Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 18.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Антоанета Ивчева
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11743/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 143918/08.07.2020 г. на СРС, 168 с-в, по
гр. д. № 7140/2018 г. П.И.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 81. 45 лв. представляваща остатък от 1/2 част от цената на
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г. отразена в
общи фактури с № 006505587531.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., за имот
с абонатен № 218078, представляващ апартамент № 26, находящ
се в : гр. София, ж. к. ******, сумата 15. 58 лв. - 1/2 част от цената за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на исковата молба - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане
на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 269. 33
лв. разноски по делото, иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за
сумата над 81. 45 лв. до пълния предявен размер от 311. 45 лв. като погасен чрез плащане в хода
на процеса на 16.11.2018 г. и изцяло са отхвърлени исковете
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 63. 84 лв., представляваща 1/2 част от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлина енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 22.01.2018 г. и за сумата 3. 75 лв., представляваща
1/2 от обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за същия
период.
В останалата част, в която са частично
уважени и частично отхвърлени исковете, предявени срещу втория ответник - Р.П.Б., ЕГН **********,
решението не се оспорва и е влязло в
сила.
Недоволен от решението е останал само ответника П.И.П.,
който го обжалва, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с доводи, че е
неправилно и необосновано в частта, в която исковете за главница ТЕ и дялово
разпределение са уважени срещу него. В жалбата се поддържа, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства в
оспорената част. Неоснователно СРС е приел, че П.П.
следва да отговаря за посочения в решението размер на задълженията, тъй като
правата по отношение на 1/2 ид. част от имота са
прехвърлени в полза на другия ответник Р.Б.. Оспорва се извода на съда, че
ответникът П.П. следва да отговаря за задълженията на
наследодателя П.Б. преди продажбата на имота. Твърди се, че по делото не се
установява задълженията на бившия собственик на имота П.Б. да са приети и
наследени от П.П.. Излага съображения и срещу размера
на претенцията, като поддържа, че претенцията съдържа и задължения след продажбата
на имота на 28.03.2016 г. Поддържа, че ответникът е заплатил всички дължими
суми до момента на прехвърлянето, като става въпрос за неправилно определени
задължения от СРС. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят
изцяло. Претендира
разноски за две инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 29.11.2021 г. ищецът оспорва
въззивната жалба, като неоснователна, като поддържа, че решението в оспорената
от ответника част е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния
закон и практиката на съдилищата. Моли да се остави без уважение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът се е произнесъл по
обективно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени срещу Р.П.Б. и П.И.П..
Тъй като в
частите, в които исковете частично са уважени срещу втория ответник Р.П.Б., както и в частта в която
са отхвърлени исковете срещу двамата ответници, решението не се оспорва, то е
влязло в сила и не е предмет на обжалване.
Делото е
решено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към нея.
В допълнение
към изложеното от СРС и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът
намира следното :
В
съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил
обоснован извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите
условия за периода.
Във
връзка с доводите в жалбата съдът намира, че законосъобразно СРС е приел, че
ответникът има качеството на потребител на ТЕ за имота.
В случая качеството на
ответника П.И.П. на собственик на 1/2 част от
имота, представляващ апартамент № 26, находящ се в : гр. София, ж. к. ****** за процесния
период, произтича от наследствено правоприемство - от баща му И.П.Б., който от своя
страна е бил наследник на първоначалните собственици на имота С.(С.) Г.и П.Б., придобили имота в условията на СИО. След прекратяването на техния
брак през 2000 г., процесният имот е станал съсобствен на съпрузите при квоти по 1/2 идеални части.
Доколкото не се установява да е направен отказ от наследство, съдът намира, че
наследството е прието от П.П. с конклудентни
действия, каквито съставлява и извършеното от него плащане на част от дълга в
хода на производството. Възраженията в жалбата в обратния смисъл са
неоснователни.
След
смъртта на С.Й.Б.на 16.09.2004 г. притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало върху синовете й Р.П.Б.
