№ 198
гр. С.З., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901126 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 07.09.2020 г. около
15:05 ч. на АМ „Т.“, км. 167+200 км. е реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Ш.А.“ с рег. № СТ ****
СК и лек автомобил „Х.С.“ с peг. № В **** HP. Посочено е, че ПТП настъпва
изцяло по вина на водача на л.а. „Ш.А.“ при следния механизъм - на
горепосоченото място и време двата автомобила се движат в една и съща
посока, респ. в една и съща пътна лента, като л.а. „Ш.А.“, поради не спазена
достатъчна дистанция от движещия се пред него л.а. „Х.С.“, удря последния в
задната му част. Сочи се, че вследствие на инцидента е пострадала - ищцата
като пасажер.
Изложено е, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалият пътник
Д.И., видно от медицинската документация, е получила следните
травматични увреждания, а именно:
Фрактура (счупване) на втори и трети пръст на дясната ръка
Навяхване на гривнената ставна област на дясната ръка
Травматично нарушение на режещите повърхности на първи горен
десен, първи долен десен и втори долен десен зъби
Контузия на гръдния кош и на коремната стена
Кръвонасядане и охлузване по брадичката на лицето.
Посочено е, че непосредствено след настъпилото ПТП, ищцата е
прегледана по спешност от екип на ЦСПМ - гр. С.З. с оплаквания от оток и
силни болки в областта на дясната ръка, видно от Фиш за спешна медицинска
1
помощ № 0342033/07.09.2020 г. Предвид проявяващата се симптоматика, на
следващия ден на пострадалата са направени рентгенографски изследвания
(рентгенография на предмишница, на пръсти, длан и гривнена става на
дясната ръка), въз основа на резултатите от които е установена фрактура в
травмираната област и поставена гипсова имобилизация на горния десен
крайник, като ищцата е освободена за домашно лечение.
Сочи се, че видно от Амбулаторен лист № 453 и № 971 от 09.09.2020г.,
на ищцата са извършени прегледи от лекари специалисти, при които са снети
анамнестични данни и е констатирано обективното й състояние. Заявено е, че
на 11.09.2020 г. пострадалата е и освидетелствана от съдебен лекар, за което е
издадено и Съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 104-11/2020
г.
Поради продължаващите посттравматични оплаквания от болки и
ограничени движения във втори пръст (показалец) на дясната ръка на
пострадалата, последната е прегледана от лекар специалист и обективно са
констатирани след свалянето на гипсовата шина силно ограничени движения
в проксималната и дисталната интерфалангеална стави на пръста, видно от
Амбулаторен лист № 000065/08.10.2020 г. На пациента е препоръчано
активно раздвижване и терапия с локален медикамент (мехлем) за евентуално
заличаване на следоперативните белези в третираната област.
Около месец по-късно, предвид продължаващите оплаквания, е
извършен последващ преглед на ищцата, при който обективно са установени
палпаторна болка и силно ограничени и болезнени движения на втория пръст,
видно от Амбулаторен лист № 000497/10.11.2020 г.
Посочено е, че впоследствие, дори след изтичането на шестмесечен
период от време от процесния инцидент, горепосочените оплаквания не
отшумяват и пострадалата отново е прегледана от ортопед-травматолог, като
обективно са констатирани палпаторна болка и деформация на ниво
проксимална интерфалангеална става на втория пръст на дясната ръка със
силно ограничени и болезнени движения, видно от Амбулаторен лист №
000120/18.02.2021 г. Сочи се, че въз основа на резултатите от направената
рентгенография се установява наличието на вътреставна фрактура на
медиалната Фаланга с деформация на ПИФС.
Наведени са твърдения, че предвид усложненото протичане на
възстановителния процес на фрактурирания втори пръст на дясната ръка, най-
вероятно ще се наложи последващо оперативно третиране на по-късен етап.
Сочи се, че към настоящия момент предвид продължаващите
комплексни посттравматични оплаквания и респ. липсата на възстановяване,
са налице трайни неблагоприятни последици за Физиологическия статус на
ищцата.
Вследствие на преживяното ПТП Д.И. е изпитала интензивни и
негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с
цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение.
С оглед характера на получената политравма пострадалата е имала
оплаквания в различни части на тялото, като водещ симптом бил
2
изключително силната болка в областта на дясната ръка - предмишница,
гривнена става и пръсти. Последната се усилвала дори и при най-малкия опит
за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала
нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на обезболяващи
медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков
синдром. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизирана,
засегнатата ръка била оточна и с проявена неспособност за извършване на
активни и пасивни движения. В резултат на получената фрактура, ищцата
била изправена пред невъзможност за функционално и пълноценно
използване на водещия горен десен крайник по време на възстановителния
период. Последното й създавало затруднения от двигателен характер,
включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди
и потребности. В общи линии се наложило травмираният крайник да бъде
поставен под строг щадящ режим, изключващ физическа активност и
натоварване. Допълнителни неудобство и дискомфорт предизвикала и
поставената гипсова имобилизация на дясната ръка. От друга страна,
сериозни двигателни затруднения, вкл. и при извършване на фините
хватателни движения с дясната ръка, предизвикали проявяващите се
посттравматични ограниченост в обема на движения на гривнената става и на
част от пръстите, както и нарушения и отслабен захват на последните.
Посочва се, че така наблюдаващата се комплексна остатъчна симптоматика
води до частична функциолеза на горния десен крайник на пострадалата за
неопределен период от време предвид настъпилите усложнения при
оздравяването на фрактурираните пръсти.
Твърди се, че същевременно допълнителни оплаквания у ищцата
предизвикала и получената травма в областта на гръдния кош и коремната
стена. Предвид последните движенията на снагата били ограничени и
болезнени, предизвиквайки болков синдром освен при палпация, завъртане и
навеждане, така и при дълбоко дишане, кашляне, кихане и т.н. Придобитата
травма създавала неудобства на ищцата и при намирането на удобна поза за
сън, в резултат на което последната страдала и от временно безсъние,
допълнително рефлектирало отрицателно върху цялостния й жизнен тонус.
Допълнителни оплаквания предизвикала и получената травма на няколко зъба
на пострадалата, което само по себе си й породило както затруднения при
прием на храни и напитки, така и естетически смущения при осъществяване
на социални контакти. Последните неудобства се засилвали и от получените
кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето.
