Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238
гр. Перник,
17.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 399/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на К.Г.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 02-140-6500/1886/09.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл.
14, ал. 1, т.2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 166 от ДОПК, във вр. с
чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във вр. с
ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, жалбоподателят
е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 6109,72
лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013,
2014 г.
В
жалбата се сочи, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е
издаден от некомпетентен орган, не отговаря на изискванията за форма и
съдържание, издаден е при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствения материал, в несъответствие с процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че не е уведомен по надлежния ред за започнатото
административно производство по издаване на оспорения акт. Твърди, че основание
за оспорения акт, с който е установено публично задължение, е изключването от
подпомагане, което в случая не е налице. Искането към съда е да отмени обжалвания
Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-140-6500/1886/09.07.2021
г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Заявява претенция за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
– заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ - редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила Молба
вх. № 3533/28.10.2021 г., подписана от пълномощника му юрисконсулт Мария
Пелтекова. В нея е изразено становище за неоснователност на жалбата и се моли
за отхвърлянето й, поради това че оспореният акт е законосъобразен. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение както и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери
следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице
по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от него, в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съображенията
са следните:
Въз
основа на подадено пред Държавен фонд „Земеделие“ – РА Заявление за регистрация
№ 1417061336227/09.05.2013 г., жалбоподателят К.Г.М. е регистриран по следните
схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ“ /СЕПП/, „Схема
за национални доплащания на хектар земеделска земя“ /НДП/ и „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ /НР1/. На същата
дата той подал и Заявление за подпомагане 2013, към което приложил изискуемите
документи.
С
Писмо изх. № 02-140-6500/1886/10.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е уведомен за открито производство за
установяване на публично държавно вземане поради констатирано в хода на
административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП незаявяване на участие в кампания 2015 по мярка 211, с което
е нарушил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за
подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно плащане.
Писмото е връчено лично на адресата му на 13.04.2021 г.
На
09.07.2021 г. заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
издал оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-140-6500/09.07.2021
г., с който на основание чл.
14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 166 от ДОПК, във вр. с
чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във вр. с
ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, жалбоподателят
е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 6109,72
лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014 г.
Не
е спорно между страните, че жалбоподателят е получил плащания по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“,
както следва: за първата година – 2013 г. - сумата от 1535,69 лв., и за втората
година – 2014 г. – сумата от 6610,60 лв., или общо 8146,29 лв.
В
хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства.
При
така установените факти, Административен съд – Перник, намира от правна страна
следното:
Актът
за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за
подпомагането на земеделските производители /ЗПЗП/. В чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК.
Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде
делегирано на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г., с
която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ /в т. 18 и т. 19/, на основание
чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП, е делегирал правомощията по чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Петя
Димтрова Славчева за издаване и подписване на писма за откриване на
производство по издаване на актовете за установяване на публични държавни
вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на публични
държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по
чл.
14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211. Именно това е и длъжностното лице, образувало
административното производство и издало оспорения акт за изключване от
подпомагане и за установяване на публично държавно вземане.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът за
липса на компетентност на издателя на административния акт. Основание за
отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК не е налице.
Оспореният
административен акт е издаден в изискуемата се според чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, фактическите
основания за издаването му и правните норми, които ги субсумират, съдържа ясно
и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който
може да се обжалва, датиран и подписан. Ето защо
съдът намира за неоснователно направеното в жалбата оплакване за несъответствие
на оспорения акт с изискванията за форма и съдържание.
При
издаването на процесния АУПДВ не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК
жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство. Дадена му
е възможност да направи възражения и да представи доказателства в определен
срок и по този начин му е осигурено правото и по чл. 34 от АПК. Спазени
са принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на
доказателства за установяването им.
Обжалваният акт е издаден при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта му. В чл.
4, ал. 1, т. 2 и т.
3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени
задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“ да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление
за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от
същият нормативен акт. В относимата редакция, след изменението му с Решение №
4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр.
13/07.02.2017 г., е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. От редакцията на текста следва, че
кумулативното наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнение на
задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане, са
едновременно основание за изключване от подпомагане по мярка 211 и за
установяване на публично държавно вземане. Предвидените идентичните фактически
основания и използвания съюз „и“ в нормата, обосновават извода, че при
настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същи административен
акт, могат да бъдат приложени и двете и диспозиции - земеделският стопанин бъде
изключен от подпомагане и бъде задължен на възстанови получените компенсаторни
плащания. Няма изискване административният орган да упражнява предоставените му
правомощия с два отделни административни акта. Напротив, от принципа за бързина
и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 от АПК следва, че в съответствие с
него компетентният орган може да упражни и двете, възложени му, правомощия с
един административен акт. По този начин в един материален носител ще бъдат
обективирани две волеизявления на административния орган, фактическите
основания, за които са идентични. Процесуалните права на адресата им не се
нарушават, тъй като той има процесуалната възможност едновременно на оспори
законосъобразността и на двете волеизявления.
В
настоящия случай, жалбоподателят е получил първото компесаторно плащане по
мярка 211 за 2013 година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба
№ 11/03.04.2011 г. е имал задължение в продължение на още четири години /2014,
2015, 2016 и 2017 г. / да осъществява субсидираната дейност и да подава
заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че земеделският стопанин
не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било установено от
администрацията на Държавен фонд „Земеделие“ при извършена административна
проверка по чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП. Този факт не е оспорен и от жалбоподателя. При това
положение е възникнало фактическото основание за приложение на нормата на чл.
14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключването му
от подпомагане и за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в
размер на 75 % от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани
райони /чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата/.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че общият размер на
изплатените суми по мярка 211 за Кампании
2013 и 2014 е 8146,29 лв. Затова правилно е определена като подлежаща на
възстановяване сума в размер на 6109,72 лв.
Предвид
гореизложеното се налага извода, че оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл.
14, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/03.04.2008 г. материални предпоставки и с него
правилно е приложен закона, а възраженията в обратния смисъл са неоснователни и
недоказани.
Актът
е съответен и на целта на закона, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за
развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране.
Нейното постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на
подпомаганата дейност, като по мярка 211 е прието, че продължителността й
следва да е поне 5 години. Преждевременното й прекратяване е в противоречие с
целите за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателя й
да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в
частност тези посочени в чл. 1, ал. 4 от
Наредба № 11/03.04.2008 г.
По
изложените съображения, настоящият състав на Административен съд – Перник
намира, че по отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно
вземане не е налице нито едно от основанията за отмяната му, визирани в чл. 146 от АПК.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100, 00 лв. /сто лева/.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Г.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 02-140-6500/1886/09.07.2021 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на
основание чл.
14, ал. 1, т.2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 166 от ДОПК, във вр. с
чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във вр. с
ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП,
жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно
вземане в размер на 6109,72 лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2013, 2014 г.
ОСЪЖДА К.Г.М.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд "Земеделие", със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, сумата от 100, 00 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/