и И.П.Б., като същите на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили по 1/4 идеална
част от нейната част. След смъртта на И.П.Б., починал на 11.07.2015 г., неговата
част е преминала към ответника П.И.П..
Действително
по делото се установява, че по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 174/28.03.2016 г., том II, per. №5137,
съставен по н. д. №317/2018 г. от нотариус И.Д., е рег.№ 039 на НК, П.И.Б. е
прехвърлил на ответника Р.П.Б. притежаваната от него друга 1/2 идеална част от собствеността върху процесния недвижим имот. До момента на прехвърлянето обаче,
той се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца по отношение на своята
1/2 част.
След
смъртта на П.И.Б. на 03.01.2019 г. в хода на производството пред СРС, негови
правоприемници са двамата ответници - син Р.П.Б. и
внук П.И.П., съгласно удостоверение за наследници с изх. №1674/26.11.2019 г.,
издадено от СО - район Подуяне. Последните действително са придобили всички
негови имуществени права, съобразно дяловете си, включително тези за
незаплатена топлинна енергия за процесния период при
равни дялове, както приема и СРС.
На
следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в
сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите между топлоснабдените имоти в сградата е
възложено на „Т.с.“ ЕООД.
Вземайки
предвид заключението на СТЕ и при съобразяване на нормативно регулираните цени
на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че сумите за ТЕ са
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в
периода.
Според
приетата пред СРС СТЕ, която въззивният съд също кредитира, размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период от м. 07.2014 г. до 30.04.2016 г. е общо 622, 89 лв., без изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното
количеството потребена ТЕ в имота, която потребителят
следва да заплати. Установената сума за дялово разпределение в периода е в размер
на 31, 16 лв. за исковия период. При това СРС обосновано е направил извод, че
задълженията на П.П. от 1/2 част от сумите са в
размер на 311, 45 лв. за ТЕ и 15, 58 лв. за дялово разпределение.
При
определяне дължимата сума за ТЕ за главница само от ответника П.П., в съответствие с процесуалния закон СРС, на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК, е съобразил факта на извършено в хода на процеса плащане от
негова страна на сумата 230 лв., с платежно нареждане от 16.11.2018 г.
Съобразен
с доказателствата и закона е извода на съда, че искът срещу този ответник за главница
за топлинна енергия следва да се уважи само за сумата от 81. 45 лв., а за
горницата до 311. 45 лв. да се отхвърли, поради плащане в хода на процеса.
Искът за суми за дялово разпределение основателно е уважен също само за частта
от вземането, съобразно правата на ответника върху имота – т. е. за 1/2 част от
задълженията в размер на 15, 58 лв.
Въззивният състав не намира
основание за промяна на изводите, до които е достигнал СРС.
Тъй като изводите на въззивният състав
съвпадат с тези на СРС, решението в
оспорените от П.П. части е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и
следва да се потвърди, на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК.
Този извод се
отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски, които
са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски
по делото.
В цялата
останала част - в която исковете частично са уважени срещу втория ответник Р.П.Б., както и
в частта в която са отхвърлени исковете срещу двамата ответници, решението не
се оспорва и е влязло в сила.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ищеца, но настоящият състав
не присъжда такива, като приема, че в негова полза не е осъществявано реално
процесуално представителство във въззивното
производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143918/08.07.2020
г. на СРС, 168 с-в, по гр. д. № 7140/2018 г. в частта, в която П.И.П., ЕГН **********
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 81. 45 лв. представляваща 1/2 част от цената
на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г.
отразена в общи фактури с № 006505587531.07.2015 г. и №**********/31.07.2016
г., за имот с абонатен № 218078, представляващ апартамент № 26, находящ се в : гр. София, ж. к. ******, сумата 15. 58 лв. - 1/2 част от цената за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. - м.
04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба
- 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 269. 33 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата останала неоспорена от страните част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.