Отбелязано е, че тъй като в настоящия случай се касае за
фрактура(счупване) на кости на два пръста на дясната ръка, обективно и
закономерно зарастването (калцирането) на последните е сложен и
продължителен процес, изискващ прием на медикаменти и подлагането на
травмираната област на специфичен режим. Нещо повече, пълният
възстановителен период при такава травма продължава няколко месеца, като
освен двигателния режим и свързаните с него неудобства, за евентуално
пълно възстановяване е необходимо и постепенно раздвижване и възвръщане
функциите на фрактурираните зони. Освен това се сочи, че невинаги се
3
наблюдава, в зависимост от конкретния организъм и неговите
физиологически особености, пълно възстановяване от получената травма,
като дори е възможно при определени обстоятелства (промяна на
метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо натоварване,
напредване на възрастта и т.н.) понякога спорадично да се проявява болков
синдром в травмираната област. От друга страна се посочва, че предвид
получената травма на китката и фрактури на пръсти на ръката, е възможно да
бъдат провокирани и да се развият дегенеративни заболявания в областта на
засегнатите гривнена става и стави на травмираните пръсти за в бъдеще.
Твърди се, че горепосоченото събитие се е отразило негативно и върху
психиката на Д.И.. От момента на инцидента се проявили напрегнатост и
раздразнителност у ищцата. От друга страна, неблагоприятно въздействие
върху психологическото състояние на пострадалата оказало и настъпилото
усложнение в областта на фрактурираните пръсти, пораждайки притеснение
за липса на пълно възстановяване от полученото травматично увреждане.
Твърди се, че Д.И. е претърпяла значителни неимуществени вреди за
изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена
последица от ПТП от 07.09.2020 г.
Посочено е, че за нарушенията, извършени от водача на лек автомобил
„Ш.А.“ с рег. № СТ **** СК, довели до настъпване на гореописаното ПТП, е
съставен АУАН № 300602/07.09.2020 г. по описа на ОД на МВР - С.З., сектор
„Пътна полиция“.
Сочи се, че по случая е образувано и Досъдебно производство № 375
СМ - 292/2020 г. по описа на РУ - Ч., като видно от съдържанието на
Постановление от 02.04.2021 г. на РП - С.З., ТО - Ч. наказателното
производство е прекратено, поради направено за това искане от страна на
пострадалата.
Изложено е, че към датата на настъпване на събитието отговорността на
водачите на лек автомобил „Ш.А.“ с peг. № СТ **** СК е застрахована в ЗК
„Л.И.” АД, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
номер BG/22/120000487319 с период на застрахователното покритие до
23.02.2021 г. Посочено е, че от извършена справка в Гаранционен фонд се
установява, че към датата на настъпване на събитието полицата е била
валидна и действаща, т.е. налице е било възникнало действително
застрахователно правоотношение.
Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно в причинил другиму. Сочи се, че с договора
за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети
лица неимуществени и имуществени вреди. Заявено е, че обект на
застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди,
свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства.
4
Поради гореизложеното в своята съвкупност, моли да се приеме, че в
настоящия случай с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са
налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликтната
(извъндоговорна) отговорност, пораждащи вземането за обезщетение в полза
на ищцата. Сочи се, че последното от своя страна обуславя и основателността
на така предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в
пълния претендиран размер.
Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Посочено е, че според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, както и че то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Заявено е, че
такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здраве‐
то, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Взема
становище, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В настоящия случай при определяне размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, моли съдът да има предвид и
съдебната практика в тази насока, както и всички изложени в настоящата
претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната съвкупност - дата на
застрахователно събитие; икономическа конюнктура (условия) и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент; възраст на пострадалата; получените травматични
увреждания и последиците от тях; множественият характер на травмите;
проявените комплексни симптоматика и оплаквания; поставената гипсова
имобилизация на горния десен крайник; наличието на „средна телесна
повреда“ и множество „леки телесни повреди“ по смисъла на НК;
невъзможността за функционално и пълноценно използване на дясната ръка
за продължителен период от време, вкл. и към момента и необходимостта от
поставянето й под строг щадящ режим; продължителността на
възстановителния период; наблюдаващите се усложнения при
възстановяването на фрактурираната зона и евентуалната необходимост от
извършването на последваща оперативна интервенция; проявяващите се и
към настоящия момент оплаквания в областта на десния показалец, респ.
липсата на възстановяване; изпитваните затруднения и ограничения при
извършване на хватателни движения с водещата дясна ръка; наличието на
трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на
пострадалата; вероятността от отключване и развитие на дегенеративни
заболявания в травмираните зони на горния десен крайник и т.н.
С цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на
съдебни производства на 19.10.2020 г., ищцата предявила претенция по реда
5
на чл. 380 КЗ към ЗК„Л.И.“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод на която е заведена щета № 0000-1000-03-20-
7682/20.10.2020 г. по описа на застрахователното дружество.
Посочено е, че във връзка с подадената претенция застрахователят чрез
писмо с изх. № 11792 - /23.10.2020 г. е изискал представянето на
допълнителни документи. Впоследствие, след представяне от страна на
ищцата съответна медицинска документация, ответното застрахователно
дружество на 05.04.2021 г. се е произнесло окончателно по образуваната
ликвидационна преписка, като определило застрахователно обезщетение в
размер на 10 000.00 лв. за претърпените от ищцата вследствие на процесното
ПТП неимуществени вреди и предложили подписване на споразумение, което
е видно от приложено представената разпечатка от и-мейл кореспонденция.
Сочи се, че тъй като ищцата отказала да подпише споразумение,
застрахователят не изплатил дори определеното от него застрахователно
обезщетение. Счита се, че с оглед на гореизложената фактическа и правна
обстановка така определеният размер на дължимото в настоящия случай
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се явява несправедлив,
неоснователно и значително занижен и не е в състояние да поправи изцяло и
в пълен обем претърпените от ищцата вреди от изпитвани болки и страдания.
Сочи се, че последното поражда и правния интерес на ищцата от предявяване
на настоящата искова претенция за присъждане на действително дължимото в
случая застрахователно обезщетение. От друга страна се сочи, че с така
направеното преди завеждане на делото от страна на ответното
застрахователно дружество предложение за изплащане на конкретно
определен размер на обезщетение по образуваната ликвидационна преписка,
същото извънсъдебно и конклудентно признава основанието на настоящия
осъдителен иск. Ето защо счита, че с изтичане на законоустановения 3-
месечен срок за окончателно произнасяне по входираната на 19.10.2020 г.
доброволна претенция ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва,
считано от 19.01.2021 г.
Заявено е, че горното обуславя правния интерес на ищцата от
предявяване на настоящия осъдителен иск.
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л.И.” АД, ЕИК
***** да заплати на Д. М. ИВ., ЕГН ********** сумата от 28 000.00 лева
/частичен иск от 40 000.00 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 07.09.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума от изтичане на законоустановения 3-
месечен срок за окончателно произнасяне от страна на ответното
застрахователно дружество - 19.01.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сторените от ищцата съдебни разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който е
заявено от ответника, че намира иска за процесуално допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло по отношение на неговия
размер.
