РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 326
гр. Пловдив, 23 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЧКА Г.А
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря В. П. и участието
на прокурора П. П., като разгледа докладваното от съдията Г.а касационно
канд № 3121 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М.Д.а, против решение № 1752/ 22.10.2021
г., постановено по а.н.д.№ 5011/ 2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, с което е отменено
НП № 579222 – F592139 от 26.05.2021г. на
заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „ПЕРФЕКТ ПРО - 2019“
ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Т.Н.Г., на основание чл.74, ал.1, предложение второ от Закона
за счетоводството /ЗСч/, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
/двеста лева/, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството
/ЗСч/.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен при нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК във връзка
чл.63 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно съдът е приел и приложил нормата на
чл.28 ЗАНН. Посочва, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г., а ГФО на
дружеството за 2019 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 17.02.2021 г. Иска отмяна
на постановеното решение, респективно да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „ПЕРФЕКТ ПРО -
2019“ ЕООД, чрез управителя Г. оспорва жалбата. Моли да се остави в сила
решението на районния съд.
Участващият в процеса прокурор – представител на
Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна,
моли съда да я остави решението на районния съд в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Обективираната в АУАН и НП и възприета от районния съд
фактическа обстановка не се оспорва, поради което същата не следва да бъде
преповтаряна.
За да потвърди издаденото НП, Районен съд – Пловдив е
приел, че в хода на образуваното административно-наказателно производство не са
установени допуснати съществени процесуални нарушения – и АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени от оправомощени за това лица, при спазена
процедура по ЗАНН и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Приел е, че в
случая не са налице процесуални основания за отмяна на обжалваното НП, както и
че НП се явява издадено и в съответствие с материалния закон. Приел е за безспорно
извършеното от дружеството нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. § 33 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г. и за преодоляване на последиците (загл.доп.-ДВ бр.44 от 2020г. в сила от
14.05.2020г.), за което нарушение е предвидена в административнонаказателната
разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗСч „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за
лице, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38,
ал.1 ЗСч, а за предприятието – „имуществена санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на
сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за които се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
В същото време съдът констатирал, че неправилно е била
ангажирана отговорността на дружеството, като е посочил, че при съвкупен анализ
на материалите по делото и описаната в акта и в НП фактическа обстановка деянието
следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по
чл.74, ал.1 от ЗСч. Посочил е, че същото се отличава с ниска степен на
обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. Приел е, че по делото липсват данни,
нито се твърди деецът да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона за
счетоводството. Приел е също, че се касаело за нарушение, от което не са произлезли
вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на
целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови
отчети. Според съда важен бил и фактът, че годишният финансов отчет е бил
заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение, по лична инициатива
на представляващия дружеството, преди да бъде съставен АУАН против дружеството,
поради което приема, че е налице неизпълнение на административно задължение по
смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Тъй като наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му
в противоречие със закона.
При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал по делото, касационният състав намира процесното решение за неправилно.
Основният въпрос, по който е изложено несъгласие с
решението на въззивния съд, се отнася до преценката на последния, че случаят на
административно нарушение не е маловажен. В тази връзка изложените от районния
съд мотиви не се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция.
В случаите като този съдът намира, че липсват основания за приложението на
чл. 28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя, предвид характера на
извършеното нарушение като такова с висока степен на засягане на защитените
обществени отношения, като и че забавата в изпълнението на законовото
задължение на жалбоподателя е в значителен период от време.
Касационната съдебна инстанция не споделя изводите на
Районния съд, че предвид характера на осъщественото нарушение и конкретиката на
случая, неправилно наказващият орган е санкционирал нарушителя и не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В случая действително е налице неизпълнение на
задължение, въведено със ЗСч, което е свързано с важното изискване за
публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗС, в
която се намира нарушената разпоредба. Поради това и с оглед характера на
нарушението, както и при отчитане на обстоятелството, неоспорено от
жалбоподателя, че дружеството, което ръководи, е развивало дейност и
реализирало приходи през годината, за която не е бил публикуван в срок ГФО,
като това му финансово състояние не е било обявено публично, така, както
изисква законът, в рамките на предвидения удължен срок, предвид нормата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. §
33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл.доп.-ДВ бр.44 от 2020г. в
сила от 14.05.2020г.). Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
отстраняването на нарушението също е станало значително време след допускането
му - едва на 17.02.2021 г. Освен това
ГФО е подаден от името на дружеството на 17.02.2021 г., но след покана,
изпратена на електронната поща от страна на приходната администрация, получена
от дружеството на 17.02.2021 г., а не както отбелязва районният съд – по лична
инициатива на представляващия дружеството, т.е
очевидно предвид предприетите действия от органите по приходите за
реализиране административната отговорност на жалбоподателя, поради което същото
нарушение категорично не може да се определи като маловажно.
Нарушението е такова на просто извършване, поради
което и за осъществяването му не е необходимо и реално да са настъпили вреди за
фиска и затова изтъкването на такъв довод също не натежава в насока преценка
маловажност на нарушението. Вярно е, че нарушението е за първи път и е налице
последващо отстраняване на същото, но то в никакъв случай не може да бъде
определено като незабавно, доколкото е сторено повече от четири месеца след
изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в ТР, при това едва след получаване на
поканата за съставяне на АУАН.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Липсата на вредни последици от деянието, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска, не е
съставомерен елемент от фактическият състав на нарушението. По делото липсват
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи,
поради което правилно административнонаказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
При така констатираната пълнота на доказателства и при
наличието на правилни и обосновани мотиви по съществото на спора в обжалваното
решение, същото следва да бъде отменено и тъй като няма съмнение, че
нарушението е извършено, предвид събраните доказателства, следва да се
постанови ново решение, с което НП да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото на касационния жалбоподател
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с
чл.63 от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1752/ 22.10.2021 г.,
постановено по а.н.д.№ 5011/ 2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 579222
– F592139 от 26.05.2021г. на заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с
което на „ПЕРФЕКТ ПРО - 2019“ ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от Т.Н.Г., на основание чл.74, ал.1,
предложение второ от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1
от Закона за счетоводството /ЗСч/.
ОСЪЖДА „ПЕРФЕКТ ПРО - 2019“ ЕООД, с
ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Т.Н.Г.,
да заплати на Национална агенция за приходите, ТД на НАП Пловдив сумата от 120
/сто и двадесет/ лева възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.