РЕШЕНИЕ
№ 2318
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110121652 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от {**************} срещу К. С. М.
установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 55818/2021 г. по описа
на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.09.2020 г. между него и ответницата
бил сключен договор при условията на ЗПФУР за предоставяне на кредит от
разстояние № 309509. Твърди още, че сключването на самия договор се извършило въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: {**************} На същия
електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм
с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това
кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за
условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта.
Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и ОУ за
писмено потвърждаване. На посочения от клиента телефонен номер се осъществявал
телефонен разговор с цел да потвърди устно волята си за сключване на договора.
1
Разговорът се записвал, за което обстоятелство клиентът бил уведомяван. Поддържа се,
че предоставения договор за кредит, общите условия и записът на устното му
потвърждаване за сключване, са доказателства за валидно възникнало облигационно
правоотношение по силата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на ЕС
и на Съвета от 23 юли 2014 г. Поддържа се още, че гореописаната процедура е
извършена и при сключване на процесния договор с ответника, в резултат на което на
същата е отпуснат кредит в размер на 700,00 лева – главница, преведена по посочен от
ответника начин – касово, на каса на „Изи пей“ АД. Ищецът твърди, че вземането е
падежирало на 08.10.2020 г., като ответникът платил единствено сумата от 50,00 лева,
поради което претендира главница в размер на 650,00 лева. Сочи, че съгласно
сключения между страните договор, ответникът дължи и договорна /възнаградителна/
лихва, както и лихва за забава, поради забава за плащане на главницата. Поради
неплащане от страна на ответника на дължимите суми, ищецът твърди, че подал
заявление по чл.410 ГПК, но поради връчване на издадената заповед на длъжника –
настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявените в настоящото производство искове. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата
от 650,00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 309509/08.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2021 г.
до окончателното изплащане; сумата от 23,10 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 08.09.2020 г. до 08.10.2020 г., както и сумата от 59,31 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 08.10.2020 г. до
08.08.2021 г. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане от 30.05.2022 г. с тези указания е
редовно връчено на ответника на адреса по месторабота на 2121.10.2022 г./.
2
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявеният
иск е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства
– договор за предоставяне на кредит от разстояние и Общи условия към него,
декларация за обработване на лични данни, електронна кореспонденция между
страните.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Видно от приложения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото за тяхното извършване е, че
ищецът претендира и е направил разноски в исковото производство за държавна такса
и съдебно-счетоводна експертиза в общ размер на 425,00 лева. По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съдът
намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК определяне размер на
същото е изцяло в правомощията на съда, който не е обвързан от сочения размер. Ето
защо и предвид обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна сложност,
ответникът не е подал отговор и е приключило в едно открито съдебно заседание без
събиране на допълнителни доказателства, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. С оглед предходното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в общ
размер на 525,00 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С издадената по
ч.гр.д.№ 55818/2021 г. по описа на СРС заповед по чл.410 ГПК, са присъдени разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75,00 лева, която
сума също следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД по
отношение на К. С. М., ЕГН **********, че дължи на {**************}, ЕИК
{**************}, със седалище и адрес на управление: {**************} сумата от
650,00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от
3
разстояние № 309509/08.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2021 г.
до окончателното изплащане; сумата от 23,10 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 08.09.2020 г. до 08.10.2020 г., както и сумата от 59,31 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
08.10.2020 г. до 08.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. С. М., ЕГН ********** да заплати на
{**************}, ЕИК {**************} сумата от общо 525,00 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство и сумата от общо
75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
55818/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4