6
Не оспорва изложените факти в исковата молба, че на 07.09.2020г. на
АМ Т. е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ш." с рег. № СТ
**** СК, управляван от В.Д.В., както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите по отношение на този автомобил към датата на ПТП -
07.09.2020г. Не оспорва и вината на водача на лек автомобил „Ш." с рег. №
СТ **** СК - В.В., за настъпване на ПТП.
Оспорва всички останали твърдения в исковата молба, включително и
посочените травматични увреждания на ищцата в резултат на ПТП.
Посочва, че с исковата молба е представен само препис от Констативен
протокол за ПТП изх. № 375р - 7067/17.09.2020г. Твърди, че този
Констативен протокол обаче е втория изготвен за процесното ПТП. Посочва,
че към датата на произшествието, органите на РУ - Ч. при ОД на МВР - С.З.,
са съставили Констативен протокол изх. № 375р - 6813/08.09.2020г., който
предхожда с девет дни приложения към ИМ. Твърди се, че съдържанието на
двата протокола съществено се различават по отношение вида, характера и
степента на уврежданията на ищцата. Заявено е, че в КП от 08.09.2020 г. е
посочено, че пострадалата е получила единствено и само натъртване в
областта на дясната ръка, а в КП от 17.09.2020г. е записано, че травмите от
ПТП на Д.И. са много повече: счупване на втори и трети пръст на дясната
съка, навяхване на гривнената ставна област на дясната ръка, кръвонасядане и
охлузване по брадичката на лицето, травматично нарушение на режещите
повърхности на първи горен десен, първи долен десен и втори долен десни
зъби. Контузия на коремната стена.
С оглед изложеното, ответникът оспорва представения с ИМ
Констативен протокол с изх. № 375р - 7067/ 17.09.2020г. в частта, в която са
посочени травматичните увреждания на ищцата. Твърди, че описаните в този
протокол травми не съответстват по вид, характер, степен на увреждане и
интензитет, на действително претърпените от нея и респективно на
преживените болки и страдания, още повече, че в първоначалния
Констативен протокол, съставен непосредствено след настъпване на ПТП е
посочено, че пострадалата е получила само лека травма в областта на дясната
ръка.
Оспорва вида, характера, степента на увреждане, тежестта, интензитета
и продължителността на всички посочени в исковата молба травми и
респективно претърпени от ищцата болки и страдания от процесното ПТП.
С оглед охраняване правата си, предвид ранната преклузия по чл.133 от
ГПК, ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата - Д. М. ИВ., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес град ********.
Твърди, че ищцата е пътувала като пътник на предната дясна седалка на
лек автомобил „Ш." с pen № СТ **** СК до водача - В.Д.В. без правилно
поставен обезопасителен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП. Посочва се, че с непоставянето на обезопасителния колан,
пострадалата е допринесла съществено за настъпването на вредните за нея
7
последици, тъй като при сблъсъка на двете МПС, тялото й свободно се е
движило в купето на автомобила, ударило се е в арматурното табло и
предното стъкло на автомобила, в резултат на което са настъпили увреждания
на здравето й.
Според ответника, в случай, че ищцата е пътувала в автомобила с
правилно поставен обезопасителен колан и при този механизъм на ПТП, не
биха настъпили телесни увреждания на здравето й. Намира, че следва да се
има предвид, че използването на обезопасителни колани е важен резерв за
намаляване броя на загиналите и ранените при пътнотранспортни
произшествия. Сочи, че обезопасителните колани спасяват от травми почти
100 % в случаите на по - леки пътнотранспортни произшествия, какъвто
именно е и настоящия.
Счита, че с непоставянето на обезопасителен колан, пътувайки като
пътник на предната дясна седалка на лек автомобил „Ш." с рег. № СТ ****
СК - Д. М. ИВ. значително е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат и това нейно поведение е в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилите за нея неблагоприятни последици. Навежда твърдения, че
посочените обстоятелства осъществяват фактическия състав на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал. 2 от ЗЗД и
същото следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по
същество на спора.
Ответникът счита, че исковата претенция е силно завишена по размер и
неотговаряща на реално претърпените болки и страдания от ищцата, както и
на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите
размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва вида, характера, степента на увреждане, интензитета и
продължителността на претърпените от ищцата травматични увреждания,
преживените от нея болки страдания от процесното ПТП. Твърди, че ищцата
е получила увреждания от много по - лек вид и характер, с много по - ниска
степен на увреда, интензитет и продължителност на болките и страданията.
Заявява, че е налице недобросъвестно и последващо надграждане на
получените увреждания от ищцата, което счита, че е извършено единствено с
цел получаване на по-голямо застрахователно обезщетение, което не
съответства на реално получените увреждания.
Твърди се, че получените от пострадалата травми са леки, довели са до
обичайни, незначителни смущения в ритъма й на живот и не може да се
твърди изключителност на преживяното. Оспорва твърденията за претърпени
болки и страдания с висок интензитет и продължителност. Сочи, че видно от
представената с исковата молба медицинска документация от деня на ПТП -
фиш за спешна медицинска помощ № 0342033/07.09.2020г. и Искане за
образно изследване от 07.09.2020г., издадени от M3 - ЦСМП С.З., филиал Ч.
ищцата е била в добро общо състояние, без палпаторна болезненост на
гръдния кош и болка при притискане в предната горна част на тялото, с липса
на болезненост в областта на корема, без установени травматични
увреждания на главата и шията. Установени са единствено наранявания в
8
областта на гривнената става и пръстите на дясната длан. Сочи се, че в
образното изследване не са разчетени и описани счупвания в областта на
горен десен крайник.
Ответникът счита, че дори евентуално да се приеме, че ищцата е
получила фрактура в областта на дясната ръка, то твърди, че се касае за едно
счупване - на проксималната трета на средната фаланга на втори пръст на
дясната ръка, а не както се сочи в исковата молба - на втори и трети пръст на
горния крайник. Посочва, че това е видно от представените с исковата молба
три броя амбулаторни листове, издадени от лекари - специалисти ортопеди
/№ 065/08.10.2020г.; № 497/10.11.2020г. и 120/18.02.2021г./, както и от
Медицинско направление/искане от 08.09.2020г., издадено от МБАЛ Т..
