяне на документа не можело да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр чл.308, ал.2, вр ал.1 от НК. В писмото е посочено, че към момента разследването по делото не е приключило, няма привлечено лице в качеството на обвиняем, както и не е взема мярка за процесуална принуда.

От писмо рег.№В-15833/10.07.2024г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР, се установява, че в дирекцията е било получено съобщение от „Интерпол“ Киев, съгласно което Ivan Khadzhyohlo, роден на [дата]., действително притежава СУМПС №*********, валидно за категории А, А1, В, В1, С, С1, С1Е, СЕ, D, D1, D1E, DE, издадено на 02.04.2016г. и валидно до 02.04.2046 г.

Представени по делото са още: Заповед №349з-4467/23.12.2021г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОДВМР – Стара Загора; Справка за нарушител/водач за И. П. Х.; заверено копие на СУМПС № *********; заверено копие на Свидетелство за регистрация на МПС № *********; Справка за пътуване на лице – български гражданин, от която се установява, че към дата на съставяне на АУАН Серия АД, № 0610972/11.03.2024г. жалбоподателят е бил в България.

ЗППАМ № 24-1228-000305/11.03.2024г. е връчена чрез упълномощено лице на 20.03.2024г.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган до Административен съд – Хасково на 02.04.2024 г. по електронен път.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №349з-4467/23.12.2021г. – т.1, Директорът на ОДМВР – Стара Загора е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, какъвто е ответният орган, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.2а б.”а” от ЗДвП.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Оспорената заповед е несъответна на материалния закон.

Със същата е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е издадена въз основа на АУАН Серия АД, № 0610972/11.03.2024г., съгласно който е установено, че жалбоподателят на посочените дата и място е управлявал собствения си лек автомобил със СУМПС, издадено в Украйна, което не е подменено в законоустановения срок, при които констатации е прието, че е неправоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС като така е нарушил разпоредбите на чл.162, ал.1 и чл.150 от ЗДвП. В ЗППАМ констатациите по акта са доуточнени чрез посочване, че издаденото в Украйна СУМП на жалбоподателя не е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на РБългария като е прието, че последният не притежава СУМПС, валидно за територията на РБългария и е неправоспособен водач. От описаните в заповедта фактически обстоятелства и посочените в АУАН норми на чл.162, ал.1 и чл.150 от ЗДвП, които се сочат за нарушени от оспорващия, става ясно, че административният орган е възприел да е налице хипотезата по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП на управление на МПС от неправоспособен водач - негов собственик.

Нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като в нормата са посочени и изключения от така разписаното правило.

В случая не е спорно, че на посочените в ЗППАМ дата и място жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, както и че е управлявал същия със СУМПС, издадено от Украйна. Данните и документите по делото дават основание на съда да приеме, че жалбоподателят е български гражданин /има ЕГН/, като по този въпрос също не е повдигнат спор. В заповедта не е посочено от кой момент оспорващият пребивава на територията на РБългария. С оглед данните, изложени от последния във Възражение УРИ 1228-00-9963/12.03.24г. по описа на ОДМВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, а именно: издадена му е българска лична карта, получена на 22.08.2023г. и е започнал на 26.08.2023г. работа в българско юридическо лице, следва да се приеме, че към 11.03.2024г. визираният тримесечен срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП е изтекъл и жалбоподателят не е можел да управлява МПС на територията на РБългария с издаденото му в Украйна СУМПС. Последното обстоятелство обаче не обосновава извод, че последният е неправоспособен водач. Следва да се прави разграничение между невъзможността да се управлява МПС на територията на РБългария след изтичане на 3-месечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП със СУМПС, което не е издадено от някоя от държавите, визирани в същата разпоредба и правоспособността да се управлява МПС.

В случая самият административен орган при издаване на ЗППАМ се е позовал на обстоятелството, че издаденото в Украйна СУМПС на жалбоподателя не е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на РБългария, а това сочи, че е възприел същото за валидно, но не и за територията на страната. Валидността на украинското СУМПС се потвърждава и от приетото като доказателство по делото писмо рег.№В-15833/10.07.2024г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР. Видно от същото, жалбоподателят притежава СУМПС № *********, издадено на 01.04.2016г. и валидно до 01.04.2046г. като информацията е базирана на съобщение от Интерпол Киев, постъпило в дирекцията на 09.04.2024г.

Не се споделят доводите на ответника, изложени в депозираното чрез процесуалния му представител писмено становище /л.17/, че жалбоподателят не притежава СУМПС, валидно за територията на РБългария, тъй като същото е подправен, неистински документ. Действително, в административната преписка се съдържа Експертна справка №266/19.03.2024г., с УРИ 349р-9869/21.03.2024г., изготвена от вещо лице – специалист в областта на изследване на документи в БНТЛ при ОДМВР – Стара Загора и от същата се установява, че СУМПС № ********* представлява неистински документ за управление на МПС. Това обстоятелство не е залегнало като фактическо такова в ЗППАМ при обосноваване на извода, че жалбоподателят е неправоспособен водач, нито се съдържа сред констатациите в съставения АУАН, Серия АД, № 0610972/11.03.2024г., въз основа на който заповедта е издадена.

В случая административният орган е приел, че неправоспособността на жалбоподателя произтича от липсата на СУМПС, валидно за територията на РБългария, доколкото украинското му такова не е подменено след изтичане на тримесечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП, но както се посочи по-горе, невалидността на СУМПС за територията на страната, не се приравнява на неправоспособност за управление на МПС.

Предвид изложеното, съдът счита, че не е налице възприетата от административния орган хипотеза на управление на МПС от неправоспособен водач – негов собственик, имащо за последица по отношение на него да се приложи ПАМ от вида на процесната.

Оспорената заповед, като издадена в несъответствие с материалния закон е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на производството, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 510.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 500.00 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се споделя, доколкото същото е под минимума, определен в чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000305 от 11.03.2024г. , издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И. П. Х. от [населено място], м.“Момина скала“ №1, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *** направените по делото разноски в размер 510.00 (петстотин и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.