Освен това, ответникът сочи, че видно от амбулаторните листове, на
пострадалата не е била назначена терапия с болкоуспокоителни медикаменти
и/или кортикостероидни препарати, нито е предписано антибиотично
лечение. Твърди, че ищцата дори не е провела предписаната й
рехабилитационна терапия, което води до извода, че се е чувствала добре и не
е имала нужда от подобни процедури. Счита, също така, че твърденията за
негативните промени в психиката на пострадалата след ПТП не са релевантни
за размера на обезщетението, защото зависят от душевността и
чувствителността на конкретната личност и имат строго субективен характер.
Намира, че не са налице настъпили необратими изменения в здравето на
ищцата, не са били засегнали жизН.ажни органи в организма й. Заявява, че
всичко това го мотивира да счита, че търсеното обезщетително плащане от 40
000 лв., от които частично предявени 28 000 лева е значително завишено и по
аргумент от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не кореспондира с вида, характера,
степента на увреждане на получените травми, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания. Сочи, че
обезщетението за неимуществени вреди не може да представлява средство за
неоснователно обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените
лица.
Моли, да се постанови съдебно Решение, с което да се отхвърли като
неоснователна и недоказана претенцията на ищцата. В условията на
евентуалност, в случай, че се приеме претенцията за основателна, ответникът
моли да се намали размера на претендираното обезщетение, като се съобрази
с принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и се вземе предвид
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. М.
ИВ..
Моли, да се осъди ищцата да заплати на ответното дружество всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
заявява пояснения и допълнения към предявения иск.
Поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения
в това число тези свързани с получената фрактура на втори и трети пръст на
дясна ръка.
9
Сочи се, че с отговора на исковата молба ответника навежда
възражения, че ищцата не била получила фрактура на двата пръста на дясна
ръка, а единствено леки повърхностни контузии. Отбелязано е, че при
излагане на възражението си ответника се позовава основно на първоначално
издадения констативен протокол за ПТП, в който било отразено единствено
получаването на леки телесни повреди. Посочва се, че според ответника
последващия констативен протокол, издаден от РУ на МВР - С.З. не
отразявал вярно получените от ищцата травматични увреждания. Заявено е от
ищцата, че не може да се съгласи с тезата на ответника. На първо място сочи,
че следва да се обсъди, че наложилата се корекция в първоначално издадения
констативен протокол намира своето логично обяснение в приложената от
ответника справка рег. № 375 Р - 7045/16.09.2020 г. по описа на РУ - Ч., в
която подробно са посочени основанията за корекция на първоначално
издадения констативен протокол за ПТП. Посочва се, че след като безспорно
се е установило (чрез образни изследвания) получаването на средна телесна
повреда (фрактура на втори и трети пръст на дясна ръка), е образувано и ДП
№ 375 ЗМ -292/ 2020 г. по описа на РУ - Ч.. Сочи се, че в хода на проведеното
разследване, чрез заключение на вещо лице по СМЕ, отново се потвърждава
получаването на средна телесна повреда.
Намира, че не на последно място следва да се обсъди, че характерът на
получените телесни повреди следва да се определи въз основа на
медицинската документация, включително и извършените образни
изследвания. В тази връзка, намира за неправилен подхода на ответника да
изгражда тезата си за получените леки травматични увреждания, въз основа
единствено на първоначално издадения констативен протокол за ПТП, който
освен всичко друго е претърпял корекция от органа, който го е издал.
Изразява несъгласие и с възражението на ответника за съпричиняване
от страна на ищцата поради непоставен предпазен колан. В тази връзка
застъпва тезата, че по време на ПТП ищцата е пътувала с правилно поставен
предпазен колан, което е предотвратило настъпването на по-тежки
травматични увреждания най-вече в областта на главата. Посочва, че е
ноторно известно, че крайниците не са фиксирани от колана и при ПТП
същите са свободно подвижни, т.е. при поставен предпазен колан биха могли
да се получат телесни увреждания, идентични с тези получени от ищцата.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който изразява становището си по допълнителната искова
молба, както следва:
Поддържа изцяло изложените в отговора на исковата молба фактически
твърденията, възражения и направените доказателствени искания.
Поддържа направеното оспорване с ОИМ на Констативен протокол с
изх. № 375р - 7067/ 17.09.2020г. в частта относно посочените като получени
от ищцата травматични увреждания, именно защото те не съответстват на
описаните в медицинските документи, включително с резултатите от образно
изследване от 07.09.2020г., представено от ищцата с ИМ и с което в ДИМ, тя
твърди, че не разполага.
10
Поддържа изложените в ОИМ твърдения относно вида, характера,
степента, интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки
и страдания. Заявява, че становището му за получени от Д.И. по - леки и с по -
ниска степен на увреда травми от описаните в ИМ, е формирано от
съдържанието на приложената медицинска документация и не се базира
единствено на отразеното в непредставения от ищцата Констативен протокол
изх. № 375р - 6813/08.09.2020г. Заявява, че както е посочил в ОИМ, от фиша
за спешна медицинска помощ № 0342033/07.09.2020г. и образно изследване
от 07.09.2020г., издадени от M3 - ЦСМП С.З., филиал Ч. се установяват
наранявания в областта на гривнената става и пръстите на дясната длан, не са
разчетени и описани счупвания в областта на горен десен крайник, а съгласно
амбулаторни листове: № 065/08.10.2020г.; № 497/10.11.2020г. и
120/18.02.2021 г./ и Медицинско направление/искане от 08.09.2020г.,
издадено от МБАЛ Т., се касае за една фрактура на 2 - ри пръст на дясната
ръка, в областта на проксималната трета на средната му фаланга. Освен това
посочва, че видно от медицинските документи, на пострадалата не е била
назначавана терапия с болкоуспокоителни медикаменти и/или
кортикостероидни препарати, нито е предписано антибиотично лечение.
Твърди се, че не е провеждана и предписаната рехабилитационна терапия.
Ето защо, изцяло поддържа заявеното в ОИМ, че уврежданията на
ищцата са от много по - лек вид и характер, с много по - ниска степен на
увреда, интензитет и продължителност на болките и страданията. Намира, че
е налице недобросъвестно и последващо надграждане на получените
увреждания от ищцата, което счита, че е извършено единствено с цел
получаване на по-голямо застрахователно обезщетение, което не съответства
на реално получените увреждания.
Счита, че исковата претенция е силно завишена по отношение на
нейния размер. Поддържа становището си, че не са налице настъпили
необратими изменения в здравния статус на ищцата, не са били засегнали
жизН.ажни органи в организма й. Навежда твърдения, че търсеното
обезщетително плащане от 40 000 лв., от които частично предявени 28 000
лева е значително завишено и по аргумент от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не
кореспондира с вида, характера, степента на увреждане на получените
травми, интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди не може да
представлява средство за неоснователно обогатяване и повишаване стандарта
на живот на увредените лица.
Поддържа изцяло направеното в ОИМ възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата - Д. М. ИВ., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес град ******.
Заявява, че както е посочил, ищцата е пътувала като пътник на предната
дясна седалка на лек автомобил „Ш.“ с pen № СТ **** СК до водача - В.Д.В.
без правилно поставен обезопасителен колан, с което е нарушила
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и е допринесла в значителна степен за
настъпването на вредните за нея последици. Моли, да се има предвид, че
механизмът на възникване на процесното ПТП предполага контактуване на
11
увредения пръст на ищцата не със странични детайли от купето на
автомобила, а с предно арматурно табло в дясната си част или предно обзорно
стъкло. Посочва, че при фиксиране на тялото с обезопасителен колан към
седалката, тялото не може да се придвижи напред, а оттам, дори и при
изпънат горен крайник, няма как да се достигне до елементи от предната част
на автомобила /арматурно табло, стъкло и др./ Счита, че даже и при
съприкосновение на пръста с арматурното табло, в хипотезата на ползване на
обезопасителен колан, не би се стигнало да такъв контакт, който да доведе до
конкретните травматични увреждания, посочени в ИМ.
Поддържа становището, че с непоставянето на обезопасителен колан,
пътувайки като пътник на предната дясна седалка на лек автомобил „Ш.“ с
рег.№ СТ **** СК - Д. М. ИВ. значително е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат и това нейно поведение е в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилите за нея неблагоприятни последици. Намира,
че посочените обстоятелства осъществяват фактическия състав на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и
същото следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по
същество на спора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 07.09.2020 г. около 15:05 ч. на АМ „Т.“,
км. 167+200 км. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ш.А.“ с peг.
№ СТ **** СК и лек автомобил „Х.С.“ с peг. № В **** HP, при което е
пострадала Д. М. ИВ., която се е намирала в л.а. „Ш.А.“.
По случая е образувано и Досъдебно производство № 375 СМ -
292/2020 г. по описа на РУ - Ч., като видно от съдържанието на
Постановление от 02.04.2021 г. на РП - С.З., ТО - Ч. наказателното
производство е прекратено.
Не е спорно, че към датата на настъпване на ПТП, че за лек автомобил
„Ш.А.“ с peг. № СТ **** СК има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗК „Л.И.” АД, със застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с номер BG/22/120000487319 с период на застрахователното
покритие до 23.02.2021 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ на 19.10.2020 г., ищцата
предявила претенция по реда на чл. 380 КЗ към ЗК„Л.И.“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод на която е заведена щета № 0000-
1000-03-20- 7682/20.10.2020 г. по описа на застрахователното дружество.
От заключението на комплексната автотехническа и съдебно
медицинска експертиза се установява следното:
На 07.09.2020г. около 15,05ч. на АМ „Т.” км 167+200км, обл. С.З., в
посока изток-запад, Б.-С. в северното пътно платно в южната пътна лента се
движат един след друг: лек автомобил марка и модел "Х.С.", с рег. № В
**** HP, управляван от собственика си Д.П. В. и лек автомобил марка и
модел „Ш.А.“ с peг. № СТ ****СК , управляван от водача В.Д.В., като и двата
12
автомобила се движат със скорост от около 90- 100км/ч.
При достигане на км 167+200м лек автомобил марка и модел "Х.С.", с
рег. № В **** HP, управляван от собственика си Д. ПЛ. В., предприема
внезапно намаляване на скоростта на около 30-40км/ч, намиращият се след
него лек автомобил марка и модел „Ш.А."с peг. № СТ ****СК , управляван от
водача В.Д.В. не се движи на такова разстояние, от намаляващия внезапно
скоростта пред него автомобил, за да може да избегне удряне в него, когато
той намали скоростта или спре рязко.
В резултат на това между лек автомобил марка и модел "Х.С.", с рег. №
В **** HP, управляван от собственика си Д.П. Великов лек автомобил
марка и модел „Ш.А."с рег. № СТ **** СК, управляван от водача В.Д.В.
настъпва удар, като се реализира ПТП е пострадало лице.Ударът е
концентриран в задната част на л.а. "Х.С." с peг. № В **** HP и в предната
част на л.а. "Ш.А.", с рег. № СТ **** СК.
В резултат на удара пътничката Д. М. ИВ. в л.а „Ш.А.”получава травми:
счупване на два пръста от дясната ръка.
Технически причини за настъпване на ПТП:
Водачът на л.а. „Ш.А.” не е поддържал безопасна дистанция до
предно-движещият се л.а „Х.С.” при предприетото от него намаляване на
скоростта.
Водачът на л.а „Ш.А.” е рег. № СТ **** СК е имал възможност да
предотврати произшествието в случай, че своевременно е възприел
намаляването на скоростта от движещият се пред него л.а „Х.С.” с peг. № В
**** HP и също като е поддържал безопасна дистан ция до него.
На 07.09.20г. по АМ”Т.” в посока от изток на запад се движел л.а. ”Ш.-
А.”, управляван от В.Д.В. като на предната дясна седалка пътувала ищцата Д.
М. ИВ.. Водачът В. не спазвал необходимата дистанция до движещия се пред
него автомобил „Х.С.“ и когато в един момент водачът на л. а. Х. предприел
екстремно спиране, водачът В. не успял да спре зад него и реализирал ПТП,
блъскайки л. а. Х.. В резултат на удара ищцата И. получила следните
травматични увреждания:
-абриз фрактура на проксималната част на средната фаланга на 2- ри
пръст на дясната ръка, която при правилно консервативно лечение е с период
на възстановяване около 2 месеца.Тази фрактура е с медико биологичен
характер на средна телесна увреда.
-навяхване на дясната китка е с период на възстановяване около 10-15
дни.Тази травма е с медико биологичен характер на лека телесна увреда.
-контузионно охлузване и синкаво кръвонасядане на кожата на
брадичката с размери 2,5/1,0см. е временно разстройство на здравето с период
на възстановяване 7-10 дни.
-нарушение на режещата повърхност на първи горен десен зъб и на
първи и втори долни десни зъби.
Счупването на фаланга на пръст е болезнена травма, която се изявява с
бързо нарастващ оток и болка след травмения акт. Отокът на пръстите
13
отзвучава бавно-в порядъка на 7-15дни и по тази причина болката е доста
продължителна. През този период болката се купира чрез използване на
аналгетици.
От медицинските документи представени към делото е видно, че
гипсовата имобилизация /шина/е наложена на 08.09.2020 г. в МБАЛ ”Т.”. От
медицинско направление от 08.09.2020 г. от МБАЛ ”Т.” е видно, че е
препоръчано гипсовата лонгета да се носи 25 дни. От Амб.лист №
971/09.09.2020 г. е видно, че е препоръчано да се носи имобилизацията 30
дни. От Амб.лист № 65 от 08.10.2020 г. е видно, че тогава е свалена гипсовата
шина и са оценени движенията в малките стави на дясната ръка-силно
ограничени движения в ПИС и ДИС на 2-ри пръст на дясната ръка. Същият
ден е препоръчано активно раздвижван е. От цялата тази хронология се
разбира, че гипсовата имобилизация е носена от 08.09.2020 г. до 08.10.2020
г./30 дни/.
Счупването на средната фаланга на 2-ри пръст не е затруднило
движенията на големите стави на горния десен крайник/раменна, лакътна/.
Затруднено е било движението на дясната китка, но поради това, че тя също е
била контузена, а не заради счупването на средната фаланга на 2-ри пръст. В
случая се касае за две отделни травми получени по едно и също време.
Погледната отделно травмата на китката е с период на възстановяване
7-10 дни. Травмата на 2-ри пръст е с период на възстановяване около 2
месеца, като първият месец е с имобилизация. Периодът на имобилизация
относително затруднява движенията на горния десен крайник/за около 1
месец/.Двигателни ограничения за раменната и лакътната става не са
препоръчвани и не са нужни. Ограниченията са били само за областта
обхваната от гипсовата шина.
Средно статистически възстановителния период при счупване на
средната фаланга на показалец на ръка е с период от 2 месеца. При
затруднения от други медицински или социално битови причини периодът
може да стигне до 3 месеца. В конкретния случай не е представена
медицинска документация, която да потвърди провеждането на
рехабилитация или не. Единствено в Амб.лист №120 от 18.02.2021 г. е
описано обективно състояние и ограничените движения в съседните малки
стави на 2-ри пръст. Това е 5 месеца след травматичния момент. Логично е да
се заключи, че не е провеждана рехабилитация.
Предвид остатъчните дефицити във възможните движения на едната
интерфалангиална става/проксималната/ и наличието на болка при физическо
натоварване на втори пръст и силови движения на същия,то може да се
заключи че и към момента на прегледа и за в бъдеще този пръст ще може да
се използва в облекчен, щадящ режим на дейност.
Към м.февруари 2021 г. фрактурата в проксималната част на средната
фаланга на втори пръст е била сраснала, но получената форма на основата на
тази фаланга позволява да се направи заключение, че счупването е било
вътреставно, т.е. с нарушаване на ставната повърхност на средната фаланга.
Нарушаването на гладкостта на тази ставна повърхност е една от причините
14
за остатъчните ограничени движения в тази ставичка.
На 19.04.2022 г. вещото лице е извършило личен преглед на ищцата,
като при разговора с нея се установява, че тя не е провеждала специализирана
рехабилитация и физиотерапия в профилирано медицинска заведение. По
нейни данни, тя е била посъветвана от ортопед при контролните прегледи
какви движения да упражнява в домашни условия, как да увеличава обема на
тези движения. Било й препоръчано да извършва и упражнения с гумена
еластична топка. При прегледа се установява, че движенията в проксималната
интерфалангиална става/ПИФС/ са силно ограничени:флексията е възможна
до 45гр /норма 100гр/, екстензия-пълна. Дисталната интерфалангиална
става/ДИФС/ е също с леко ограничени движения:флексията е възможна до
45гр /норма60гр/, екстензията е пълна. С втори пръст не е възможно да се
извърши пълен захват, няма мощност на стискането с този пръст. Тъй като
този пръст е водещ при писането се оказа, че ищцата не го използва за тази
дейност, а държи химикал или молив с палец и трети пръст. Също тя среща
затруднение при държането на прибори за хранене. Движенията на трети
пръст-в ПИФС и в ДИФС са в пълен обем. Движенията в
метакарпофалангиалната става са в норма. Ищцата се оплакала, че при
студено време и при излагане на пръстите на студен фактор се засилва
болката във втори пръст; трудно може да извършва фини и силови
движения/дейности с втори пръст. Налична е деформация с вретеновиден
тип- разширение на ПИФС, поради преминалото счупване. След прегледа
вещото лице е изпратило ищцата за нова рентгенография. Същата показва
пълна консолидация-костно срастване на фрактурата в основата на средната
фаланга. Дорзалният фрагмент, който е бил отчупен е зараснал в положение
на леко проксимално преместване, което затруднява извършването на
флексия в тази става в пълен обем.
При задълбочен оглед и изследване на рентгенографията по отношение
на трети пръст експертизата установява, че по него не е имало никаква
фрактура, нито пукнатина.
В заключение вещото лице посочва, че фрактурата на основата на
средната фаланга на втори пръст е зараснала, но с минимална деформация,
което пречи на осъществяването на пълни движения.
Обемът на движения на ПИФС, който се установява при момента на
експертния преглед е ограничен, но достатъчен. Ако се обсъжда нова
последваща коригираща оперативна интервенция с цел увеличаване на обема
на движение в тази става, то крайният ефект е несигурен. Много вероятно е
движенията в тази става да се ограничат още повече. Установените
последствия върху ПИФС могат да се отчитат като не трайни, защото при
една специализирана рехабилитация съчетана с електролечение би могло да
се постигне увеличаване на свиването в тази става.
При промяна на метериологичните условия - студено време, повишена
влажност и излагане на студен фактор болките в ПИФС биха се засилили.
Това се е потвърдило и при прегледа, който е осъществен на ищцата;също и
при интензивно физическо натоварване.
15
Към момента на ПТП ищцата е била на 22г. Към момента на експертния
преглед тя е на 24г. При тази възраст, имайки в предвид вида на
травматичната увреда не се очаква усложнение за в бъдеще при пострадалата
от страна на този пръст.
Като се има предвид, че в момента на ПТП ищцата Д.И. е седяла на
предната дясна седалка, съобразено с механизма на произшествието, то може
да се заключи, че тя е била без поставен триточков предпазен колан и при
момента на челния удар в задната част на предно стояща кола, под действието
на инерционните сили тя е политнала напред, ударила е дясната си ръка в
арматурното табло или предното панорамно стъкло и тогава е получена
травмата на втори пръст. При същия сблъсък на ръката й в предните детайли
на купето е получено и навяхването на дясната гривнена става. Контузията на
гръдния кош, предната коремна стена и кръвонасядането с охлузване на
брадичката на лицето са получени при продължаващото инерционно
движение на тялото й напред.
Ако ищцата Д.И. към момента на случилото се ПТП е била с правилно
поставен обезопасителен колан, тя не би получила всички травми описани в
отговора на предния въпрос,
При описания механизъм на процесното произшествие, ако ищцата е
била с правилно поставен обезопасителен колан тя не би получила всичките
описани в исковата молба наранявания.
В представените медицински документи няма сведение за използване
през етапа на лечение на болкоуспокоителни и кортикостероидни и /или
антибиотични средства.
В представените медицински документи няма такава удостоверяваща
провеждане на рехабилитационна терапия.
Във връзка с установяване на причинените неимуществени вреди,
по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.Д.В., който живее на семейни начала с ищцата, посочва,
че заедно с Д. пътували по автомагистрала „Т.“ посока С.. Пред колата на
свидетеля, имало джип, който закривал видимостта му, в един момент джипът
пред него свил в дясно, без да подаде сигнал и тогава свидетелят видял, че
имало спряла кола, поради което ударил, автомобила, който се намирал пред
него. Ищцата била на предната седалка до шофьора, сложила ръцете на
таблото по инстинкт и си натрошила показалеца. След настъпване на ПТП –
то, дошла Полиция и Бърза помощ и откарали Д. с линейка в Бърза помощ –
Ч.. Там направили снимка на Д. и констатирали, че показалецът е счупен и ги
пратили в Бърза помощ – С.З.. Свидетелят и ищцата се отправили към
Болница „Т.“, но там нямало ортопед и им казали да отидат сутринта. Д. била
цяла вечер с болки. На сутринта отишли в Болница „Т.“ й там й сложили гипс
и след това започнали болки и дискомфорт. Според свидетеля и до ден
днешен, Д. не можела да се възстанови, тъй като пръста й бил деформиран и
нямало захват с дясната ръка, зъбите й все още не били коригирани, не било
провеждано лечение, тъй в момента била бременна, не искала да се вози в
кола. Свидетелят посочва, че около месец Д. носила гипсова шина. Към
16
момента, пръста бил деформиран, не можел да се свие, не бил зараснал
правилно. Трябвало да се направи операция , но нямало гаранция, че след
като се направи операцията, пръста й ще може да функционира правилно.
Свидетелят помагал на Д., да се храни, тъй като не можела, дори не можела да
вдигне чаша вода. Не можела да си натоварва ръката, защото не можела да
свива пръста и да направи захват. Зъбите й също не били оправени, в
момента, в който хапнела или пиела нещо студено й изтръпвали предните
зъби.
Свидетелят Д.В.Д. е баща на свидетеля В.Д.В.. Посочва, че заедно със
сина си и ищцата Д. живеят в едно домакинство. Спомня си, деня на ПТП,
синът му звъннал, че е претъпял катастрофа и свидетелят отишъл на мястото
на катастрофата. Откарали колата на сина му с Пътна помощ и отишли в
болницата в Ч., където им казали, че трябва да отидат в болницата в С.З..
Според свидетеля около месец, Д. имала гипс на двата пръста на дясната ръка.
И до ден днешен имала оплаквания, не можела да свива пръста си. Докторът
й казал, че е пръста й зараснал неправилно и затова не може да го свива,
когато студено било времето или променливо имала болки в пръста. Д.
трябвало да щади ръката, защото нямало как да си свива пръста, изпитвала
дискомфорт в ръката, защото била десничарка. Когато била с гипс Васил й
помагал. Все още зъбите й не били оправени.
Във връзка с установяването на мехнизма на ПТП – то са допуснати
гласни доказателства.
Свидетелят ИВ. Д. Н. на длъжност „Младши автоконтрольор“ си
спомня, че на 07.09.2020 г. на мястото имало ПТП от няколко автомобила,
които се намирали в бързата лента. Според свидетеля, след огледа, който
направил установил, че вината за ПТП – то била на автомобила, който бил най
- отзад. Спомнял си, че автомобилът на виновния водач бил жълт на цвят, Ш.,
не си спомня номера. Свидетелят попитал дали има пострадали и дали има
необходимост от линейка. Първоначално заявили, че няма нужда от линейка,
поради което по най - бързия начин, свидетелят заснел местоположението на
автомобилите и ги изместили в аварийната лента, за да освободи пътното
платно. След това, виновният водач поискал да дойде линейка за возещата се
до него пътничка, която си я спомня от тогава, след което извикал линейка.
Според свидетеля, нямало отворени въздушни възглавници, тъй като ударът
на автомобила бил отпред, първо направил оглед на автомобилите и после ги
заснел, като при заснемането забелязал, че предното стъкло било спукано
срещу седалката на пасажера.
Свидетелят Д. ПЛ. В. посочва, че на 07.09.2020г. пътувал с приятели от
В. към С., свидетелят се движел в лява лента със скорост около 120 км/ч.,
като спазвал дистанция с предния автомобил. В един момент пред него,
джипът, който се движел пред него, много рязко намалил скоростта си и
свидетелят, за да не губи дистанция, рязко намалил скоростта си. Погледнал в
задно огледало, защото се притеснил, че някой ще го блъсне отзад. Видял сив
джип зад него, който в последния момент минал в дясната лента и след още
няколко секунди, свидетелят бил блъснат от човек с жълта кола и жената
/посочва ищцата/ била до него на седалката. Излезли от колата, обадил се на
17
112 и жената /посочва ищцата/ изскочила от някъде и започнала да подскача
до него, нарекла го малоумник, понеже тяхната кола била на метан. Дошла
полиция. Спряла движението, за да изместят колите в аварийната лента и
излезли от колите. Пристигналите полицаи, които посочили, че виновният за
ПТП – то е шофьорът на колата, която е блъснала отзад колата на свидетеля,
тъй като не е спазвала дистанция. На свидетеля му направило впечатление, че
въздушните възглавници на автомобила, който го блъснал, не били
активирани. Според свидетеля първоначално на ищцата не й личало да има
щети по нея, но после видял, че й има нещо на ръката.
Свидетелката СТ. К. АП., на която съдът е предявил представените от
ЦСМП - С.З. заверени копия от страници на журнал за повиквания и 1 бр.
фиш за извършена визита за оказана спешна медицинска помощ и копие от
страница на амбулаторен журнал, посочва че тези документи са изготвени
във филиала на Спешна помощ – гр.Ч.. Данните от прегледа са обективирани
в попълнения фиш. Посочва, че Дисторзия на гривнена става е състояние
незастрашаващо живота на пациента, която е в добро общо състояние, няма
болезненост по гръдния кош, няма травми. Оток на дясна ръка в областта на
предмишницата, гривнена става и пръстите, като навсякъде другаде е
описала, че няма травми. Посочва, че рентгеновата снимка се дава на
пациента заедно с резултата, за да може да го представя, ако му е необходимо
някъде.
По реда на чл.176 от ГПК, ищцата обяснява, че след ПТП, първо
отишла в Бърза помощ в Ч., след това в болница „Т.“, но там нямало дежурен
лекар и я извикали на другия ден и тогава и направили изследване на пръста.
В Ч. й направили рентгенова снимка, която й дали. Не помни дали в болница
„Т.“ й направили снимка. Казали й с една топка в къщи да прави движения на
показалеца на дясната ръка. Казали й, че пръстът й е строшен и че няма да се
възстанови и трябва да си направи операция.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 07.09.2020 г. се установява от справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на
ПТП за лек автомобил „Ш.А.“ с peг. № СТ **** СК има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.” АД, с номер
BG/22/120000487319 с период на застрахователното покритие до 23.02.2021 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
18
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ на 19.10.2020 г., ищцата
предявила претенция по реда на чл. 380 КЗ към ЗК„Л.И.“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод на която е заведена щета № 0000-
1000-03-20- 7682/20.10.2020 г. по описа на застрахователното дружество.
Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
техническа причина за настъпване на ПТП – то е, че водачът на л.а. „Ш.А.” не
е поддържал безопасна дистанция до предно-движещият се л.а „Х.С.” при
предприетото от него намаляване на скоростта.
С оглед изложеното, съдът приема, че водачът на л.а „Ш.А.” с рeг. №
СТ **** СК е нарушил разпоредба на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, където е
посочено, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Видно от заключението водачът на л.а „Ш.А.” с рeг. № СТ **** СК е имал
възможност да предотврати произшествието в случай, че своевременно е
възприел намаляването на скоростта от движещият се пред него л.а „Х.С.” с
peг. № В **** HP и също като е поддържал безопасна дистанция до него.
Следователно отговорността на застрахователя ЗК „Л.И.” АД по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
19
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
В настоящия случай от заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: абриз фрактура на
проксималната част на средната фаланга на 2 - ри пръст на дясната ръка,
която при правилно консервативно лечение е с период на възстановяване
около 2 месеца.Тази фрактура е с медико биологичен характер на средна
телесна увреда. Навяхване на дясната китка е с период на възстановяване
около 10-15 дни.Тази травма е с медико биологичен характер на лека телесна
увреда. Контузионно охлузване и синкаво кръвонасядане на кожата на
брадичката с размери 2,5/1,0см. е временно разстройство на здравето с период
на възстановяване 7-10 дни. Нарушение на режещата повърхност на първи
горен десен зъб и на първи и втори долни десни зъби.
Към настоящия момент, вещото лице е констатирало, че движенията в
проксималната интерфалангиална става /ПИФС/ са силно ограничени, тъй
като флексията е възможна до 45 гр. /норма 100гр/, екстензия - пълна.
Дисталната интерфалангиална става /ДИФС/ е също с леко ограничени
движения, тъй като флексията е възможна до 45 гр. /норма 60 гр./,
екстензията е пълна. С втори пръст не е възможно да се извърши пълен
захват, няма мощност на стискането с този пръст, за ищцата е невъзможно да
държи химикал или молив и съответно да пише. Поради това вещото лице
дава заключение, че поради остатъчните дефицити във възможните движения
на едната интерфалангиална става/проксималната/ и наличието на болка при
физическо натоварване и силови движения на втори пръст за в бъдеще този
пръст ще може да се използва в облекчен и щадящ режим на дейност. При
промяна на метериологичните условия - студено време, повишена влажност и
излагане на студен фактор и интензивно физическо натоварване болките в
ПИФС биха се засилили. Според вещото лице, при последваща коригираща
операция с цел увеличаване на обема на движение в тази става, крайният
ефект е несигурен и има голяма вероятност движенията в тази става да се
ограничат още повече, както и че с времето, ищцата би могла да развие и
артрит.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се
вземе предвид, тежестта на травмите, младата и работоспособна възраст на
ищцата към момента на ПТП – 22 години, неудобства и ограничения от личен
и битов характер, както и факта, че към момента една от травмите не е
възстановена, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди би била сумата от 20 000 лв.
20
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен
колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В съдебно заседание, вещото лице, извършило автотехническата
експертиза прави категоричен извод, че и при поставен колан, крайниците не
са ограничени от движение и е възможно съприкосновение на ръката с
детайли в купето на автомобила. Поради това съдът приема, че по делото
няма категорични доказателства, че ищцата е пътувала в л.а „Ш.А.” с рeг. №
СТ **** СК без да използва предпазен колан. Съпричиняването по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за
доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което
в настоящия случай не установи, че пострадалата е пътувала без поставен
предпазен колан. Поради това съдът намира, че това възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
21
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По
делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 19.10.2020 г. и обезщетението за забава за
неимуществените вреди е дължимо от 19.10.2020 г. Предвид диспозитивното
начало в гражданския процес обаче началният период на законната лихва
следва да се присъди от 19.01.2021 г., както е поискано в исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.И.” АД следва да
заплати на Д. М. ИВ. сумата от 20 000 лв. /частичен иск от 40 000 лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП от 07.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне
от страна на ответното застрахователно дружество - 19.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, като над сумата от 20 000 лв. до
претендирания размер от 28 000 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН
като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв . Следователно при спазване на
посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Я.Д.
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 1 370 лв.
С оглед изхода на делото ответникът ЗК „Л.И.” АД следва да заплати на
22
адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата в размер на 978, 57 лв. съразмерно с уважената част от
иска.
В настоящото производство ищцата е направила следните разноски:
държавна такса в размер на 1 120 лв. и възнаграждение за комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 460 лв. или в
общ размер на 1 580 лв.
С оглед изхода на делото ЗК „Л.И.” АД следва да заплати на Д. М. ИВ.
направените по делото разноски в размер на 1 128, 57 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
Ответното дружество в настоящото производство е направило следните
разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 1 370 лв., възнаграждение
за комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на
460 лв. и възнаграждение за явяване на свидетели в общ размер на 600 лв. или
в общ размер на 2 430 лв.
С оглед изхода на делото ЗК „Л.И.” АД следва да заплати на Д. М. ИВ.
направените по делото разноски в размер на 694, 29 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. С., ********* да заплати на Д. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. ****** сумата от 20 000 лв. /частичен иск от 40 000 лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП от 07.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне
от страна на ответното застрахователно дружество - 19.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата
от 20 000 лв. до претендирания размер от 28 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С., ********* да заплати на адв. Я.Д. Д. от САК, гр. С.,
********** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата в размер на 978, 57 лв. съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С., ********* да заплати на Д. М. ИВ. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. ****** направените по делото разноски в размер на
1 128, 57 лв. съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ****** да
заплати на „З.К. Л.И.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
С., ********* направените по делото разноски в размер на 694, 29 лв.
23
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
24